№ 1776
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100514290 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20128622 от 28.08.2024 г., гр.д. 31657/2020 г., СРС, 148 с-в
се ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД на основание чл.
432, ал. 1 КЗ да заплати на Р. Г. И., действаща чрез нейната майка и законен
представител Ц. М. А. сумата 10 000 лв. – застрахователно обезщетение за
част от претърпените неимуществени вреди за общо 15 000 лв. в резултат от
застрахователно събитие, настъпило на 17.07.2017 г. в гр. Варна, „Морска гР.“,
обект „Детски кът“, атракцион „Батут Миньони“, ведно със законна лихва от
16.07.2020 г., ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. И., действаща чрез нейната
майка и законен представител Ц. М. А. срещу „Ултими“ ЕООД иск с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв., прадставляваща останалата част
от дължимото обезщетение за неимуществени вреди за общо 15 000 лв. в
резултат от застрахователно събитие, настъпило на 17.07.2017 г. в гр. Варна,
„Морска гР.“, обект „Детски кът“, атракцион „Батут Миньони“, ведно със
законна лихва от 16.07.2020 г., като ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншуранс Груп“ ЕАД да заплати на Р. Г. И., действаща чрез нейната майка и
законен представител Ц. М. А. сумата 905 лв. – разноски и на адв. Ю. П. Д.,
1
АК – Монтана сумата 1 550 лв. – възнаграждение за безплатна помощ.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 49, ал. 1 ЗЗД
за неимуществени вреди от 5 000 лв. срещу „Ултими“ ЕООД постъпва
въззивна жалба от ищцата Р. Г. И., действаща чрез нейната майка и законен
представител Ц. М. А.. Счита присъдения размер на обезщетението за
занижен. Не са съобразени всички травматични увреждания и обществения
критерий за справедливост в страната. Неправилно не са обсъдени
свидетелските показания, дадени от бащата на пострадалата.
Въззиваемият и ответник по този иск „Ултими“ ЕООД не изразява
становище.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
неимуществени вреди от 10 000 лв. постъпва въззивна жалба от ответника по
него „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД. Счита за недоказани
механизма на инцидента, противоправното поведение на застрахования и
причинната връзка между противоправност и вреди. За настъпването на
злополуката неправилно са съобразени само показанията на свидетеля без
непосредствени впечатления. СМЕ установява единствено вероятност за
връзка между увреждането и механизма на инцидента. Не се доказва
противоправно поведение в резултат от бездействие на служители при
„Ултими“ ЕООД, които да не са взели необходимите предпазни мерки, да не са
дали разяснения на ищцата за спускането по пързалката и да не са упражнили
достатъчен надзор върху начина на спускане, нито атракционът да е
стопанисван от техния работодател. Обезщетението е прекомерно, фрактурата
е напълно зарастнала и не се налага рехабилитация. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата Р. Г. И., действаща чрез нейната майка и законен
представител Ц. М. А. оспорва жалбата на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс
Груп“ ЕАД.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
2
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 49, ал. 1
ЗЗД.
Безспорно е и от застрахователната полица се установява обвързаността
на ответника по иска с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ - „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД и ответника по иска с такава по чл. 49,
ал. 1 ЗЗД - „Ултими“ ЕООД от правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по повод неимуществени вреди, настъпили при участие в
развлекателни програми в увеселителен парк „Морска гР.“, град Варна.
Обстоятелството, че на 17.07.2017 г. в парка, обект „Детски кът“,
атракцион „Батут Миньони“, малолетната ищца Р. Г. И., тогава на 4 години,
при спускане от батута, стопанисван от ответника „Ултими“ ЕООД, пада на
дясната си ръка и получава фрактура, се установява от намиращия се в нейно
държане фискален бон за такса от 15 лв., издаден в деня на инцидента от
застрахования и извънсъдебните признания на двамата ответници. Такива
признания са обективирани в заявление от 24.07.2017 г. на застрахования
„Ултими“ ЕООД до застрахователя за възникнало застрахователно събитие с
ищцата при игра на батута и отговори на застрахователя до ищцата от
14.08.2017 г., 26.01.2018 г. и 14.02.2019 г., с които приема настъпване спрямо
нея като застраховано лице на застрахователното събитие, но отказва
изплащане на обезщетение, защото не била представена достатъчна
медицинска документация за проведеното лечение и здравословното
състояние.
3
Инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от
обективираното в действителността противоправно поведение във вид на
бездействие на служители при застрахования ответник „Ултими“ ЕООД,
стопанисващ атракциона. Не е проведено успешно доказване от ответника за
организирани и проведени в съответствие с добрата търговска практика, при
това по достатъчно разбираем за малолетната ползвателка, инструктаж за
начин за използване на съоръжението и мерките за безопасност при спускане,
както и упражнен контрол във връзка с правилната и безпроблемна
експлоатация. Ако тези задължения бяха добросъвестно и изцяло
осъществени, би била преодоляна потенциалната опасност от последващия
предполагаем инцидент и вредоносния резултат. Именно в тази недостатъчно
положена грижа се състои противоправното поведение на ищцовите
служители по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и причинната му връзка с деликта.
В подкрепа е заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена след запознаване с листове за преглед на пациент от 17.07.2017 г. и
17.08.2017 г., 2 броя магнитни диска рентгенови снимки на ищцата и
становища на ортопед от 21.08.2017 г. и 09.07.2018 г.. Вещото лице приема, че
получената травма се намира в причинно-следствена връзка с инцидента, при
съобразяване на характерните за деца кондилни счупвания на долната раменна
кост поради неособено здравата й структура. Тази специфика налага 3
седмици след първоначалната гипсова имобилизация на ищцата да се замени с
нова за още 2 седмици. Лечението е проведено правилно, последващото
раздвижване на ръката и възстановителният период траят до 30 дни,
зарастването на костта е в пълен обем и не се предвиждат усложнения.
Свидетелката Ю.С., която е в близки отношения със семейството на
ищцата, установява, че по време и след носене на гипса, ищцата се променя,
вече не била така жизнена, станала плаха, страхувала се доколко ще може да
пише и рисува, притеснявала се дали ще се наложи да посещава лекар и
рехабилитация, като 2 години след инцидента, майка й продължавала да й
напомня за внимание на пързалката.
Обясненията на бащата и законен представител на пострадалата ищца –
Г.И. за претърпения от дъщеря му инцидент, настъпилото увреждане на
здравето и последващия оздравителен и възстановителен период, не следва да
се ценят като свидетелски показания. Качеството му на процесуален
4
представител на страната по силата на чл. 28, ал. 4 ГПК е несъвместимо с
двойното качество и на свидетел в рамките на същия процес по арг. от чл. 166,
ал. 3 ГПК, според който свидетели по делото не могат да бъдат
пълномощници на страните по същото дело. Тези обяснения на представителя
нямат доказателствена стойност, с оглед липсата в тях на признания за
неизгодни факти спрямо представляваната – чл. 175 ГПК, но се подкрепят от
събрания достатъчен доказателствен материал при съвкупния му анализ
С оглед вида, интензитета и продължителността на реално претърпените
физически болки, неудобства и душевни страдания, произтичащи от травмата
на дясната ръка, наложила две последователни гипсови имобилизации в
рамките на 5 месеца и последващ 30-дневен възстановителен период,
преживените стрес и развитите страхови представи с остатъчен ефект от поне
2 години, на пострадалото 4-годишно дете във възраст, когато недостатъчно
реално преценява тежестта и последиците на злополуката, обществено-
икономическия критерий за справедливост в страната към момента на деликта
и съответните застрахователни лимити, въззивният съд по реда на чл. 52 ЗЗД
определя обезщетение за неимуществени вреди от общо 15 000 лв.
От цялото дължимо обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест
на ответника „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД следва да се
възложи изплащането на застрахователно обезщетение за сумата 10 000 лв.,
съответстваща на максималния лимит на застрахователната стойност по
застрахователната полица. Предявеният до този размер спрямо него иск
следва да се уважи изцяло като основателен.
За останалата разлика от обезщетението, а именно сумата 5 000 лв.
следва по реда на чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на застрахования ответник „Ултими“ ЕООД.
Инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от
обективираното в действителността противоправно поведение във вид на
бездействие от неговите служители. Искът за непозволено увреждане следва
да се уважи в пълния предявен размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемите по двете жалби не установяват направени разноски,
5
поради което такива не се дължат.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата по жалбата
на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД е вписана уговорка за
осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА (близък). Затова и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, на база материалния интерес от
10 000 лв., пълномощникът има право на сумата 1 300 лв. – възнаграждение за
безплатно представителство пред настоящата инстанция за защита във връзка
със същата жалба.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20128622 от 28.08.2024 г., гр.д.
31657/2020 г., СРС, 148 с-в.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, със
седалище: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Ю. П. Д., АК –
Монтана, със служебен адрес: гр. София, ул. ****, вх. „Офиси“, **, офис 4 на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 300 лв. – възнаграждение за безплатно
представителство пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6