М О
Т И В И
към
присъда № 18/25.03.2013 г., постановена по НОХД 65/2012 г.
Подсъдимият
С.А.С.
е предаден на съд с обвинение в това, че от месец декември 2009 г. до
19.03.2010 г. в с. Х. *** съхранявал в собствения си имот, представляващ дворно
място с построен в него сеновал, находящ се в местността „*****” – бивш двор на
ТКЗС в землището на с. Х. Д., незаконно добит от другиго дървен материал –
31.90 пространствени кубични метра, от които 31.41 пространствени кубични метра
дъб на стойност 1319.22 лева и 0.49 пространствени кубични метра бук на
стойност 20.58 лева, с единични секции от бук и габър или всичко на обща
стойност 1339.80 лева 9 престъпление по чл. 235 ал.2 вр.
с ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по обвинението, като му наложи
наказание – лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение за
отложи с петгодишен изпитателен срок, както и кумулативно предвиденото наказание
– глоба в размер около.
Подсъдимият С.А.С. не дава
обяснения, пледира за оправдателна присъда.
Защитникът подсъдимия пледира съдът да признае
подзащитния му за невинен и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение,
което счита за недоказано от обективна и субективна страна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.С. е роден
на *** г. в с.Х. ***, *****, *****, *****, *****, *****,
*****, с настоящ адрес с.Х. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
притежавал в с.Х.
*** имот: дворно място с построената в него стопанска постройка – сеновал -
находящо се в местността „*****” в землището на с.Х. ***,
съставляващо парцел ХІV (четиринадесети) в кв.32 (тридесет и втори) по плана на
селото с обща застроена и незастроена площ от площ 1350 кв.м. Имотът бил част
от бивш ***** (л. 226 от досъдебното производство – нататък ДП).
Свидетелят В.Ч.
бил собственик на съседен имот, който ползвал като стопански и жилищен, в него
се намирало домакинството му. Там живеел със св. Т. на семейни начала. Двата
имота имали обща граница.
Свидетелят М.К.
и подсъдимият били в близки отношения. Тримата живеели в с. Х. Д..
През есента на
2008 г. св. М. К. работел като коняр и добивал дърва, които превозвал. По онова
време за местното население (жителите на с. Х. Д.) закупували дърва за горене
от ДГС Р. при преференциални цени. Имали право да закупят по 5 куб. метра от
временен склад или по тарифна такса на корен (л. 255 от съдебното производство
– нататък СП). В кметството се съставяли списъци на желаещите. Свидетелят М. К.
разговарял с различни жители на с. Х. Д., които не желаели да закупят
полагащите им се дърва и те се съгласили той да плати вместо тях и да получи
дървата. Така, К. изкупил дърва за огрев, полагащи се на свидетелите А.А., Х.Б.,
С.К., Р.К., В.К., Х.И., Я.К., както и на лицето О.П. (неразпитан като свидетел
по делото) като ги заплатил. Никой от свидетелите не е подписвал документи за
извозване на дървата. На тяхно име били издадени превозни билети (л.98-105 ДП),
както следва: № 940/29.04.2009г. за 5 пр. м³ габър – на името на Х.Б., №
939/29.04.2009г – 5 пр.м³ бук – на името на С.К., № 58/07.10.2008г - 5 пр.
м³ бял бор – на името на Я.К., № 226/5.11.2008г. – 5 пр. м³ зимен дъб
– на името на О.П., № 211/21.11.2008г. - 5 пр. м³ зимен дъб – на името на А.А.,
№ 212/21.11.2008г. - 5 пр. м³ зимен дъб – на името на Р.К., № 101/10.10.2008г.
- 5 пр. м³ бук – на името на Х.И., №
59/7.10.2008г. - 5 пр. м³ бял бор – на името на В.К..
Така, св. М. К.
закупил общо 30 пр. куб. метра дърва за огрев, като предал копия от превозните
билети, заверени с „вярно“ и подпис на свидетеля още на фаза предварителна
проверка. Два от превозните билети - № 940/29.04.2009г. - за 5 пр. м³
габър, № 939/29.04.2009г. – за 5 пр. м³ бук., са издадени за преместване
на дървата от с.Х. ***.
В представените
от св. К. превозни билети, сравнени с оригиналите, съхранявани в ДГС Р. и
изискани в хода на разследването, се наблюдават несъответствия и липса на задължителни
атрибути, нанесени ръкописни поправки: в превозен билет с № 58/7.10.2008 г. -
корекция на отпечатаното от електронния терминал по отношение на отдел и
подотдел – върху копието ръкописно е нанесена корекция и вместо отд. 76и е вписано 86б. Същите поправки са направени в
превозни билети 59/7.10.2008г. и 101/10.10.2008г. В превозен билет
№102/10.10.2008, въз основа на който е издаден превозен билет 939/29.04.2009г. има
ръкописна корекция на отдела – на 86 б (в който няма насаждения от бук) при
положение, че двата следва да бъдат идентични, а в превозен билет
939/29.04.2009г. отдела е 76и. На нито един от описаните превозни билети не е
нанесен номер на експедиционна горска марка.
Превозните
билети се издавали от служител на ДГС с помощта на електронен апарат в 3 екземпляра:
оригинал, който се давал клиента, копие 1, което се отчитало се в ДГС при
зануляване на апарата и копие 2, което
също се отчитало в ДГС. По-голямата част от превозния билет се задавала по
електронен път от апарата – номер на превозния билет, дата, час, отдел,
подотдел, дървесен вид, количество дървесина, сортимент,
издател на билета, а допълнително се добавяли имената на частното лице –
получател, № на горската марка, номера на автомобила, който извършва превоза,
имена на шофьора, адрес на получателя, подпис на издалия билета. Всички данни
трябвало да са идентични в трите екземпляра на билетите. В началото, когато
били въведени фискалните устройства служителите на ДГС често грешали при
издаването на билети, налагало се да правят корекции. В конкретния случай на
нито един билет не е бил нанесен номера на експедиционна горска марка, с която
дървата би следвало да са маркирани първоначално. Превозните билети се пазели
през цялото време на добива, транспортирането и съхранението на дървата – до
тяхното изгаряне. Преди транспортиране дървата
следвало да са маркирани с
експедиционна горска марка, поставена от служител по горите, издал
превозния билет. Марката се зачислявала на служителите по горите, които експедират дървесината от
обектите за добив със заповед на директора на съответното стопанство. Лицето,
на което е зачислена определена марка няма право да я преотстъпва на друг.
Маркирането на дървесината се извършва задължително преди транспортирането й .
Същата есен на
2008 г., св. М.К. закарал около 30-40 куб метра дърва за огрев в дома на брат
си М.К.. Складирал ги под навес в двора
и те останали там около една година. Може би около 20% от дървата били
маркирани. Обичайно се маркирали около 20-30% при добиването им. След около
година, през есента на 2009 г. св. М.К.
казал на брат си, да премести дървата, защото си купил овце и му пречели.
Св. М.К. помолил
подсъдимия да прехвърли дървата в неговия двор (стопанския двор), докато
освободи място в собствения си дом и подсъдимият се съгласил. С. поискал знае
дали дървата са редовни и М.К. го уверил, че са такива, показал документи. На
разговора присъствали съпругата на подсъдимия и неговия син. М.К. докарал
дървата в два последователни дни с камион. Св. Т.С. и Ф.С. видели по тях зелена
боя още в момента, когато М.К. ги докарал. В двора на С. имало и негови дърва
за огрев. Подсъдимия посочил на кое място К. да разтовари дървата.
Св. Ч. станал
видял, че М.К. докарал дърва, превозил ги на четири курса с камион ИФА и по
негова преценка дървата били около 40 куб. метра, тъй като при един курс в
камиона се събирали по 10 куб. метра дърва. Дървата били оставени в двора на подсъдимия,
на различни купчини. Две от тях се намирали на около метър от оградната телена мрежа, която била поставена на част от
границата между имотите на С. и Ч.. От имота си Ч. ясно виждал дървата и видял,
че нямат марка.
В имота си подсъдимият
извършвал дейност по изкупуване на билки и диворастящи плодове, там домували и
превозните средства, които използвал. В съседния имот, св. В.Ч., извършвал
сходна, конкурентна дейност. По този повод отношенията между двамата се
обтегнали, възникнали конфликти и спорове. Във връзка с пореден конфликт,
подсъдимият подал жалба в РУ Полиция – Карлово, че са унищожени двигателите на
автомобилите, които били паркирани в стопанския двор.
Във връзка с
подадената жалба, служители от РУП Карлово – св. П.,***, призовал св. Ч. и св. Т.,
които съжителствали на семейни начала, да дадат обяснения на 19.03.2010 г.
преди обяд. При снемане на обясненията присъствал и друг полицейски служител –
К. Д.. На Ч. бил съставен предупредителен протокол по реда на чл.56 ЗМВР. По
време на снемане на обясненията Ч. бил афектиран, станал агресивен и и питал
защо го викат, като нямат доказателства да е извършил нещо. Поискал да се
консултира с адвокат, говорил по телефона и започнал да пише обяснения. В един
момент казал, че полицейските служители постоянно го притесняват, а не виждат,
че в двора на съседа му (подсъдимия) има немаркирани дърва. После се опитал да
завоалира, казал, че няма такива работи. Св. П. му казал, че са длъжни да
проверят сигнала. Полицейските служители се разбрали да отидат на проверка
около 14.00 часа следобед, а Ч. и Т. си тръгнали от полицейското управление.
На 19.03.2010г.
св. Г.И., горски надзирател не бил на работа, ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност – бил със счупен крак. През този ден преди обяд отсъствал от
дома си в с. Х. Д., там била само жената, с която съжителствали на семейни
начала – св. Р. Г.. Свидетелката по това време била бременна в осмия месец.
Около обяд в жилището на двамата дошъл свидетеля К. и й казал, че Кольо Д. (св.Н.Б.) иска марката на Г. във връзка с някакви дърва. Свидетелката
знаела, че Д. е началник на съпруга й, познавала го и дала КГМ, която стояла в
една чанта, заедно с кочани с позволителни. Не знаела, че не следва да дава
марката на друг. След около половин час М.К. върнал марката и Г. я прибрала на
мястото й. Когато И. се прибрал, Г. му казала за марката. И. много се ядосал,
казал на жена си, че ако не е бременна, щял да я смачка.
Като се прибрал
в Х. Д., Ч. видял в двора на подсъдимия автомобил Фолксваген Пасат, собственост
на св. М.К.. Той бил в двора заедно с подсъдимия и си говорели. Ч. се обадил по
телефона на директора на ДГС – св. Т.Д. и му съобщил, че в двора на С. се
съхраняват немаркирани дърва. Докато говорил по телефона, видял че подсъдимият
и М.К. започнали да маркират част от дървата. С. пръскал с някакъв спрей, а М.К.
чукал с нещо, за което предположил, че е марка. Ч. предположил че начукали
около 30 марки, били малко защото нямало време. Дървата били много – около 40
кубика, а начуканите марки – малко, спрямо общото количество. Маркирането
видяла и св. Т., извикал я Ч.. Тя видяла малка част от маркирането, определя
като 10%. Ч. бил раздразнен от ситуацията и се обадил по телефона на друг
полицейски служител – А.Р., като го информирал, че в момента в двора на
подсъдимия, последният и св. М.К. маркират дървата, за които преди обед
предупредил полицаите. Обвинил полицейските служители, че от тях изтича
информация. А.Р. от своя страна се обадил на св. П. и го предупредил, че е
получил сигнал, че дървата в момента се маркират. Полицейските служители П., Х.
и Д. се организирали и пристигнали до имота на подсъдимия след около 15-20
минути. Дворът бил заключен, затова Красимир Д. се обадил по телефона на
подсъдимия и му разпоредил да отключи вратата. Подсъдимият С. отключил вратата и
поканил полицейските служители в двора.
Междувременно
св. Д. разпоредил на служител на ДГС Р., свидетеля Н. Б. да отиде и да извърши
проверка. Б. бил в участък в Балкана и слязъл след около час. Св. Д. Б., също служител на ДГС Р. минавал
покрай стопанския двор и видял патрулния автомобил на РУП Карлово, след което
се присъединил към проверката. Междувременно свидетелите Дилиев
и И. разговаряли по телефона. И като узнал, че има
проблем с дърва в двора на С., Г.И. разказал на директора на ДГС случката с
неговата контролна горска марка.
Полицейските
служители поискали да извършан проверка и С. им оказал пълно съдействие. Веднага
обяснил, че дървата са собственост на св.К., завел
свидетелите до купчините с дърва – едната под навеса, а други купчини – разхвърляни на двора. Още с
приближаването си до дървата свидетелите забелязали, че има маркировка на
дърветата, но боята по някои секции била съвсем прясна, лъщяла на светлината.
Виждали се и светли участъци от дървото по челата на дърветата оставената от
чукчето диря показвала очевидно по-светла диря от цвета на останалата
дървесина, която била с по-тъмен цвят вследствие въздействието на атмосферните
влияния при престоя дървата на открито. Св. П. пипнал една секция и по ръката
му останала боя. Първоначално пристигналия св. Д.Б. се задоволил да заяви, че
дървата са маркирани и за него няма нарушение. По-късно пристигналия Н.Б.
разгледал маркираните дърва и разчел на няколко от тях номера на горската марка
- №11 на ДГС –Р.. Той се обадил в стопанството по телефона и проверил на кого е
зачислена тази марка – отговорили му, че е на горския надзирател св. Г.И.,
който в този момент ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Св. Н. Б.
и П. влезли в спор дали боята е прясна, Б. твърдял, че е протрил поне 20
дървета и по ръцете му не останали следи от лака. П. видял само прясна
маркировка. Освен Ч. и Т., по време на проверката в двора на Ч. се намирали
свидетелите А.Ц. и М.М., двамата работели за Ч. в този ден. Св. П. провел
разговор с тях, но двамата казали, че не са видели нищо. На място бил съставен
протокол за доброволно предаване (л.9 ДП), като подсъдимият предал, според
отразеното в него, 40 куб. метра дърва за огрев, смесени – дъб, бук и габър,
които били маркирани с правоъгълна горска марка с надписи ДГС-Р. с цифри,
наподобяващи 011, които не се четат добре. В протокола С. записал, че дървата
са собственост на М.К., с който имат устно споразумение да ги съхранява в двора
си. Срещу разписка (л. 10 ДП), подсъдимия приел дървата на отговорно пазене.
В по-късен
момент полицейските служители подредили дървата на купчини с цел да бъде
установено точното им количество и да бъдат измерени. Преди това имало две
купчини с дърва под навеса – подредени и две купчини разхвърляни в двора. При подреждането
на разхвърляните дърва същите били подредени плътно до оградната
мрежа и между нея и тях нямало възможност да се минава.
На 09.11.2010
г. бил извършен оглед на местопроизшествие, дървата, предмет на настоящото
производство били описани и бил изготвен фотоалбум. При огледа се установило,
че съхраняваните дърва са общо 31.90 пр. куб. м, от които 31.41 пр. куб. м дъб,
0.49 пр. куб. м – бук и единични секции на бук и габър.
При извършения
оглед на местопроизшествие от настоящия съдебен състав се констатира, че частта
от дворното място на подсъдимия е приблизително с правоъгълна форма и по цялата
западна страна е изграден навес, покрит с керемиди. В най-южната част под
навеса се намира купчина дърва за огрев, част от които маркирани със зелена
боя, с приблизителен обем 8,4 куб. м. Успоредно на навеса в източната част на
дворното място се намира ограда от мрежа с дължина приблизително 25 метра,
съставляваща границата между имотите на подсъдимия и свидетеля В.Ч.. Почти по
цялата дължина на оградната мрежа са наредени дърва
за огрев, като между тях и мрежата няма никакво отстояние. От мястото на огледа
не може да се установи и не се вижда с просто око наличието или не на
маркировка по дървата, които се намират по продължението на мрежата. При поглед
отблизо се виждат отделни секции, по които се наблюдава избеляла зелена боя. В
купчината под навеса се виждат отделни секции от дърва, които са маркирани със
зелена боя. Маркираните дървета в купчината под навеса в по-голямата си част са
със зелена боя, която напомня четвъртит отпечатък. Наблюдават се единични
дървета, на които не си личи отпечатък, а зелената боя прилича на директно
напръскана. При поглед на изток има ограда и се вижда постройка от тухли на
приблизително разстояние 10 метра от мрежата, която се твърди, че е собственост
на свидетеля В.Ч.. Входът на постройката е ориентиран на юг, като в южната част
имотът на свидетеля Ч. е частично ограден с мрежа и в по-голямата си част е
ограден с бетонна ограда.
Количествата и
вида на дървата по представените превозни билети от св. М.К. не съответстват на
установените количества дърва в двора на подсъдимия С., подробно описани в
протокол за оглед и заснети в приложения албум. Намерените в двора на
подсъдимия дърва били в преобладаващата си част от дървесен вид – дъб. Не били
установени никакви количества от бял бор, какъвто бил отразен по представените
билети от св. М.К. – за общо 10 пр. куб. метра
от този дървесен вид (по превозни билети
№58/07.10.2008г и № 59/7.10.2008г.). Насаждения от бял бор не фигурират
и в приложените от ДГС Р. таксационни описания от
лесотехнически устройствен план на ДГС Р., от които това е видно, че в
посочените в превозните билети отдели 76и са засети с зимен дъб, бук и габър, а
отдел 86б – зимен дъб, цер и габър, няма бял бор в тези участъци. Предвид
установеното несъответствие, представените превозни билети не могат да се
счетат като документ, доказващ законния им произход.
При огледа,
извършен на 09.11.2010 г. Вещото лице е установило, по външният им вид, че
същите са добивани преди около 1-2 години. Не може да се установи в кой район
са добити. Дървесният им вид дъб е горски дървесен вид и вероятно същите са
добивани от горския фонд, но поради големият период от времето на добиването до
извършването на огледа, точна преценка не може да се направи нито за мястото,
нито за времето на добива. не може да се
направи връзка между констатираните нарушения в отдели 49б и 82 г.,
констатирани по друго досъдебно производство.
Стойността на
дървата, открити у подсъдимия възлиза на 1339.80 лева.
По изследваните
18 броя сегменти –обекти на комплексна експертиза, има еднократно нанесена светлозелена
боя, сходна по състав за всички тях. При
изследването на изрезките не е установен цялостен отпечатък от КГМ.
Отпечатъците върху челата на
изследваните изрезки от дървени секции са с правоъгълна форма, в горната част
се различава релефен надпис ДЛ Р., като
върху една от изрезките се установява релефен отпечатък от стилизиран дъбов
лист. Други обозначения не са установени. При сравнителното изследване на отпечатъците
върху изрезките и намиращите се в РДГ Пловдив контролни горски марки се
установяват съвпадения по размери. Установяват се два метода на полагане на
отпечатъците върху челата на дървените секции. първият – чрез нанасяне на боя
върху контролния знак, след което е положена маркировката. Вторият – чрез полагане на боя върху челото (със спрей) и
полагане на маркировката. Върху
останалите немаркирани дървета, боята вероятно е нанесена със спрей. При първия
метод боята е ограничена в релефа на КГМ, докато при втория боята видимо е
нанесена предварително, тъй като излиза извън рамката на КГМ, петното има
приблизително кръгла или елипсовидна форма. то се получава следствие аерозолния
начин на нанасяне на боята, тъй като при нанасяне със спрея се получава
аерозолен облак. Имало секции само с
боя, без марка. При изследването на 56 броя дървени стъблени секции с маркировка
не се установява цялостен отпечатък с КГМ. Част от отпечатъците върху
челата на изследваните изрезки от
дървени секции са с правоъгълна форма, а останалите – с частична такава. върху
изследваните отпечатъци не се различава надпис и изображение. Друго обозначения
не са установени. При сравнителното изследване на отпечатъците върху изрезките
и намиращите се в РДГ Пловдив контролни горски марки се установяват съвпадения
по размери. Методът на полагане на отпечатъците върху челата на дървените
секции е чрез нанасяне на боя върху контролния знак, след което е положена
маркировката.
Поради наличие
на данни по дознанието и за извършено престъпление по чл.235 ал.1 НК – за
незаконен добив на дърва, материали за същото са отделени с постановление на
Районна прокуратура гр.Карлово. Образувано е досъдебно производство № 392А-10/2012
г. по описа на РУ Полиция Карлово срещу неизвестен извършител, което е било
спряно с постановление на прокурора.
Във връзка със
случая в ДГС Р. е била извършена на ДГС Р. от РДГ – Пловдив били констатирани
нарушения и незаконна сеч в два отдела
на ДГС Р.. на св. Г. И. било наложено дисциплинарно наказание.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. при анализът
им следва да се съпоставят събраните гласни, писмени и веществени доказателства
и експертите заключения на вещите лица. За да достигне до горните изводи съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви показанията на свидетелите А.А.
–депозирани в хода на съдебното следствие и прочетените по реда, предвиден в
НПК в досъдебната фаза, Х. Б., С. Л., Р.К., В.К., Х.И. и Я.К. – дадени пред
настоящия състав. Показанията на тези свидетели са неповлияни от качеството им
на страна в процеса и са обективни, основани на преки техни възприятия и
личното им участие в събитията, за които свидетелстват, кореспондират помежду
си и с представените писмени доказателства – оригинали на превозни билети (л.
98-105 в досъдебното производство). От показанията на тези свидетели се
установява, че всеки от тях е имал право на 5 куб. метра дърва за огрев,
определени за местното население и е отстъпил правото на св. М.К. да ги плати и
получи. Спор по тези факти няма. И предвид установеното, съдът приема за безспорно
доказано и кредитира показанията на Св. М.К. в частта, с която твърди, че през
зимата на 2008 г. е закупил общо 30 пр. куб. метра дърва за огрев. За да даде
вяра на св. М.К. досежно тези факти, съдът съпоставя
показанията му както с показанията на посочените свидетели, така и с
показанията на св.М.К., в частта, с която твърди, че
дървата докарани от брат му са били съхранявани в неговия двор в продължение на
около година и са били маркирани. Т.е. по делото са събрани убедителни
доказателства, че св. М.К. е разполагал с поне 30 пр. куб метра дърва за огрев,
чийто произход е можел да установи, същите са били маркирани съобразно
правилата или около 20 до 30% от всички дърва. Тук съдът следва да обсъди
представените писмени документи – превозни билети и наведените от прокурора
съображения за несъответствие наличните дървесни секции и посочените в
документите, установено с експертното заключение на вещото лице, изготвило
лесотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Г.И. сочи, че при
въвеждане на касовите апарати, горските стражари не били обучени, в началото
допускали грешки, вписвали грешни дървесни видове, а имало момент, когато само
един служител имал касов апарат и издавал билети за всички. Не оспорва фактът,
че той е издал превозните билети на лицата, които за предоставили на св. М.К.
правото да изкупи дърва за огрев. По онова време в отделите, за които отговарял
нямало централен склад и негова грешка било вписването на централен склад в
билетите. В тази част показанията на св. И. са логични, предвид установените
разминавания между оригиналите на издадените превозни билети, съпоставени с
обстоятелството, че дървата за населеното са се добивали именно в отделите в
които липсват установените от експерта дървесни видове. Показанията на Г.И. в
тази част пряко кореспондират с показанията на св. Т.Д. досежно
същите обстоятелства, макар и по общо изразени.
Безспорен е
факта, че дървата да били транспортирани до дома на подсъдимия от свидетеля К.
– в тази връзка, показанията на свидетелите, възприели този факт са
непротиворечиви и не се нуждаят от нарочен коментар.
В подкрепа на
твърденията на св. М.К. (само относно около
30 куб м. дърва за огрев) са и показанията на свидетелите Т.С. и Ф.С.. Макар
тези свидетели да са повлияни от роднинската си връзка с подсъдимия, техните
показания досежно факта, че донесените в двора им
дървета са били маркирани пряко кореспондират с посочените по-горе свидетелски
показания. При извършения оглед се установява, че на част от дърветата личи
прясно нанесена КГМ предвид наличието на светли участъци, на по други – е
налице потъмняване, боята е изсветляла, няма видими
следи от скоро нанесен удар, в какъвто случай цвета на дървесината би била
по-светла в сравнение с потъмнялата част поради атмосферните условия. За да
приеме, че част от дърветата, които Св. К. е притежавал са били маркирани,
съдът кредитира и показанията на св. Ч., дадени пред съдия в досъдебното
производство и показанията на св. Т. – негова съпруга. Двамата са били очевидци
на маркирането, като Ч. е сигнализирали за това. Свидетелят заявява, че
предполагал, че двамата са начукали около 30 марки, било много набързо. но само
изследваните при трите експертизи маркирани дървета са 76 броя. Отделно се
установи при извършения оглед, че са били маркирани много по-голям брой
дървета. Това се установява и посредством фотоалбумите, изготвени при огледите
на местопроизшествие наброяват и към експертните заключения на вещите лица. В
подкрепа на горния извод са и показанията на св. Д.Б. и Н.Б., които лично са
проверили част от дърветата и не са установили по тях прясна боя. Въпреки
очевидното нежелание на тези свидетели да проверят случая, демонстрирано и в
съдебно заседание, показанията им не противоречат на показанията на св. П.,
които съдът кредитира изцяло, доколкото последния заявява, че е пипнал само
едно дърво и се изцапал. видял прясна боя по други дървета, но не сочи че
всички открити дървета в имота на С. са били прясно маркирани. при установените
факти това би било и обективно невъзможно.
Съдът кредитира
изцяло показанията на П.П., К. Х. като обективни и неповлияни от качеството им
на страна в процеса, логични, последователни и съответни на останалите събрани
доказателства. Не са установени
противоречиви факти в показанията на тези свидетели, които да изискват нарочен
коментар. Безспорно подсъдимият незабавно е съобщил кой е собственик на дървата
в двора му, предал ги е доброволно и е съдействал при проверката. Досежно правно релевантните факти, показанията на тези
свидетели се припокриват. По същите
съображения съдът кредитира и показанията на св. Ч. изцяло – относно събитията,
случили се в полицейското управление, както и в последствие – когато е подал
сигнал, че дървата се маркират. Съдът не кредитира показанията на този свидетел
само в една част – че всички дърва в двора на подсъдимия са били без поставена
КГМ. В тази част показанията му са нелогични и противоречат на останалите
обсъдено по-горе доказателства. Следва да се отбележи, че маркирането на
толкова много дървета е физически невъзможно в краткия интервал от време 10-15
минути, за който свидетелства Ч. и при двата разпита – в хода на съдебното
следствие и прочетения по реда на НПК, пред съдия в досъдебната фаза. Съдът приема,
че безспорно установено, че подсъдимият и св. М.К. са маркирали част от дървата
по посочения в досъдебната фаза механизъм от св. Ч. – чрез директно пръскане
със спрей върху челото на дървото и след това с нанасяне на КГМ. В тази насока
показанията му, че през целия ден на 19.03.2010 г. е бил в балкана и не е
посещавал С. не се кредитират от настоящото инстанция. В тази насока съдът не
кредитира показанията на свидетелите Г.И. и Р. Генчева дадени в хода на
съдебното следствие и ползва показанията им, дадени в досъдебната фаза и
прочетени от съда. Вторите са логични, изясняват от къде св. К. се е снабдил с
КГМ, на и съответстват на показанията на очевидците Ч. и Т.. Показанията,
дадени пред настоящия състав са очевидно съставени да прикрият извършено от
свидетеля нарушение, а натискът, който сочи че му бил оказан от св. Ц. не
почива на житейска логика. Няма как Ц. да е предполагал, че КГМ на И. е
напуснала дома му по начина по който в действителност това се е случило, за да
окаже натиск И. да даде показания в тази насока. Следва да се отбележи, че по
времето, когато марката е била ползвана от св. К., директор на ДГС Р. е бил
свидетеля Д., на когото свидетелят твърди, че е съобщил за липсващата марка в
досъдебната фаза. След случая е била извършена проверка, И. е бил наказан и
причини да му оказват натиск да свидетелства в определена посока не са налични.
Показанията му се опровергават и от показанията на св. Ц., които са
добросъвестно депозирани, от лице което не е имало пряко отношение към
събитията на 19.03.2010 г. Най-сетне, показанията на св. М.К. противоречат на
установеното от св. П., че поне по една от секциите е имало прясна, боя която
го е изцапала. Показанията му кореспондират с тези на св. К. – пряко и косвено
с показанията на свидетелите Н. и Д. Благови, които влезли в спор с П. относно
това дали боята е прясна.
При постановяване
на присъдата си съдът не ползва показанията на св. М.М. и А.Ц.. Установено е в
производството, че тези първият от тези свидетели не разбира български език и
поставените му въпроси, до степен съдът да назначи тълковник,
който да превежда ромски наречие. Вторият свидетел всеки път дава противоречиви
показания. Двамата са били водени при нотариус да подписват декларации, писали
са жалби под влиянието на св. Ч. и на подсъдими,я които са приобщени в досъдебното
производство, но които съдът не ползва предвид обстоятелството, че и двамата
нямат ориентация са поредността на събитията, за точното съдържание на
документите които са подписали, а единият на помни колко пъти е посещавал
нотариуса
Съдът не
кредитира показанията на св. П.А., Г.М. и А.Я. относно факта, че на 19.03.2010
г. М.К. не е идвал в двора на подсъдимия, по съображенията изложени по-горе. В
останалата част показанията им са обективни и съдът ги ползва при постановяване
на присъдата си. Тримата свидетели са били работници на подсъдимия на
19.03.2010 г., възможно е да не са възприели пристигането на К., предвид
твърденията им, че не са разбрали за какво за пристигнали полицейските
служители.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите П.К., Г.Г., К.А., Ц.Ц. и Ф.А. като обективни,
неповлияни от качеството на страна в процеса или роднинска връзка и основани на
преки техни впечатления.
При
постановяване на присъдата си съдът не ползва показанията на св. К. Д., предвид
забраната полицейски служители, които са извършвали разследване по делото да
бъдат разпитвани в качеството на свидетели. Полицай Д. е съставил протокол за
доброволно предаване (л.9 от ДП, като с него са приобщени веществените
доказателства по делото.
Фактическата
обстановка се установява и от експертните заключения на приетите лесотехническа
и съдебностокова, трасологическа
и две комплексни експертизи. Всички
посочени по-горе експертни заключения съдебният състав възприема като компетентно
и професионално изготвени от лица, които притежават специално познание.
Приетата
фактическа обстановка се основава писмените
и веществени доказателства, които са събрани по предвидения в НПК ред и
са относими са към предмета на доказване.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът прави следните изводи от
права страна:
Инкриминираната
от законодателя противоправна дейност изпълваща елементите от субективната и
обективна страна на посочената от обвинението правна квалификация на деянието,
за което е повдигнато обвинение, съставлява съвкупност от елементи, като от
обективна страна се изразява в съхранението на незаконно добит от другиго
дървен материал, като в разпоредбата на чл.235 ал.2 от НК се прави препратка
към чл.235 ал.1 от НК. От своя страна това обуславя необходимостта дееца при
престъпление по чл. 235 ал.22 от НК да съхранява дървен материал добит при
условията на чл. 235 ал1І от НК, а именно от другиго, които не е имал редовно
позволително, или с редовно позволително, но извън указаните за това места,
срокове и количества, е сякъл, събирал, добивал от горския фонд каквито и да
било дървета или части от тях, включително отсечени или падащи. Основния
елемент на престъпния състав по чл.235 ал.1 от НК в този смисъл е мястото и
начина на придобиване на дървения материал, който обаче следва да е част от
горския фонд, което пък обстоятелство да е било известно на дееца осъществил
престъпния състав по чл. 235 ал.2 от НК към момента на придобиване на
фактическа власт върху тези предмети със специален режим на придобиване.
По делото не е
установено по несъмнен начин, процесните 31.90 куб
метра дърва за огрев да са добити по незаконен начин. Поддържа се от държавното
обвинение, че св. К., чието собственост безспорно са дървата, да ги е добил без
редовно писмено позволително, като тезата се основава на установените
разминавания в представените превозни билети и установените от вещото лице
дървесни видоме. Следва са се посочи, че този подход
води до безспорно вътрешно противоречие в обвинителната теза. Ако съдът изцяло
изключи превозните билети, като документи доказващи произхода на дървата, то по
делото липсват каквито да и било други доказателства, от къде тези дърва са
добити. Това е така, защото за съставомерността на
деянието законът изисква да се съхраняват незаконно добити дърва от горския
фонд. Прокуратурата не ангажира други доказателства, че процесните
дърва са добити именно от горския фонд, извън превозните билети и показанията
на св. К.. Дори да се приеме тезата на държавното обвинение, че липсват
документи доказващи произхода на дървата,
този факт сам по себе си не сочи мястото, от което са добити. Тълкувайки правната норма на чл. 235 от НК се
налага извода, че обект на защита са именно отношенията свързани със защитата
на горския фонд, поради което и престъплението е в глава „Престъпления в
отделни стопански отрасли” на НК. В чл.2 от Закона за горите е дадена легалната
дефиниция на понятието „Горски фонд“, а именно
територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти,
както и земите за залесяване и недървопроизводителните
земи, посочени в кадастъра. В чл.2 ал.3 от същият Закон се сочи, че не се
включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани
имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските земи.
В тази насока,
неоснователни са доводите на защитата, че преди да се привлече обвиняем по реда
на чл. 235, ал.2 от НК, предикатното престъпление следва да е доказано. Извън
горните доводи относно мястото и премета на престъплението, който следва да е
свързан с горския фонд, според настоящата инстанция, други обстоятелства за не
са нужни, за да бъде привлечен обвиняем за престъпление по чл. 235, ал.2 от НК при
изпълнително деяние – съхранение на незаконно добит от другиго дървен материал.
Изпълнителното деяние – съхранение наподобява състава на вещното укривателство
по чл. 215 от НК. Налице е спомагане да бъдат отчуждени такива чужди движими
вещи, които имат престъпен произход, идвайки от някакво първоначално
престъпление. Така че, по подобие на вещното укривателство, настоящото
престъпление също е последващо и субсидиарно спрямо
друго предходно престъпление, ползвайки за свой предмет онова, което е било и
негов предмет. При наличие на обективни признаци да е било извършено
престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, индивидуализирано по време и място и при
установена връзка между предмета на двете престъпления, не е налице пречка да
бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл. 235, ал.2 от НК.
Според
настоящата инстанция измежду дървата, предмет на престъплението в
действителност е имало немаркирани дървета, които са били обект на маркиране от
подсъдимия и св. К., но липсват и е невъзможно да се съберат доказателства за
тяхното количество и стойност. не се
споделят доводите на защитата, че е възможно злоумишлено действие от страна на
св. Ч., с когото подсъдимият е бил в пряк конфликт. Първо, установено е че в
момента на проверката С. е би в двора, съгласно показанията на работниците му,
които са възприели както работодателя си, така и пристигането на полицейските
служители. Нелогична е версията, изложена от защитата, че е възможно Ч. да влез
в двора през деня, да маркира дърветата, за да злепостави С. и в същото време
да звъни на св. Д. и в полицията, като твърди че в момента дървата се маркират.
Спорни са
доказателствата и по отношение на субективния елемент – не са налице преки
доказателства С. да е съзнавал че дървата в дома му, или част от тях са с
незаконен произход до 19.03.2010 г. Основният елемент на престъпния състав по
чл. 235, ал.1 от НК е мястото и начина на придобиване на дървения материал,
който обаче следва да е част от горския фонд. Това обстоятелство следва да е
било известно на дееца, осъществил престъпния състав по чл. 235, ал.2 от НК към
момента на придобиване на фактическа власт върху тези предмети със специален
режим на придобиване. От показанията на свидетелите П., К. и Ч. се установява,
че дървата са били стоварени на купчини в двора, който е открит. В последствие
са били подредени от полицейските служители, за да бъде установено количеството
им. По тях е имало налични КГМ, за това свидетелстват както братът на св. К.,
така и роднините на подсъдимия. очевидно, предупредени, че е подаден сигнал, С.
и К. са побързали да поставят КГМ на онази част от дървата, която е била с
по-малък процент от обичайния. но данни преди този момент С. да е съзнавал, че
съхранява дърва, които са предмет на престъпление не се събраха в
производството. при огледа се установи, че стопанският двор е голям, били са
налице възможности дървата да бъдат прибрани, така че да не се вижда от св. Ч.
имат ли или не КГМ. В продължение на месеци двамата а имали възможност, при
налични контакти горските служители да ги приведат в съответния вид. със същата
възможност е разполагал и св. К. в продължение на една година преди това. А те
са били стоварени точно до двора на св. Ч., при пряка видимост от неговия имот
и при налични влошени отношения между Ч. и С..
При липса на
годни доказателства за всички обективни и субективни признаци на състава на
престъплението, съдът следва да оправдае подсъдимия. Осъдителната присъда не
може да почива на предположения, съобразно императивната норма на чл. 303 ал.2
от НК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В конкретния случай такива изводи не могат да бъдат направени.
Не се събират данни, които по несъмнен начин да водят на извода, че подсъдимият
е съхранявал дървен материал добит от другиго от горския фонд в нарушение на
нормативно уредените правила в кумулативна обвързаност със знанието му за този
произход на вещите. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни
и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни признаци на
престъпното деяние. Задължение на съда е да признае подсъдимия за виновен само
и единствено, когато обвинението е доказано убедително, което е гаранция за
реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, изрично установена в чл. 16 от НПК.
Веществените
доказателства: 31.41 пространствени кубични метра дъб и 0.49 пространствени
кубични метра бук, на съхранение при С.А.С., следва да се върнат на собственика
им М.А.К..
Веществените
доказателства: 2 броя дървета с полукръгла форма, на съхранение в РУП Карлово следва
да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски в
размер на 885.91 лева следва да останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ