РЕШЕНИЕ
№ 251
гр.
Враца 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА втори
състав, в публично заседание на 13.06.2022
г. /тринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ исково адм. дело № 181 по описа на АдмС
– Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК
/Административно-процесуален кодекс/, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
/Закон
за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Образувано е по подадена ИСКОВА
МОЛБА от
Д.М.Д. ***, против Областна Дирекция /ОД/ на МВР-Враца и Регионална
Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, с цена на иска 1 000 лв. /хиляда
лева/ неимуществени вреди, солидарно,
ведно с лихвата, считано от влизане в сила на решението, претендирано
обезщетение за периода от 11.11.2021г. до образуване на административното дело.
С исковата молба се
претендира присъждане на горната сума представ-ляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от служители на ответниците, за случай станал на
16.09.2020г. в землището на с.Селановци, за който му бил съставен АУАН за
нарушение по Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, образувана прокурорска
преписка на ТО-Козлодуй и впоследствие издадено Наказателно постановление /НП/
№ 716/08.04.2021г. за нарушение по чл.56 ал.1 вр. чл.43 ал.1 от ЗЛОД, отменено
с Решение № 32 / 25.10.2021г. по НАХд № 102/2021г. по описа на РС-Оряхово,
необжалвано и влязло в сила. Твърди се от ищеца Д.Д., че при съставяне на акта
е бил задържан насила продължително време от служители на РУ-Оряхово и
РУГ-Берковица, вследствие на което при тръгване към селото се почувствал зле,
но успял на се обади на св.И.М.И. от с.с., който го прибрал. Освен това адм.производство
продължилото повече от една година. Това пре-дизвикало влошаване на
здравословното състояние към критично за живота му, както и безпокойство,
дискомфорт и притеснение. Загубил голяма част от приятелите си, познатите го
отбягвали, намалили и преустановили общуването си с него. Затворил се в себе си
и изпаднал в депресивно състояние. Бил лишен продължително време от възможността да упражнява правото си на лов.
В съдебно заседание ищецът Д.Д., лично и
чрез пълномощник – адв. Ц.К. от АК-Враца, поддържа изцяло исковата си молба.
Пълномощника представя и писмено становище в подкрепа на иска с доводи са
уважаване претенцията за обезщетение в пълен размер. Претендира се и присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска ОД на МВР-Враца, чрез
процесуален представител юрисконсулт Д.П., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че отмененото НП не е издадено от
ОД на МВР, че не са установени вреди и причинна връзка. Не са установени
незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР-Враца. Иска се отхвърляне
на иска, като неоснователен и недоказан.
Ответникът по иска РДГ - Берковица редовно
призован не изпраща представител. Не представя отговор и писмено становище по
иска.
Представителят на Окръжна прокуратура–Враца
пледира, че исковата претенция е допустима, но недоказана.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложени са АНД № 102/2021г. по пописа на РС-Оряхово и
преписка № 38/201г. на РП-Враца. Ищеца Д.Д.
е представил в с.з. документи, като по негово искане е допуснат и разпитан
свидетел.
Административен съд–Враца, след като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства
по реда на чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 16.09.2020г. около 14.40 часа
служителите на РУ - Оряхово към ОД на МВР-Враца, Б.Б., Р.Д., Т.Х. и В.Л. по
сигнал отишли в землището на с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, в ловище
III в м.“Къси дол“. Там установили ищеца Д.Д. от с.с. в „чакало“
представляващо дървена колиба издигната над земята на височина около два метра.
Същият бил седнал на леглото в колибата, а в отворения люк В.Л.
открил сглобено ловно оръжие – ловна нарезна карабина „ЧЗ 512“, калибър 22, с №
882725. В.Л. взел ловното оръжие и го обезопасил, като при изваждането на
патроните от нея установил, че е заредена с един патрон в цевта и четири броя в
пълнителя. След проверка на документите на ищеца Д.Д., В.Л. се обадил на
служителите на РДГ – Берковица, и ги сигнализирал за установеното нарушение.
Около 17.30 часа на мястото пристигнали служителите на РДГ - Берковица, К.К. и
И.И. Пред чакалото заварили ищеца Д.Д.. Служителите на РДГ-Берковица
извършили проверка в дървената колиба и там установили ловната нарезна карабина
„ЧЗ“, калибър 22, с № 882725, която била в сглобено състояние, но без патрони.
В.Л. тогава предал на служителите на РДГ – 5 бр. патрони, като им заявил че при
разглобяване на оръжието единият патрон намерил в цевта, а другите четири били
в магазина на оръжието. Служителят на РДГ К.К. съставил в 18.50 ч. АУАН /Акт за
установяване на административно нарушение/ на ищеца Д.Д. – за извършено
нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД – за ловуване в извън определените в
разрешителното места. К.К. съставил в 19.30 ч. и втори АУАН на ищеца Д.Д. за
извършено нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЛОД, в който вписал като описание на
нарушението, че не може ловното оръжие да бъде заредено с повече от три
патрона, като 1 в цевта и 2 в магазина. Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗЛОД
– ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно
ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Когато
оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс
два патрона в магазина, с изключение на късите нарезни оръжия за ловни цели.
Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични. В двата АУАН е посочено, че
нарушенията са открити на 16.09.2020г. в 17.30 часа. Служителят на РДГ И.И.
иззел от ищеца Д. и предал на служител на КОС при РУ-Оряхово, ловната пушка, 5
бр. патрона, пълнител, оптика и фенер /л.7 от АНД/. Тези вещи били вписани, че
са иззети с АУАН за нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЛОД. За случая служителите на
РДГ-Берковица съставили и 2 бр. Констативни Протоколи /КП/. С АУАН за нарушението по чл.84 ал.1 от ЗЛОД
били иззети ловен билет и разрешително за лов. В.Л., ПИ /полицейски инспектор/
в група ОП към РУ-Оряхово, за проверката съставил Докладна записка до Началника
на РУ-Оряхово, с рег. номер от 21.09.2020г.
Ищеца Д.Д. бил дошъл на мястото с
велосипед и след като служителите на РДГ-Берковица приключили със съставянето
на актовете, КП и изземването на вещите му, същия си тръгнал към селото.
Към 20:30 ч. на 16.09.2020г. свидетелят
И.М.И. от с.Селановци, земеделски производител и съсед на ищеца, получил
обаждане по телефона от същия. Ищеца Д.Д. му казал, че трябва да го прибере от
ракетната площадка, че не може да се прибере, тъй като са го държали 5-6 часа в
полето, краката му са отекли, зле му е. С.И.И. отишъл до мястото и намерил
лежащ на земята ищеца. Качил колелото в пикапа, изправил трудно ищеца и го
качил в колата на предната седалка. При изправянето му, ищеца му казал, че е
бил задържан в полето, „че съм бил бракониер“. С.И. видял, че краката на ищеца
са сини и подути. След това го закарал до тях, където жената на Д.Д. почти
изпаднала в шок, като го видяла.
С писмо с изходящ номер от
02.10.2020г. Директора на РДГ-Берковица изпратил на Районна Прокуратура /РП/ -
Оряхово съставените на ищеца Д. 2бр. КП и 2 бр. АУАН, за проверка за извършено
престъпление по НК.
С Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство /ДП/ на РП-Враца, от 15.03.2021г., по преписка
№ 38/2021г. на РП-Враца е отказано да се образува ДП и материалите са изпратени
на Директора на РДГ-Берковица по компетентност и за преценка за
продължаване на административно-наказателната дейност за извършени
административни нарушения по ЗЛОД. Това постановление на РП-Враца е потвърдено
с Постановление от 31.05. 2021г. на Окръжна Прокуратура – Враца и с Постановление от 01.09.2021г. на Апелативна
Прокуратура – София.
С НП № 716 от 08.04.2021г., Директора на
РДГ-Берковица е наложил на основание чл. 83п от ЗЛОД , за нарушение на чл.56
ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД на ищеца Д.Д. адм. наказание „глоба“ в размер
на 100 лв.
С Резолюция № 715/08.04.2021г. на
Директора на РДГ-Берковица е прекратена на основание чл.54 вр. чл.6 от ЗАНН
административната преписка по акта за нарушение по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД, тъй
като ищеца Д.Д. с възражение в срока по чл.44 от ЗАНН вх. номер от 24.09.2020г.
представил надлежно заверено разрешително за индивидуален лов.
НП № 716/08.04.2021г. е обжалвано от ищеца
Д.Д. ***. Образувано е АНД № 102/2021г. С Решение № 32 от
25.10.2021г., РС е отменил изцяло обжалваното НП. Решението на РС не е обжалвано
и е влязло в сила на 11.11.2021г.
Ищеца Д.М.Д. към 16.09.2021г. е бил на 72 год., което е
видно от ЕГН-то, роден е на ***г. Съгласно Епикриза от МБАЛ“Христо Ботев“-Враца,
Отделение по кардиология, е пребивавал там от 15.05.2021г. до 18.05.2021г. е с
окончателна диагноза: ИХСН III ф.к. състояние след дисекция на аортата тип 1 по
Де Бейки, AVR+. Протезиране на възходяща аорта /2017/. АН III ст.Комплексна
камерна екстрасистолна аритмия. С редица придружаващи заболявания: болен с А.Х.
2017г. опериран в КБ Лозенец поради дисакация на Ао 1 тип по Де Беикии. Ао
клапно протезиране и протезиране на аорта. За сърдечната операция от 2017г. е
представена /приложени към АНД и към преписката на РП-Враца/ Епикриза от
Университетска Болница „Лозенец“, където е бил от 13.03.2017г. до 27.03.2017г.
Съгласно Решение на ТЕЛК към МБАЛ “Иван Рилски“ ЕООД-Козлодуй от 03.07.2017г.
/приложено към преписката/ ищеца Д. е с 90% трайно намалена работоспособност
/тнр/, пожизнено, с водеща диагноза:
“Подагра“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта: Предявеният иск е ДОПУСТИМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт, незаконосъобразно НП, издадено от длъжностно лице
при ответника РДГ-Берковица, както и незаконосъобразни действия от служители на
РДГ-Берковица и РУ-Оряхово при ОД на МВР - Враца, при установяване на
административното нарушение по отмененото НП. Областните дирекции /ОД/ на
Министерство на вътрешните работи /МВР/ са юридически лица, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. ОД на МВР-Враца е юридическо
лице на бюджетна издръжка, в състава на която, като структурно звено, влиза
РУ-Оряхово. РДГ-Берковица също е юридическо лице на бюджетна издръжка, към
Изпълнителна Агенция по горите /ИА/ при Министерство на земеделието, храните и
горите, съгласно чл.158 ал.2 от Закон за горите /ЗГ/. Исковете за отговорност
на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията,
са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субекти по чл. 205 от АПК и съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В чл. 204 от АПК са предвидени
предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане.
Съгласно ал. 1, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се
претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е
той да бъде отменен по съответния ред, т.е. изисква се предварителното
установяване по пред-видения от закона ред на незаконосъобразността на
административния акт със съответен влязъл в сила акт – решение, преди да се
пристъпи към производството по чл. 203 и сл. от АПК по претендирането
на вреди. В тази връзка ще се отбележи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на
какво основание е отменен актът. В настоящото производство е недопустимо
преразглеждането на отменения по съответен ред акт. Условие за допустимост на
иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая такава отмяна е налице.
По основателността: Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН. Основателен е срещу ответника РДГ-Берковица и е неоснователен
срещу ответника ОД на МВР-Враца.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата се
характеризира като обективна, безвиновна, и в този смисъл вината не е елемент
от фактическия състав на отговорността. В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено
като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират неимуществени вреди –
на първо място вследствие незаконо-събразни действия на служители на двамата
ответници при установяването на адм. нарушение и на второ място вследствие
продължилото повече от една година АНП по отмененото НП, довели до влошаване на
здравословното състояние на ищеца Д.Д. към критично за живота му, както и
без-покойство, дискомфорт и притеснение, загуба на голяма част от приятелите,
отбягване от познати и намаляване и преустановили общуването си с ищеца,
затворил се в себе си на ищеца и
изпадане в депресивно състояние, както и лишаване от възможността да упражнява правото си на лов. В
случая е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск–отменен по
съответния ред акт на администрацията. Издаденият администрацията акт, чийто
адресат е ищецът, а именно – НП № 716 от 08.04.2021г., на Директора на
РДГ-Берковица, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно Решение
от № 32/25.10.2021г., постановено по АНД № 102/2021 г. по описа на РС-Оряхово. Съдебният
акт е влязъл в сила на 11.11.2021 г.
Отмененото НП е и акт, издаден при
изпълнение на административна дейност. Налице е и втората предпоставка за
уважаване на предявения иск, но само срещу РДГ-Берковица. Съобразно мотивите
към т. 1 от Тълкувателно Постановление № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. се
приема, че издаването на процесното НП е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения,упражнена административно-наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения по своето съдържание пред-ставлява
административна дейност и в този смисъл НП издадено от служител на ответника
РДГ-Берковица представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в
смисъл, че НП са актове, издадени в резултат на административна дейност. В този
смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС. С оглед на това е налице първата от
визираните в чл.204, ал.1 от АПК предпоставки, а
именно отменен, като незаконо-съобразен, акт на държавен орган РДГ-Берковица
издаден при упражняване на административна дейност.
Следващата предпоставка за възникване на
правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е наличието на
вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди /имуществени или
неимуществени/.
Отмяната на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материалноправно основание по смисъла
на чл. 1 от ЗОДОВ, за търсене на
причинените от него щети, в това число и неимуществени.
Посоченото правно основание в исковата
молба чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е неправилно и неточно. В случая отговорността е
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение искането за обезщетение
вследствие незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР-Враца при
установяването на нарушението, не се доказаха такива. Към водената преписка №
38/21г. на РП-Враца е била присъединена преписка по постъпил сигнал до ВКП.
Водена е предварителна проверка рег. № 369-21832/17.12.2020г. и заключението е,
че не са събрани данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от страна
на служители на РУ-Оряхово и изпълнението на служебните им задължения /справка
на л.165-168 от преписка № 38/2021г. на РП-Враца/ и Постановление на ОП-Враца
от 13.01.2021г. /на л.30/. За случая е водена преписка и в РП-Мездра,
приключила с отказ да се образува ДП /л.187-188 от преписката/. По воденото АНД
на РС, както и преписка на РП, са разпитани всички присъствали на случая лица,
служители на РУ-Оряхово и РДГ-Берковица, като са снети обяснения за случая и от
ищеца Д.Д.. Няма данни освен твърденията на ищеца, които се явяват изолирани,
за извършване на някакви незаконни действия от страна на служителите на
РУ-Оряхово. В тази част искът срещу ОД на МВР-Враца за обезщетение е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на искането за
обезщетение вследствие незаконо-съобразни действия на служители на
РДГ-Берковица при установяването на нарушението, искът за обезщетение се явява
доказан. От мотивите към Решението на РС по АНД, е видно, че съдът е
констатирал, че в хода на АНП са допуснати нарушения на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и НП задължително следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението. Прието е, че в конкретния случай НП № 716/08.04.2021 год.
на Директора на РДГ-Берковица, е издадено при съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и
съответно този акт не може да се ползва с доказателствена сила, т.е. по
същество липсва годен АУАН. В АУАН, така и в НП е визирана единствено датата и
часа на установяване на нарушението – 16.09.2020г. в 17.30
часа, но не са визирани дата
и часа на извършване на нарушението, което от доказателствата по делото
се установило, че е 16.09.2020г. в 14.40 часа. Прието е, че в конкретния случай
в АУАН липсва изобщо описание на нарушението извършено от жалбоподателя /Д.Д./,
като актосъставителя е цитирал единствено част от правната норма на чл.56 ал.1 от
ЗЛОД, като е посочил, че не може ловното оръжие да бъде заредено с повече от
три патрона, като 1 в цевта и 2 в магазина. В НП, като описание на нарушението
са въведени нови факти и обстоятелства, като е посочено че жалбоподателя е
ловувал с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – ловна нарезна карабина
Ч/З – 512, калибър 22, с № 882725, заредена с един патрон в цевта и четири броя
в пълнителя, като е посочил че нарушението е извършено и открито на 16.09.2020
г. в землището на с. Селановци, общ. Оряхово, ловище III, местност „Къси
дол“, без да е посочено време на извършване на наруше-нието. От съдържанието на
НП не става ясно, кога е извършено нарушението за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В този смисъл, освен
че липсва дата и време на описаното нарушение, липсва и ясно описание на
същото. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и датата и мястото
на извършването му, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на
точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда
от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършени
нарушения, правилно ли са квалифицирани същите и правилно ли е приложена санкционната
норма. В конкретния случай, съдът е приел, че допуснатите нарушения на
разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат санирани, тъй като същите касаят
установяване по безспорен начин на визираното административно нарушение и по
този начин са гаранция за разкриване на обективната истина в АП. Вместо да
отстрани допуснатите нарушения, административно-наказващия орган е постановил
НП, с което е санкционирал жалбоподателя, като същото макар и от компетентен
орган и в кръга на право-мощията му и да е облечено в законова форма се явява
незаконосъобразно. В случая със съдебен акт са посочени нарушения на
актосъставителя и на издалия НП, двамата служители на РДГ-Берковица, съответно
горски инспектор и директор. Решението на РС-Оряхово не е обжалвано и е влязло
в сила.
Освен това настоящия съд констатира
друго нарушение довело до ограничаване за продължителен период ищеца от правото
му на лов. При съставяне на АУАН за
нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЛОД са иззети – ловна пушка с пълнител и патрони,
с оптика и фенер. Тези вещи са били предадени на служба КОС при РУ-Враца, но
административно-наказващия орган, в случая РДГ-Берковица, не се е произнесъл по
съответния ред за връщането им. С Протокол от 08.04.2021г. /л.59 от АНД/
комисия е предложила да се наложи глоба за нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЛОД, а
вещите задържани с АУАН за това нарушение да се върнат, тъй като тяхното
отнемане се прилага само при адм.нарушения по чл.84, 85 и 86 от ЗЛОД, но не и
при нарушение по чл.83п вр. чл.56 ал.1 вр. чл.43 ал.1 от ЗЛОД. В случая тези
вещи е следвало да се изземат с акта съставен за нарушение по чл.84 от ЗЛОД и
да се постанови връщането им с резолюцията за прекратяване /на л.31 от делото/.
Вместо това се е наложило комисия да предложи да се върнат на собственика,
което не е изрично посочено в писмото до РУ-Оряхово /л.60 АНД/. Наложило се е
искане за уточнение от РУ-Оряхово до РДГ-Берковица /л.62 АНД/ и последвало ново
писмо /л.63 АНД/, в което също не е уточнено, че вещите следва да се върнат на
собственика. В тази връзка ищеца Д.Д. неколкократно е искал връща-нето им. В
писмо от РДГ-Берковица до ищеца от 14.01.2021г. /на л.44 от преписката/ е
указано, че същите са веществени доказателства и могат да бъдат върнати с
разрешение от прокурор, съгласно чл.111 от НПК. По образу-ваната преписка на
РП-Враца обаче тези вещи не фигурират, като приложени веществени доказателства
и съответно няма произнасяне по тях с постанов-лението за отказ да се образува
ДП. Няма произнасяния и по иззетите с АУАН за нарушението по чл.84 от ЗЛОД ловен
билет и разрешително за лов, съгласно изискването на чл.54 от ЗАНН при
прекратяване на преписката. По АНД и в материалите към преписката няма
приложени документи и няма данни кога иззетите вещи са върнати на ищеца Д.Д..***
има писмо /л.196 от пр./, от което е видно, че към 02.03.2021г. вещите
съхранявани в РУ-Оряхово все още не са били върнати. В случая всички вещи са
иззети със съставените два АУАН, няма образувано ДП и за връщането им е
следвало да се произнесе с изричен акт Директора на РДГ-Бергковица.
В случая са извършени
закононарушения от служители на РДГ-Берковица при съставяне на АУАН и НП,
посочени от РС, както и при произнасяне /липса на произнасяне/ за връщане на
иззетите вещи от ищеца.
Ищеца Д.Д. твърди в исковата си
молба, че при съставяне на акта е бил задържан насила продължително време от
служители на РУ-Оряхово и РУГ-Берковица, вследствие на което при тръгване към
селото се почувствал зле, но успял да се обади на св.И. М.И. от с.с., който го
прибрал. Освен това адм. производство продължилото повече от една година. Това
предизвикало влошаване на здравословното състояние към критично за живота му,
както и безпокойство, дискомфорт и притеснение. Загубил голяма част от
приятелите си, познатите го отбягвали, намалили и преустановили общуването си с
него. Затворил се в себе си и изпаднал в депресивно състояние. Лишен бил
от възможността да упражнява правото си
на лов.
Действително по делото се установи, че ищеца Д.Д. е бил държан
продължително време, но в случая няма незаконно задържане. Горното се е
наложило, с оглед обстоятелството, че служителите на РУ-Оряхово нямат
правомощия по ЗЛОД и се е наложило да бъдат извикани служители на РДГ-Берковица,
а след като те пристигнали, продължително време отнело и съставянето на
съответните документи. Действително се установи от показанията на св.И.И.
влошаване на здравословното състояние на ищеца след случая, но както се посочи
по-горе, не е налице незаконно задържане на същия. Непосредствено след това
няма данни ищеца да е посещавал лекар или медицинско заведение, няма
доказателства за влошаване на здравословното състояние към критично за живота
му. Медицинско заведение е посетил едва близо 8 /осем/ месеца след случая – на
15.05.2021г. и няма данни това посещение да е в причинна връзка със случая
станал на 16.09.2020г. Няма и не се доказаха и сочените от ищеца обстоя-телства,
че след случая загубил голяма част от приятелите си, че познатите го отбягвали,
като намалили и преустановили общуването си с него, както и че, се затворил се
в себе си и изпаднал в депресивно състояние. За тези твърдени обстоятелства не
се представиха каквито и да е доказателства.
По делото се събраха доказателства, че ищеца е получил безпокойство,
дискомфорт и притеснение, с оглед показанията на св. И.И.. Същото е и логично,
и разбираемо, като потвърждава изложеното в исковата молба от ищеца. Установи
се също, че АНП е продължило повече от една година и ищеца Д.Д. е бил лишен
продължително време да упражнява правото си на лов, с оглед изземването на
ловната пушка и ловния билет, за които няма данни и кога са върнати. Няма
затова изрично произнасяне от органа който ги е иззел. Налице е причинна връзка
между случая станал на 16.09.2020г., незаконосъобразни действия на служители на
РДГ-Берковица и причинените болки и страдания на ищеца. Затова и съдът приема,
че искът за неимущест-вени вреди срещу РДГ-Берковица се явява основателен и
доказан. С оглед чл.52 от ЗЗД и по справедливост, съдът приема, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди е доказан и по размер. Установи се, че
ищеца Д.Д. е възрастен на 72 год., инвалид с 90 % тнр и с множество
заболявания. За претърпените от ищеца болки и страдания, неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразни действия на служители на РДГ-Берковица, размера
на обезщетение от 1 000 лв. е справедлив и съответства на тежестта им.
Следва РДГ-Берковица се осъди да
заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. като обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, вследствие действия
на служители на РДГ-Берковица, по отменено, като незаконо-съобразно НП. По
отношение иска срещу ОД на МВР-Враца, същия следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора
следва да се разгледа и искът за присъждане на законната лихва. Задължението за
лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид
това, че искът за обезщетение е приет за основателен в размер на 1000 лева, то
законна лихва се дължи на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното
решение, с което е отменено НП е влязло в сила на 11.11.2021 г. и от този
момент се дължи законната лихва. По делото обаче не са налице данни да е
отправена покана до ответника РДГ за изплащане на парично задължение от тази
дата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на
изпълнение, за това по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от
деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на
исковата молба в съда – 07.02.2022г. /гр.д. № 74/2022г. на РС-Оряхово/ и от
този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената
главница. С допълнителната уточняваща молба обаче /л.8 от делото/, ищеца е
поискал лихви, считано от влизане в сила на решението на АдмС-Враца и съдът не
може да постанови друго.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника РДГ-Берковица следва
да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно
производство. Затова в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски в размер на 310 лв., от които: 300 лв., направени за адвокатско
възнаграждение и 10 лв., за държавна такса.
Ответника ОД на МВР-Враца
не е претендирал разноски, поради което съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – гр. БЕРКОВИЦА да заплати на Д.М.Д. ***, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт – НП № 716 от 08.04.2021г., на Директора на
РДГ-Берковица, отменен със съдебно Решение № 32/25.10.2021., постановено
по АНД № 102/2021г. по описа на РС- Оряхово, в сила от 11.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от влизане в
сила на настоящето решение до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА РДГ – гр. Берковица да заплати на Д.М.Д. сумата от 310
лв. представляващи разноски по
настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ иска против ОД на МВР-Враца, предявен от Д.М. Д., при условията на
солидарна отговорност за сумата от 1 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез Адм.С-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: