Решение по дело №100/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Е. А. против решение № 25/15.01.2025 г., постановено по АНД № 1866/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 23-1085-002455/17.08.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе. С НП на А. Е. А., за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 7 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че административнонаказателното производство срещу А. Е. А. е започнало със съставянето на АУАН серия ОА № 1025765/29.07.2023 г. за това, че на 29.07.2023 г., в 20:05 часа, в град Русе, на бул. „Придунавски“ № 64 като водач на лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А., нарушила правилата за престой и паркиране като е паркирала на платното за движение на разстояние по малко от 3 метра от пътна маркировка забраняваща пресичането й (тип М-1), които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 98, ал 1 т. 7 ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление.

За да потвърди този санкционен акт районният съд е приел, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана нейната отговорност, за да може пълноценно да реализира правото си на защита, както по фактите, така и по правото. Въззивният съд е приел, че не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Посочил е, че от приложената от страна на наказващия орган административнонаказателна преписка, се установява, че АУАН е подписан от актосъставителя, включително, че от свидетелските показания на последния се установява, че именно той е съставил АУАН срещу жалбоподателката, за посоченото в Акта и НП нарушение на правилата за движението по пътищата.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Настоящият касационен състав не споделя аргументите в касационната жалба, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като Актът, въз основа на който същото е издадено не е подписан от санкционираното лице.

В частта от АУАН „Свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта“ е записано името Д. В. Д., като е посочено неговото ЕГН и положен неговият подпис /л. 11 от въззивното дело/. С това е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че нарушителят е отказал да подпише, съответно да получи АУАН.

Приетата за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП забранява престоят и паркирането на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването.

В случая от всички събрани в хода на административно - наказателното производство доказателства се установява по безспорен начин извършването на конкретното административно нарушение, като установяването на това нарушение е извършено от компетентни административни органи, доказано е осъществяването на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на нарушителя за процесното административно нарушение.

Възраженията, релевирани в касационната жалба, са същите като тези предявени във въззивната жалба срещу НП. В решението на РРС, предмет на касационната проверка, съдът е отговорил обосновано на всички възражения с мотиви, които не е нужно да се повтарят.

При извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяната му.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, с което наказателното постановление е отменено, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/15.01.2025 г., постановено по АНД № 1866/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.