РЕШЕНИЕ
№ 7753
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110148516 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД срещу ИВ. ЕМ. Н..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3306,00 лв. главница по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-16241110, ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2020 г.; 2/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 877,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до
12.02.2020 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 552,40 лева, от
които - 441,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2018 г. до
13.03.2020 г. и 110,43 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД e подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ИВ. ЕМ. Н., като на 16.12.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 58459/2020 г. на СРС за горепосочените суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България ЕИК *********, като кредитор, и ИВ. ЕМ. Н., като кредитополучател, е
сключен Договор за отпускане потребителски паричен кредит № PLUS – 16241110.
Сочи се, че съгласно договора на ответника била предоставена сумата от 3000 лева за
потребителски цели. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е
изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от условията по договора – чрез превод по
банковата сметка на ответника. Ответникът закупил и застраховка „Защита на
плащанията“ за сумата от 306,00 лв., директно заплатена на застрахователя. От сумата
1
от 3000 лева била удържана уговорена между страните такса ангажимент в размер на
105 лева, срещу която кредиторът поел ангажимент за сключването на договора при
фиксиран лихвен процент от 30,64 %. Кредитополучателят се задължил да върне
предоставения кредит, ведно с уговорената договорна лихва, на 17 броя месечни
вноски. Ответникът преустановил погасяването на задължението си, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 20.09.2018 г., като от следващия ден изпаднал в
забава. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на задължението настъпил на
12.02.2020 г., от когато станало изискуемо цяло вземане на кредитора.
Твърди, че на 19.08.2019 г. между „между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България ЕИК *********, в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания. В Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към договора
било индивидуализирано процесното вземане, предмет на договора за цесия. До
ответника било изпратено уведомление за настъпилата цесия, но пратката се върнала в
цялост, поради което ищецът счита, че уведомяването следва да бъде извършено с
депозираната по настоящото дело искова молба и приложеното към нея уведомление.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С молба с вх. № 135496/30.06.2022 г. ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 18554/24.09.2021 г. е връчено на
ответника на 07.03.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ИВ. ЕМ. Н., ЕГН
********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството
му на частен правоприемник по сключен договор за прехвърляне на вземания с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 58459/2020 г. по
описа на СРС, а именно:
- 3306,00 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № г., ведно със
2
законната лихва върху сумата от 25.11.2020 г. до погасяване на задължението;
- 877,19 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 12.02.2020 г.;
- 441,97 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г.;
- 110,43 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. ЕМ. Н., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 237,53 лева разноски в
производството по гр. дело № 48516/2021 г. по описа на СРС /137,53 лв. държавна
такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 144,71 лева
разноски в производството по ч. гр. дело № 58459/2020 г. по описа на СРС /94,71 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3