РЕШЕНИЕ
Номер 2073 12.11.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На тринадесети септември
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Станка Деведжиева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2502 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0273-000066 от 12.02.2019г на Началник група
към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.638, ал.3, вр.чл.461, т.1
от КЗ, на М.Ц.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 400 лв., за извършено административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0273-000066
от 12.02.2019г на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на
основание чл.638, ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на М.Ц.И. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв., за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ.
Жалбоподателят
М.Ц.И. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната
му като неправилно и незаконосъобразно, като излага в жалбата съображения за
това. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна
на наказателното постановление с аргументи за несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна – РУ Хисар, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М.Ц.И.,
за това, че на 28.01.2019г. около 11:27 часа в община Хисаря на път Втори клас
№ 2-64 – км.14-ти, посока с.Песнопой, като водач на лек автомобил при
обстоятелства: управлява л.а.Тойота, с рег. № **** /А./,
който не е регистриран на територията на Република България и няма сключен
договор за задължителна ГО на автомобилистите от влизане в България и до
напускането на територията й е извършил:
1. Лице
по чл.483, ал.1, т.2, сключило гранична застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на РБългария няма
валидна гранична застраховка гражданска отговорност до напускане на територията
на РБългария.
С това виновно е нарушил чл.483, ал.2 от КЗ.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 28.01.2019г.,
съставен от Д.Т.Ш. – ** към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Горната
фактическа обстановка обаче отчасти се установява от доказателствата по делото,
отчитайки приложените по същото писмени доказателства, които съдът намира за обективни
и достоверни.
Съгласно разпоредбата на чл.483,
ал.2 от КЗ „Лицето по ал. 1,
т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза
на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има
валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
до напускането на територията на Република България.”. На свой ред разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда задължение за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което
управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията
на Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка. В конкретния казус за жалбоподателя липсва задължението, което му
е вменено във вина като поведение, а именно да сключи коментирания договор за
гранична застраховка, тъй като той не се явява „лице по ал.1, т.2”, понеже,
управляваното от него МПС, не е от трета държава, защото същото е регистрирано
в държава членка на ЕС – В.. Прочее за управлявания от него автомобил
жалбоподателят е имал сключена застраховка гражданска отговорност, като по
делото е представена застрахователната полица с № 0536Н000050507813300N. Всъщност чл.483, ал.4, т.1 от КЗ е категоричен, че не
се сключва договор за гранична застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка, както
вече се посочи по-горе, че процесният автомобил е именно такъв.
Изложеното дотук налага изводът,
че жалбоподателят, от една страна, не е субект на административно нарушение по
чл.483, ал.2 от КЗ, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл.483, ал.4,
т.1 от КЗ, а от друга страна същият е имал валидно сключен договор за
застраховка „ГО” на автомобилистите във В..
Както бе посочено и по-горе, задължение за сключване на
застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобилът е от държава
членка на ЕС (чл. 483, ал. 4 КЗ). В настоящия случай това обстоятелство е
безспорно, доколкото автомобилът обичайно се намира на територията на В.
(именно там е издаден и поставен регистрационният номер на автомобила ). В този
порядък, следва да бъде посочена и нормата на чл. 486, ал. 2 КЗ, според която не
се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга
държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република
Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по
Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни
средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато
влизат на територията на Република България от територията на друга държава
членка. Какво се разбира под това, автомобилът да е от дадена държава или
обичайно да се намира в дадена държава е легално дефинирано в чл. 482 КЗ, като
в общия случай това е мястото където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен.
Дефиниция на понятията „трета държава“ и „държава членка“ се съдържат в т.6 и
т.7 от допълнителните разпоредби на КЗ. „Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. „Трета държава" е държава, която не е държава
членка по смисъла на т. 6. Тоест, задължение за
сключване на българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на
държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. Логиката на подобно законодателно
разрешение се потвърждава и от параграфи 8, 24 и 25 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, в които е прогласен стремежът на държавите членки да
създадат режим на задължителната застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с
покритие на цялата територия на общността. В този изричен смисъл са и чл. 3
и чл. 14 от Директивата. От гореизложеното следва, че управлението на
автомобил без сключена българска застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите не е съставомерно по чл. 638, ал. 3 КЗ /по който е
санкционирано лицето/, ако автомобилът е с регистрация в държава членка на ЕС.
В процесния случай автомобилът е с регистрация във В., а В. е държава членка на
ЕС.
В
Директивата, посочена по-горе изрично е уреден и въпросът за контрола върху
изпълнението на задължението на водачите, да сключват задължителна застраховка
за гражданска отговорност на автомобилистите. Възприети са т.нар. „принципи на
компетентност на националния орган“ и „принципът на взаимно доверие между
държавите-членки“. Компетентни да следят дали за дадено МПС има сключена
задължителна застраховка за гражданска отговорност са националните органи на
държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно принципа на взаимно доверие
контролните органи от останалите държави членки не са оправомощени да извършват
своя собствена проверка, а следва да се доверят на органите в държавата по
регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен израз в Параграф 6 от
Преамбюла и чл. 4 от Директивата, в които изрично е постановена забрана
контролните органи от държавите членки да извършват проверки на застраховките
„Гражданска отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се
намират на територията на друга държава-членка (получили са регистрация в тази
държава членка съгласно т.4 от чл. 1 от Директивата) или които обичайно се
намират на територията на трета държава и които влизат на тази територия от
друга държава-членка. Нещо повече, с параграф 8 от Преамбюла се въвежда
презумпцията, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни
средства са покрити от застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Забраната за извършване на проверки от държави членки, различни от тези по
регистрация на МПС е скрепено и с правилото на параграф 46 от преамбюла, който
обявява, че името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното
средство и номера на застрахователната полица или регистрационния номер на
превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на
физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на
тези данни.
В Директива 2009/103/ЕО изрично са уредени и
последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено МПС, непокрито със
застраховка извърши ПТП- а именно предвижда се във всяка държава членка да се
създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди причинени от
незастраховани МПС - чл. 10 от Директивата.
Тези постановки
изцяло са имплементирани и в българския Кодекс на застраховането, като в
цитираната вече разпоредба на чл. 486, ал.2 КЗ е въведена не само забраната на
систематични проверки по отношение на МПС с регистрация в друга държава членка,
но и презумпцията за покритие на гражданската
отговорност на виновния водач (чл.486, ал.2, изр. последно). По този начин,
законът охранява и интересите на трети лица, в случай на настъпване на ПТП,
като създава презумптивно покритие на тяхната отговорност за вреди, причинени
при управление на МПС.
Съгласно
основния принцип на административнонаказателното право, че държавната
администрация има само тези правомощия, които изрично са й делегирани със
съответния нормативен или подзаконов нормативен акт, следва да се приеме, че
органите на МВР нямат компетенции да осъществяват контрол за наличие на
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, по
отношение на автомобили, регистрирани в държава членка на ЕС.
От
гореизложеното следва, че АУАН и НП са издадени от органи които не са били
компетентен да констатират наличието, респективно отсъствието на нарушение по
смисъла на чл.483 КЗ и да наложат санкция по смисъла на чл.638 КЗ. Това от своя
страна води до допускане на съществено процесуално нарушение, а оттам и до
пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 19-0273-000066 от
12.02.2019г на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на
основание чл.638, ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на М.Ц.И. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв., за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно
и незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.