№ 293
гр. Перник, 26.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в
публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиян Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 351 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесета от ГПК.
С Решение № 269 от 01.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2679 по описа на Районен съд П. за 2018 г. е признато
за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: *********
срещу Г.П.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че
ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 903,10 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 136,14 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01021 по описа на Районен съд П. за 2018 г. С обжалваното Решение
съдът е осъдил Г.П.С. да заплати на ищцовото дружество разноските в
първо инстанционното производство и в
заповедното производство.
Г.П.С. е подал въззивна жалба срещу така постановеното решение като
недопустимо с твърдението, че е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, поради
което моли решението да бъде обезсилено и да се прекрати производството.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД е
подаден отговор, с които оспорват жалбата.
Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата на Г.П.С. е
процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд П. е
инициирано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу Г.П.С., с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за установено, че жалбоподателя/ответник дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 903,10
лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и
сумата от 136,14 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01021 по описа
за 2018 г. на Районен съд П..
Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на
01.03.2019 г. е постановил така обжалваното Решение, с което ги е уважил, като
е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото.
Впоследствие с молба рег. № 11887 от 18.04.2019 г. ответникът Г.П.С. е оттеглил депозираното от него
възражение срещу Заповед № 869 от *** г. по ч.гр.д. № 1021 по описа на
Районен съд – гр. П. за 2018 г., а в последствие на
същата дата 18.04.2019 г. подал настоящата
въззивна жалба.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Неоснователно е изложеното в жалбата, че исковата молба въз
основа, на която е образувано първоинстанционното дело е подадена след изтичане
на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК, в редакцията му
действала към момента на подаване на исковата молба сроковете спират да текат
за страните през дните, обявени за официални празници по чл.
154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.
329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл.
329, ал. 3 от ЗСВ. Видно от данните по делото дружеството-ищец, сега
въззивник е уведомено за подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК на
22.03.2018 г. Исковата молба е подадена на 24.04.2018 г. В този период са били
великденските празници, като за неработни са обявени 6.04.2018 г. (петък) и
9.04.2018 г. (понеделник). Предвид действалата към този момент разпоредба на
чл. 61, ал. 2 от ГПК подадената на 24.04.2018 г. искова молба е в срок. По
изложените съображения жалбата в тази й
част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято
полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това
възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо
съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и
следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на
спора в исковото производство.
В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението
си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено след постановяване на първоинстанционното
решение, но преди влизането му в сила. Поради това и с оглед горните
съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Пер. срещу Г.П.С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват процесуално недопустими поради
липса на правен интерес. Недопустимо се явява и обжалваното решение, което по
аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, ведно с
прекратяване на производството по делото.
По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно
чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото,
но в настоящия случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на
заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено възражение
по чл. 414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова защита,
обуславяща извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от чл. 78,
ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответниците.
Ответното
дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено
само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са
извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата
страна по жалбата.
Водим от горното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 269 от 01.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2679 по описа на Районен съд П. за 2018 г. в частта му, с която е признато за установено
по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу Г.П.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 903,10 лева, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 136,14 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01021 по описа на Районен съд – гр. П.
за 2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК,
подадено от Г.П.С..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение №
по ч.гр.д. № 01021 по описа на
Районен съд – гр. П. за 2018 г., в частта й, с
която е разпоредено Г.П.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД, гр. П., сумата от 903,10 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 136,14 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01021 по описа на Районен съд П. за 2018
г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 269 от 01.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2679 по описа на Районен съд П. за 2018 г. в частта му относно
присъдените разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.П.С., с посочени адрес и ЕГН да
заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 100 лв. разноски във въззивното
производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.