РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. С., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500147 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
141/18.02.2025г. по гр.д. № 3501/24г. на СлРС, с което е признато за
установено по отношение на Юробанк България АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, околовръстен път №260, правоприемник на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, и Х. С. И., ЕГН
**********, от с.Я., обл.С., ул. Х.Б. *, че договор за потребителски кредит
PLUS ***, сключен на 16.04.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България и Х. С. И., е нищожен, тъй като противоречи на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е осъдено „Юробанк България АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, околовръстен път
№260 да заплати на адвокат П. С. П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА направените по делото разноски в размер на
1354.43 лв., като решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника - Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
1
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е
посочено реално ГПР, което противоречи на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и е счел, че
застрахователната премия е следвало да бъде включена в разходите,
формиращи ГПР по процесния договор за кредит. Според въззивника този
извод е неправилен, като се обосновава със съдържанието на понятието
„общ разход по кредита“ по смисъла на пар. 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Прави
анализ на относимите разпоредби и на събраните по делото
доказателствени средства, включително ССЕ, като сочи, че изводът на
вещото лице в първата хипотеза – че ГПР е в размер на 45, 57 % и е изчислен
по нормативно установената формула – е правилен. Заявява още, че в
договора за кредит не се съдържат клаузи, предвиждащи, че отпускането
на заема при предложените условия ще се реализира единствено в случай, че
бъде сключена и застраховка. Поради това застрахователната премия не
представлява разход за потребителя Това следвало и от факта, че е
представен договор за застрахователно посредничество, с който клиентът-
ищец като кредитополучател по договора за кредит е заявил интерес от
покритие на рискове относно възможно настъпване на неблагоприятни
събития, свързани с живота, здравето, трудовата му заетост и др. Изрично
е декларирано, че се приема сключването със застрахователите на
предложения му договор и е очевидно, че при сключването на договора за
застрахователно посредничество, ищецът вече е имал качеството на
кредитополучател. Въззивникът твърди, че застраховката „защита на
плащанията“ е допълнителна, незадължителна услуга, сключването й е само
по желание на клиента, поради което не следва да се включва в ГПР по
кредита. Също така подчертава, че в процесния договор е включена
подробна и ясна информация относно разходите по кредита, формиращи
ГПР и е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Подробна
информация относно разноските по заема е налична и в СЕФ. Договорът за
застраховка е самостоятелно съглашение, тъй като е сключено между
страни, различни от тези по договора за кредит. Въззивникът развива
детайлни съображения в тази насока и в обобщение заявява, че сключеният
на 16.04.2019г. договор за кредит PLUS-*** не е нищожен.
2
С оглед изложеното иска да се отмени изцяло атакуваното решение и
да се постанови ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски за двете инстанции, включително 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива
контрааргументи по повод релевираните оплаквания. Излага доводи относно
поддържаната теза, че застрахователната премия представлява разход,
който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход е в
противоречие с императивните разпоредби на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Развива подробна аргументация в тази насока, позовава се на практиката на
СЕС. Прави и анализ на представените договорни документи и заявява, че
всички предоставени данни са с включена застраховка, кредитодателят
предварително е знаел размера на застрахователната премия и
застраховката е условие за сключване на ДПК. Така премията е следвало да е
разход, а не част от усвоената главница, още повече, че в договора е
посочено, че тя се превежда директно по сметка на застрахователя. От
съдържанието на договора не става ясно каква сума ще бъде считана за
главница при ежемесечното изчисляване на лихвата. Въззиваемият сочи и че
по отношение на ГПР липсват и останалите нормативноустановени
изисквания – липсва ясно разписана методика на формиране и кои точно
компоненти са включени, също не е ясно посочено кои разходи покрива
уговореният ГЛП. Включена е „такса ангажимент“ към размера на кредита,
а е следвало да бъде включена към общите разходи по кредита, освен това
кредиторът е начислил договорна лихва върху тази такса, въпреки че
кредитополучателят не получава тази сума и не я използва.
По-нататък въззиваемият излага и подробни съображения за
нищожност на договора на основание чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, както и на основание „накърняване на добрите нрави“, още поради
неспазване на императивни изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, също и на
основание чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК и като нарушаващ изискванията на чл.
3
143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП.
С оглед всичко казано, моли въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение
като правилно. Претендира направените разноски за тази инстанция.
В отговора не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания за тази съдебна фаза.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба,
подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска да се отмени
атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът да се отхвърли.
Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмена молба процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т.
1 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си на изложените
основания, няма доказателствени искания. Моли да се потвърди
обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя и подробни писмени бележки, с които преповтаря изложените в
жалбата доводи. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение за процесуалния
представител на насрещната страна.
В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно
призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с
писмена молба, подадена от процесуален представител по чл. 32 т. 3 от
ГПК заявява, че счита въззивната жалба за основателна и иска тя да бъде
уважена, като атакуваното решение бъде отменено и бъде постановено
ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
въззиваемия.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
4
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявен е установителен иск за обявяване недействителността на
договор за потребителски кредит.
Предмет на спора е валидността по смисъла на ЗПК на договор за
потребителски кредит № PLUS - *** от 16.04.2019 г., по силата на който
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предоставила кредит
на ищеца Х. С. И. в размер на 3000 лв., а последният, като
кредитополучател, се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на ДПК. Общата сума на
плащанията е в размер на 6095, 88 лв., на 42 месечни погасителни вноски в
размер на 145,14 лв. всяка, като е удържана еднократна такса
„ангажимент“ в размер на 105 лв. Към договора за кредит е сключена с
„Кардиф Животозастраховане Клон България“ АД /клон на застрахователя -
CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE/ и застраховка „Защита на
плащанията“ с пакети „стандарт“ и „комбинирана защита“, като
застрахователните премии са в размер на 705,60 лв. Първата вноска по
договора за кредит е на 05.06.2019 г. а последната е на 5.11.2022 г. В лихвен
процент на ДПК е посочено 35,66 %, а в ГПР 45,57 %. С рамков договор от
27.07.2017г., сключен между Агенция за събиране на вземания ЕАД, като
купувач и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, като продавач
е договорена продажба на всички вземания от длъжници на купувача, със
списък със вземания, като с приложение №1 от 17.06.2020 по рамков договор
за прехвърляне на вземания е продадено и вземането срещу Х. С. И., с
остатък от главницата 2973, 85лв., договорна лихва 1602, 05 лв. и лихва за
забава 56, 40 лв.
С атакуваното решение съдът е счел, че ДПК е нищожен поради
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 . 19 ал. 4 от ЗПК и е уважил установителния
иск.
Ключовият правопрепятстващ довод на въззивника се състои в
5
отричане недействителността на договора, поради нарушение на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК, като заявява, че погрешно първоинстанционният съд е приел,
че ГПР е неправилно посочен в договора и в действителност надхвърля пет
пъти основния лихвен процент и е в размер на 60, 23 %.
Основната точка на противопоставяне между страните е дали
сумите за заплащане на застрахователни премии следва да се включат при
изчисляване на ГПР и съответно – дали последният действително надвишава
законовия максимум от 50%.
Въззивникът-ответник счита, че посоченият в ДПК процент ГПР е
действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките
на допустимия – 45, 57% и при изчисляването му не следва да се включват
застрахователните премии. Въззиваемият-ищец поддържа тезата, че в
посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, поради което е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и договорът за потребителски кредит е недействителен, такъв е и поради
нарушение на изискванията за задължително съдържание.
Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит
ответникът е избрал да сключи и застраховка „Защита на плащанията“ с
пакети „стандарт“ и „комбинирана защита“, като застрахователните
премии следвало да се заплащат директно на застрахователя.
В ДПК е посочен ГПР в размер на 45, 57%, който е изчислен съобразно
нормативно установената формула посочена в Приложение №1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК, като са включени разходите, посочени в ДПК спрямо размера на
дължимата главница - разходът по дължимата договорна лихва в размер на
2 390,28 лв. и разходът за „такса за ангажимент“ в размер на 105 лв. и са
взети предвид като базови параметри главницата от 3 000 лв.; срокът от 42
месеца; договорната лихва от 2 390,28 лв. и таксата за ангажимент от 105
лв.
Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в ДПК се посочва
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Член 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК императивно забраняват на кредитора
6
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както
и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните
премии и те не са взети предвид при калкулацията на ГПР.
При преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде
включен този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи
сметка за съдържанието на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“
Легалната дефиниция за него се намира в пар 1 на ДР на ЗПК и чл. 3,
буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В случая категорично се установява от представените по делото
документи, че за получаването на кредита при конкретните условия не се е
изисквало задължително сключване на договор за застраховка и това е
отбелязано изрично в СЕФ, с който на ищеца е предоставена пълна
информация относно потребителския кредит и формулярът носи неговия
подпис.
Същевременно потребителят е подписал сертификат PLUS-*** за
сключване на застраховка „защита на плащанията“ с покритие по пакети
„стандарт“ и „комбинирана защита“, като с инкорпорираната в документа
декларация е удостоверил получаването на информацията съгласно КЗ и за
7
условията по избраните пакети, както и е декларирал, че е прочел, разбрал и
приел ОУ на застраховката.
Следователно, щом сключването на договор за застраховане не е било
условие за получаването на кредита, то застрахователните премии не
представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Поради
това последният се изчислява в размер на 45, 57% и не надвишава
предвидения от ЗПК лимит от 50 %. Договорът за потребителски кредит не
е недействителен поради нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК.
Следва да се посочи още, че в представения договор за потребителски
кредит са описани размерът на кредита, размерът на застрахователните
премии, видовете застраховки, и така формираният общ размер на кредита.
Изрично е отбелязано, че застрахователните премии се изплащат на
застрахователя, което се потвърждава и от изготвената СИЕ. Вноските не
са прекомерни или несъразмерни. Инкорпориран е и погасителен план, в който
са описани размерът на вноските, съставът им от главница и лихва и
падежът. Посочени са лихвеният процент и годишният процент на
разходите и начина на изчисляване. Потребителят е имал пълна
информираност и яснота относно вида и характера на договорните
отношения, условията, размера на задължението и отделните права и
задължения, породили се за всяка страна. Получил е подробна предварителна
информация и разяснения за абсолютно всички аспекти на договора,
включително и относно пожеланите застраховки и тяхното отражение в
имуществената му сфера, и следователно е могъл да прецени в резултат на
разясненията, дали предлаганите продукти съответстват на неговите
възможности и финансово състояние.
Що се отнася до довода на въззиваемия, че от всички представени
документи е видно, че кредитодателят предварително е знаел размера на
застрахователната премия, следователно застраховката е била условие за
сключване на ДПК, следва да се посочи, че доколкото се предлагат различни
пакети и те могат да бъдат избрани в различни комбинации, „знанието“ не
може да се приеме за сигурна величина. Освен това е безспорно
обстоятелството, че застраховката по застрахователна програма
„Защита на плащанията" на кредитополучателите на „БНП Париба
8
Пърсънъл Файненс" С.А. е сключена съгласно Групов застрахователен
договор за застраховка „Защита на плащанията” №5/2010 г. От събраните
доказателства е видно, че застрахователи по Груповия застрахователен
договор са „Кардиф Животозастраховане", клон България КЧТ и „Кардиф
Общо Застраховане", клон България КЧТ, а застраховащ е „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството на застрахователен посредник,
действащ необвързан застрахователен агент на „Кардиф
Животозастраховане”, клон България КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане",
клон България КЧТ по силата на договор за застрахователно агентство.
Това предполага притежаване на целия необходим „инструментариум“,
включващ данни, таблици, условия, както и програмен продукт, с който
калкулирането на различните варианти и комбинации, изчисляване на
срокове, размер на вноски, премии и др., да може да се извърши веднага след
постигане на съгласие между страните и да се изготви в завършен вид ДПК.
Освен това, като косвен аргумент, че сключването на застраховка не е
условие за предоставяне на потребителски кредит, може да се приемат
представените от ответника копия от ДПК за сходни размери от същия
период с други лица, в които няма отразена застрахователна премия, тоест
– договорите са били сключени и кредитите са били предоставени, без
потребителят да е подписал застрахователна полица.
Не може да се приеме за основателно и въражението на въззиваемия-
ищец, че договорът накърнява добрите нрави, тъй като от една страна на
него, като кредитополучател, е било осигурено правото в 14 дневен срок да
се откаже от договора за потребителски кредит, ако по-късно е счетял, че
договорените условия не го удовлетворяват, което е отбелязано надлежно в
СЕФ, но той не го е сторил, усвоил е кредита и е започнал да изпълнява
задълженията си по него. От друга страна, както бе посочено, той не е бил
длъжен да сключва застраховка, изборът му е бил съзнателен, доброволен и
обоснован, с оглед покритието на конкретните рискове.
Поради всичко изложено въззивният съд счита, че няма основания за
обявяване на недействителността на ДПК и установителният иск за
обявяване на нищожността му е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
9
да се отмени и да се постанови ново решение, с което искът бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски за
първоинстанционното производство и решението следва да бъде отменено и
в частта за разноските. На ответника следва да се присъдят изцяло
направените от него такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 лв. съобразно вида и сложността на спора,
характера и цената на исковете и обема на извършените процесуалните
действия.
Отговорността за разноски за тази инстанция също следва да се
възложи на въззиваемия, който следва да понесе направените от него и
заплати на въззивника такива в размер на 175 лв. – 25 лв. внесена държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност,
доколкото, от една страна – то се определя от съда, а не от страната, а от
друга - въззивникът се представлява от юрисконсулт и размерът на
възнаграждението се определя от съда, при съобразяване със законовите
разпоредби, с вида, сложността и характера на спора, обжалваемия
интерес и кореспондира с вложените процесуални усилия на представителя.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 141/18.02.2025г. по
гр.д. № 3501/24г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. И., ЕГН **********, от с.Я., обл.С.,
ул. Х. Б. № * против Юробанк България АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, околовръстен път №260, правоприемник на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България иск за признаване за
установено между страните, че договор за потребителски кредит № PLUS
***, сключен на 16.04.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България и Х. С. И., е нищожен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОСЪЖДА Х. С. И. да заплати на „Юробанк България“ АД, гр. София
направените разноски по делото в първоинстанционното производство в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Х. С. И. да заплати на „Юробанк България“ АД, гр. София
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на
общо 175 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11