Определение по дело №273/2024 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 216
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Ели Асенова Каменова
Дело: 20245240100273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
гр. Пещера, 02.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца Й. Д. С. молба с Вх. №
1992/02.04.2024 г., с която е направил искане за допускане на обезпечение на
предявените искове чрез налагане на възбрана върху притежавани от
ответника недвижими имоти.
Ищецът е предявил срещу „И.Е.Д.Б“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Бяга, обл. Пазарджик, представлявано от
управителя Иван Георгиев Пенчев, осъдителни искове по чл. 215 от КТ, чл.
128, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ за заплащане на следните суми: за месец май
2023г. - командировъчни в размер на 1736 евро, ведно с мораторната лихва в
размер на 260 евро, считано от 10.06.2023г. до датата на подаване на ИМ в
съда, ведно със законната лихва върху претендираната главница до
окончателното изплащане на сумата; за месец юни 2023 г. - 01.06.2023г. до
07.06.2023г. БТВ в размер на 146,07 лв., ведно с мораторната лихва в размер
на 300 лв., считано от 10.06.2023г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно
със законната лихва върху претендираната главница до окончателното
изплащане на сумата; обезщетение в размер на 482,04 лв. за 12 дни неползван
платен годишен отпуск за 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 200
лв., считано от 01.12.2022г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със
законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане
на сумата; обезщетение в размер на 803,40 лв. за 20 дни неползван платен
годишен отпуск за 2022 г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв.,
считано от 01.12.2023г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със
1
законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане
на сумата; обезщетение в размер на 321,26лв. за 8 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2023г., ведно с мораторна лихва в размер на 100 лв.,
считано от 07.06.2023г. - датата на прекратяване на трудовото ми
правоотношение до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на
сумата.
С депозираната молба ищецът прави искане за допускане на
обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху следните
имоти, собственост на ответното дружество: Поземлен имот, с
идентификатор 07586.177.24 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на с. Бяга, общ. Брацигово, област Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
320/16.05.2019г. на АКГГ, последно изменение на кадастрална карта и
кадастрални регистри, засягащо поземления имот - няма данни за изменение,
с адрес на имота - с. Бяга, местност „Г.", с площ от 1663 кв. м., с трайно
предназначение територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
дърводобивната и дървопреработващата промишленост, предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план: имот 177024, при съседни
поземлени имоти: 07586.177.19; 07586.177.23 и 17586.177.376; както и
Поземлен имот с идентификатор 07586.177.23 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Бяга, общ. Брацигово, област Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18-320/16.05.2019г. на АКГГ, последно изменение
на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, с адрес на имота - с. Бяга, местност „Г.", с площ от
145 кв. м., с начин на трайно ползване: за местен път, предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план: имот 177023, при съседни
поземлени имоти: 07586.177.19; 07586.177.298; 17586.638.278; 07586.177.24. и
17586.177.376.
В подкрепа на искането си ищецът прилага нотариален акт за
собственост на недвижим имот-констативен и нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти.
По направеното искане за допускане на обезпечение, съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото,
2
до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът
може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на
иска. За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че
ищецът има право на обезпечение на иска. Такова право той има при
кумулативната даденост на следните предпоставки, а именно: предявеният
иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице интерес от
обезпечението. Нужда от обезпечаване е налице, когато без обезпечението ще
се затрудни или осуети реализирането на правата на ищеца по решението.
Обезпечителната нужда се преценява не само с оглед предмета на спора, но и
с оглед поисканата обезпечителна мярка, която трябва да е подходяща спрямо
нуждата.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 215 от КТ, чл. 128, т. 2 от
КТ и чл. 224 от КТ са допустими и вероятно основателни предвид изложените
в исковата молба факти и обстоятелства и представените писмени
доказателства. Посочената обаче от ищеца обезпечителна мярка съдът счита
за неподходяща и неадекватна. До този извод съдът стигна след като
съобрази, че по отношение на имотите, върху които се иска да бъде наложена
възбрана, е учредена ипотека в полза на трето лице – банка „У.Б“ АД.
Ипотеката представлява такава тежест върху имота, която го следва
независимо от това кой става титуляр на правото на собственост на този имот,
защото предназначението на ипотеката е да гарантира правата на ипотекарния
кредитор, за да може да се удовлетвори предпочтително пред всички други
останали кредитори на длъжника. Затова ипотеката е тежест и тя е
противопоставима на всички други права, които се претендират спрямо този
имот от трети лица. Ипотекарният кредитор е с предимството първи да се
удовлетвори от този имот за вземането си, което има срещу собственика на
ипотекирания имот.
Наложената обезпечителна мярка не съответства на обезпечителната
нужда, тъй като чрез нея няма да постигне целения от ищеца правен ефект, а
именно да може да събере евентуално дължимите суми от предявените искове
от имотите на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
вземанията, обезпечени със залог или ипотека, се ползват с право на
предпочтително удовлетворение пред вземанията на работници и служащи,
произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка. В този смисъл
дори и съдът да наложи възбрана върху посочените от ищеца имоти, то
3
доколкото същите са ипотекирани, ипотекарният кредитор ще се удовлетвори
от стойността им преди ищеца. Тоест, тази обезпечителна мярка не би
постигнала никакъв защитен ефект за ищеца, защото дори и да запази
имотите в патримонума на ответника, то с предимство да се удовлетвори от
тях ще е банката, а не ищеца.
Съдът няма как да постанови друга обезпечителна мярка, доколкото е
обвързан с направеното в молбата искане, а и по отношение на недвижимите
имоти законодателят е предвидил като обезпечителна мярка единствено
налагане на възбрана.
По изложените съображения молбата за допускане на обезпечение на
предявените искове чрез налагане на възбрана върху притежавани от
ответника недвижими имоти следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх. № 1992/02.04.2024 г.,
подадена от ищеца Й. Д. С., с която се иска допускане на обезпечение на
предявените искове по чл. 215 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ чрез
налагане на възбрана върху следните притежавани от ответника недвижими
имоти: Поземлен имот, с идентификатор 07586.177.24 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на с. Бяга, общ. Брацигово, област Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18- 320/16.05.2019г. на АКГГ, последно изменение
на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, с адрес на имота - с. Бяга, местност „Г.", с площ от
1663 кв. м., с трайно предназначение територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за дърводобивната и дървопреработващата промишленост,
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: имот 177024,
при съседни поземлени имоти: 07586.177.19; 07586.177.23 и 17586.177.376;
както и Поземлен имот с идентификатор 07586.177.23 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на с. Бяга, общ. Брацигово, област Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18-320/16.05.2019г. на АКГГ, последно изменение
на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, с адрес на имота - с. Бяга, местност „Г.", с площ от
145 кв. м., с начин на трайно ползване: за местен път, предишен
4
идентификатор - няма, с номер по предходен план: имот 177023, при съседни
поземлени имоти: 07586.177.19; 07586.177.298; 17586.638.278; 07586.177.24. и
17586.177.376.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд - Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5