Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6775 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 57066 от 06.03.2019 г. по гр.д. № 6569/2016 г. Софийски
районен съд, 173 състав осъдил „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК******, да заплати на С.И.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 292 лева,
представляваща обезщетение за причинените ѝ при няколкократни спирания на
тока на 03.05.2013 г. вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на повредени от
спирането на тока електроуреди, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 05.02.2016 г., до окончателното плащане, и отхвърлил този
иск за разликата над 292 лева до пълния предявен размер от 822 лева, както и
отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените ѝ в резултат неколкократни
спирания на тока на 03.05.2013 г. неимуществени вреди. На основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 92.97 лева –
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а ищцата – да заплати на
ответника сумата 251.91 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.
Ищцата С.И.С. обжалва решението в частите, с които исковете са отхвърлени,
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
районният съд приел, че представената фактура № 10/22.05.2013 г. не се отнася
до ремонта на повреденото от токовия удар джакузи, а е за ремонт на захранващ
блок за парна баня. В протокола от 10.05.2013 г., съставен от служители на
ответното дружество, били описани повредите, като под № 1 била записана като
повредена „душкабина/джакузи“. Душкабината, джакузито и водната инсталация за
генериране на пара били съставни части на монтираната в дома на ищцата парна
баня. По тази причина във фактурата било посочено, че от ищцата е закупен
захранващ блок за цялото съоръжение, като бил посочен и съответният модел.
Съдът погрешно приел, че се касае за ремонт на захранващия блок. Освен това
неправилно приел, че липсват данни за плащането на сумата по фактурата. Последната
била първичен документ по смисъла на ЗСч и удостоверявала доставката на
повредения уред и плащането от ищцата. Горното се потвърждавало и от
заключението на СТЕ. По отношение на иска за неимуществени вреди отговорността
била договорна и произтичала пряко от причинените имуществени вреди. Т.е. искът
за неимуществени вреди бил субсидиарен по отношение на иска за имуществени
вреди, и след като последният бил уважен, съдът при констатирана
недобросъвестност на дружеството следвало да определи по справедливост
обезщетение за причинените неимуществени вреди, които били пряка и
непосредствена последица от действията на ответника. Поради това моли съда да
отмени решението в атакуваните от нея отхвърлителни части и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 14.04.2021 г.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД обжалва решението в частта, с която искът с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД е уважен, с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд
приел, че „данните за наличието на авария изхождат изцяло от ответната страна“,
а всъщност авария изобщо нямало – единствено оперативни превключвания, които
били необходими понякога при експлоатация на мрежата. Вещото лице от СТЕ
заявило, че е невъзможно да се избегнат комутационните пренапрежения, а
съгласно чл. 81 ЗЗД длъжникът не отговарял, ако невъзможността за изпълнението
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Поради това
неоснователно били осъдени да заплатят обезщетение за вреди, които ответникът
нямало как да избегне, а ищцата можела като инсталира защита на собствените си
съоръжения след границата на собственост. В ОУ на договора ясно били посочени
случаите, в които дружеството не носи отговорност – чл. 45, ал. 1 вр. чл. 32 и
чл. 34 ОУ. Повредите били непредвидени събития със случаен характер, като при
отстраняването им се предприемали незабавни действия с цел възстановяване на
електрозахранването в засегнатите райони. Тези обстоятелства не можело да се
предвидят или предотвратят от ответника. Не били доказани и твърденията на ищцата
да е собственик на увредените вещи и те да са били в имота на конкретната дата.
Дори да била налице повредена техника на ищцата, отговорността за това била нейна
– в качеството си на потребител същата имала задължение съгласно чл. 15, т. 8
от ОУ да положи грижа за обезопасяване на собствените си електрически уредби,
съоръжения и техника след границата на собственост. Поради това моли съда да
отмени решението в осъдителната му част, вкл. в частта за разноските и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Страните не са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната страна
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 14.04.2021 г.
всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 822 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата при няколкократни спирания на
тока на 03.05.2013 г. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на
повредени от спирането на тока електроуреди – джакузи, електрически портал и
адаптор за монитор LG, и
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата в резултат неколкократните спирания
на тока на 03.05.2013 г. неимуществени вреди, изразяващи се в поставянето й в
унизително положение и въвличането ѝ в безсмислена кореспонденция,
многократното посещаване на офиси, отсъствия от работа и произтекло от това
напрежение в службата й, преживян стрес от липсата на електрически портал, при
което не можела да прибира кората си в двора, а трябвало да я оставя на
тротоара, след като преди две години ѝ била открадната друга кола.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба в съда на 05.02.2016 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед наведените
в жалбите доводи въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЕ, преносът на електрическа енергия се
осъществява от оператора на електропреносната мрежа, а според ал. 4 операторът
на електропреносната мрежа по всяко време действа така, че да осигури
наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по
подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и
икономична преносна мрежа.
Съгласно чл. 12, т. 2 и т. 3 от Общите условия за използване на
електроразпределителните мрежи на „Чез електро разпределение България“ АД,
електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на потребителите
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност до
границите на собствеността на електрическите съоръжения, както и да обезпечава
сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата
енергия, включително опазването на здравето, живота и собствеността на
гражданите.
В чл. 15, т. 8 от ОУ е предвидено задължение на потребителя да инсталира,
поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно собствените си
електрически уредби и съоръжения след
границата на собственост съгласно действащото законодателство.
Според чл. 34, т. 3 от ОУ, електроразпределителното предприятие може да
прекъсне временно електроснабдяването без предварително уведомление при
възникване или за предотвратяване на аварии с изключение на случаите, при които
авариите са настъпили по вина на електроразпределителното предприятие, както и
при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от
електроенергийното предприятие причини. В този случай, съгласно чл. 46, т. 1
ОУ, дружеството не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Според чл. 46, т.
4, електроразпределителното предприятие не е задължено за изплаща обезщетения
за вредите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или
ограничаване на снабдяването с електрическа енергия в случаите по тези ОУ, с
изключение на случаите, при които електроразпределителното предприятие има вина
за това.
В случая между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че са
обвързани от договор за използване на мрежата за пренос на електроенергия,
сключен при Общи условия, както и че ищцата е потребител на електрическа
енергия като собственик на имот, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. „*******.
От приетите в първата инстанция констативни протоколи от 10.05.2013 г. и
15.05.2013 г., изготвени от представители на ответното дружество по жалби на
ищцата, от отговорите на ответника във връзка с подадените жалби и от
неоспорените основно и допълнително заключение на СТЕ въззивният съд приема за
установено, че на 03.05.2013 г. е имало непланирано прекъсване на
електрозахранването на процесния адрес, което е било предизвикано от оперативни
превключвания в електроразпределителната мрежа за локализиране на авария по
кабел с ниско напрежение от касета Беловодски път 65. Това са и твърденията на
ответника в отговора му на жалбата на ищцата от 09.05.2013 г., поради което твърденията
във въззивната жалба на ответника в случая да не ставало дума за авария, а за
оперативни превключвания във връзка с експлоатацията на мрежата, са
несъстоятелни.
Вещото лице от СТЕ е обяснило, че при превключвания на електросъоръжения възникват
т.нар. комутационни пренапрежения с амплитуда до не повече от 5кВ, като при
монофазно захранване напрежението е 230 В, с допустим толеранс ±10 %. Според вещото
лице е вероятно наличието в конкретния случай на такова пренапрежение, съдейки
по това, че е констатирана повреда и в електромера на къщата, като следствие от
пренапрежението са и повредите по уредите в дома на ищцата - джакузи,
електрически портал и адаптор за монитор LG. Последното се потвърждава от съставения от служители на ответника констативен
протокол от 10.05.2013 г., съдържащ неизгодни за ответника твърдения, поради
което правилно районният съд е приел, че вследствие на токовия удар са били
повредени описаните в протокола електроуреди, намиращи се във фактическата
власт на ищцата в собствения й недвижим имот, респ. трайно прикрепени към
последния.
С оглед изложеното, налице са основания да се приеме, че повредите са
настъпили в резултат от доставена некачествена електрическа енергия на посочената
от ищцата дата. Доводите на въззивника-ответник за наличие на основания съгласно
ОУ за освобождаването му от отговорност за понесените от ищцата имуществени
вреди въззивният съд намира за неоснователни. При доказателствена тежест за
ответника, същият не установява да са се реализирали условията на чл. 46 от ОУ,
при наличието на които той би бил освободен от отговорност, нито установява
ищцата да е допринесла за настъпване на тези вреди, като не изпълнила
задължението си по чл. 15, т. 8 от ОУ, както се поддържа в жалбата.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата на въззивницата-ищца. От
приетите по делото фактура № **********//13.06.2013 г. и фискален бон от същата
дата за 46 лв. за закупуване на адаптор, както и фактура № **********/17.05.2013
г. за извършен ремонт на дворен портал за 246 лв. и фискални бонове от
15.05.2013 г. и 21.05.2013 г., удостоверяващи плащането на сумата по фактурата
от 246 лв. с ДДС се установява, че за отстраняване на причинените й вреди ищцата
е направила разходи в размер на 292 лв. Не е доказано обаче ищцата да е претърпяла
твърдените вреди в размер на 530 лв., представляващи разходи за ремонт на
намиращото се в имота й джакузи. Противно на поддържаното в тази жалба, в
представената фактура № 10/22.05.2013 г. като основание е посочено извършване
на ремонт на захранващ блок за парна баня от посочен модел, а не за покупка на
нов такъв. Твърденията, че душкабината, джакузито и водната инсталация за
генериране на пара били съставни части на монтираната в дома на ищцата парна
баня са наведени за първи път с въззивната жалба, а същите са и напълно
недоказани. Такъв извод не следва и от заключенията на СТЕ. Независимо от това,
по делото не са ангажирани и доказателства за плащане на сумата по фактурата, а
противно на поддържаното в тази жалба, фактурата не доказва плащане.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД е основателен до размер от 292
лв.
Неоснователни са и доводите на ищцата във връзка с иска по чл. 79, ал. 1
вр. чл. 52 ЗЗД. Районният съд е съобразил разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но е
отхвърлил този иск като недоказан. Неимуществените вреди не се предполагат, а
следва да бъдат доказани от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, а
в случая за доказването на твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди
не са ангажирани никакви доказателства. Твърдяното в писмените бележки на
въззивницата неравностойно положение на потребителя не е ноторно известен факт
по смисъла на чл. 155 ГПК, нито по делото такъв факт е бил приеман за
общоизвестен по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо правилно този иск е
отхвърлен от районния съд като недоказан и като такъв - неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за
въззивното производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 57066 от 06.03.2019 г., постановено по гр.д. № 6569/2016
г. на Софийски районен съд, 173 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.