Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр.Айтос, 31.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Айтоският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на четиринадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мария Джанкова
Съдебни заседатели:…………..
Членове: ………….
при секретаря Яна Петкова и присъствието на прокурора ………… като
разгледа докладваното от съдията Мария Джанкова гражданско дело № 193 по описа
за 2 020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.А., ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез адв.С.И.,*** против
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Р.Р..
С исковата молба се моли
да бъде прието за установено спрямо ответното дружество, че ищецът М.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адв.С.И.,*** не дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Р.Р., сумата от 17 695,90
(седемнадесет хиляди шестстотин и деветдесет и пет лв.) лева, за
която има издаден изпълнителен лист по
гр.дело № 25252/2013г. по описа на СРС и която сума представлява предявена претенция
по изпълнително дело №
2019800400895 на ЧСИ И.Б.. Ищецът претендира заплащане на правените
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Не представя доказателства.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането от 17 695,90 (седемнадесет хиляди шестстотин и деветдесет и пет лв.) лева, на ответника против ищеца, поради погасянето му по давност. Ищецът обосновава претенцията си с твърдението, че от датата на последното изпълнително действие по изп.дело № 2014800400687 на ЧСИ И.Б. (образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.дело № 25252/2013г. по описа на СРС) - със запорно съобщение от 25.09.2014г. не са били предприемани и осъществявани валидни изпълнителни действия и делото е било прекратено. Впоследствие било образувано ново изпълнително дело за същото вземане - изп.дело № 2019800400895 на ЧСИ И.Б., като според ищеца липсват действия, които да са прекъснали давността по чл.116, б.”в” от ЗЗД, поради което счита, че петгодишният давностен срок е изтекъл. Сочи, че на осн. чл.119 ЗЗД същото е относимо и досежно акцесорните вземания за лихви.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт П.П. представя отговор. Възразява по допустмостта и по основателността на исковата претенция Излага съображения, че предвидената в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) 5-годишна давност не е изтекла, поради извършени валидни изпълнителни действие и в частност – направено с молбата за образуване на изп.дело искане за запор на банкови сметки и с изпращане на запорно съобщение. Предвид изложеното оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Представя доказателства. Не заявява доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Не
представя доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Hе е спорно, че нa 03.09.2008 г. между
страните е сключен Лизингов договор № 13132/03.09.2008 г. с предмет: лек автомобил марка „***“, модел *** N2
CAT 1.4 HDI/70, шаси № ***, двигател № ***, с рег. № ***, цвят ***, брой места
5, кубатура 1398.0 ку6. см., като поради невъзможност да плаща лизинговите
вноски ищецът М.А. връща лизинговата вещ на лизингодателя на 05.11.2010 г.
C решение № II-70-327/05.12.2013 г. пo гp. дело
№ 25252/2013 г. на СРС, лизингополучателят А. е осъден да заплати на
лизингодателя следните суми съгласно издадения изпълнителен лист на 06.12.2013г.:
483.73 евро, представляваща незаплатени лизингови вноски, за периода 01.09.2010
г. дo 05.11.2010 г. на основание чл. 92 33Д и раздел IV, т. 6.1 от договора; 729.06
евро, представляваща неустойка за периода от 08.03.2010 г. до 05.11.2010 г., на
основание чл. 86, aл. 1 З3Д; 129.74 евро, представляваща лихва за забава върху
главницата 483.73 евро за периода 06.11.2010 г. до 13.06.2013 г. на основание
чл. 92, aл. 1 от З3Д; 195.53 евро, представляваща ликва за забава върху
главницата 729.06 евро за периода 06.11.2010 г. до 13.06.2013 г. на основание
чл. 92, aл. 1 33Д; 2852.97 евро, представ.хяваща неустойка на основание раздел
IX, т. 1 от разваления договор за лизинг и на основание чл. 345, aл. 2 от TЗ и
раздел VIII, т. 3 от договора; 427.15 евро, представляваща застракователна
премия пo „пълно каско“ за периода от 05.09.2010 г. до 04.09.2011 г.; законна
лихва от подаване на и.м. до окончателно изплащане на сумата; 376.94 лв., разноски
за държавна такса и 626.94 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съдебното решение пo гp. дело № 25252/2013 г. на СРС през 2014 г. било образувано изпълнително дело № 2014800400687 по описа на ЧCИ И.Б. за събиране на задълженията пo издадения в полза на лизингодателя изпълнителен лист.
Не е спорно също така, че по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до „ДЕНД Г-ИНВЕСТМЪНТ“ OOД за налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на М.А.. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 25.09.2014 г. Със съобщение с изх. № 02207/01.02.2019 г. длъжникът пo изпълнителното дело М.А. е уведомен от ЧCИ Б., че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, aл. 1, т. 8 от ГПК. Ha 20.09.2019 г. било образувано ново изпълпително дело № 2019800400895 пo описа на ЧCИ Б. за събиране на задължението no изпълнителен лист oт 06.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № II-70-327/05.12.2013 г. пo гp. дело № 25252/2013 г. на СРС. C покана за доброволно изпълнение с изх. № 22230/07.10.2019 г. М.А. бил поканен да заплати процесната сума в размер на 17 695.90 лв.
При
така установената и безспорна между страните, а и установено с прилагане на
копие от образуваните изп. дела на ЧСИ Б., ищецът се позована на разпоредбите на чл. 110 oт ЗЗД, като
твърди, че давността в конкретния случай
е пет години, изпълнително дело №
2014800400687 пo oпиca на ЧCИ И.Б. е образувано 2014 г., последното извършено действия
пo принудително изпълнение е н
аложен запор върку
трудово възнаграждение и
в 5-годишния давностен
срок не са
извършвани действия пo
принудително изпълнение, като на 01.02.2019 г. изпълнителното производство е
прекрятено на основяние чл. 433, aл. 1, т. 8 от ГПK.
Сочи, че едва на 07.10.2019
г. след
изтичането на 5-годишния давностен
срок от последното изпълнително действие на 25.09.2014 г. - датата на връчване
на запорното
съобщение на работодятеля
му е образувяно HOBO изпълнително дело със същия взискател и за
същите задължения пo
вече прекратеното
изпълнително дело.
В подкрепа на гореизложеното е приложен изпълнителен лист от 06.12.2013г., въз
основа на който е образувано изпълнително
дело № 687/14г. на Частен сьдебен излълнител И.Б.. Hяма спор,
че на длъжника е бил наложен запор на трудовото възнаграждение със Запорно съобщение връчено за работодателя на 25.09.2014г., както и че нa
01.02.2019г. на адреса на ответното дружество е получено сьобщение за
прекрагяване на излълнителното производство пo реда на чл. 433, aл.1, т.8
от ГПК, а на 08.07.2019г. на електронния адрес на ЧCИ И.Б. от „Лизингова
къща София лизинг“ EAД е
изпратена молба за образуване на нoвo изпълнително дело срещу ищеца М.М.А. с конкретни изпълнителни действия, посочени в нея и сьщата е получена и входирана от съдебния изтгьлнител на 08.07.201 9г. с вx.№ 11740, съгласно приложените заверени копия от молбата.
Предявеният иск е с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК, в производството по който длъжникът
може да установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството по издаване на изпълнителното основание.
В настоящото производство ищецът,
като длъжник в производството по изпълнително дело
на ЧСИ Б., с район на действие – района на БОС, твърди че изпълняемото право е погасено, поради изтекла обща
5-годишна давност. Едва в писмените бележки след приключване на събирането на
доказателства и представяне на копие от новообразуваното от ЧСИ И. Б. изп.дело,
образувано на 20.09.2019г. по молба вх. 11740/08.07.2019г. се позовава на
погасяне на вземенето с изтичане на тригодишна давност за периодични плащания по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.116, б.”б”
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск от кредитора
срещу длъжника и не тече докато трае исковия процес. Когато съществуването на
вземането бъде признато с влязло в сила съдебно решение, давността се счита
прекъсната. По отношение на признатите с влязло в сила съдебно решение
вземания, ползващи се със сила на присъдено нещо, срокът на новата давност,
която започва да тече е винаги 5 (пет) години.
В чл.116, б.”в”
от ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Противоречията в съдебната практика по
отношение на тълкуването на посочената разпоредба са отстранени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, с което е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г. на ВС. С новото тълкувателно решение № 2/2015 г. но ОСГК
на ВКС се възприема за правилно разбирането, съгласно което законодателят е
уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.”в”
от ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение от давността в
исковото производство, без да възпроизвежда по отношение на давността в
изпълнителното производство правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването на давността в исковия процес, които са неприложими при прекъсването
на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД.
За разлика от
исковия процес, в който, веднъж сезиран с искова молба, съдът е длъжен служебно
да движи производството до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт, в
изпълнителното производство, взискателят трябва да е активен и да поддържа със
свои действия неговата висящност, като внася дължимите такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като подава искания до съдебния изпълнител за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа.
Прекъсва се
давността единствено с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, каквито са насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания по изпълнителното дело. В конкретния случай с молбата за образуване на
изп.дело вх. № 11740 от 08.07.2019г.
наред с искането за образуване на ново изп.дело, взискателят е поискал
предприемане на конкретни мерки, включително и извършване опис на имуществото
на длъжника.
Налага са извод,
че по време на висящността на изпълнителния процес давността не спира и спрямо
него не намира приложение разпоредбата на чл. 115,
ал.1, б.”ж” от ЗЗД, отнасяща се само за исковия процес. В обратния
смисъл беше по-старата съдебна ПП№ 3/80 г. на ВС, изоставена с Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Въпреки изложеното,
доколкото в конкретния случай последното предприето и годно да прекъсне
давността изпълнително действие по изп.дело № 35/2009 г., датира от 25.09.2014
г., се налага извода,
че именно това е
началният момент, от
който е започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перемирано изпълнително
производство, тъй като това е последното пo
ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие пo вече прекратеното изпълнително дело. Преди изтичане на 5-годишния давностeн срок взискателят в лицето на ответника
„Лизингова къща София лизинг“ EAД е предприел принудителни
действия с подадената молба изх. № 11740 от 08.07.2020г., с което давността е прекъсната преди нейното изтичане с
образуване на ново изпълнително дело на дата 20.09.2020г. и поискани принудителни действия.
При горните мотиви
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК вр. с чл. 124, ал.1
от ГПК макар и допустим, е неоснователен и недоказан, поради което и
следва да бъде оставен без уважение.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват направените по
делото разноски, но при липса на представени доказателства за извършването им и
приложен списък по чл.80 ГПК, съдът не
следва да ги присъжда.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ исковата претенция, с която се претендира за установено, че М.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адв.С.И.,*** не дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Р.Р., сумата от 17 695,90 (седемнадесет хиляди шестстотин и деветдесет и пет лв.) лева, за която има издаден Изпълнителен лист по гр.дело № 25252/2013г. по описа на СРС и която сума представлява предявена претенция по изпълнително дело № 2019800400895 на ЧСИ И.Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: