№ 1444
гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20215220104358 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът Г. А. К., редовно призован, не се явява лично, както и не
изпраща процесуален представител.
Ответникът С. Е. Т. не се явява лично, редовно призован, за него се
явява назначеният му от съда особен представител адв. М..
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, с
оглед редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор.
Съдът докладва постъпилата молба от Г. К. с вх. №20631/13.10.2022 г.,
с посочената молба ищецът прави искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие и взема отношение във връзка с направените с отговора на исковата
молба възражения. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор. В
1
отговора съм имала две особени искания, като второто в момента не го
поддържам, тъй като съм го посочила при условие, ако до приключване на
делото близки на ответника се свържат с мен ще направя това искане за
разпит на свидетели, но към настоящият момент никой от близките му не се е
свързал с мен и не го поддържам това второ особено искане. По отношение на
молбата на ищеца К. от 13.10.2022 г., не съм запозната и ще помоля да се
запозная с молбата. Поискала съм от съдът служебно да изиска от ОД на МВР
документи, в които ответника се е подписвал при получаване на документи за
самоличност, за да бъде сравнен подписа на ответника.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното с отговора на исковата
молба и поддържано в настоящото съдебно заседание искане, да бъде
прекратено производството по гр.дело № 4358/2021 г. по описа на РС
Пазарджик. Направеното искане е допустимо, но неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките
на закона за прекратяване на производството. Дори и чисто хипотетично да се
приеме, че ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца, това
обстоятелство не представлява основание за прекратяване на производството
при липсата на изрично изявление от страна на ищецът за оттегляне или отказ
от предявените искове.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството в по гр.дело № 4358/2021 г. по описа на РС Пазарджик, като
неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от настоящото съдебно заседание
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната по делото, тъй като адв. М. се
явява в качеството си на особен представител на ответника, както и не се
явява представител на ищцовата страна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
2
Подаденият иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от ищеца Г.
А. К., в която се твърди, че в началото на септември тази година ответника С.
Е. Т. е търсел около 1000 - 1500 лева да замине на постоянна обща работа в
Холандия през октомври, с които да посрещне началните си жилищни и
хранителни нужди до получаване на първите му седмични заплати. За целта
бил пуснал за продажба следният негов собствен малък лек автомобил, с тук
приложения талон : ..........................., цвят Сив, първоначална регистрация от
..................... година, с регистрационен номер ..................., и рама
........................................
Твърди се, че първоначално обявил продажна цена около 2000 лева, но
впоследствие започнал да я спада към 1500 лева. Въпреки това, купувачите
все я намирали за висока и търсели допълнително намаление, без да е въобще
сигурно, че сериозно искат да купят автомобила.
Сочи се, че за да предпази продавача от доста неизгодна за него спешна
разпродажба на автомобила му, който бил придобил и ремонтирал наскоро за
около 2400 лева общо, решил да му предложи безлихвен заем от 1300 лева, от
които ответника лично щял да ползва 1000 лева за Холандия, а с другите 300
лева да услужи на майка си за заплащане на здравно-осигурителните й
вноски, необходими за възстановяване на правата й в Здравната каса, като по
този начин ответникът получил 3 ползи едновременно:
- осигурил си необходимите начални пари за заминаване в чужбина, без
да се лута да търси спешно купувачи на автомобила, които все били
несигурни;
- не губил значителна сума пари (поне 1000 лева) при тази принудителна
препродажба на автомобила;
- останал с автомобил на свое разположение, с който да можел да си служи
при идване в отпуск в България, или който да закарал впоследствие за
послужване в Холандия.
Твърди се, че при преговарянето на заема ответникът обещавал да му
върне парите за един месец, още в края на октомври, защото погасяването на
този заем щяло да предхожда плащанията му по всички други негови заеми. И
затова решил да му удължи този срок с 1 месец, като договорили падеж за
изплащане на целия заем на 01 декември 2021 година.
Сочи се, че така предал в брой на ответника договорената сума от 1300
3
лева на 29.09.2021 година, за което подписал саморъчно приложената
разписка. Впоследствие майката на ответника не пожела да ползва горните
300 лева, и му ги върнала от името на сина си.
Твърди се, че с приближаването на падежа на заема на 1 декември 2021
година попитал ответника дали е готов да му върне останалата сума в срок,
като той му казал, че можел да му преведе остатъка от 1000 лева предсрочно
по банков път, но можел и да му ги върне в брой в началото на декември,
когато окончателно се прибирал в България, поради напускането на работа в
Холандия, която се оказала тежка и невисоко платена.
Твърди се, че след като се прибрал от Холандия, ответникът му върнал
обаче само 500 лева, а останалите 500 лева решил да ги ползва за наемане на
ново жилище с любовницата му, макар да ползвал досега в Пазарджик едно
безплатно жилищно помещение сам.
Към исковата молба има допълнителна молба с вх. № 24671/23.12.2021
г. в която ищеца Г. К. твърди, че след завеждане на делото ответника С. Т. му
платил допълнително 500 лева, с които са погасени задълженията на
ответникът към него в последователността на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.
С оглед на горното ищецът приема, че ответникът е погасил разноски от 350
лева и част от главницата от 150 лева.
Оформен е петитум с който се иска от съда осъди ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 350 лева по договор за заем от 29.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото
до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждането на съдебно-
деловодни разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез адв. М. назначена в качеството си на особен представител.
Моли съда, да прекрати делото, тъй като счита, че към настоящия момент
липсва предмет на делото, а също така и липсва правен интерес ищецът да
води делото. Мотивите за това са следните:
Сочи се, че с представената по делото разписка от 29.09.2021 г. се твърди,
че ищецът е дал на ответника сумата от 1300 лева. В исковата молба ищецът
твърди, че от тези 1300 лева майката на ответника е върнала на ищеца 300
4
лева. След това ответникът като се е прибрал от Холандия е върнал на ищеца
още 500 лева. С молбата за изменение на иска и движението по гр.д.
№20215220104358 се сочи, че след завеждане на делото на 14.12.2021 г.
ответникът е платил на ищеца остатъка от сумата, който е 500 лева. Така на
практика ответникът е върнал на ищеца цялата сума от 1300 лева, визирана в
представената по делото разписка. Поради това ответникът не дължи никаква
сума по тази разписка и на практика няма предмет на делото, а също така
поради връщане на цялата сума от 1300 лева от ответника на ищеца за ищеца
липсва правен интерес от водене на делото.
Поради горепосоченото следва да се оставят и без уважение двете особени
искания на ищеца, посочени в исковата молба.
Счита се, че по делото няма категорични доказателства на коя точно дата
ответникът е върнал на ищеца последната сума от 500 лева- дали я е върнал
преди завеждане на настоящото дело или след завеждане на настоящото дело.
Ето защо се счита, че ответникът не дължи разноски по делото.
Счита се, че искът е неоснователен. Ответникът е върнал цялата сума на
ищеца като първоначално му е върнал 300 лева чрез своята майка, после като
се е върнал от Холандия му е върнал още 500 лева и в последствие
ответникът е върнал на ищеца и последната сума от 500 лева. Сочи се, че е
неправилно твърдението на ищеца, че от последната сума от 500 лева следва
да си прихване 350 лева за разноски и само 150 лева да отидат за погасяване
на главницата. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД първо се погасява най-
старото задължение. Ноторно известен факт е, че главницата е по- старо
задължение от разноските. Поради което също следва да се счита, че с
плащането на последната сума от 500 лева ответникът е изплатил цялото си
задължение.
Твърди се, че по делото няма категорични доказателства на коя точно дата
ответникът е върнал на ищеца последната сума от 500 лева- дали я е върнал
преди завеждане на настоящото дело или след завеждане на настоящото дело.
Ето защо считам, че ответникът не дължи разноски по делото.
Във връзка с горепосоченото следва да се оставят без уважение двете
особени искания, посочени от ищеца в исковата молба.
Освен това се счита, че обезпечителните мерки следва да отговарят на
тежестта на дължимата сума /главница/ каквато в случая няма.
5
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищцовата страна
е да установи съществуването на валидна облигационна връзка между
страните, въз основа на валиден договор за паричен заем. Ищецът следва да
докаже, че е предал на ответникът заетата сума, както и да установи
настъпване на изискуемостта на задължението и неговият размер. В тежест на
ответната страна е докаже положителният факт на изпълнението, т. е., че е
заплатил претендираната от ищеца сума.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания. В молба с вх. №20631/13.10.2022 г. ищецът е
посочил, че задълженията на длъжника следва да покриват първо разходите и
после главницата на дълга, не съм съгласна с това твърдение. Поддържам в
отговора на исковата молба, че главницата е по старото задължение от
разноските, като считам, че с последната платена сума от ответника в размер
на 500 лева, който факт ищецът не отрича, че е платена такава сума от 500
лева, ответникът е платил последната част от главницата по процесната
разписка. Поддържам искането съдът служебно да изиска от ОД на МВР
документи, в които ответника се е подписвал при получаване на документи за
самоличност, за да бъде сравнен подписа на ответника.
СЪДЪТ с Определение № 1802/01.09.2022 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че не дължи произнасяне по направеното от ответника
искане да бъдат допуснати да разпит двама свидетели при режим на
довеждане, тъй като това искане не бе поддържано от процесуалния
представител на ответника в настоящото съдебно заседание. По отношение на
другото искане направено с отговора на исковата молба, съдът счита, че
същото по същество представлява искане с правно основание чл. 193 от ГПК,
като ответникът оспорва истинността на представен с исковата молба
документ- разписка от 29.09.2021 г. Така направеното оспорване е извършено
своевременно с отговора на исковата молба, поради което съдът приема
същото за допустимо. На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, съдът следва да
постанови да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата
6
страна заяви, че желае да се ползва от него.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 193, ал 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от
получаване на съобщението, да заяви, дали желае да се ползва от
представения с исковата молба документ – разписка от 29.09.2021 г.
СЪДЪТ счита, че оглед оспорването на истинността на процесната
разписка делото не е изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.12.2022 г. от 13,00 часа, за която
дата и час ответникът следва счита уведомен от днес, а ищецът по реда на чл.
56, ал. 2 от ГПК. Да се изпрати съобщение на ищеца, предвид дадените от
съда указания.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13,25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7