РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 144 по описа за
2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД от Г.М.В. *** ЕАД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., заявена като
частичен иск от общо 95 932 лв., представляваща обезщетение за периода
10.06.2010 г. – 12.06.2013 г. за неоснователно ползване на недвижимите имоти на
ищеца чрез положена топлопреносна мрежа в УПИ № 1630 и УПИ № 1631, по плана на
гр. София, кв. 312б, м-ст „Красно село – Плавателен канал“, с обща площ от 1312
кв.м., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
10 524 лв., представяща мораторна лихва върху претендираното обезщетение
за периода 10.06.2010 -12.06.2013 г. (
съгласно уточнението на л.43)
Ищецът Г.М.В. твърди, че е собственик по силата на наследствено
правоприемство на възстановена на наследодателя му собственост върху
гореописаните недвижими имоти, обективирана в нотариален акт № 187 от 1923 г., дело № 423 от 1944 г. Излага,
че в периода 14.02.1963 г. до 08.02.1995 г. поземлените имоти са били общинска
собственост, което се установявало от представената заповед №
РД-57-951/29.08.1996 г. на кмета на Столична община, въз основа на която се
разпорежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост акт №
5416/03.02.1965 г. в Район Красно село и да се предаде владението на
наследниците наН.и С.М.Т.. Поради това счита, че топлопроводната мрежа,
свързваща блок №6 с абонатната станция на „Т.С." ЕАД, е била изградена
през 1975 г. към момент, в който недвижимите имоти са били общинска собственост,
поради което е неприложима разпоредбата на §4, ал. 9 от ПЗР на ЗЕ. Твърди, че
през 2003 г. е извършено разширение на топлопровода, което по характера си
представлява нов енергиен обект по смисъла на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност и като такъв за него се урежда отделно и различно от
предходното сервитутно право, като на собственика на земята се дължи
обезщетение. Поддържа, че не е получавал подобно обезщетение, поради което не е
възникнало сервитутно право в полза на ответника, същият ползва неоснователно
имота като същевременно е ограничена възможността на ищеца да упражнява
правомощията си като собственик.
С протоколно определение от 03.10.2016 г. съдът е
допуснал увеличение размера на главния иск от 25 000 лв. на 70 000
лв., заявен като частичен от 95 932 лв.
Ответникът „Т.С.“ АД оспорва ищцовата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че топлопроводът e изграден и
въведен в експлоатация на 01.12.1974 г. с цел захранване на блок №6 и заведен
като дълготраен материален актив в активите на дружеството. Излага, че през 2003
г., е извършена реконструкция на вече съществуващото съоръжение и въведено в
експлоатация на 01.12.2003 г.. Твърди, че процесният топлопровод представлява енергиен
обект по смисъла на §1, т. 23, от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и същият е включен в кръга на обектите, около които се
създава сервитутна зона по смисъла на чл. 64, ал. 1 то ЗЕ. Счита, че по силата
на §4, ал. 9 и §26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, за топлопровода е възникнало сервитутно
право по силата на закона и доколкото се касае за бивша държавна собственост,
на собствениците по реституция не се дължи обезщетение по аргумент от §7 то ПЗР
от ЗЕЕЕ. При условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност поради фактическо осъществяване на сервитута.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и
формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с главен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение за
неоснователно ползване от ответника на собствени на ищеца недвижими имоти.
Съгласно горепосочената норма всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия. С оглед конкретиката на делото в тежест на ищеца е да докаже: че
е носител на правото на собственост върху процесните недвижими имоти; че
ответникът без основание се е обогатил от фактическото ползване на имота за
процесния период, чрез което действие ищецът е лишен от възможността да го
ползва и поради това е обеднял; размера на обогатяването и размера, с който
ищецът е обеднял.
С
Нотариален акт № 187, том 3, дело 1944 от 07.05.1923 г. С. иН.М. са придобили парцел
X, кв. 310, състоящ се от 1312 кв. м., по регулационния план на Красно село –
Боянска община.
Видно
от акт №5416 от 03.02.1965 г. за държавна собственост, на Кирковски РНС, е бил
одържавен парцел пл. №13 и №15, от кв. 310, по плана на Красно село – Боянско,
гр. София, от 1312 кв.м. с жилищна сграда, находящи се на ул. „*********
Със
заповед № РД-57-951/29.08.1996 г. на кмета на Столична община са отписани от
актовите книги за общинска собственост и е предадено владението на наследниците
наН.и С.М.Т. върху недвижим имот, представляващ празно дворно място пл. №13 и
№15 от кв. 310, м. „Красно село - Боянско“, на ул*********
От
приетата без възражения в о.с.з. от 10.12.2018 г. съдебно-техническа експертиза
е установено, че след проследяване на кадастралното и регулационно отразяване, имотът,
описан в Нотариален акт № 187, том 3. дело 1944 от 07.05.1923 г.. съответства напълно
на имоти с пл. №№ 13 и 15, нанесени в КП
от 1956 г., както и на имоти с пл. №№ 1630 и 1631, нанесени през 1998 г. в
кадастралната основа на РП от 1978 г., респективно на имоти с идентификатори
68134.207.1630 и 68134.207.1631. нанесени в КК. Не е спорно по делото, а и се
установява от представените по делото удостоверения за наследници
№3613/10.10.2014 г. и №142/14.06.2017 г. (лист 429-431), че Г.М.В. е придобил
право на собственост върху горепосочените реституирани имоти в качеството си
наследник на В.Н.В., която се явява наследник по закон наН.М.Т..
По
делото не е спорно, а и се установява от приетите по делото две СТЕ, че през
собствения на ищеца имот с пл. №1631 преминава топлопроводно отклонение с
дължина 31 м., захранващо абонатната станция на блок №6, въведено в
експлоатация на 01.12.1974 г., като същото е заведено от „Т.С.“ ЕАД като
дълготраен материален актив и се експлоатира от дружеството и към настоящия
момент.
Видно
от представеното по делото разрешение за ползване № СТ-12-117/31.03.2004 г. е
разрешено ползването на строеж „Подмяна на участъци от топлопреносната мрежа на
гр. София“, в която попада и топлопроводното отклонение към блок №6,
преминаващо през имота на ищеца.
Доколкото
изграденото топлопроводно отклонение служи за пренос на топлинна енергия, съдът
намира, че същото представлява енергиен обект, съобразно
легалното определение на понятието, дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката, аналогично по съдържание на § 1, т. 17 от ДР на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (отм.). Безспорно по делото се установява,
че изграденият през 1974 г. топлопровод е заварен енергиен обект и с влизането
в сила на ЗЕЕЕ (отм.), около него е възникнало сервитутно право по силата на
самия закон, съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.). Видно от разпоредбата на
§7 от ПЗР към ЗЕЕЕ (отм.) не се дължат обезщетения на собствениците на земя,
върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на
влизането в сила на този закон, а според § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ възникналите
по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност
сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към
влизането в сила на този закон енергийни
обекти запазват действието си. Следователно възникналото по силата на ЗЕЕЕ
(отм.) сервитутно право в полза на ответното топлофикационно дружество е
запазило действието си с влизане в сила на ЗЕ, като обезщетение на собственика
- ищец не се дължи.
Доводите
на ищеца, че започналото през 2003 г. разширение и строителни дейности по
ремонт на топлопровода представлява нов енергиен обект по смисъла на тогава
действащия чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗЕЕЕ, отменен с ДВ. бр.18 от 05.03.2004 г.,
съдът намира за недоказани. Видно от заключението на приетата в о.с.з. от
10.12.2018 г. СТЕ габаритът на новият топлопровод, преминаващ през имота на
ищеца, е по-голям от този на съществуващия поради увеличения външен диаметър на
новоположените тръби (използвани са предварително изолирани тръби с
пенополиуретан чрез безканално полагане), като проектната широчина на новия
магистрален топлопровод е 1500 mm (спрямо 940 mm на съществуващия), а на
отклонението за блок № 6 - 950 mm. Новоположените тръби са с непроменен
вътрешен диаметър спрямо съществуващите от 1974 г. - 273 mm на основния
топлопровод и 89 mm на отклонението.
От
представеното заключение съдът намира, че по същество строителните дейности, за
което е издадено и разрешение за ползване № СТ-12-117/31.03.2004 г., касаят
единствено реконструкция чрез подмяна на тръбите на изградения през 1974 г.
топлопровод, като капацитетът на пренос на топлопроводното отклонението към
блок №6 е запазен предвид че вътрешния диаметър на новопоставената тръба е със
същия размер, като този на подменените. Извод в обратен смисъл не следва от
представеното на л. 307 писмо от зам. кмета на р-н „Красно село“ с изх. №
УТ-97-00-100 от 14.05.2003 г., с което уведомява „Т.С.“ ЕАД, че процесният по
делото имот е възстановен на наследниците на бившите му собственици и всички
дейности на дружеството е следвало да бъдат пренасочени към общинското място,
граничещо с възстановения имот. Както бе посочено по-горе, за съществуващия
топлопровод е налице сервитутно право по силата на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като
представеното писмо не рефлектира върху възникването и съществуването на това
право, а доколкото по делото не се установява извършената реконструкция да има
характер на нов строеж по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗЕЕЕ (отм.), то и не се
е породило твърдяното от ищеца обезщетение по чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.).
Следва
да се отбележи, че неотносимо към спора е възражението на ищеца за
неприложимост на разпоредбата на §4, ал. 9 от ПЗР на ЗЕ, тъй като
възстановените имоти са били общинска собственост, а не държавна собственост.
Визираната разпоредба въвежда забрана за собствениците на реституиране на
недвижими имоти - бивша държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни
обекти, включени в дълготрайните материални активи на енергийното предприятие,
да искат изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с енергия
и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия, а в настоящия случай
предмет на делото е претенция на ищеца за парично обезщетение поради
неоснователно използване на имота му от ответника.
С
оглед изложеното съдът намира за установено по делото ползването от страна на
ответника на собствения на ищеца имот чрез положен в същия топлопровод, да се осъществява
на валидно правно основание - възникнало по силата на закона сервитутно право.
Ето защо и не е налице твърдяното от Г.М.В. неоснователно обогатяване от „Т.С.“
ЕАД, поради което е безпредметно обсъждането размера на обедняването и заключението
на изслушаната в тази връзка съдебно-икономическа експертиза. При това
положение, както главният иск, така и акцесорния иск за мораторна лихва се
явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени съдебни разноски в размер на 380 лв., от които 280 лв. заплатен
депозит за двете СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Г.М.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. П.М.,***
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
70 000 лв., заявена като частичен иск от общо 95 932 лв., представляваща
обезщетение за периода 10.06.2010 г. – 12.06.2013 г. за неоснователно
използване на недвижимите имоти на ищеца чрез положена топлопреносна мрежа в
УПИ № 1630 и УПИ № 1631, по плана на гр. София, кв. 312б, м-ст „Красно село –
Плавателен канал“, с обща площ от 1312 кв.м., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 10 524 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното
обезщетение за периода 10.06.2010 -12.06.2013 г.
ОСЪЖДА Г.М.В. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. П.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съдебни разноски в общ размер на 380
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: