Силистра,
23.04.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КРАЕВА
мл.с-я
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на
прокурора ………. .като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. №
43 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 260464/08.10.2020 г.,
постановено
по гр.д. № 1364/19г. по описа на СРС, съдът е разпределил ползването на
свободната от жилищно застрояване част на общински поземлен имот с
идентификатор № 41143.500.1708, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра,
ул.”Нов живот”№ 92, с площ от 799 кв.м., между съсобствениците Д.Р.С., Г.А.Д., Д.Х.Й.
и Д.Х.Д., както следва: ДЯЛ І, с площ от 399.50 кв.м., оцветен в синьо на
прилежащата скица, се предоставя за ползване на Д.Х.Й. и Д.Х.Д., а ДЯЛ ІІ, с
площ от 399.50 кв.м., оцветен в зелено на прилежащата скица, се предоставя за
ползване на Д.Р.С., Г.А.Д., като неразделна част от решението се счита и
скицата, намираща се на лист 52 (петдесет и втори ) от делото. Осъдил е Д.Х.Й. и Д.Х.Д. да заплатят на Д.Р.С. и Г.А.Д.
сумата от 150 лева- разноски по делото. Осъдил е Д.Р.С. и Г.А.Д. да заплатят на
Д.Х.Й. сумата от 325 лева- разноски по делото. Осъдил е Д.Р.С., Г.А.Д. да
заплатят на Д.Х.Д. сумата от 375 лева - разноски по делото. Осъдил е Д.Х.Й. и Д.Х.Д.
да заплатят по сметката на СРС сумата от 120 лева- разноски по делото.
С
допълнително решение № 3/04.01.2020г., постановено по гр.д. № 1364/19г., СРС е
отхвърлил иска, предявен от Д.Р.С. и Г.А.Д. да разпредели между тях и Д.Х.Й. и Д.Х.Д.
ИЗБЕНИ И ТАВАНСКИ помещения, намиращи се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 41143.500.1708.1, построена в общински поземлен имот с
идентификатор № 41143.500.1708, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра,
ул.”Нов живот”№ 92, с площ от 799 кв.м. Отхвърлил е и иска, предявен от Д.Х.Й.
и Д.Х.Д. да разпредели ползването между тях и Д.Р.С. и Г.А.Д. на
селскостопанска сграда с идентификатор № 41143.500.1708.4, построена в Общински
поземлен имот с идентификатор № 41143.500.1708, намиращ се в с.Калипетрово,
обл.Силистра, ул.”Нов живот” № 92, с площ от 799 кв.м.
Недоволни
от решение № 3 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 1364/2019 г. по описа на
Силистренски районен съд /СРС/, в частта относно избените и таванско помещение,
са останали Д.Р.С.
и Г.А.Д.,***, и го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, поради което молят съда да го отмени и
постанови друго, с което да разпредели ползването на избените помещения и на
таванските помещения, находящи се в процесния недвижим имот. Претендират
присъждане на деловодни разноски.
Ответните
страни Д.Х.Й. и Д.Х.Д.,***, изразяват становище за правилност на обжалваното
решение и молят същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на деловодни
разноски.
СОС
като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата
е частично основателна.
Предявени са искове с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.
32,ал.1 и ал.2 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а в случай, че
не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава
въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата
вещ.
Разпределянето на ползването по
своята същност е дейност на съда, с която той администрира отношенията на
съсобствениците по определяне на начин на използване на съсобствения имот,
когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това. Решението
представлява акт на съдебна администрация на гражданскоправни отношения, което
замества съгласието на страните по делото. При разпределянето на ползването по
см. на чл. 32, ал.2 от ЗС съдът следва да прецени налице ли е съсобственост и
да съобрази правата на съсобствениците в съсобствеността.
В случая ищците твърдят, че са
самостоятелни собственици на апартаментите, гаражите и селскостопанската
сграда, но са съсобственици с ответниците на процесните избени и тавански
помещения в недвижимия имот,
намиращ се в с.Калипетрово,
обл.Силистра, ул.”Нов живот” № 92, и не могат да постигнат съгласие относно
разпределянето за ползване на същите.
Видно от представения по НА №
22,т.II, н.д.№ 569/17.06.1987г. по описа на Нотариална служба към СРС,
неоспорен от страните, наследодателят на ответниците - Х Й.Д., е придобил по
давност правото на собственост върху първи етаж от двуетажната сграда, подробно
описана в НА, заедно с две избени помещения от западната страна на сградата,
гараж от източната ѝ страна и
таванско помещение от северната й страна.
От представения НА №
69/08.08.2019г.,т.VI,рег.№ 4670, н.д.№ 621/2019г. по описа на Нотариус Р.Т.,
вписан в СлВп с Акт № 11,т.XI, д.№ 1696/2019г. /стр.10 от делото/ се
установява, че ищците са признати за собственици на апартамент с идентификатор
41143.500.1708.1.2 в процесната сграда, намиращ се на втори етаж, на таванско
помещение, избено помещение и гараж в сградата, както и на селскостопанска
постройка.
По делото не се спори, а и от
служебно направената от съда справка в БДН се установява, че наследодателят на
ответниците – Х Й.Д. е починал на. и е оставил като свои наследници синовете си
Д.Х.Й. и Д.Х.Д., ответници по делото, от което следва че всички страни - задължителни другари са конституирани в
процеса. Съгласно съдебната практика в производството за разпределяне
ползването на общия имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съсобствениците са задължително
необходими другари, т. е. участието на всички тях в процеса е предпоставка за
неговата допустимост, за която съдът следи служебно. В този см. Р. № 1024 от
18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2008 г., IV г. о., Решение №
275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о.
Съобразно нотариалните актове на
страните, с които се легитимират като собственици, съдът счита, че намиращите
се в процесната сграда избени помещения са лична собственост на лицата, посочени
в НА, а не са обща част, ползването на която да може да се разпределя между
съсобствениците по предвидения в чл.32,ал.2 от ЗС начин. В НА
№22/17.06.1987г. изрично е посочено, че Х Й.Д. е собственик на две избени помещения от
западната страна на сградата, гараж от източната страна на сградата и таванско
помещение от северната й страна. С издадения през 2019г. НА № 69 Д.Р.С. и Г.А.Д.
са признати за собственици на
находящия се на втори етаж от процесната сграда апартамент, ведно с таванско
помещение, избено помещение и гараж в същата. Макар в този НА да не е описано
подробно избеното помещение на ищците, то предвид обстоятелството, че по силата
на издадения през 1987г. НА № 22 Х Д. е признат за собственик на двете избени
помещения в западната част на сградата, т.е. те се явяват индивидуална
собственост на наследодателя на ответниците, респективно на последните, то
посоченото в НА № 69/19г. „избено помещение“ е оставащото такова на приземния
етаж извън двете избени помещения на ответниците, което също е индивидуална
собственост на посочените лица в НА, а именно на ищците по делото.
Видно и от заключението на ВЛ по
допълнителната СТЕ /стр.67/, ответниците ползват именно два броя избени
помещения, обозначени като № 1 и № 2 на приложената към заключението скица, а
ищците ползват предвиденото по проект избено помещение като мазе-склад
/помещение №3/, както и баня и тоалетна /помещение №4/, спалня /помещение №5/ и
коридор / помещение №6/, като за да обособят тези помещения, са завзели част от
общите части.
С оглед пълнота на изложението,
съдът следва да посочи, че по иск за разпределение на ползването не може
да се предписва създаване на ново положение и всички доводи на жалбоподателите, свързани с
преустройства, са несъстоятелни, дори и
при хипотеза на съсобственост на избените помещения. /В този см. Определение
№ 175 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2011 г., I г. о., Решение №
3528/30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/81. I гр.о./.
Предвид обстоятелството, че по
отношение на избените помещения не е налице съсобственост между страните, то
искът за тяхното разпределение следва да бъде отхвърлен. В този см. и О. № 1056
от 23.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 611/2010 г., I г. о.
Като е стигнал до същия краен
извод по отношение на избените помещения, СРС е постановил правилно решение в
тази част, което следва да бъде потвърдено.
По иска за разпределение на
ползването на таванското помещение:
Както бе посочено и по-горе, с НА
№ 69 от 1987г. ищците са признати за собственици на находящия се на втори етаж
от процесната сграда апартамент, таванско помещение и избено помещение, гараж,
разположен на кота 0 от сградата и селскостопанска постройка, а по силата на НА
№ 22 от 1987г. ответниците са собственици на две избени помещения от западната страна на
сградата, гараж от източната страна на сградата и таванско помещение от
северната й страна.
От заключението на вещото лице се
установява, че в случая се касае за общо подпокривно пространство, което се
ползва изцяло от ищците, като ответниците не се възпротивяват на това.
След като в настоящия случай
таванът представлява общо подпокривно пространство /незастроен обем между последната плоча и
покривната конструкция/ и не е изграден като жилищна част, нито
ателие, нито като складово помещение,
то това пространство -
нито
цялото, нито част от него, не може да
бъде изключителна собственост на някоя от страните по силата на НА, тъй като не
може да бъде обект на прехвърлителна сделка или пък да се придобива по давностно владение - т. 4 от ТР № 34 от 15.07.1983 г. по гр. № 11/1983
г. на ОСГК на ВС.
При
това положение следва да се приеме, че етажите в сградата и тавана са в
отношение на главна вещ и принадлежност, поради което към тях намира приложение
разпоредбата на чл. 98 от ЗС, според която принадлежността следва главната вещ,
ако не е постановено друго.
Ето защо, таванът, като общо
подпокривно пространство, се счита като обща част на сградата и като такава
представлява съсобственост между страните и подлежи на разпределение по чл. 32,
ал.2 ЗС, като съдът следва да определи начина на реалното му ползване. /в този см.
освен ТР № 34/1983г. на ОСГК на ВКС,
така и О. № 285 от
18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2010 г., II г. о./
Видно от т.2 от заключението на
вещото лице по допълнителната СТЕ, площта на таванското помещение е 135 кв.м.
На всяка от страните следва
да се разпредели да ползва площ, напълно съответстваща на
правата й в съсобствеността,
а именно по ½ част на ищците и ½ част на ответниците или Д.Р.С. и Г.А.Д. следва да ползват площ от 67,5 кв.м. от тавана в
южната му част, а
Д.Х.Й.
и Д.Х.Д. следва да ползват площ от
67,5 кв.м. от тавана в северната
му част, която част съдът приема, че е посочена като разпределена и в НА № 22
/“таванско помещение от северната страна на сградата“/.
Обстоятелството, че в
заключението на ВЛ е посочено, че ответниците нямат достъп до тавана, а и нямат
претенции за ползването му, не води до извод да бъде отказано поисканото
разпределение на ползването на таванското помещение. Това, че е променен
одобреният проект на сградата и стълбището
до тавана се явява неизползваемо от ищците съгласно описания от
експертизата начин, не рефлектира върху статута на подпокривното пространство
като обща част по предназначението си и върху правото на собственост. /В този см. и О. № 421 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5294/2008 г., II г. о./.
Дали ще се възползват от това
разпределение и ще потърсят правата си за реализирането му, си е лично решение
на ответниците. Това обаче не води до извода за липса на правен интерес от
предявяване на иска.
Безспорно предпоставка
за допустимостта на всеки иск е наличието на правен интерес от установяване
съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение. Понятието
за интерес, разгледано в неговия юридически аспект, се различава от житейския
смисъл, който се влага в същото. Най-общо казано, правен интерес за ищеца е
налице тогава, когато решението по делото ще се
отрази на правното му положение и с него ще се постигне целения резултат, в случая разпределение на реалното ползване на
тавана от всеки от съсобствениците. Ето защо следва да се приеме, че ищците имат
правен интерес от предявяване на иска,
независимо че ответниците нямат претенции за ползването на тавана. В този см. и
ТР № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 13/2012 г., ОСГК.
Като е достигнал до крайния
правен извод, че искът по чл. 32, ал.2 ЗС следва да се отхвърли по отношение на
таванското помещение, СРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
се отмени и вместо него да се постанови друг, с който да се уважи този иск.
С оглед изхода на процеса пред
настоящата инстанция, разноските, направени от страните пред СОС, следва да
останат за тяхна сметка така, както са ги направили.
Водим
от изложеното, ОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3/04.01.2020г., постановено по
гр.д. № 1364/19г. по описа на СРС, с което е допълнено решение №
260464/08.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1364/19г., в частта, в която съдът
е отхвърлил иска, предявен от Д.Р.С. и Г.А.Д. да разпредели между тях и Д.Х.Й.
и Д.Х.Д. ИЗБЕНИ помещения, намиращи се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 41143.500.1708.1, построена в общински поземлен имот с
идентификатор № 41143.500.1708, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра,
ул.”Нов живот”№ 92, с площ от 799 кв.м.
ОТМЕНЯ
решение
№ 3/04.01.2020г., постановено по гр.д. №
1364/19г. по описа на СРС, с което е допълнено решение № 260464/08.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1364/19г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е отхвърлил иска,
предявен от Д.Р.С. и Г.А.Д. да се разпредели между тях и Д.Х.Й. и Д.Х.Д. ползването
на ТАВАНСКИ помещения, намиращи се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор
41143.500.1708.1, построена в общински поземлен имот с идентификатор №
41143.500.1708, находяща се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.”Нов живот”№ 92,
с площ от 799 кв.м., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на ТАВАНА на масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
41143.500.1708.1, построена в общински поземлен имот с идентификатор № 41143.500.1708,
намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.”Нов живот”№ 92, с площ от 799
кв.м., по следния начин:
Площ
в размер на 67,5 кв.м. от тавана в южната му част да се ползва от Д.Р.С., с ЕГН
**********, и Г.А.Д., с ЕГН **********, а останалата площ от 67,5 кв.м. от
тавана в северната му част да се ползва от Д.Х.Й., с ЕГН **********, и Д.Х.Д.,
с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: