№ 1027
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204441 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕАД ЕИК *** чрез юрк. А.К.
против наказателно постановление № 591586-F615851/17.08.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че
действително била констатирана разлика между фактическата наличност в касата и
разчетената с фискалното устройство, но не били настъпили вреди, сумата била
малозначителна и била резултат от грешка от страна на касиера, тъй като съгласно
вътрешните правила при започване на смяна всеки касиер въвежда 150 лева от сейф в касата
и ги отразявал като служебно въведени, но в случая Н. била втора смяна и внесла сумата от
150 лева в касата, но не ги отразила във фискалното устройство и поради това „служебно
въведени” пари в касата са излезли 150, а не 300 както трябвало да бъде. Намира, че се касае
за хипотезата на чл. 28 ЗАНН и че НП трябва да се отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Я., която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, в предвидения за това срок, по което не се спори, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че при проверка от служители на НАП, сред които св. М.Н., на 03.06.2021 година
1
около 09,30 часа на търговски обект – бензино газ станция в ***, стопанисван от „***“ ЕАД
установили, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с
НАП работещо в момента на проверката фискално устройство 1 бр. ЕСФП „ОРПАК“,
версия 1,4 KL с ЦРУ „EPSON TMT810F KL” с инд.номер *** и инд. *** регистриран с
потвърждение в приходната администрация с ***. Фактическата наличност в касата на
обекта била преброена от М. Н. – касиер в обекта. В момента на проверката фактическата
наличност в касата на обекта била в размер на 1507,02 лв., въведени пари в касата 150 лева,
изведени пари от касата 1208,22 лева, разчетена касова наличност от ФУ 2416,60 лева. В
АУАН се сочи, че била установена положителна промяна в касовата наличност в размер на
148,64 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена във
фискалното устройство. „***“ ЕАД не било изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да регистрира всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени” суми. Като доказателство за установените
факти и обстоятелства, както и резултатите от проверката бил съставен на основание чл.
110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №
0067199/03.06.2021 г.
АУАН е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 09.06.2021г., който
не е вписал възражение и такива не са постъпили в срока по чл. 44 ЗАНН.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и на 17.08.2021г. е издал обжалваното
наказателно постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Изложената фактическа обстановка като цяло не се оспорва от страните като съдът
намира, че действително се касае за установено въвеждане на пари в касата без това да е
отразено във фискалното устройство.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства установено е, че е
налице промяна в касовата наличност, която не е отчетена с монтираното в обекта ФУ.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика, която не е отразена посредством функцията „служебно въведени“ суми.
Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми като не е предоставил
възможност за преценка поради какви причини не се отчита промяната в касовата
наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази,
отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана
2
отговорността му.
Не се установяват така изложените в жалбата твърдения за наличието на вътрешни
правила при работа на служителите от различните смени, а дори и да се касае за виновно
поведение от страна на служител, то следва да се има предвид, че отговорността на
дружеството е безвиновна, а нарушението е формално и правилно в била ангажирана
отговорността му.
В същото време обаче съдът намира, че неправилно е индивидуализиран размерът на
наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС към максималния
предвиден от законодателя размер от 1500 лева. За определянето на максималния размер на
санкцията обаче липсват изложени съображения. По делото липсват доказателства, които да
обосноват по-висока степен на обществена опасност на деянието и на извършителя и
завишения размер на наказанието като не се касае за значителна по размер сума и липсват
изложени от наказващия орган съображения за налагане на максималния размер на
наказанието. Няма данни за други подобни нарушения, въпреки извършената съвместна
проверка не се установило друго нарушение в момента на проверката съгласно разпитания
св. М.Н..
Само за пълнота съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен
случай“ тъй като от установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да
се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и не
може да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 1500 лева на 500 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя. Предвид изменението на наказателното постановление е уважена
частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и
основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но
неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Изменението
на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на
3
акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с
процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се
разпределят по съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г.
на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г.
по адм. д. № 8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от
14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. №
10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Жалбоподателят не
претендира разноски, поради което не му се присъждат. На АНО следва да се присъдят
разноски съразмерно потвърдената част от НП. На АНО се определят разноски на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева
като следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а именно 33.33 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 591586-F615851/17.08.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което на „***“ ЕАД ЕИК *** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД ЕИК *** да заплати в полза на Национална агенция за приходите
София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 33.33
/тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4