Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря
Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 83 по описа за 2020 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215,
ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от «Електроразпределение Юг» ЕАД *** срещу
Заповед №ДК-11-К-1/31.01.2020 г. издадена от началника на РДНСК –Кърджали, за отмяна
на Разрешение за строеж №***/*** г., издадено от главния архитект на община Кирково,
както и на одобрения технически и работен проект за строеж „Външно електрозахранване
на „Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени
стоки в УПИ ***, кв.*** по плана на ***“, с възложител «Електроразпределение Юг» ЕАД ***. Жалбоподателят намира оспорената
заповед за нищожна, тъй като отмененото разрешение за строеж, като част от комплексен
проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, не подлежи на служебна проверка и отмяна
по реда на чл.156 ЗУТ. Излага съображения и за материална незаконосъобразност на
обжалвания акт, както и за липса на мотиви. Счита, че не е допуснато нарушение на
чл.150, ал.6 ЗУТ, тъй като при линейните обекти на техническата инфраструктура,
разрешението за строеж се съобщава само по реда на чл.149, ал.5 ЗУТ, както и че
липсата на съобщаване на съставните части на КПИИ, не е основание за неговата отмяна.
Счита също, че неправилно и необосновано, строежът бил определен като такъв от трета
категория. Сочи, че случаят касае присъединяване на потребител към общата електроразпределителна мрежа на „«Електроразпределение Юг» ЕАД. Предвидено било разширение на съществуващата електроразпределителна
мрежа НН, с цел захранване на многофамилна
жилищна сграда с магазин
-- пета категория, чрез полагане на кабел в изкоп
от съществуващ КРШ-1Е,
до електромерно табло, тип ТЕПО, монтирано на границата
на УПИ
***, кв.*** по плана на ***. Твърди, че този вид строежи се класифицират като
такива от пета категория, защото следват категорията на съответния строеж. Прави искане за обявяване нищожността
на оспорената заповед, респ. за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – началник на РДНСК-Кърджали, в представено писмено становище, намира
жалбата за неоснователна. В с.з. се представлява от юрк.М.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени
в писмена защита. Намира за неоснователни твърденията за нищожност на оспорената
заповед, като сочи, че след отмяната на чл.216 ЗУТ /Обн.
ДВ,бр.25/2019 г./, е отпаднала и забраната за осъществяване на контрол по реда на
чл.156 ЗУТ, на разрешенията за строеж, които са част от КПИИ. Излагат се подробни
съображения, че действителната категория на процесния
строеж е трета, а не пета, както е прието в отемененото
строително разрешение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – главен архитект на община Кирково, не взема становище по жалбата.
Жалба
е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу административен
акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество е и основателна.
Предмет на делото е Заповед №ДК-11-К-1/31.01.2020
г. на началника на РДНСК –Кърджали, с която, на основание чл. 156, ал.3 ЗУТ е отменено
Разрешение за строеж №***/*** г., издадено от главния архитект на община Кирково,
както и одобрения технически и работен проект
за строеж „Външно електрозахранване на „Многофамилна жилищна
сграда и магазин за промишлени стоки“ в УПИ ***, кв.*** по плана на ***“, с възложител „ЕР ЮГ“ ЕАД-***“. В мотивите към оспорената
заповед са посочени следните нарушения при издаване на РС: 1. липса на данни за
съгласуване и обявяване на съставните части на
КПИИ, на заинтересованите лица; 2. неправилно определяне на категорията на
строежа като пета, вместо като трета, на основание чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ
и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
като в тази връзка, е посочено и нарушение на 143, ал.1, т.2 ЗУТ – липса на положително
становище от органите по пожарна безопасност и защита на населението. Въз основа
на горното е формиран извод за незаконосъобразност на РС, обект на контрола по чл.156 ЗУТ.
Установи се от приложената по делото
административна преписка, че със Заповед №***/*** г., изд от кмета на община Кирково, в полза на
«Електроразпределение Юг» ЕАД, ***,
КЕЦ-***, е учредено безвъзмездно право на прокарване на
кабелна линия през имот-публична общинска собственост за изграждане на обект „Външно
електрозахранване на „Многофамилна жилищна сграда и магазин
за промишлени стоки“ в УПИ *** - производствена дейност, ***, ***“.
Със Заповед
№***/***
г.,
във връзка с подадено заявление и на основание чл.64, ал.2 и чл.150, ал.1 ЗУТ, кметът
на община Кирково е допуснал изработването на КПИИ в части: ПУП - план схема за
изграждане на горния обект, с трасе на кабелната линия, преминаващо по северния
тротоар на улица с о.т. ***-*** и западния тротоар на улица с о.т. ***-*** – до
УПИ ***, кв.***, както и инвестиционен проект за горния строеж.
С комплексен
доклад №***/***
г.
и по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, е извършена оценка за съответствието на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите. В последния доклад е прието, че
проектната документация съответства на съществените изисквания към строежите, като
е предложено на главния архитект на общината да го одобри и да издаде разрешение
за строеж.
Със Заповед №***/*** г. /на л.29 от делото/, на основание чл.129, ал.2
и чл.150, ал.3 ЗУТ, кметът на община Кирково
одобрил проекта за изменение на ПУП - план схема за изграждане на процесния обект.
На
15.01.2020 г., на основание чл.144, ал.3, т.1, чл.145, ал.1 и чл.150, ал.3 от ЗУТ,
главният архитект на общината одобрил инвестиционния проект и с РС №***/***г., издадено
на основание чл.148, ал.2 и чл.150, ал.3 ЗУТ, разрешил строителството на обект:
„Външно
електрозахранване на строеж „Многофамилна жилищна сграда
и магазин за промишлени стоки“ в УПИ ***, кв.*** по плана на ***“, с трасе на кабелната
линия, преминаващо по северния тротоар на улица с о.т. ***-*** и западния тротоар
на улица с о.т. ***-*** – до УПИ ***, кв.***.
Предвидено е трасето на новата кабелна линия НН /ниско напрежение/ да е от
КРШ 1 /кабелен разпределителен шкаф/, извод Б, на ТП –Енерго,
***, до електромерно табло - тип ТЕПО, монтирано на границата
на имота, с дължина на трасето 306 м.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът приема
като компетентно и обективно, ведно с уточненията на вещото лице, направени в с.з., се установява, че процесният строеж представлява изграждане на нова кабелна
линия НН - 1 кV, от КРШ 1 на ТП „Енерго“ /находящ се в трафопост/, до електромерно табло, с разпределителен
сектор на границата на имота, и е такъв
от трета категория. В тази
връзка, неоснователни са
доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на категорията на
строежа. Същият представлява
електропровод, по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на
Закона за енергетиката – нова подзема кабелна линия НН – 1 kV, започваща от кабелен разпределителен
шкаф, находящ се
в трансформатор, до електромерно
табло, монтирано на границата на имота. Следователно,
извършеното външно електрозахранване на посочения строеж, чрез прокарване на подземен
кабел 1 кV, е изграждане на съоръжение за свързване на
електрическа уредба, предназначена за разпределение на електрическа енергия и елемент
на техническата инфраструктура по см. на чл.
64, във вр. с §
5, т. 31 от ДР на ЗУТ, изграждането на което е строеж от трета категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗУТ
във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 6
от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Неприложима
в случая е разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №1/2003 г., относима към отклоненията за присъединяване на строежите към
общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни станции, водомерни
шахти, разпределителни табла, локални пречиствателни съоръжения и др., тъй като
процесният строеж, като част от мрежата ниско напрежение,
не представлява такова отклонение.
При извършената
проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
219, ал. 1 от ЗУТ, съдът намира, че оспорената заповед е нищожна, като издадена
от административен орган, който не разполага
с правомощието да осъществява проверка за законосъобразност на административните
актове, включени в обхвата на КПИИ, по следните
съображения:
Безспорно
е в случая, че предмет на производството пред административния орган, осъществил
контрол за законосъобразност по чл.156 ЗУТ, е комплексен проект за инвестиционна
инициатива, касаещ линеен обект на техническата инфраструктура.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 и ал.
3 ЗУТ, комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа самостоятелни
съставни части - проект за подробен устройствен план и
инвестиционен проект, които части се одобряват едновременно с издаването на разрешение
за строеж, без да се изчаква поотделно влизането им сила. Идентична е и процедурата
за одобряване на КПИИ за линейните обекти на техническата инфраструктура, предвидена
в чл.150, ал.6 ЗУТ. Съобщаването на актовете за одобряване на частите на КПИИ и
разрешението за строеж, съгласно чл.150, ал. 8 ЗУТ, също се извършва едновременно,
като целта на закона е процесуална икономия, чрез обединяването в едно общо производство,
на три отделни административни производства. В тази връзка, от предвидените в закона
специални правила относно съставните части, начина на одобряване и съобщаване на
КПИИ следва, че изработването му е единно и неделимо административно производство,
с нормативно определена задължителна последователност и въпреки, че всяко от тях
приключва с отделен индивидуален административен акт, всички те подлежат на съвместно
съобщаване, общ контрол за законосъобразност и влизане в сила. Такъв е и смисълът
на специалното производство по чл.150 ЗУТ. В случая, както разрешението за строеж
и одобрените проекти, така и заповедта за одобряване на ПУП, са издадени на основание
чл. 150 ЗУТ и процедирани
по този специален ред, т.е., като части от КПИИ. Това налага и контролът за законосъобразност
на тези актове, да се осъществи по отношение на целия комплексен проект, във всичките
му съставни части, като компетентен да извърши такава проверка е съответния административен
съд.
Несъмнено
е, че по силата на чл.156, ал.1 ЗУТ, органите
на ДНСК могат да извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените
разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и че контролът
за законосъобразност на разрешението за строеж и инвестиционните проекти, следва да се извърши в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразността им. Това
е така, защото законодателят не е поставил различни изисквания към тях, когато са
елемент от комплексния проект за инвестиционна инициатива. Последното обаче, не
означава, че контролът за законосъобразност на разрешението за строеж и инвестиционните
проекти изчерпва проверката за законосъобразност на комплексния проект за инвестиционна
инициатива, тъй като тази проверка, както беше казано по-горе, следва да обхваща
съответствието с изискванията на закона, на всички части на комплексния проект за
инвестиционна инициатива, в т.ч. и одобрен ПУП - план схема. Описания по-горе характер
на КПИИ и формираната в тази връзка съдебна практика, налагат извода, че е недопустимо някои от съставните
части на КПИИ да престанат да действат, поради отмяната им по реда на чл.156 ЗУТ,
а други – в случая одобрен ПУП - план схема за строежа, да продължават да действат
самостоятелно, извън КПИИ, тъй като те са свързани и няма възможност за такова самостоятелно
действие, извън процедирания КПИИ.
Не
води до друг извод и визираната от ответника отмяна на чл.216 ЗУТ.
По
силата на чл.216, ал.1 ЗУТ, преди отмяната, обн. ДВ,бр.25/2019
г., бяха изключени от пряк съдебен контрол отказите за съгласуване и одобряване
на инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж заедно със съгласуваните
и одобрени инвестиционни проекти и отказите за издаването им, в случаите, в които
не са съставна част на КПИИ. Горните актове, издавани от главните архитекти на общините,
подлежаха на предварителен контрол за законосъобразност, осъществяван от началниците
на регионалните дирекции за национален строителен контрол /чл.216, ал.2 ЗУТ - отм.ДВ
бр.25/2019г./, а актовете на началника на регионалната дирекция за национален строителен
контрол, постановени във връзка с упражнения контрол, подлежаха на съдебно оспорване
по реда на чл. 215 ЗУТ /чл.216, ал.6 - отм.ДВ бр.25/2019г. /. С отмяната на чл.216 ЗУТ, бе премахнат предварителния контрол за законосъобразност, възложен на органите
на ДНСК, като условие за упражняване правото на съдебно оспорване, респ., по аргумент
от предвиденото в чл.213 ЗУТ, бе открита възможността за пряко съдебно оспорване
на всички индивидуални административни актове, по смисъла на чл.214 ЗУТ. В тази
връзка, не може да се приеме, че след като е отменена разпоредбата, изключваща административния
контрол за законосъобразност върху разрешенията за строеж и инвестиционните проекти,
които са части на КПИИ, то автоматично последните са включени в обхвата на служебния
контрол по чл.156 ЗУТ. Това е така, защото такова допълване на правомощията не е
изрично предвидено в чл.156 ЗУТ (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) и защото такова тълкуване
би било несъвместимо с коментирания по-горе характер на КПИИ, извлечен от предвиденото
в чл.150 ЗУТ.
Настоящия
състав намира за основателни и доводите на жалбоподателя за липса на допуснато нарушение
на чл.150, ал.6 ЗУТ, тъй като при линейните обекти на техническата инфраструктура,
разрешението за строеж се съобщава само по реда на чл.149, ал.5 ЗУТ. Освен това
липсата на съобщаване на съставните части на КПИИ на заинтересованите лица, не е
основание за отмяна на строителното разрешение, а препятства влизането му в сила,
респ. има значение при преценка на срока за съдебното му оспорване.
Във
връзка с изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е нищожна,
като издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявена за такава.
Жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на деловодни разноски, поради което такива не
се следват.
Така
мотивиран, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед
№ДК-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, за отмяна на Разрешение
за строеж №***/*** г., издадено от главния архитект на община Кирково, както и на
одобрения технически и работен проект за строеж „Външно електрозахранване на „Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки в
УПИ ***, кв.*** по плана на ***“.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до
страните.