Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 20.11.2019г.
гр.Шумен
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Румяна Райкова
2. Соня
Стефанова
Секретар Станислава
Стойчева
Прокурор Димитър
Арнаудов
Сложи за
разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНОХД № 313 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 378 от НПК.
С решение № 73 от 05.09.2019г. постановено по АНД №
148/2019г. на Великопреславския районен съд е признал обвиняемия М.Й.К., за
виновен в това, че на 17.10.2018
г. в град Смядово, област Шуменска, управлявал четириколесно МПС – колесен
трактор, което не било регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345,
ал.2 вр. с ал.1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000.00 лв. Осъдил го да заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС сума
в размер на 252.00лв. като направени по делото разноски.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от
защитника на обвиняемия. В подробно аргументирана жалба се изразява недоволство
от постановената присъда, като счита, че решението е постановено при нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че тежестта
на доказване в наказателния процес при провеждане на досъдебното производство е
върху прокурора и в конкретния случай не са събрани своевременно категорични доказателства,
които да обосновават обвинението. При така проведеното разследване според него е трябвало делото да
бъде прекратено, тъй като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
обвиняемия/подсъдимия. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
оправдан подзащитният му.
В съдебно заседание
представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за допустима, но
неоснователна. Сочи, че РС е изложил подробни мотиви, които споделя изцяло и
моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на
Великопреславския районен съд, като обосновано, законосъобразно и правилно.
Пред въззивната инстанция защитникът
поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Акцентира, че съдът се е
позовал на доказателства, които не са събрани по делото касателно извода, че
този модел трактор не може да бъде задвижен с двигател с по-малка мощност от 15
kw. Смята, че вещото лице по никакъв начин не е отговорило на въпрос в този
смисъл. Сочи, че от обясненията на обвиняемия се установява, че към момента на
проверката на тази конструкция е бил монтиран по-маломощен двигател, а трактор
с двигател с мощност под 10 kw не подлежи на регистрация. Затова според него
МПС не подлежи на регистрация и престъплението, за което доверителят му е
наказан, е несъставомерно и следва да бъде отменено. Обвиняемият в защитната си
реч изразява съгласие с казаното от защитника му. Сочи, че тези тракторчета са
били разрешени от самата държава да се правят 90-те години, за да може бедните
семейства да си изкарват хляба по някакъв начин и той всъщност си е подпомагал
лично малко семейството. Смята, че не е правил никакви престъпления. В
последната си дума желае от съда, ако може, да бъде оправдан.
Жалбата е подадена в срок
и като такава е допустима.
Жалбата е неоснователна.
ШОС в рамките на своите
правомощия и като инстанция по същество прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Фактическата обстановка
приета от районния съд е установена правилно, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, заключението на вещото лице по съдебно-авто-техническата
експертиза в хода на съдебното следствие и от всички присъединени на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото:
Независимо от това че трактора, който притежавал
нямал регистрационна табела и не бил регистриран в ОДЗ, обвиняемият М.К. го
привел в движение и го управлявал по улиците на гр.Смядово на 17.10.2018г. На
същата дата свидетелите М. Й. Й. и М. Д. М. (и двамата полицейски служители при
РУ гр. Велики Преслав при ОДМВР-Шумен) изпълнявали служебни задължения в
рамките на СПО по линия „Безопасност на движението" в гр.Смядово. Около
15.40 часа забелязали, че по улица „Ришки проход", в близост до кръстовище
с улица „Христо Ботев" водач управлява МПС - трактор с прикачено към него
ремарке. Върху рамата на трактора липсвала поставена регистрационна идентификационна табела. Свидетелите спрели за проверка водача на това МПС и снели самоличността му. Това бил обвиняемият М.Й.К. с ЕГН **********,***,
живущ ***. Пред полицейските органи обвиняемият споделил, че има трактора от
пет години и не го е регистрирал поради обстоятелството, че го е сглобил сам от
няколко други машини.
Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Въпросът за съставомерността на деянието е
намерил своето правилно разрешение в обжалваното решение. При правилно
установената фактическа обстановка, районният съд резонно е достигнал до
единствено възможния извод, че М.Й.К. е осъществил престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК. Правилно ВПРС се е позовал на заключението на съдебно авто-техническата
експертиза, приета в хода на съдебното следствие, според което процесния
колесен трактор е моторно превозно средство – трактор и мощността на двигателя
който може да го задвижи варира от 15 до 22 kW. Това е отговора, който вещото
лице е дало писмено в експертизата си. В съдебно заседание също е посочило, че
двигател Д 21 се произвежда в този диапазон от мощности. Вещото лице се
призовава в съдебно заседание, за да защити експертизата и да отговори на
въпросите на страните и съда и те имат право да му задават въпроси свързани с
основните, за да се уточни заключението. Дори Наредбата за възнагражденията на
вещите лица предвижда възнаграждение за устните допълнения в съдебно заседание.
В този смисъл се отхвърлят доводите на защитата за липсата на такъв въпрос в
задачите на експертизата. При направения оглед също е посочено, че двигателя е
Д 21. Заключението на авто-техническата експертиза е в синхрон със снимковия
материал във фотоалбума от извършен оглед на местопроизшествие от 05.02.2019г.
и от тях въззивната инстанция намира, че както с оглед неговите технически
характеристики като машина, така и с оглед външните белези на четириколесен трактор,
процесната спорна техника представлява колесен трактор. Довода на защитата, че този
колесен трактор бил задвижен от двигател с по-ниска мощност, какъвто е Д-16,
при който случай нареченото от обвиняемия и защитата „тракторче“ не подлежи на
регистрация, не се приема от настоящата инстанция и се възприема като резултат
от добре изградена защитна версия, която намира почва в работеното първоначално
с пропуски ДП, предвид, че липсват качествено извършени първоначални следствени
действия. В този смисъл упреците към разследването в жалбата са напълно
основателни.
Според настоящия състав
ВПРС правилно се е позовал и на т.4 от ДР на ЗРКЗГТ, където е дадена дефиниция
на "Трактор" - по смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) №
167/2013, а именно „трактор" означава всяко оборудвано с двигател колесно
или верижно земеделско или горско превозно средство, притежаващо най-малко две
оси и максимална конструктивна скорост не по-малка от 6 км/ч, чиято основна функция
е свързана с неговата теглителна сила, и което е специално проектирано да
тегли, бута, превозва и задвижва определено сменяемо оборудване, проектирано да
извършва земеделска или горска работа, или да тегли ремаркета или прикачна
техника, използвани в селското или горското стопанство; то може да се
приспособи да превозва товар при работа в селското или горското стопанство
и/или може да бъде оборудвано с една или повече седалки за пътници. Видно и от
огледния протокол и фотоалбума към него, външният вид на посочената техника също
е на трактор. Защитата оспорва, че в зависимост от двигателя – вида и
регистрацията на превозното средство рязко се променя. Действително чл.11, ал.1
от ЗРКЗГТ урежда регистрацията на самоходната техника с мощност на двигателя над
10 kW, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна
дирекция "Земеделие", но предвид гореизложеното ШОС също приема, че е
бил минимум 15kW. Безспорно установено е по делото, че съобразно справката на ОД
„Земеделие" гр. Шумен процесния четириколесен трактор с мощност на
двигателя 15 kW не е регистриран съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника, а и не може да бъде регистриран, т.к не отговаря
на императивните изисквания на чл.9, ал.1, т.1
и ал.2 от ЗРКЗГТ, т.е. не е с одобрен тип по смисъла на т.8 от § 1 от ДР
на ЗРКЗГТ.
Пред настоящата инстанция
по същество се подържат същите доводи, които са правени и пред първата
инстанция и РС аргументирано ги е отхвърлил в мотивите си. Настоящият състав
споделя тези мотиви напълно, поради което не ги преповтаря. Резонно е
отхвърлена версията на защитата, че от обясненията на обвиняемия се установява,
че на процесната дата обвиняемия е управлявал същия трактор, но с различен
двигател, чиято мощност е била под 10 kW, лично поставен от обвиняемия, като е
възприета като средство за защита и не е кредитирана. Действително по време на
огледа на трактора по-късно е бил констатиран двигател Д-21, и липсва оглед на
двигателя към момента на извършване на деянието. Настоящия състав обаче приема,
че липсата на своевременно извършени действия не внася съмнение в извода, че и
към датата на огледа двигателя на четириколесния трактор е бил най-малко с
мощност да го задвижи, тъй като от приобщения АУАН, от гласните доказателства
по ДП и от обясненията на обвиняемия се установява, че по време на констатиране
на деянието от полицейските органи, то е възприето като МПС в движение на
кръстовище по улиците на гр.Смядово. Въззивният съд намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда, че
обвиняемият и към момента на проверката е управлявал четириколесен трактор с
двигател с не по-малка мощност от 15kW. Липсата на признание на подсъдимия в
тази насока и огледен протокол от датата на проверката не разколебават изводите
на съда. Решението може да почива не само на преки, но и на косвени доказателства
и настоящият случай е именно такъв. Правилно ВПРС е отбелязал, че непривеждането
в съответствие на земеделската техника съгласно изискванията на ЗРКЗГТ и липсата
на активност за одобряването на типа четириколесен трактор, представлява
неправомерно поведение от страна на обвиняемия, от което той не може да черпи
права.
Според ШОС процесния четириколесен
трактор безспорно представлява моторно превозно средство и обвиняемият е седял
на седалката на трактора и е направлявал движението му с кормилната уредба по
улиците на гр.Смядово. Такъв отговор дава и вещото лице в съдебно заседание
пред първата инстанция. Според ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г.
управление на МПС са всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС, независимо дали превозното средство е в покой или движение,
когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. Безспорно е, че обвиняемият е управлявал трактора по улиците на
гр.Смядово, поради което ШОС категорично приема, че е налице опасност от
настъпване на обществено опасни последици. Предвид всичко изложено ШОС приема,
че факта на управлението е безспорно установен – за да е налице управление е
достатъчно да се установи боравене с приборите и механизмите за управление на мотопеда
и в настоящия случай такова безспорно е налице, предвид движението по улиците
на гр.Смядово. По отношение на регистрационните номера, безспорно се
установява, че процесния четириколесен трактор /дори с прикачено ремарке/ е бил
без регистрационни табели. Не се и спори, че това МПС не е било регистрирано по
надлежния ред – това се установява от справката от ОД „Земеделие“. Именно
затова ШОС намира, че обвиняемият е управлявал моторно превозно средство – четириколесен
трактор, който не е бил регистриран по надлежния ред предвиден в чл.11 от ЗРКЗГТ
и с това е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 345,
ал.2 вр. с ал.1 от НК. Споделя се и извода на ВПРС, че деянието е извършено с
пряк умисъл от субективна страна. За прецизност следва да се отбележи, че не
може да е налице и маловажен случай, защото НК не предвижда за това деяние
привилегирован състав с маловажен случай с по-ниско наказание отколкото за
основния състав. Освен това разглежданото престъпление не е и малозначително за
да се приложи чл.9 ал.2 от НК. Това е така защото транспортните престъпления по
принцип се отличават с висока степен на обществена опасност, а видно от
гореустановената фактическа обстановка обвиняемият К. е управлявал четириколесния
трактор с прикачено към него ремарке по улиците на гр.Смядово, а не в двора си
например.
ВПРС правилно е преценил, че при чистото съдебно минало на
дееца, липсата на налагани административни наказания по чл.78а от НК по
отношение на него, липсата на преки съставомерни имуществени вреди и
предвиденото за чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК наказание, следва да се приложи
чл.78а ал.6 от НК и правилно и законосъобразно е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност, като е наложил административното наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. Шуменският окръжен съд счита, че така определеното
административно наказание е справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на К., а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
С оглед изложеното, като
съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи
приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието
на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд или в хода на досъдебното производство, нарушение
на материалния закон или необоснованост на съдебния акт, въззивният съд намира,
че няма основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения
и на основание чл.378 ал.5 НПК във вр. с чл. 334 т. 6 НПК, Шуменският Окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 05.09.2019г. постановено по АНД № 148/2019г. на
Великопреславския районен съд
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се
съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.