№ 5787
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110140400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Ю. Б." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., чрез адв. М., срещу Ф. М. М., ЛНЧ **********
с адрес: гр. С........, с която се моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата 1865,21
лева (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки) – главница по
Договор за издаване на международна кредитна карта № BG МС WORLD от 19.06.2017г.
между „Б. П. Б." АД - кредитодател, ЕИК ********* (с правоприемник „Ю. Б." АД, ЕИК
*********) и ответника за периода от 03.01.2020 г. до 16.04.2024 г., 189,80 лева (сто
осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от
03.01.2020г. до 24.09.2020г., 37,52 лева (тридесети седем лева и петдесети две стотинки)-
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода
от 03.01.2020г. до 12.03.2020г., 55,32 лева (петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода
от 14.05.2020г. до 16.04.2024г.; 25,00 лева (двадесет и пет лева) - такси за периода от
03.01.2020г. до 16.04.2024г., 84,00 лева (осемдесет и четири лева) - разходи по уведомяване
за периода от 03.01.2020г. до 16.04.2024г., ведно със законната лихва от 25.04.2024г. датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 24978/2024г. по описа на СРС 168 състав до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че 19.06.2017г. е сключен Договор за издаване на международна
кредитна карта № BG МС WORLD от 19.06.2017г. между „Б. П. Б." АД - кредитодател, ЕИК
********* (с правоприемник „Ю. Б." АД, ЕИК *********), и Ф. М. М., ЛНЧ ********** -
кредитополучател/картодържател, по силата на който банката предоставя на картодържателя
потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен
достъп до средствата по кредитния лимит, персонална международна кредитна карта
VISA/MASTERCARD на Картодържателя. Разрешеният кредитен лимит е в размер на 5
000,00 лева. Картодържателят дължи на банката следните такси: годишна такса за
обслужване на кредитна карта ~ 100 лв., такса за надвишаване на кредитния лимит - 5 % от
размера на надвишението, минимална месечна вноска - 5% от общо дължимата сума, като
минималната вноска е в размер на 20 лв. За всички изрично неупоменати такси се прилагат
посочените в Приложение №1 към общите условия. Годишният лихвен процент съгласно
изрична уговорка между страните видно от чл. 1, ал. 2 от допълнителните договорни
условия от е 13%. По отношение на наказателната лихва, страните са се уговорили, че при
1
просрочие на задълженията, кредитополучателят/картодържателят заплаща редовна лихва
плюс 10 процентни пункта. Годишният процент на разходите е 22,0741 %. Сочи, че съгласно
раздел XV, чл. 93, предл. 3 от Общите условия, всички спорове между страните по договора,
се отнасят за разрешаване пред българския съд, като за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на българското законодателство. Ето защо счита, че компетентен е
българският съд. С покана до Ф. М. М., ЛНЧ **********, връчена на 24.09.2020г. по реда на
чл. 47 ГПК, чрез ЧСИ С. П. с per. № *** КЧСИ и район на действие СГС, „Ю. Б." АД
уведоми кредитополучателя, че поради нелогасяване на формираните просрочил и
неизпълнение на условията по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем. С поканата „Ю. Б." АД покани длъжника в седемдневен срок от получаването й
да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай банката
ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. След датата на обявяване на
предсрочната изискуемост не постъпиха никакви плащания, както не беше осъществен
контакт от страна на длъжника, поради което за „Ю. Б." АД възникна правен интерес от
образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК
пред Софийски районен съд. Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пропуснатите плащания по месечни извлечения са 52 на брой.
Общото задължение към 16.04.2024г, -датата на извлечението от счетоводните книги на
банката, въз основа на което е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, възлиза на 2 256,85
лева (две хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 16.04.2024г. Излага подробни аргументи
относно компетентността на българския съд. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове.
Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба с
който оспорва компетентността на българския съд предвид разпоредбите на Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. В условията на
евентуалност оспорва наличието на облигационни отношения между страните, прави
възражения за неравноправни клаузи и давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение по ч.гр.д. № 24978/2024г., по описа на СРС 168 състав съдът е
отхвърлил заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и е
дал указания за предявяване на осъдителен иск.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
По отношение на допустимостта съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, раздел II на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, предвижда че Срещу
лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга
държава членка по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на
въпросното задължение.
По същество договорът за банков кредит има всички характеристики на договора за
заем по реда на чл. 240 ЗЗД. Мястото на изпълнение на парични задължения в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В случая
седалището на кредитора е в София.
Ето защо съдът намира, че делото му е подсъдно.
За пълнота следва да се посочи че в общите условия към договора страните са
уговорили, че всички спорове ще бъдат разгледани от компетентния български съд.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с
чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения
падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на
кредита с надбавка /лихва/.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.
От представените по делото писмени доказателства в това число рамков договор за
издаване на международна кредитна карта от 19.06.2017г. е видно, че на същата дата „Б. П.
2
Б." АД е издала на ответника - картодържател, международна кредитна карта Visa Gold с
кредитен лимит от 5 000 лв. Договорът е подписан от страните по него. По силата на същия
банката отпуска на картодържателя кредит под формата на кредитен лимит в размер и
начин на усвояване съгласно Рамковия договор и Условия към рамков договор за издаване и
използване на кредитна карта /чл. 24 а от Условия към рамков договор за издаване и
използване на кредитна карта/. Кредитният лимит е банков кредит, предоставен от банката
за ползване чрез картата. Съгласно т. 4 раздел „Декларации“ от договора картодържателят се
съгласява банката служебно да открие на негово име сметка, която да послужи за погасяване
на задълженията му по кредитната карта, както и че всички наличности по сметката към
края на всеки работен ден ще се отнасят към баланса по кредитната карта за погасяване на
задълженията му. Договорът е сключен при общи условия на банката за предоставяне на
платежни услуги и при действащите Условия към рамков договор за издаване и използване
на международни кредитни карти, които представляват неразделна част от договора се
приемат от ответника с подписването му /чл. 1, ал. 1 от договора/. Съгласно уговореното
между страните картодържателят има право да извършва транзакции до размера на
кредитния лимит, като има право да извършва теглене на пари в брой от банкомат, теглене
на пари в брой от банков офис, както и да извършва разплащания с картата при покупка на
стоки и услуги. В чл.2, ал.3 от договора страните са уговорили начина на олихвяване на
ползвания кредит, като е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 13 % /начисляван
върху усвоената част от кредита/ и годишен процент на разходите – 22,074 %. Уточнено е, че
за издаване и ползване на кредитната карта клиентът заплаща такси, съгласно действащата
Тарифа на банката. В Приложение 1 към Условия за издаване и използване на кредитна
карта е посочен размерът на минималната месечна вноска /плащане/ - 5 % от използваната
сума, с минимум от 20 лева. Според чл. 43 от Условия към рамков договор за издаване и
използване на кредитна карта, използваната част от кредитния лимит се олихвява при
следните условия: 1/. в случай, че до датата на падежа, която настъпва на 15-тия ден след
датата на последното месечно извлечение, картодържателят погаси част от кредита, която е
равна или по-голяма от минималната погасителна вноска, банката начислява лихва само
върху формираното задължение в размер на договорения лихвен процент; 3/. при условие, че
минималната погасителна вноска не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената
част от минималната погасителна вноска се начислява наказателна лихва /неустойка/ в
размер на договорения лихвен процент плюс надбавка като процент на годишна база,
съгласно Приложение № 1. В чл. 3 от Условия към рамков договор за издаване и използване
на кредитна карта е посочено, че договорните отношения между страните се сключват за
срок от 24 месеца и изтичат 60 дни след изтичане на срока на валидност на картата, а срокът
за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата /чл. 24б от Условия към
рамков договор за издаване и използване на кредитна карта/. В процесния договор от
19.06.2017г. картодържателят е удостоверил с подписа си, че на същата дата е получил
издадената кредитна карта и ПИН код. Според чл. 5 от Условия към рамков договор за
издаване и използване на кредитна карта, персоналният идентификационен номер /ПИН/ се
използва за потвърждаване на определени операции с картата.
В конкретния случай сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са
се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер на 5 000 лева, която може
да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на
договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват установени в конкретен размер и
падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно
дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски кредит, при който
задължително се изготвя погасителен план. При договора за револвиращ кредит връщането
на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от
него сума в рамките на кредитния лимит. 3а разлика от стандартния договор за
потребителски кредит, при който падежът за плащане на изначално определените по размер
вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума,
при договора за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена
главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно
прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се установява. Уговорените в чл. 43 от
Условия към рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
падежни дати за плащане на минималната погасителна вноска, не представляват уговорени
3
месечни погасителни вноски по кредита. Сроковете за плащане са обвързани с
начисляването на конкретен размер на възнаградителната и наказателна лихва и в този
смисъл същите нямат отношение към падежа на задължението за връщане на главницата.
Както бе посочено, характерно за револвиращия кредит /какъвто е процесният
договор/ е, че в него не е уговорен брой на погасителните вноски на предоставената сума.
Възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване нито са определени в
договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването
на задълженията по договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят
има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване
на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща,
се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана.
По отношение на възраженията, относно действителността на договора и
оспорването на истинността на подписа на ответника съдът намира че същите са
неоснователни. Същия е подписан от ответника. Подписът към договора е идентичен с този
на представеното копие на лична карта на ответника. Същият кореспондира с всички
документи от кредитното досие. Представени бяха в оригинал всички документи от
кредитното досие. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 194 ГПК съдът намира че
оспорването не е доказано.
Според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
въпреки възражението го кредитира като пълно, подробно и всеобхватно, главницата по
кредита е усвоявана до максималния кредитен лимит предоставя под формата на кредитен
лимит в размер на 5 000.00 лв. (пет хиляди лева), който се усвоява чрез международна
платежна карта, тип Mastercard. Пластиката се издава на името на ответника и считано от
06.07.2017 г., картодържателят можел по всяко време да усвоява суми от главницата.
Вещото лице е посочило, че сумата от 5000 лева е усвоена до максимално одобрения размер
в рамките на един пълен кредитен оборот до 29.12.2017 г. Усвояването на средствата
продължава при условията на револвиращ кредитен лимит.
Вещото лице сочи че сума в размер на 1 865.21 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и
пет лева и 0.21 стот.), представляваща просрочена главница по Договор за издаване на
международна кредитна карта № BG MC WORLD от 19.06.2017 г. не е погасена.
Вещото лице е посочило, че останали непогасени също - 178.59 лв. -
възнаградителна лихва, начислена за периода от 03.01.2020 г до 14.08.2020 г; 37.52 лв. -
наказателна лихва, начислена за периода от 03.01.2020 г. до 12.03.2020 г.; 55.32 лв. -
наказателна лихва за просрочие), начислена за периода от 14.05.2020 г. до 14.08.2020 г.;
23.00 лв. - такси по договора,
В случая не се установява клаузите на договора да противоречат на добрите нрави
или на ЗПК.
В случая с отговора на исковата молба са направени и възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
В тази връзка съдът намира, че в разглеждания случай са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК /виж чл. 22 от закона/ и процесният договор за
потребителски кредит, който е сключен изискуемата писмена форма /виж чл. 10, ал. 1 ЗПК -
в редакция към момента на възникване на правоотношението/, е действителен. Клаузите на
договора покриват минимално необходимото съдържание по чл. 11 ЗПК.
Ето защо съдът намира, че исковете са установени по основание и размер.
Предвид наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове съдът
следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
4
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Процесният договор за издаване на кредитна карта е срочен - страните са уговорили,
че същият е със срок от 24 месеца и правоотношенията изтичат 60 дни след изтичане на
срока на валидност на картата, а срокът за ползване на кредита съвпада със срока на
валидност на картата, т.е. в случая срокът на договора е изтекъл на 12.07.2019 г. Не се
твърди, нито се установява договорните правоотношения да са продължени при условията
на чл. 3 от Условия към рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта с още 24 месеца. Следователно предоставянето на кредитния лимит, отпуснат по
договора за кредитна карта, е било прекратено най-късно към 19.06.2019 г. и ответникът е
бил длъжен да възстанови всички непогасени задължения по договора най-късно на същата
дата. Падежът на задължението за връщане на заемната сума е посочената дата - 19.06.2019
г. и от този момент е започнала да тече погасителната давност за процесните вземания. 5 -
годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е бил прекъснат с извършваните плащания от
длъжника, които представляват признание на дълга (описани в заключението на съдебно -
счетоводната експертиза). Видно от заключението последното извършено плащане е на
13.08.2019 г., като от този момент до датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед на парично задължение по чл. 417 ГПК - 25.04.2024 г., не са изтекли повече от 5
години, поради което вземането за главница не е погасено по давност.
Съдът не споделя изложеното в отговора на исковата молба становище че вземането
за главница по договора за кредит е такова за периодично плащане и че за него следва да се
прилага тригодишната давност.
По отношение на останалите задължения следва да се приложи правилото на чл. 111,
б. „б“ от ЗЗД, тъй като същите представляват лихви и периодични плащания и като такива се
погасяват с тригодишна погасителна давност.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете или 1413,35 лева разноски в исковото производство. На ищеца
не се дължат разноски в заповедното производство тъй като заявлението е отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. М. М., ЛНЧ ********** с адрес: гр. С........ ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.......... на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК сумата от 1865,21 лева
(хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки) – главница по Договор
за издаване на международна кредитна карта № BG МС WORLD от 19.06.2017г. между „Б.
П. Б." АД - кредитодател, ЕИК ********* (с правоприемник „Ю. Б." АД, ЕИК *********) и
ответника за периода от 03.01.2020 г. до 16.04.2024 г. ведно със законната лихва от
25.04.2024г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 24978/2024г. по описа на СРС
168 състав до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от„Ю. Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., чрез адв. М., срещу Ф. М. М., ЛНЧ ********** с адрес: гр. С........ с
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 189,80 лева (сто осемдесет и девет лева
и осемдесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 03.01.2020г. до 24.09.2020г.,
37,52 лева (тридесети седем лева и петдесети две стотинки)-наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 03.01.2020г. до 12.03.2020г.,
55,32 лева (петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 16.04.2024г.;
25,00 лева (двадесет и пет лева) - такси за периода от 03.01.2020г. до 16.04.2024г., 84,00 лева
(осемдесет и четири лева) - разходи по уведомяване за периода от 03.01.2020г. до
5
16.04.2024г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Ф. М. М., ЛНЧ ********** с адрес: гр. С........ ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.......... на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумите от 1413,35 лева разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6