№ 714
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241100603919 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.11.2023 г. по НЧХД 13015/2022 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 122-ми състав е признал подсъдимия М. Б. Х. за НЕВИНОВЕН в
това, че на 10.05.2022 г. в София е приписал престъпление на Ж. Й. Й., че му е поискал
подкуп – престъпление по чл. 301 от НК, за да състави Протокол за ПТП на 09.05.2022 г.,
поради което го е ОПРАВДАЛ в това да е осъществил престъпния състав по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1,вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Със същата присъда М. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2022 г. около
23.00 часа в гр. София, е казал публично нещо обидно за честта или достойнството на Ж. Й.
Й. в негово присъствие- че е резил, срам и позор за системата на МВР, с което е осъществил
престъпния състав по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му е
НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
По постъпила въззивна жалба от страна адв. А. – сл. защитник на подсъдимото лице,
както и на повереника на частния тъжител е образувано ВНЧХД 3919/2024 г. по описа на
СГС - НО, IV - ти въззивен състав.
Във въззивната жалба на защитата се посочва, че присъдата е постановена при
нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон. Излагат се доводи за
нежелание от страна на подсъдимия да обиди частния тъжител, като се посочва като
причина притеснението му за счупения лек автомобил. Иска от съда да отмени постановения
съдебен акт в осъдителната му част и да оправдае М. Х..
Във въззивната жалба от от адв. П., повереник на частния тъжител Ж. Й. Й., се сочи,
че присъдата е незаконосъобразна. Претендира се наличието на основание за ревизирането
й, в частта на наложеното наказание и оправдателната й част.
Подадената въззивна жалба от страна на повереника на частния тъжител е оттеглена
1
с постъпило заявление от неговия повереник, като действията на процесуалния представител
бяха потвърдени лично от частния тъжител в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. С
протоколно определение от 14.10.2024г. въззивният съд прекрати производството
образувано пред него по въззивната жалба подадена от адв. П., като производството
продължи за разглеждане на подадената от адв. А. въззивна жалба срещу осъдителната
част на присъдата.
В проведеното закрито съдебно заседание на 12.09.2024 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. подсъдимото лице М. Б. Х., не се явява.
От материалите по делото е видно, че лицето от пет години не живее на адреса, като
друг по актуален адрес не е установен чрез справка НБД, същевременно няма данни Х. да е
задържан в арестите на страната или да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ или да
се задържа на друго основание в затворите или арестите на страната.
За него се явява служебно назначения му защитник - адв. А., която поддържа
въззивната жалба.
Частният тъжител се явява лично и моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
установи следното:
Упражнявайки правомощията си за проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда в разглежданата част е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява
от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на
присъдата.
Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд
факти, които се изразяват в следното:
Подс. М. Б. Х. /ЕГН **********/ е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, с чисто съдебно минало, с постоянен и настоящ адрес – гр. София, ул.
„*******
Ж. Й. Й. работил като „младши автоконтрольор“ в 01 група „Пътен контрол“, 01 сектор
„Организация и контрол на пътното движение“, отдел „Пътна полиция“ към СДВР. На
09.05.2022 г. частният тъжител Й. заедно с колегата си В.К. били дежурни като Автопатрул –
АП 91- 3/6/9, като смяната им започвала от 19.00 часа на 09.05.2022 г. до 07.00 часа на
10.05.2022 г. Около 23.00 часа на същия ден двамата полицейски служители били изпратени
по подаден сигнал на ул. „*******. На място заварили М. Х., който им представил документ
за самоличност и обяснил, че по-рано през дена към 20.00 часа, докато управлявал лекия си
автомобил марка „БМВ“, модел 740Д рег. № СВ *******, движейки се по ул. „Васил
Априлов“ в посока от ул. „Оборище“ към ул. „Шипка“ и преминавайки през кръстовището
между ул. „Васил Априлов“ и ул. „Велико Търново“, бил преминал през неравност и чул
силен удар в долната част на автомобила си, вследствие на което била повредена
скоростната кутия на превозното средство. Водачът на МПС не спрял да провери за
поражения, а продължил до кв. „Витоша“, където колата му аварирала. След което
подсъдимия Х. провел телефонен разговор с представител на застрахователя си и с тел. 112
и извикал пътна помощ, с която транспортирал автомобила до мястото на ПТП-то ул. „Васил
Априлов“. От двамата полицейски служители подсъдимият поискал да му бъде съставен
протокол за настъпило ПТП, който да му послужи пред застрахователя.
Частният тъжител и свидетеля К. обяснили на М. Х., че трябва първо да му бъде съставен
АУАН за шофиране с несъобразена скорост, тъй като никъде по настилката, по която минава
маршрута на подсъдимия двамата полицейски служители не установили следи от удар, от
смазочни материали и метални частици. Подсъдимият се изнервил на съобщеното му от
страна на полицаите и станал агресивен, обиждал държавните институции и отправил
заплаха към Ж. Й., че ще бъде уволнен. Била извършена проверка на М. Х., която
установила, че притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от САЩ с № H-
645-542-83-202-0 клас Е от 01.09.2020 г. без превод на български език, поради което
СУМПС се явява невалидно на територията на Република България.
2
Въз основа на констатираните обстоятелства при проверката на подсъдимото лице бил
съставен АУАН. Също така били иззети свидетелството за регистрация на моторно превозно
средство част 2, два броя регистрационни табели – *******, както и издаден протокол за
ПТП № 1840291. Документите били предявени на подсъдимия и подписани от него в
присъствие на младши контрольор К. и пристигналия на място полицай А.В.. В тяхно
присъствие М. Х. заявил, че ще пусне жалба срещу частния тъжител Й., тъй като проявил
лично отношение спрямо него, както и заради това, че го е заплашвал и му е искал пари. М.
Х. заявил на Й., че е „резил, срам и позор за системата на МВР“ и че ще се погрижи да бъде
отстранен от институцията.
На 10.05.2022 г. подсъдимото лице подало сигнал с рег. № 785501- 122/11. 05.2022 г. до
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР , както и жалба до началника на ОПП – СДВР с
твърдения, че Ж. Й. е поискал заплащане за съставяне на протокол за ПТП, както и че
спрямо него са осъществени „рекет и репресия“. Във връзка с подадени сигнали е започнала
проверка по случая. Полицейски инспектор С.Р. информирал Ж. Й., че М. Х. е написал
сведение, в което е посочил, че частният тъжител му е поискал конкретна сума пари, за което
обстоятелство полицейският служител Й. дал обяснения.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е събрал следните гласни и
писмени доказателства, в това число: свидетелските показания на В.П. К. /л. 137 – 139 от СП
пред СРС/, М. П. Й.а /л. 139 от СП пред СРС/, А.А.В. /л. 154 – 155 от СП пред СРС/,
писмени доказателства – копие от докладна записка, жалба, сведение, сигнал /л. 10 - 14 от
СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 21 от СП пред СРС/.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията
му.
Пред настоящата инстанция на проверка подлежи присъдата само в осъдителната и
част.
В тази връзка съдът кредитира приобщените свидетелски показания на разпитаните
лица В.К. и А.В.. Двамата свидетели излагат сходни твърдения за конфликта между техния
колега и подсъдимия Х., като посочват, че подсъдимото лице е използвало обидни епитети
по отношение на личността на частния тъжител. За конкретно използваните думи
свидетелят В. успява да възпроизведе съдържанието, като по-пълни и съответстващи данни
на изложеното в частната тъжба откъм използвани изрази се съдържа в показанията на
свидетеля К.. Въззивната инстанция взе предвид и показанията на свидетелите, касаещи
предисторията на изричането на обидните думи.
Правилно районната инстанция е взела предвид и твърденията на свидетелката М. П., в
чиито разказ се потвърждават по косвен начин изложените от страна на К. и В. твърдения,
както и се черпи информация за начина, по който частния тъжител е възприел конфликтната
ситуация с подсъдимия и последващите негови действия.
Съдебният състав кредитира и приобщената писмена доказателствена съвкупност,
възпроизвеждаща данни за случилото се и предприетите действия от страна на подсъдимото
лице. Писмените доказателства са в синхрон с твърденията на разпитаните свидетели. По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото
справка за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Във въззивната жалба се посочват бланкетни твърдения, че съдебният акт е постановен
при осъществени съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Съдът намира направеното възражение за неоснователно. При
осъществена цялостна проверка на постановения съдебен акт, както и на начина, по който е
водено съдебното производство, въззивният съд не констатира наличие на нарушения, които
да доведат до ограничаване на правата на подсъдимото лице. Съдът е положил
необходимите усилия да открие М. Х. с цел да гарантира лично упражняване на правата,
като неговите права са охранявани от служебно назначения защитник – адв. А.. Останалите
доводи, съдържащи се във въззивната жалба, касаещи обстоятелството, че подсъдимото лице
е изпаднало в нервна криза и не е искал да изрече обидни думи спрямо частния тъжител
3
съдът също остави без уважение. Силното притеснение поради повредения автомобил не
отменя наказателната отговорност на М. Х., а твърденията, че не е искал да обиди
полицейския служител не намират опора в осъществените от подсъдимия действия.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка правилно
районният съд е заключил, че М. Х. е осъществил признаците на състава на
престъплението чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Правилно проверяваната инстанция е заключила, че използваните думи от страна на
подсъдимото лице по адрес на частния тъжител имат негативен и обиден заряд спрямо
личността на Ж. Й., както и че същите са изречени в присъствието на частния тъжител и на
неговите колеги свидетелите – К. и В., което обстоятелство отговаря на съставомерния
квалифициращ признак – обидата да е нанесена публично. Налице е и субективната страна
на престъплението, като деецът е съзнавал, че изречените от него думи са възприети от
частния тъжител и неговите колеги.
По отношение на приложението на чл. 78а от НК:
Законосъобразна е и констатацията на първостепенния съд за наличието на
кумулативните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Извършеното от М. Х.
престъпление се наказва с „глоба“ или „обществено порицание“, привлеченото под
наказателна отговорност лице не е осъждано и не е освобождавано от наказателна
отговорност.
Районната инстанция закономерно е определила размера на наказанието „глоба“, като
я е индивидуализирала в минимално предвидения от законодателя размер.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.11.2023 г. по НЧХД № 13015/2022 г. по описа на
СРС, НО, 122-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4