№ 3713
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100104859 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ВКН С.“
ЕООД срещу М. И. И. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 110 924.16 евро, равностойни на 216 948.80 лева,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г.,
обезпечен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че М. И. е наследник на И.Т. И. и Г.С. И.,
кредитополучатели по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 125 000 евро, със срок за издължаване 360
месеца и лихвен процент от 8.79%. Кредитът банката предоставила за
закупуване на недвижим имот и бил обезпечен с договорна ипотека върху
закупени от кредитополучателите апартамент № Б8 и гараж № В1 в
административно-жилищен комплекс на ул. „*******.
Кредитът бил усвоен на 18.03.2009 г.: 86 000 евро били преведени по
целева сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр продавачът „К.Е.Д.П.“ ЕООД, а
39 000 евро - преведени по сметка на И.Т. И..
ПоР. неплащане на месечните погасителни вноски в срок и допусната
забава за повече от 90 дни, за банката възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Междувременно кредитополучателят И. И. починал на
28.03.2018 г. и банката изпратила до другия кредитополучател Г. И. покана-
1
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, получена лично от
аресата на 30.11.2018 г.
На 10.12.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и отнесен
в просрочие. Към 24.01.2019 г. остатъкът по кредита бил в размер на
113 804.06 евро.
На 02.02.2019 г. починала и Г.С. И..
На 14.10.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД сключила с „ВКН С.“ ЕООД договор
за цесия, по силата на който прехвърлила на ищеца в настоящото
производство вземането си по договора за ипотечен кредит, ведно с всички
обезпечения, включително учредената ипотека. Към тази дата задължението
по договора възлизало на сумата от 120 517.97 евро, от които 110 924.16 евро
главница, 8 505.87 евро редовна лихва, 25.47 евро наказателни лихви и
1 062.47 евро заемни такси.
За цесията наследникът на кредитополучателите И. И. и Г. И. – М. И.,
била уведомена на 01.09.2020 г.
Плащане на задълженията не постъпило, поР. което „ВКН С.“ ЕООД
поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
ипотечния акт. Срещу издадената на 16.07.2021 г. заповед за незабавно
изпълнение от длъжника М. И. И. постъпило възражение. Съдът дал указания
на заявителя да предяви установителен иск, поР. което „ВКН С.“ ЕООД е
подал искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Ответникът М. И. И. е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва допустимостта на иска, тъй като основанието, на което заявителят
поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение се различавал от
основанието, въз основа на което е издадена заповедта от 16.07.2021 г. По
същество оспорва задължението за заплащане на исковата сума, изправността
на кредитора и настъпилата предсрочна изискуемост.
След смъртта на баща си И. И. на 28.03.2018 г. ответникът М. И.
придобила качеството на негов наследник. До цедиране на вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД на „ВКН С.“ ЕООД по договора от 11.03.2009 г. не била
уведомена от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не
била уведомена и че банката или нейният частен правоприемник упражняват
правото да направят кредита предсрочно изискуем и след смъртта на майка й
2
на 02.02.2019 г. Кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем и до
15.11.2021 г., съгласно справка от БНБ.
Оспорва, че уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са подписани от
надлежно упълномощени лица. Оспорва представителната власт на К.З.-Л.,
поР. което уведомленията не породили правно действие. На това основание
възразява и за нищожност на уведомленията, които не й били връчени от
оправомощен нотариус.
М. И. твърди и нищожност на договора за цесия поР.
липсващ/невъзможен предмет, противоречие и заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и на предписаната в закона
форма поР. нищожност на нотариалното удостоверяване.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД,
изразява становище за основателност на иска. Настъпила предсрочната
изискуемост на вземането спрямо наследодателя на М. И. – Г.С. И., която
била уведомена за това на 30.11.2018 г. За прехвърляне на вземането на
банката на „ВКН С.“ ЕООД М. И. И. била уведомена на 01.09.2020 г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 99, ал. 3
от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По възражението на ответника за недопустимост на установителния иск
поР. различие в основанието, въз основа на което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение, и основанието за издаване на заповедта
съдът намира следното:
С решение № 224/19.11.2020 г. по гр.д. № 1025/2020 г. по описа на ВКС,
IV г.о. е даден отговор за значението на обстоятелството, че е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, пр. 2 от ГПК вр. чл. 173, ал. 3 от ЗЗД
(по вписан нотариален акт), а предявеният иск е за съществуване на вземането
– по чл. 422 от ГПК. Според ВКС, когато страните по ипотечното право и
страните по главното вземане са едни и същи, а длъжникът обезпечава дълг
чрез ипотека върху собствен имот, възможно е с договора по нотариален акт
да бъде сключен и договорът за обезпеченото вземане. Ако главният договор
3
е за заем, съдът по иска за връщане на заетата сума дължи тълкуване на
нотариалния акт според критериите по чл. 20 от ЗЗД, като отчита реалния
характер на този договор, както и че ипотечният договор може да се сключи
заедно, преди или след главния договор, пораждащ обезпеченото вземане. Без
значение е, че предявеният иск за главното вземане е по чл. 422 от ГПК, а
кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул – заповед за изпълнение,
издадена по вписания нотариален акт за ипотека, с която длъжникът го
обезпечава (документ по чл. 417, т. 6, пр. 2 от ГПК вр. чл. 173, ал. 3 от ЗЗД).
В случая заявителят е посочил документ по чл. 417, т. 6, пр. 2 от ГПК
като основание, въз основа на което е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Със заповед по чл. 417 от ГПК от 16.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 38787/2021 г. по описа на СРС, 30 състав съдът е допуснал
незабавно изпълнение, което е отменено с определение № 1123 от 16.05.2022
г., тъй като не е налице документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на който да се
допусне незабавно изпълнение и да се издаде изпълнителен лист.
Заповедта от 16.07.2021 г. не е обезсилена, а въз основа на депозирано
от длъжника М. И. възражение по чл. 414 от ГПК съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.
Практическата разлика в случаите по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е, че във
втората хипотеза кредиторът може да поиска от заповедния съд да постанови
незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. След като те са
отменени, искът по чл. 422 от ГПК е допустим за установяване
съществуването на вземането на заявителя. Разликата в основанието, заявено
за издаване на заповед за изпълнение и в това, въз основа на което тя е
издадена, е в ущърб на самия заявител. След като е налице заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за кредит и съобразно
изложените в исковата молба твърдения ищецът следва да докаже, че
ответникът дължи посочения размер на главницата по прехвърленото от
„Банка ДСК“ ЕАД вземане по договора от 14.10.2019 г. – 110 924.16 евро.
Договорът за ипотечен кредит от 11.03.2009 г. е сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД, кредитор, и И.Т. И. и Г.С. И., кредитополучатели. Съдлъжник по
договора е С.П. Г.. Ипотечният кредит е на стойност 125 000 евро. От
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза,
се установява, че на 18.03.2009 г. сумата от 86 000 евро е преведена по сметка
4
на продавача на недвижимите имоти, закупени от кредитополучателите с
договор от 13.03.2009 г., а остатъкът от 39 000 евро е преведен по сметка на
И.Т. И.. Установява се също, че са внасяни погасителни вноски до 29.06.2018
г., след която дата липсват постъпили плащания. Възникнали са обективните
предпоставки за пораждане на потестативното право на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съобразно приложимата към
договора уговорка по т. 20.2 от общите условия.
„Банка ДСК“ ЕАД е предприела действия по уведомяване на
кредитополучателите, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Към
30.11.2018 г., когато другият кредитополучател Г. И. е уведомена, че „Банка
ДСК“ ЕАД упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
И. И. е починал. Смъртта му е настъпила на 28.03.2018 г., като до тази дата
липсват доказателства по делото, а и ищецът не твърди да са били налице
предпоставките за упражняване на това свое право. С получаване на
уведомлението от Г. И., която отговаря солидарно с починалия
кредитополучател И. И., съгласно раздел VIII, т. 23 от общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, тя е поставена в забава. След
смъртта на Г. И. на 02.02.2019 г. наследникът й встъпва в правата и
задълженията на наследодателя си. Като следствие от обявения за предсрочно
изискуем кредит, М. И. дължи обявената за предсрочно изискуема главница.
На 01.09.2020 г. на ответника в настоящото производство са връчени
две уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането, което
„Банка ДСК“ ЕАД има срещу кредитополучателите И.Т. И. и Г.С. И. по
договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г., ведно с всички привилегии и
обезпечения, на „ВКН С.“ ЕООД.
В отговора на исковата молба М. И. е навела възражения за нищожност
на договора за цесия, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ВКН С.“ ЕООД на
14.10.2019 г.
На първо място се твърди, че липсва предмет на договора от 14.10.2019
г., тъй като кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем. Установи се, че
към 14.10.2019 г. цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е довела до знанието на
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. На
цесионера е прехвърлено съществуващо вземане. В случая то е надлежно
индивидуализирано: посочена е общата стойност на вземането – главница,
5
лихви и заемни такси. Продажната цена по договора за цесия е заплатена от
цесионера на цедента на 21.10.2019 г.
Оспореният договор не е нищожен и поР. противоречие със закона.
Действително, „ВКН С.“ ЕООД не е финансова или кредитна институция по
смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗКИ. Това обаче не представлява пречка вземането
да бъде прехвърлено от банката. Чл. 99 от ЗЗД съдържа забрана за сключване
на договор за цесия по отношение на вземания, чието прехвърляне не се
допуска от закона. Разпоредбата на чл. 2 от ЗКИ предвижда условията, на
които следва да отговаря банката като кредитна институция и разрешените й
от закона сделки, които може да извършва като такава. Нормата не съдържа
изрична забрана за прехвърляне на придобити от нея в изпълнение на тези
сделки вземания на трети лица по реда на чл. 99 от ЗЗД. Отсъства законовo
изискване цесионерът да притежава качеството кредитна институция при
цедиране на вземане, породено от договор за кредит. (в този смисъл
определение № 90/23.02.2018 г. по т.д. № 1864/2017 г. на ВКС, I т.о.)
Непрехвърлимостта на вземането не е уговорена и в договора за
ипотечен кредит от 11.03.2009 г. и в приложимите към него общи условия.
Напротив, в т. 25.3 изрично е предвидено право на кредитора да прехвърли
правата си по договора на трети лица. Затова и договорът за цесия е
действителен: цедираното от „Банка ДСК“ ЕАД на „ВКН С.“ ЕООД не е
непрехвърлимо нито по естеството си, нито по разпореждане на закона, нито
по уговорка между банката и кредитополучателите.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответната страна за
нищожност на договора за цесия поР. заобикаляне на закона. Основанието по
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД предполага съществуване на конкретна законова
забрана, която се заобикаля. С позволени от закона правни сделки се постига
забранен правен резултат. Право на „Банка ДСК“ ЕАД е да обяви кредита за
предсрочно изискуем. След като това нейно изявление е достигнало до
кредитополучателя Г.С. И. на 30.11.2018 г., няма пречка и законът не
забранява прехвърляне на вземането в състоянието, в което то съществува
към 14.10.2019 г. На тази дата е прехвърлено на цесионера на изискуемо
вземане на цедента по договора от 11.03.2009 г., ведно с привилегиите и
обезпеченията. В отговор на направените от И. възражения следва да се
отбележи, че и в случай на необявена от банката предсрочна изискуемост и
6
когато не е изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви
предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цесионера преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. (решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. на
ВКС, I т.о.)
Не се накърняват и добрите нрави, тъй като длъжникът дължи плащане,
независимо дали материално правно легитимираното лице е първоначалният
кредитор или лицето, на което вземането е прехвърлено. За длъжника не е
налице загуба, тъй като не се променя размерът на дължимото. Съгласно чл.
99, ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия от 14.10.2019 г. има действие за М. И. И.
след получаване на съобщението, отправено от предишния кредитор – „Банка
ДСК“ ЕАД. Ако длъжникът е получил такова съобщение за извършената
цесия от цедента за него няма значение дали цесията е нищожна между
страните по нея. Само ако плати на цесионера ще се освободи от дълга си, а
при колебание на кого да плати, длъжникът винаги има право да поиска от
предишния кредитор писмено да му потвърди цесията. В процесния случай се
установи валиден договор за цесия, подписан от надлежно упълномощен
представител на цедента, заплатена цена на цесията и уведомление на
ответника М. И. И. на кого трябва да плати.
Неоснователно е и възражението, че цесията не е съобщена на
длъжника от надлежно упълномощено лице. К.С.З.-Л. е пълномощник на
цедента, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписите и
съдържанието от 10.07.2020 г. (лист 121 от делото).
Считано от 01.09.2020 г. длъжникът М. И. И. е уведомена за цедиране
на вземането по договора от 11.03.2009 г. и същата е породила действие
спрямо нея.
По делото е установено въз основа на заключението на вещото лице по
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като подробно, обосновано и обективно, че по договора за ипотечен кредит са
заплащани погасителни вноски на обща стойност 121 911.36 евро, до
29.06.2018 г. Последвало е на 05.12.2018 г. плащане на сумата от 9 200 евро, с
която са погасени 6 578.30 евро договорни лихви, 1 224.30 евро главница, 43
евро неустойка, 907.94 евро такса управление и 470.36 евро заемни такси. В
периода от сключване на договора до 30.11.2018 г. лихвеният процент от
7
8.79% не е бил променян. Длъжникът е останала задължена за главница на
стойност 110 924.16 евро, след приспадане на заплатената част от нея в
размер на 14 075.84 евро.
Установи се по безспорен начин, че след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 01.07.2021 г. до приключване на
устните състезания по делото на 09.06.2023 г. ответникът не е заплатила суми
над тези, посочени в заключението на вещото лице.
Предявеният установителен иск е основателен, поР. което право на
разноски има само ищецът. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
тяхната стойност е 13 539 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство. Тези разноски
възлизат на сумата от 4 339 лева, представляваща държавна такса по ч.гр.д. №
38787/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по предявен от „ВКН С.“ ЕООД, ЕИК *******
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М. И. И., ЕГН **********
дължи на ищеца сумата от 110 924.16 евро, равностойни на 216 948.80 лева,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 38787/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на „ВКН С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „*******
сумата от 13 539 лева разноски за производството и 4 339 лева разноски в
производството по ч.гр.д. № 38787/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Решението е постановено при участието на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
8
******* - трето лице помагач на страната на ищеца „ВКН С.“ ЕООД, ЕИК
*******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9