Решение по дело №9/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260068
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20193610200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

260068/20.07.2021 г.

гр. Велики Преслав

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на единадесети май през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

    

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА

при участие на секретаря Марияна Василева,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 9 по описа на съда за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от  Д.К.Д. с ЕГН ********** адрес ***,  представляван от адв.Г.Б. срещу НП№275/2018 г. на Началника на Митница Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 126, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС е наложена глоба в размер на 1000 лева и отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението, заприходена по складова разписка № 88/03.09.2018г. на МБ Шумен при Митница Варна

В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган и за неправилно прилагане на процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на процесното постановление, аргументи за които се сочат извършените действия на митническите служители по претърсване и изземване в имота на жалбоподателя,  несъответни на разпоредбите на чл.161 от НПК, с оглед посоченото в чл.16, ал.1, т.10 от Закона за митниците.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Б., която поддържа в цялост посоченото в жалбата за отмяна на НП, по изложените в същата доводи, въз основа на което и моли за уважаването й и отмяна на процесното постановление.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, сочейки подробни в тази връзка основания и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се и разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.09.2018 г. св. М. Ж., св. В. П. и Б. Б. - служители при Митница Варна, със съдействието на служители при РУ - гр. Велики Преслав – св.Т. и св.Г. посетили имот, находящ се в гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, обитаван от жалбоподателя Д.К.Д.. Същият бил уведомен, че  ще бъде извършена проверка в имота му- апартамент - част от триетажна кооперация, както и прилежащи стопански постройки, намиращи се в двора й, за наличието на стоки без заплатен акциз. Жалбоподателят споделил с проверяващите, че има ракия, като ги завел до постройка в двора , където били поставени ПВЦ-туби и стъклени шишета, пълни с течност с мирис на ракия.  В негово присъствие било извършено замерване на количеството и алкохолното съдържание на течността в съдовете, /след преливането й от стъклените съдове в пластмасови такива с оглед транспортирането им/, като бил използван оразмерен съд и алкохоломер (спиртомер) "Ludwig Schneider' с обхват с 40%-50% vol., идент. № 8723, притежаващ свидетелство за проверка № 432-07-ФХ/2000 на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди" на Регионален отдел - гр. София и приравнено към 20 градуса Целзий, при което се установило, че същите съдържат: алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./45,1 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./45,3 % vol ; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 6 л./45,3 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 19 л./47,2 % vol.

С оглед установеното съдовете били обезпечени с хартиени слепки с положени подписи на проверяващия орган и проверяваното лице и иззети с Опис на иззетите акцизни стоки към съставения при проверката Протокол за извършена проверка №18BG2000A031807/03.09.2018г. и предадени на съхранение в склад на Митническо Бюро - гр. Шумен с приемо-предавателен протокол № 32-255046/03.09.2018г. и заприходени със складова разписка № 88/03.09.2018 г.

Предвид липсата на данъчен документ по ЗАДС, фактура, митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на 15.10.2018г. на Д.К.Д.,  бил  съставен АУАН, като същият депозирал и обяснения в които заявил, че ракията я варил в периода 2012 - 2018 г., като не я продавал, а съхранявал за внуците си. За част от ракията предоставил документ - АДД № 121/15.08.2018 г.

Съставеният на 15.10.2018 год. от митническия служител М.Н.Ж. на длъжност митнически инспектор в отдел МРР при Митница Варна, АУАН бил за установено извършено от Д. нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, като въз основа на АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление №275/2018 г.от 14.12.2018 г.  на Началника на Митница Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 126, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС била наложена глоба в размер на 1000 лева и отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушение, заприходена по складова разписка № 88/03.09.2018г. на МБ Шумен при Митница Варна, за това, че на 03.09.2018 г. в гр. ***, обл. ***, ул. „***" № ** държал следните акцизни стоки: алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./45,1 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./45,3 % vol ; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 6 л./45,3 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 19 л./47,2 % vol, за които не притежавал данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, установено при проверка, извършена на 03.09.2018 г. от митнически служители при Митница Варна.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел М.Ж., който потвърждава изложеното в съставения от същия акт за административно нарушение. Посочва, че проверката в дома на жалбоподателя на 03.09.2018 г.  била направена с негово участие, като заявява, че след като посетил адреса с колеги и с полицейски служители и след като се легитимирал запитали жалбоподателя за съхранявани в дома му стоки без заплатен акциз, като същият отвърнал, че има ракия и сам ги отвел до помещението където я съхранявал. Същата била поставена в няколко ПВЦ туби и стъклени бутилки, като на място било извършено замерване за алкохолното съдържание на течността в тях, установило, че същото е над 40 градуса. Течността била описана и иззета. Посоченото,  се потвърждава и от разпита на св. П., а св. А. свидетелства относно съставянето на АУАН в присъствието на жалбоподателя Д..

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели Б. Т. и Г. Г. - полицейските служители присъствали при извършената на 03.09.2018 г. проверка, които изцяло потвърждават посоченото от митническите инспектори, като св. Т.  допълва, че първоначално при посещението си на адреса отишли на втория етаж от сградата където разговаряли с жена – св. К., която ги упътила към приземния етаж на сградата в който посочила че е Д..

В разпита си св. К. – снаха на жалбоподателя твърди, че в процесния ден е разговаряла с проверяващите, които са търсили свекърът й, като влезли в дома й, отворили шкафче в кухнята и излезли. Твърди, че е била в помещението използавано от семействата като маза, откъдето разбрала в последстиве че били взети ракия приготвена от свекър й за кръщенета и сватби.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св. М. Ж., св. В., св. А., св. Б. Т. , Г. Г. и частично на св. К. /извън посоченото от същата за влизането в дома й/, са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са съставени от компетентни органи като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им.

В АУАН и НП е посочена правната квалификация на констатираните нарушения, а именно по чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС, като съдът счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя Д. нарушение на посочената разпоредба.

Съгласно цитираната законова разпоредба "лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица".

От субективна страна съдът намира, че самоличността на нарушителя е била правилно установена, а именно тази на жалбоподателя Д., като се установи и принадлежността по отношение на лицето на иззетата акцизна стока. За нарушението по чл. 126 от ЗАДС е достатъчно от обективна страна да бъде установено държане на акцизна стока По делото категорично се установява и че жалбоподателят на процесната дата и място е държал акцизни стоки /етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС/ без данъчен документ по ЗАДС или фактура, били митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като състава на съда не намира, че посоченото в хода на административната преписка от жалбоподателя досежно  момента на произвеждане на алкохола е основателно, тъй като времето и начинът на придобиване на алкохола не са относими към съставомерните признаци на нарушението.

Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, относно законосъобразността на действията на митническите служители касателно приложимостта на разпоредбите на НПК и в частност това, че не е дадено предварително разрешение за извършване на претърсване и изземване в дома на жалбоподателя, респ. действията не са били в последствие одобрени от съда.  В случая,  първата хипотеза предпоставя образувано досъдебно производство, а такова няма, а втората се изключва от обстоятелството, че  жалбоподателят доброволно е завел проверяващите до прилежаща му към имота постройка и е показал съхраняваното от него количество алкохол, видно както от посоченото в самият Протокол от 03.09.2018 г., така и от показанията на разпитаните по делото свидетели- Т., св. Г.,св. Ж., св. П..

От друга страна неприложимостта на посочените разпоредби на НПК е изводима и от обстоятелството, че правомощията на митническите органи да извършват претърсвания и изземвания произтичащи от разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от Закона за митниците, според настоящия съд  принципно се отнасят до функцията на митническите служители по досъдебни производства и не следва да се обвързва с предвидения в същия кодекс ред за извършване на претърсване и изземване, когато са предприети в хода на административнонаказателно производство. В обжалваното НП е посочено, че АУАН е съставен на осн.чл.128, ал.2 от ЗАДС, вр.чл.37 от ЗАНН. Разпоредбата на 107а от Закона за акцизите и данъчните складове също овластява митническите органи с право да изземват и задържат с опис стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение, без да изискват предварителна или последваща санкция на съд. Съставените при извършване на посочените процесуални действия документи са доказателствени средства в производството по ЗАНН, доколкото процесуалния закон – в чл. 41 от същия, не предвижда изискване за съдебна санкция на извършените действия по установяване на нарушението. Такава не се предвижда и в специалните административни закони. Затова и доводите за съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с извършената проверка в недвижимия имот съдът намира за неоснователни.

Според съда в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай разкрива степен на обществена опасност – типична за нарушенията от същия вид. Следва да се има предвид и специфичният характер на засегнатите обществения отношения. В този смисъл акцизните стоки се намират под режим на особен надзор с оглед възможността за тяхното широко потребление и разпространението им сред неограничен кръг потребители. ЗАДС вменява и по-големи отговорности, а оттам и по-засилен контрол върху незаконосъобразно боравене/търгуване с такива стоки. В тази връзка за жалбоподателя не са съществували практически непреодолими или правно непреодолими препятствия да се предпази от извършването на такова нарушение. За така констатираното нарушение, въпреки конкретните характеристики на същото не би могла да се приложи и специалната хипотеза за маловажен случай по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС. Съгласно чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС е предвидена възможност за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В ал. 2 на същия член е указано, че маловажни случаи по ал. 1 са единствено тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В случая двойния размер на акциза на стоките предмет на нарушението е 340,15 лв., което надвишава допустимата от закона граница.

С оглед извършеното нарушение по чл. 126 от ЗАДС, законосъобразно и под правилната санкционна норма е наложено административно наказание по вид и размер, а именно глоба в размер от 1000 лева, като съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнето и сотв. количество алкохол.  Така наложената санкция ще способства за реализиране целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от административнонаказващия орган при наличие единствено на  смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая, не са представени доказателства, жалбоподателят да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, съдействал е изцяло при извършената проверка, намереното количество алкохол е в малко количество, жалбоподателят е с ТЕЛК - 80 % ТНР, което според настоящия въззивен състав, са достатъчни обстоятелствоа, щото да обосноват размер на санкцията на минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки посоченото и във връзка с проверка на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева е обосновано определена, като това е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност   нормата на чл. 78 от ГПК .  В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания,  съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №275/2018 г.от 14.12.2018 г.  на Началника на Митница Варна, с което на Д.К.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е наложена „Глоба в размер на 1000 лева и отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушение, заприходена по складова разписка № 88/03.09.2018г. на МБ Шумен при Митница Варна,  а именно - алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./45,1 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./45,3 % vol ; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 6 л./45,3 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 10 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 11 л./46,4 % vol; алкохол с мирис на ракия - 1 бр. ПВЦ туба = 19 л./47,2 % vol.

ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: