Определение по НОХД №1332/2019 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ по НОХД № 1332 по описа на **РСза 2019 година

            Производството е по чл. 371, т. 2 от НПК.

            Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.А.М. и А.А.Д. за това, че на 08/09.06.2017 г. в гр. ***, ул. ***, от складово помещение на „Стрела-92" ООД гр. *** и „Стрела-92 ВТ" ООД гр. ***, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и по специален начин отнели от владението на Й.С.Й.от гр. *** - управител на „Стрела-92 ВТ" ООД гр. *** и „Стрела-92" ООД гр. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи, собственост на „Стрела-92" ООД гр. *** и „Стрела-92 ВТ" ООД гр. ***, всички вещи на обща стойност 11 900 лева. Деянието за М. е квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, а за Д. като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е повдигнато спрямо двамата подсъдими. Намира го за безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пледира за определяне на наказания по отношение на двамата подсъдими при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, а именно под средния, предвиден в закона размер, което да бъде намалено с 1/3, съобразно посочената разпоредба.

            Моли съда, при определяне на наказанието, да се произнесе и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като по отношение на М. да бъде определено общо наказание измежду наложеното по настоящото дело и по НОХД № 679/2018 г. на **РСв размер на най-тежкото от тях и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да бъде приспаднато изтърпяното до момента по отделните присъди, а по отношение на Д. да бъде определено общо наказание измежду наложеното му по настоящото дело и тези по НОХД № 113/2018 г. на РС *** и НОХД № 679/2018 г. на **РСв размер на най-тежкото от тях и също на основание чл. 25, ал. 2 от НК да бъде приспаднато изтърпяното до момента по отделните присъди.

            Счита предявеният граждански иск за имуществени вреди, причинени на всяко от двете дружества за основателен и пледира същият да бъде уважен в претендирания размер за причинени имуществени вреди в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до заплащане на сумата.

            Подсъдимите С.А.М. и А.А.Д. се признават за виновни по повдигнатите им обвинения. Защитникът на подсъдимия Д. – адв. Д. моли съда при определяне на наказанието да бъде приложен чл. 55 от НК, след което съдът да се произнесе и по чл. 25, вр. чл. 23 от НК предвид предходните осъждания на подсъдимия по НОХД № 113/2018 г. на РС *** и НОХД № 679/2018 г. на ВТРС. Защитникът на подсъдимия М. – адв. Б. също моли съда при определяне на наказанието да бъде приложен чл. 55 от НК, след което съдът да се произнесе и по чл. 25, вр. чл. 23 от НК предвид предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 679/2018 г. на ВТРС. По отношение на гражданските искове защитниците на двамата подсъдими оставят на преценката на съда.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се със становището на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            Свидетелят Й.С.Й.е управител и собственик на търговските дружества „Стрела – 92 ВТ” ООД гр. *** и „Стрела – 92” ООД гр. ***, чиято основна дейност е добив и преработка на инертни материали. Двете дружества ползват обща складова база, собственост на „Стрела – 92” ООД, находяща се в гр. ***, ул. ***. Складовата база се състои от асфалтов плац, навеси и две складови помещения, в които се съхраняват различни части за машините, ползвани от тях. Всяко от складовите помещения е с метална врата, която се заключва със секретен патрон. В базата е изградена локална охранителна система. Достъпът до там се осъществява чрез асфалтов път, който преминава покрай пивоварна „Бритос”, а след него има портал с метална врата. Дворът е с размери около 7 дка и е ограден с метална ограда, но от западната страна тя тази ограда е изградена до половината. Т.е. от западната страна на складовите помещения достъпът е свободен. В базата има и охранители, назначени на трудов договор, за които е обособен пост във фургон в близост до входа. Охранителите не разполагат с ключове за складовите помещения. Такива има само управителят Йорданов.

            Двамата подсъдими са част от активния криминален контингент  и многократно са осъждани с влезли в сила присъди, повечето от които са за кражби, извършени в условията на опасен рецидив. Двамата са изтърпявали ефективни наказания лишаване от свобода, наложени по голяма част от присъдите. Не работят и нямат правомерни източници на доходи и средства за препитание. Такива те често си набавят чрез извършването на кражби на вещи от черни и цветни метали и поради тази причина знаят, че в складовете в базата на „Стрела – 92” ООД и „Стрела – 92 ВТ” ООД се съхраняват вещи, изработени от черни и цветни метали и решили да извършат кражба.

            М. и Д. често ползвали услугите на свидетеля М.С.Д. като таксиметров водач. Един следобед в началото на месец юни 2017 г. подсъдимият М. потърсил по телефона Д. и поискал да отиде да вземе него и подсъдимия Д.,*** пред входа на фирма „Агрострой” . Д. ги закарал до посоченото място и си тръгнал. От там подсъдимите стигнали пеша до базата на „Стрела-92” ООД и „Стрела – 02 ВТ” ООД, огледали как може да се влезе в нея и видели, че достъпът до западните стени на складовите помещения е свободен. През прозореца на западната стена на единия от складовете видели, че в него има множество вещи, които могат да продадат. Установили, че прозорците на склада не се отварят, а от външната им страна има метална решетка, захваната към рамката посредством точкови заварки. Забелязали и датчика на локалната охранителна система, монтиран над електрическо табло, разположено под прозореца в северозападния ъгъл на помещението. След това Д. се обадил на Д., обяснил му, че се намират на разклона за пивоварна „Бритос” и помолил да дойде да ги вземе. Докато пътували в автомобила на Д., подсъдимите си говорели на български и на турски език, като обсъждали по какъв начин могат да извършват кражба от склада. Д. чул М. да казва на Д. „Няма да стане, има СОТ”.

            Въпреки това решили да се опитат да проникнат в склада през един от прозорците на западната стена, като огънат решетката и счупят стъклото, след което да прекъснат кабелите на датчика на охранителната система. Решили да направят това през нощта, когато в базата няма други хора, освен пазача. След 22:00 часа на 08.06.2017 г. М. и Д. отишли при западната стена на едно от складовите помещения, изкатерили се до прозореца и с помощта на техническо средство от вида на лостовите инструменти, което носели със себе си, откъснали металната решетка в северозападния й край от местата, на които посредством точкови заварки била захваната към металната рамка на прозореца, и я огънали навън. След това счупили стъклото на прозореца, в резултат на което парчета стъкло паднали на пода на помещението, и изтръгнали кабелите от датчика на охранителната система. Охранителят, който бил на смяна същата вечер  - свидетелят ВЕ. Иванов Велков, около 23:00 часа чул, че се включила звуковата аларма на склада. Той изключил алармата, направил обход в базата, но не установил нередности, тъй като имал видимост само към източната стена на склада. След това отново включил охранителната система. Звуковата сигнализация отново се активирала, но след около 3 минути сама спряла, поради което Велков решил, че няма нищо нередно и се прибрал във фургона, където стоял до сутринта.

            След като успели да деактивират охранителната система на склада, подсъдимите влезли в него. Сред съхраняваните в помещението множество резервни части за машини се намирали и бронзови втулки. Едната тегло от 100 килограма, изработена от фосфорен бронз, собственост на „Стрела 92” ООД, а другите - 2 комплекта бронзови втулки с тегло от по 24 килограма всяка, изработени от фосфорен бронз, собственост на „Стрела-92 ВТ” ООД. Подсъдимите решили да ги вземат и да ги продадат. Въпреки теглото им, успели да ги прехвърлят през счупения от тях прозорец извън складовото помещение. Няколко дни по-късно продали втулките на А.Р.И., като за да ги закарат до дома му в гр. *** на ул. „Йоасаф Бдински” № 10, отново ползвали услугите на свидетеля Мирослав Д.. Впоследствие разказали за извършеното от тях на свидетеля Е. А. К..

            В хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествието и са фиксирани следите от взломяване на прозореца. Иззети са като веществени доказателства следи от подметки на обувки, установени върху и пред ел. табло, разположено точно под счупения прозорец и навътре в помещението. От таванско помещение в гр. ***, ул. „Емилиян Станев” № 2, обитавано от подсъдимия С.М., са иззети като веществено доказателство чифт маратонски с надпис „dupon” № 41 в черно и синьо. Извършена е трасологическа експертиза, в чието заключение е посочено, че иззетата при огледа на местопроизшествието следа от подметка на обувка е оставена от подметката на лявата маратонка с надпис „dupon” № 41. Съдебно-оценъчната експертиза сочи, че отнетите вещи като предмет на кражбата са на обща стойност 11 900 лв. А от заключението на изготвената в хода на разследването техническа експертиза става ясно, че установените при огледа на местопроизшествието деформации по металната решетка на прозореца на склада са получени вследствие на натиск и хлъзгане (триене) с твърд и плосък предмет от вида на лостовите инструменти, най-вероятно образувани вследствие на взломяване на металната решетка.  

            По делото са събрани писмени доказателства относно съдимостта на подсъдимите, характеристични данни и други относими доказателства и доказателствени средства, а именно извършени са разпити на свидетелите А.Р.И., М.С.Д., Е. Ангелов К., извършено е претърсване и изземване на веществени доказателства от жилището на подсъдимия М..

            Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 283 от НПК гласни и писмени доказателства - чрез обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, протоколи за оглед и доброволно предаване, от заключенията на изготвените трасологическа, съдебно-оценъчна и техническа експертизи, както и приложените справки за съдимост и характеристични данни за подсъдимите, събрани при условията и по реда предвиден в НПК.

Изложеното дава основания на съда да приеме, че с действията си подсъдимият С.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, а подсъдимият А.А.Д. - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

От обективна страна С.М. и А.Д. са се сговорили предварително и в съучастие като извършители помежду си да прекъснат фактическата власт на досегашния владелец върху бронзова втулка с тегло от 100 килограма, изработена от фосфорен бронз, на стойност 10100 лева, собственост на „Стрела 92” ООД и два комплекта бронзови втулки с тегло от по 24 килограма всяка, изработени от фосфорен бронз, на обща стойност 1800 лева, собственост на „Стрела 92 ВТ” ООД, и осъществили собствена фактическа власт върху вещите с отдалечаването им от местопроизшествието и последвалата им продажба на свидетеля А.Р.И.. Двамата са взели решението известно време преди деянието, в спокойно състояние и след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването й. Направили са оглед на склада, видели са, че има изградена охранителна система, която се явява допълнително препятствие, и въпреки това са взели решение да извършат деянието, като са обмислили как да я преодолеят. Безспорно е установено, че за извършване на кражбата е взломена металната решетка на прозореца на склада, чрез използване на техническо средство от вида на лостовите инструменти, което подсъдимите са подготвили предварително и са носели със себе си. За извършване на деянието безспорно е установено, че е използвана особена ловкост предвид височината на прозореца, през който е проникнато в склада и през който са изнесени вещите и предвид тяхното тегло. С оглед стойността на предмета на престъпление случаят не е маловажен.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл. Двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния му характер - че лишават собственика на вещите от възможността да упражнява фактическа власт върху тях, безспорно са предвиждали настъпването на общественоопасните последици - преминаването им в тяхната фактическа власт, като са целели настъпването именно на съставомерния резултат - да установят трайна фактическа власт върху тях. Действали са със специалната цел - противозаконно да присвоят вещите, демонстрирано чрез отдалечаване от произшествието и укриване. Налице е и психологичния механизъм, потребност, мотивация, цел, решение, деяние, резултат. Пряко преследваната цел от подсъдимите се покрива с резултата, а формирането на тази цел и се предхожда от проявлението на обективно признати последици, необходимост от финансови средства. Въз основа на тези потребности са се породили мотивите и подбудите. Те от своя страна са конкретизирали целта.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено по отношение на подсъдимите М. и Д., съдът след редукцията на текста за съответното престъпление обсъди: причините и условията, способствали за извършване на престъплението - ниската правна култура; стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин; незачитане на частната собственост; липса на средства за препитание, тежко семейно и имотно състояние на двамата подсъдими, както и квалификацията на деянието при условията на опасен рецидив.

Съобразно протичането на съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК се определиха наказания по отношение на двамата подсъдими на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК. Изключи се възможността за приложени на ал. 4 на същия текст. Настоящата инстанция констатира, че не са налице условията на чл. 55 от НК едновременно с тези на чл. 58 а от НК. Не са налице нито едно изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че предвиденото в закона наказание за извършеното от двамата деяние да се окаже несъразмерно тежко.

Поради това за извършеното от С.А.М. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК му се определи наказание в размер на 3 години, което съобразно правилата на чл. 58 а, ал. 1 от НК бе намалено с една трета или му се наложи по вид и размер 2 години лишаване от свобода. Настоящата инстанция намери, че за постигане на целите на наложеното наказание както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на обществото (специална и генерална превенция), както и предвид миналите осъждания на подсъдимия М., ще изиграе поправителна и превъзпитателна роля, ако бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и всяко друго задържане по реда на НПК и ЗМВР, считано от 17.06.2019 г. На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК му се определи едно общо наказание между наложеното му с настоящата присъда и това по НОХД № 679/2018 г. на ВТРС, а именно най-тежкото от тях две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяното по отделните присъди, включени в съвкупността.

За извършеното от А.А.Д. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК му се определи наказание в размер на 3 години, което съобразно правилата на чл. 58 а, ал. 1 от НК бе намалено с една трета или му се наложи по вид и размер 2 години лишаване от свобода. Поради същите мотиви съдът определи това наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачете времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и всяко друго задържане по реда на НПК и ЗМВР, считано от 17.06.2019 г. На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК му се определи едно общо наказание между наложеното му с настоящата присъда и това по НОХД № 113/2018 г. на РС *** и НОХД № 679/2018 г. на ВТРС, а именно най-тежкото от тях две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяното по отделните присъди, включени в съвкупността.

Веществените доказателства - парчета от стъкло; фрагмент от подметка на обувка, иззета върху парче от балатум се отнемат в полза на държавата и кат вещи без стойност след влизането й в сила следва да се унищожат. Веществените доказателства - чифт черно-сини маратонки с надпис ", № 41Dupon" собственост на С.А. М.следва да му се върнат, след влизане на присъдата в сила.  

Предвид този изход на делото съдът уважи предявените граждански искове и осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно сумата от 10100 лева на „Стрела 92” ООД гр. *** и сумата от 1800 лева на „Стрела 92 ВТ” ООД гр. ***, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите бяха осъдени солидарно да заплатят направените по делото разноски в полза на **РСв установен и доказан размер на 468,08 лева  и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

            По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

           

Председател: