№ 518
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520106124 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.79 от ЗЗД, съединен с иск за лихва за забава
Ищецът Р. Д. ГР. твърди, че на 01.11.2013г. с ответника ИВ. К. ИВ. са подписали
споразумение, по силата на което И. признал, че му дължи сумата 80 000 лв., която се
задължил да му изплати по начина, посочен в чл.2 от споразумението, а именно – на
ежемесечни вноски от по 500 лв., платими до 7-мо число на месеца по посочената в
споразумението банкова сметка на името на ищеца в ТБ"Алфа Банк"-АД.
От сключването на спора.зумението до м.алрил, 2020г. Ответникът изпълнявал
точно поетите към ищеца задължения и редовно извършвал договорените ежемесечни
вноски по банков път в размер на по 500 лв., като последната вноска - за м.април,
2020г. - била внесена на 07.05.2020г. В потвърждение на тези обстоятелства ищеца
представял електронни извлечения от банковата си сметка, но само за извършените от
ответнина преводи през периода от м.09.2016г. до м.май, 2021г. вкл., тьй като след
сливането през 2016г. на ТБ "Алфа Банк"-АД и „Юробанк България"- АД под
наименованието „Пощенска банка"-АД, новата електронна система не осигурявала
пряк достьп до извършените разплящания по сметки в ТБ "Алфа Банк"-АД отпреди
сливането.
След м.април, 2020г. и до настоящия момент плащанията по споразумението от
страна на ответника били преусгановени. Към настоящия момент, за периода от м.май,
2020г. до м.октомври, 2021г. вкл., ответникът просрочил общо 18 вноски от по 500 лв.
или общо 9000 лв. С нотариална покана per.№11122/13.10.2021г., том: 3, акт: 162 на
1
Нотариус №221 Георги Георгиев, връчена на ответника на 14.10.2021г., ищецът
поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да му преведе по банков път, по
посочената в споразумението негова банкова сметка, дължимата се просрочена сума.
Ответникът не се отзовал на поканата. Всичко от гореизложена обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от общо 9000 лв., представляващи дължима се от ответника сума за периода от
м.май 2020г. до м.октомври 2021г. вкл. по силата на подписаното помежду им
споразумение от 01.11.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
делото сьдебни разноски.
В законоустановения срок ответника по настоящото производство оспорва
изцяло иска и моли съда да отхвърли същия като неосноателен.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Безспорно е установено, че страните по делото са били съдружници при равни
права във „ВОЛУМАКС“ ООД, гр.Русе с ЕИК:**********. С постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.05.2012г., издадено от ЧСИ Иван ХаджиИ. по
изп.дело №950/2010г., надлежно вписано в CB-Русе на 23.05.2012г., „ВОЛУМАКС”
ООД, гр.Русе е придобило за сумата 102 001 лв. собствеността върху недвижим имот,
находящ се в гр.Русе, бул.”Трети март”, №38, представляващ терен с площ от 977 кв.м.,
е построената в него ремонтна работилница е площ 305 кв.м., с частично изграден
сутерен от 155 кв.м., който имот е подробно описан в посоченото постановление за
възлагане на недвижим имот. Непосредствено след закупуването на имота в същия са
извършени ремонтни работи и подобрения.
На 01.11.2013г. страните са сключили договор за прехвърляне на дружествени
дялове, с който ищецът е прехвърлил на ответника чрез покупко-продажба
притежаваните от него 50 дружествени дяла от капитала на „ВОЛУМАКС” ООД,
гр.Русе, с ЕИК **********, за сумата 2500 лв. По този начин Г. е напуснал
дружеството, след което същото е трансформирано във „ВОЛУМАКС” ЕООД, гр.Русе,
под каквато правна форма съществува и понастоящем. Към момента на напускане на
дружеството от страна на ищеца описания в т.2 недвижим имот е бил част от
имуществото му. На посочената дата (на която е бил подписан договора за
прехвърляне на дружествени дялове - 01.11.2013г.) страните са подписали и
представеното по делото Споразумение, с което ответникът е признал, че дължи на
ищеца сумата от 80 000 лв., като е поел задължението да му я изплати по посочените в
споразумението срок и начин.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 01.11.2013г. е относително
симулативен - само по отношение на посочената в него продажна цена от 2500 лв. за
2
прехвърлените от ищеца на ответника 50 дружествени дяла от капитала на
дружеството. В действителност, отношенията на страните във връзка с прехвърлянето
на посочените дружествени дялове са били уредени изцяло с представеното по делото
Споразумение. Това се признава изрично от ответника в дадените от него обяснения,
които, доколкото касаят неизгодни за него факти, се ползват с доказателствена сила.
Направеното признание изцяло съответства и се потвърждава и от други факти и
обстоятелства, едно от които е че договора и споразумението са били подписани
едновременно в един и същи ден - 01.11.2013г., както и от съдържанието на чл.3 от
Споразумението, съгласно който „Р. Д. ГР., ЕГН **********, с подписване на
настоящото споразумение, декларира, че всички имуществени и неимуществени
претенции са уредени между него и ИВ. К. ИВ., ЕГН **********“. Твърдението на
ищеца за относителна симулация се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на
напускане на дружеството от страна на същия имуществото му е включвало описания
по-горе недвижим имот на стойност, след извършените в него ремонти и подобрения,
надвишаваща поне с няколко десетки хиляди лева покупната цена на имота от 102 001
лв.
Възраженията на ответника за липса на основание на процесното споразумение
изцяло се опровергават от дадените от него обяснения, които потвърждават
изложеното относно основанието за подписването на споразумението в представената
в първото заседание молба от ищеца за допълване на исковата молба. В съответствие с
чл.26, ал.2, изр. последно от ЗЗД, „Основанието се предполага до доказване на
противното”. В случая, такова „доказване на противното” не бе осъществено от страна
на ответника, тъй като въпреки оспорванията в отговора на исковата молба, които
визират липса на „цел за подписването на въпросното споразумение” и ’’липсата на
правоотношение, което да е причина за подписване на споразумението”, с обясненията
си ответникът на практика изцяло потвърди заявеното от ищцовата страна основание
за подписване на споразумението.
По отношение позоваването от страна на ответника на накърняване на добрите
нрави поради липса на еквивалентност, същото е изцяло неоснователно, тъй като по
делото не се спори, че към момента на продажбата от страна на ищеца на
притежаваните от него 50% от дружествените дялове от капитала на „ВОЛУМАКС”
ООД, гр.Русе, имуществото на дружеството е включвало описания в т.2 недвижим
имот, закупен през м.май 2012г. на търг за сумата 102 001 лв. Не се спори също, че
след покупката му в имота са били извършени ремонти и подобрения, поради което, а
и с оглед периода от време до 01.11.2013г. неговата пазарна цена без съмнение се е
увеличила. Без да има значение каква точно е била тази пазарна цена към 01.11.2013г.,
то тя във всеки случай е надвишавала с поне няколко десетки хиляди лева покупната
цена на имота. Ето защо и съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС
относно нееквивалентността на престациите, в случая категорично не може да става и
3
дума за подобна хипотеза, доколкото тази практика изисква разлика в стойността на
насрещните престации с поне 10 и повече пъти.
Следва да се вземе под внимание и, че предмет на споразумението /договора/ е
не продажбата на 1/2 идеална част от недвижим имот, а продажбата на притежаваните
от ищеца 50% от дружествените дялове от капитала на дружеството. На последно
място, настоящото дело не е дело за делба или спор за стойностното изражения на
правата на страните като бивши съдружници, нито за техните действия и принос като
съдружници. Всички тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора, който
касае претенцията на ищеца за изпълнение на поетите от страна на ответника
задължения по процесното споразумение.
Относно основанието за унищожаване на споразумението поради „крайна
нужда” от страна на ответника не бяха изложени каквито и да било факти и
обстоятелства и не са релевирани доказателства, което обосновава неговата
неоснователност.
Относно непризнаването „валидността на споразумението” от страна на
ответника, е достатъчно да се съобразят разпоредбите на чл.20а от ЗЗД, съобразно
която „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили”, както и тази на
чл.63 от ЗЗД, съобразно която „Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона”.
В тази връзка е необосновано оспорването и на валидността, и на основанието
/целта, причината за подписването/ на споразумението от страна на ответника, при
положение, че същият през период от около 7 години /2013г. - 2020г./ надлежно е
изпълнявал и е погасил близо половината от поетото от негова страна задължение към
ищеца Г..
В случая се касае се за доброволно сключено между страните споразумение,
уреждащо прехвърлянето чрез покупко-продажба от ищеца на ответника на
притежаваните от Р.Г. дружествени дялове от капитала на „ВОЛУМАКС” ООД,
гр.Русе - относно цена, начини и срокове на заплащането й. Твърдението на ответника,
че е бил „принуден” да сключи споразумението по подробно изложените в обясненията
му причини, е негово субективно отношение, което по-скоро изяснява мотивационния
му процес, за да реши да сключи споразумението, но в никакъв случай не обосновава
опорочаване на волята му за сключването на споразумението чрез принуда. Обратното
би означавало всяка една страна по даден договор да може едностранно и по нейни
субективни причини да се позове на „принуда” за сключването му, без реално да са
налице визираните от закона предпоставки, сочещи на такава принуда /напр.
заплашването по чл.30 от ЗЗД, както и съответните текстове от НК/.
Обяснението, че е бил „принуден” и защо и как да сключи процесното
споразумение следва да се тълкува и разбира единствено в житейския и разговорен
4
смисъл на тази дума - като субективните причини, мотивирали ответника за тези му
действия - „Един вид аз останах принуден, защото няма къде да работя, защото
фирмата принципно е моя, аз съм я основал и нямаше да мога да работя ако той не ми
препише неговите дялове аз спирам”.
Не без значение за начина, по който страните са достигнали до процесното
споразумение, е и признанието на ответника, че първоначално коментираната
продажна цена на дружествените дялове на ищеца е била сумата 100 000 лв., но в
крайна сметка страните са се споразумели за сумата от 80 000 лв. Това означава, че те
са водили преговори, в хода на които всеки от тях е преценил интересите си, и са се
съгласили - всеки, ръководен от неговите лични мотиви и преценки - че сумата, която
ответникът следва да заплати на ищеца за прехвърлянето чрез покупко-продажба на
собствените му дружествени дялове от капитала на „ВОЛУМАКС” ООД, гр.Русе, ще е
80 000 лв. Не без значение е и договореният между страните начин и срокове за
заплащането на посочената сума - разсрочването й на месечни вноски от по 500 лв., т.е.
160 вноски или срок повече от 13 години, което обстоятелство също е от изключителна
важност и е изцяло в полза на ответника.
Относно твърдението от страна на ответника за прекратяване на Споразумението
от датата на спиране на плащанията от негова страна, следва да се отбележи, че такова
основание за прекратяване не е включено в самото споразумение, а и наличието му
изцяло би обезмислило самото споразумение. Подобни недоговорени едностранни
действия от която и да е страна, по който и да е договор, са абсолютно недопустими и в
пряко нарушение на всички основни принципи на гражданското и търговското право,
тъй като биха застрашили гражданския и търговски оборот изобщо.
Не на последно място следва да се отбележи, че съдът не кредитира събраните
по делото гласни доказателства - свидетелските показания на свид.И.Симеонов, тъй
като от една страна същите са недопустими на основание чл.164, ал.1 т.3 от ГПК, тъй
като с тях се цели установяване на договор за заем на стойност, по-голяма от 5000 лв.,
а от друга страна тези свидетелски показания касаят неотносими към спора факти и
обстоятелства.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Разноските по делото са в тежест на ответника. Разпоредбата на чл. 65, ал. 2
ГПК /отм./ указва, че в случаите, когато ответникът с поведението се не е дал повод за
завеждане на делото, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай този
текст не може да намери приложение. Безспорно е, че към момента на предявяване на
иска ответника е имал задължения към ищците. Именно неговото поведение е
породило правен интерес у ищците да предявят съдебен иск пред Русенски районен
съд и да потърсят вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е направил
5
единствено признание на иска, но дори и в хода на процеса не е извършил никакви
плащания.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. К. ИВ., ЕГН:**********, от гр.Р., ул. “Б.” №.,вх.., ет.. да заплати на Р.
Д. ГР., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.Р., ул.”Б.”, №., ет.. чрез адв.Св.К.,
сумата 9000.00 лв., представляваща дължима се от ответника сума за периода от м.май
2020г. до м.октомври 2021г. вкл. по силата на подписано помежду им споразумение от
01.11.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.11.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1260.00 лева –разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6