Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на двадесети
февруари през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е.
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 5516 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 7637 от 10.01.2019 г. СРС, 158 с-в, по гр.д.№ 54129/17 г. е осъдил
Е.Н.М., А.Б.С. и И.Н.М. да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл.153, ал.1 ЗЕ
сумата от по 630,83 лв. всеки от тях-главница
за топлинна енергия през периода 01.07.2014 г.-21.05.2015 г. за имот, находящ
се в гр.София, жк „*********със законната лихва,
считано от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
на основание чл.86 ЗЗД-обезщетение за забава върху главницата в размер на по 120,85
лв. всеки от тях за периода 01.09.2015 г.-20.07.2017 г., като е отхвърлил
исковете за главница за топлинна енергия, респ. законна лихва за забава за
разликата до пълните предявени размери, респ. периоди, както и исковете за
заплащане на сумата от 22,29 лв.-главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. със законната лихва, считано от
07.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и за сумата
от 6,73 лв.-законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- Е.Н.М., А.Б.С. и И.Н.М. в частта, с която са
уважени исковете срещу И.Н.М. за сумата 630,83 лв.-главница и 120,85 лв.-мораторна
лихва и в частта, с която ответниците Е.Н.М. и А.Б.С.
са осъдени да заплатят на ищеца сумите, представляващи сума в размер на по 289,62
лв. /разликата над сумата от 341,21 лв. до уважения размер от 630,83 лв./-главница
за топлинна енергия и сума в размер на по
55,49 лв. /разликата над 65,36 лв. до уважения размер от 120,85 лв./-лихва за
забава.Въззивниците твърдят, че И.М. не следва да
бъде осъден за заплащане на суми за задължения към „Т.С.“ ЕАД, тъй като е
представил отказ от наследство, вписан в специалната книга на съда под №
111/27.07.2018 г.Излагат оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е
немотивирано, незаконосъобразно и неясно, тъй като не се основава на
представените по делото първични счетоводни документи, а на обобщени фактури по
справки.Липсват и мотиви по представеното от ответниците становище от 24.07.2018
г. относно погасителната давност.Поддържат становище, че вземанията на ищеца са
погасени по давност за периода преди 07.08.2014 г. на обща стойност
3 651,21 лв., формирана от фактура № **********/30.04.2014 г., като са
събрани сумите 32,36 лв.+3 412,32 лв.+206,53 лв.Твърдят, че към датата на
исковата молба непогасени са задълженията в размер на 1 023,63 лв., като
всеки от наследниците следва да заплати по 341,21 лв. поотделно, но тъй като И.М.
се е отказал от наследството, същият няма задължения към ищеца.Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски
по чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно заседание на 20.02.2020 г. въззивниците
И.Н.М. и А.Б.С. са конституирани и в качеството им на наследници на Е.Н.М.,
починала след подаване на въззивната жалба.
Ответникът по въззивната жалба -„Т.С.”
ЕАД изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба.Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че ответниците-Е.Н.М.,
И.Н.М. и А.Б.С. са наследници на Н.И.М., който е бил клиент на дружеството с
абонатен № 211975 в качеството му на собственик на процесния имот на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.За процесния период в сила са били ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение
№ ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 14.01.2008 г. и ОУ, одобрени с решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В раздел ХI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 /съответно
р-л VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.33, ал.1 / е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.И.” ЕООД.Наследодателят
на ответниците е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен №
211975, отразена в общи фактури № **********/30.06.2014 г. за реално потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен сезон
01.05.2013 г.-30.04.2014 г., № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 559,04 лв.-обща стойност на законна лихва за
забава върху посочената главница, начислена от 15.08.2014 г. до 20.07.2017 г.,
както и 66,88 лв.-главница, представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.06.2013 г. до м.05.2015 г. и 20,18 лв.-законна лихва за
забава върху главницата за дяловото разпределение.Ищецът твърди, че въз основа
на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата-„Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и са издадени изравнителни сметки.Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответниците да му заплатят при равни квоти в условията на
разделна отговорност сума в общ размер на 3 280,84 лв., от
която-2 634,74 лв. /по 878,25 лв./-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.06.2014
г. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., фактура № **********/31.07.2015 г.
за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.; 559,04 лв. /по 186,35 лв./-лихва за
забава за периода 15.08.2014 г.-20.07.2017 г.; 66,88 лв. /по 22,29 лв./-главница,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2013
г.-м.05.2015 г. и 20,18 лв. /6,73 лв./-лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
На 07.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „*********е взело решение за
сключване на договор с „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „дялово
разпределение“.В списъка с етажни собственици срещу апартамент № 25 фигурира
името и подписа на Н.И.М..
На 13.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на жк *********вх.А и „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
Видно от представеното
съдебно удостоверение на СРС, 158 с-в И.Н.М.
е подал молба вх.№ 2020663/20.07.2018 г., с която се е отказал от наследството
на Н.И.М., починал на 11.04.2015 г. и отказът е вписан в специалната книга на
съда под № 1111/27.07.2018 г.
В съдебно заседание на
10.10.2018 г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на
ответниците е заявил, че те не оспорват, че за процесния период за имот, находящ
се в гр.София, жк „*****бл.*********е доставена
топлинна енергия, количество и стойност, посочени от ищеца в исковата молба и уточнителната такава.
Видно от представеното
пред настоящата инстанция удостоверение за наследници от 14.12.2019 г. на
СО-р-н „*****“ Е.Н.М. е починала на 06.07.2019 г. и е оставила за наследници по
закон: И.Н.М. и А.Б.С..
Представено е съдебно
удостоверение на СРС, 117 с-в в уверение на това, че И.Н.М. е подал молба с
вх.№ 2000595/10.01.2020 г., с която се отказва от наследството на Е.Н.М.,
починала на 06.07.2019 г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под
№ 48/14.01.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-етажна собственост, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Между страните по делото не се спори, че през процесния период
наследодателят на ответниците Н. М. е бил потребител
на топлинна енергия, че процесният имот е бил топлоснабден, както и относно
стойността на доставеното количество топлинна енергия.Спори се относно периода
и размера на погасените по давност вземания.
По отношение на ответника И.Н.М.
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като той се е отказал
от наследството на Н.И.М. и на Е.Н.М..Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се от
наследство уголемява дяловете на останалите наследници.
Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012
г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС погасени
по давност са вземанията по фактури № № **********/30.06.2014 г.; **********/31.05.2013 г.; **********/30.06.2013 г.;
**********/31.07.2013 г.; **********/31.0.2013 г.; **********/30.09.2013 г.;
**********/31.10.2013 г.; **********/30.11.2013 г.; **********/31.12.2013 г.;
**********/31.01.2014 г.; **********/28.02.2014 г.; **********/31.03.2014 г.; **********/30.04.2014 г.;
**********/31.05.2014 г., **********/30.06.2014 г. и **********/31.07.2014 г.,
т.е. за периода 01.05.2013 г.-31.07.2014
г.Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.По отношение на
вземанията за периода м.05.2013 г.-м.01.2014
г. са приложими са Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. Клаузата на чл.33, ал.1 от цитираните ОУ предвижда,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Така
задължението за м.05.2013 г. е станало изискуемо на 30.06.2013 г.Искът е
предявен на 07.08.2017 г. и към този момент са погасени вземанията за периода
до 31.01.2014 г. включително, станали изискуеми на 05.03.2014 г.
Вземанията за главница за
периода от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. са възникнали при действието на Общите
условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от
ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.Според
мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на общия принцип за
недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/-ответник.Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане
с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо положение спрямо
търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и парични
вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява
задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения.Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.Поради изложеното за вземанията на ищеца за стойността на
топлинна енергия за времето от м.02.2014 г. до
м.04.2015, които попадат в приложното поле на ОУ от 2014 г. /в сила
от 12.03.2014 г. / при липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след
покана, каквато по делото не е представена/, погасителната давност е започнала
да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден след изтичане
на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната енергия.За вземането
за м.02.2014 г. погасителната давност е започнала да тече на 01.03.2014 г. и е
изтекла на 01.03.2017 г.По отношение на вземането за м.07.2014 г. погасителната
давност е започнала да тече на 01.08.2014 г. и е изтекла на 01.08.2014 г., т.е.
преди датата на подаване на исковата молба на 07.08.2017 г.Начислената
прогнозна стойност на доставената топлинна енергия, която не е оспорена от
ответниците възлиза на 955,52 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки
за периода 01.08.2014 г.-м.04.2015 г., изчислен по реда на чл.162 ГПК в размер
на 339,96 лв., реалният размер на доставената топлинна енергия възлиза на
1 295,48 лв. или по 431,83 лв. за всеки ответник.
С погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла /чл.119 ЗЗД/.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
Поради изложените съображения за нищожност на клаузите на ОУ от 2014 г. и липсата на
отправена покана до ответниците исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
01.09.2015 г.-20.07.2017 г. са неоснователни.С оглед принципа на диспозитивното
начало решението следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени за
разликата над 65,36 лв. до уважения размер от 120,85 лв.
Издаването на общи фактури не променя момента на
изискуемостта на вземанията, тъй като сумите по тях са начислени за
предоставена топлинна енергия през процесния период,
като срокът за плащане е уреден в цитираните по-горе ОУ.
Поради направения от ответника И.М. отказ от наследството на Н. М. делът на
останалите наследници-Е.М. и А.С. се е увеличил /чл.53 ЗН/.С оглед принципа на
диспозитивното начало обаче всеки от тях следва да бъде осъден за 1/3 част от
установения размер на главницата за топлинна енергия, а заявеният отказ на същия ответник и от
наследството на Е.М. има за последица
уголемяване на дела на А.С..
Поради изложените съображения исковете за главница за топлинна енергия се
явяват основателни за сумата от по 431,83 лв. за всеки ответник за периода
01.08.2014 г.-м.04.2015 г., а исковете за мораторна лихва са неоснователни.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ срещу И.Н.М. за сумата
от 630,83 лв.-главница за топлинна енергия за периода 01.07.2014 г.-м.04.2015
г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 120,85 лв. за периода 01.09.2015
г.-20.07.2017 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца припадащата му се част от разноските за първата инстанция в размер на 207
лв.; в частта, с която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ на
„Т.С.“ ЕАД срещу Е.Н.М. и А.Б. С. и за периода
01.07.2014 г.-01.08.2014 г. за сумата над 431,83 лв. за всеки от тях до размера
на по 630,83 лв.; в частта, с която е уважен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“
ЕАД срещу Е.Н.М. и А.Б. С. за сумата над
65,36 лв. за всеки от тях до уважения размер от по 120,85 лв. срещу всеки от
тях, както и в частта, с която посочените ответници са осъдени да заплатят на
ищеца разноски по делото над 188,22 лв., като вместо това се постанови решение,
с което исковете в посочената част срещу И.Н. за сумата от 630,83 лв.-главница
за периода 01.07.2014 г.-м.04.2015 г. и 120,85 лв.-лихва за забава за периода
01.09.2015 г.-20.07.2017 г., както и срещу А.Б.С. за главница за сумата от 398,00
лв. /199,00 лв.-в лично качество и 199,00 лв.-като наследник на Е.М. предвид
уголемяване на дела с оглед заявения отказ от наследство на другия ответник/ за
периода 01.07.2014 г.-м.04.2015 г. и за сумата от 110,98 лв. /55,49 лв.-в лично
качество и 55,49 лв.-като наследник на Е.М./ за периода 01.09.2015
г.-20.07.2017 г. се отхвърлят като неоснователни.
В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
В частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата за дължима топлинна енергия за периода 01.05.2015
г.-21.05.2015 г. решението следва да се обезсили като постановено свръхпетитум, тъй като първоинстанционният
съд не е бил сезиран с иск за посочения период.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на И.Н.М. сумата от 25 лв.-направени разноски
за държавна такса за настоящата инстанция и сумата от 159,73 лв.-разноски за първата инстанция или общо сумата от
184,73 лв., а на А.Б. С.- 21,16 лв.-разноски за настоящата инстанция и 46,54 лв.-разноски за първата инстанция или общо 67,70лв.При
определяне на разноските за първата инстанция съдът съобрази изчисления размер
на същите от първоинстанционния съд и обстоятелството, че не е подадена молба
по чл.248 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че на пълномощника на въззиваемите-адв.Д.С. не следва да се присъждат разноски по
чл.38, ал.2 ЗА.Оказването на безплатна
адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38 ЗА е предмет на договаряне
между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е сред лицата,
отговарящи на законовите критерии по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА /Опр.№ 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО, ч.т.д.№ 1972/18 г./.В разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА са
предвидени няколко категории лица, които имат право на безплатна правна
защита-роднини, близки или друг юрист.В представения договор не е
конкретизирано коя от хипотезите на цитираната норма е налице, т.е. кое е
законовото основание за ползване на безплатна адвокатска защита, поради което
не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на въззиваемите страни.
В полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за
въззивната инстанция, тъй като тъй като същият не е подал отговор на въззивната жалба, не е бил представляван
в съдебно заседание, а е подал само бланкова молба за отхвърляне на въззивната
жалба, без да излага конкретни доводи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 10.01.2019 г.
СРС, 158 с-в, по гр.д.№ 54129/17 г. в частта, с която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ на „Т.С.“ ЕАД срещу И.Н.М., Е.Н.М. и А.Б. С. за периода 01.05.2015 г.-21.05.2015
г., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ срещу И.Н.М. за сумата от 630,83 лв.-главница за топлинна
енергия за периода 01.07.2014 г.-м.04.2015 г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 120,85 лв. за периода 01.09.2015 г.-20.07.2017 г., както и в частта, с която
И.Н.М. е осъден да заплати на ищеца разноски за първата инстанция в размер на
207 лв.; в частта, с която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ
на „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Н.М. /с конституиран правоприемник по чл.227 ГПК А.Б. С./
и А.Б. С. за периода 01.07.2014
г.-01.08.2014 г. и за сумата над 431,83 лв. за всеки от тях до размера на по
630,83 лв.; в частта, с която е уважен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД
срещу Е.Н.М. /с конституиран правоприемник по чл.227 ГПК А.Б. С./
и А.Б. С. за сумата над 65,36 лв. за
всеки от тях до уважения размер от по 120,85 лв. срещу всеки от тях, както и в
частта, с която посочените ответници са осъдени да заплатят на ищеца разноски
по делото над 188,22 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ срещу И.Н.М. с ЕГН ********** и с
адрес: *** и със съдебен адрес:***, ********/адв.Д.С./
за сумата от 630,83 лв.-главница за топлинна енергия за периода 01.07.2014
г.-м.04.2015 г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 120,85 лв. за периода
01.09.2015 г.-20.07.2017 г., както и иска срещу А.Б. С. /в лично качество и в качеството му на правоприемник на Е.Н.М./ с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***, ********/адв.Д.С./ за периода 01.08.2014 г.-30.04.2015 г. за сумата от
398,00 лв. /представляваща разликата над 863,66 лв. до 1261,66 лв./ и за
периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“
ЕАД срещу А.Б. С. /лично и като
правоприемник на Е.Н.М./ за сумата 110,98 лв. /представляваща разликата над
130,72 лв. до уважения размер от 241,70 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Н.М. с ЕГН **********
и с адрес: *** и със съдебен адрес:***, ********/адв.Д.С./
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 184,73 лв. /сто
осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, а на А.Б. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***, ********/адв.Д.С./-сумата от 67,70 лв. /шестдесет и седем лева и
седемдесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 5516/19
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че клаузите
на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ от 2014 г. са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението да публикува фактурите за дължимите
суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова