ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 261203 Година 06.07.2021 Град
Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На шести юли Година две хиляди двадесет и първа,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 382 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15 от ГПК.
Делото е образувано по предявени от „Банка ДСК“ АД ЕИК ********* гр.София осъдителни искове против П.П., ***, паспорт № ***, дата на раждане ***, личен номер ***, с адрес ******, за плащане на сумата от 66 069.40лв., представляваща дължима главница по Договор от 26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и докторанти, сумата от 2 183.16лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата от 44.77лв. лихва за забава за периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда 15.05.2019г. до изплащане на сумите.
Твърди, че на 26.02.2014г. страните сключват договор за целеви кредит по ЗКСД, въз основа на който ищецът отпуска 54 763.24лв. за заплащане на семестриални такси за обучение на ответника в Медицински университет гр.Пловдив. Уговорен е срок за погасяване 120 месеца, броени след гратисен период, с падеж 28 – число на месеца, и фиксирана лихва от 7 % на годишна база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от МУ Пловдив документи, не по – късно от последната дата за плащане на семестриална такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят като студент/докторант е с право да запише съответния следващ семестър. При сключване на договора ответникът е предоставил удостоверение от МУ Пловдив за това, че е студентка специалност „медицина“, при срок за семестриално завършване 30.09.2017г. Гратисният период включва времето от първото усвояване до изтичане на 1 година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план, през което време кредитополучателят не дължи плащане по главница и лихва, но има това право да извършва погасителни вноски. При ответника гратисният период започва от 27.02.2014г. – датата на първо усвояване на сумата, по посочена в исковата молба банкова сметка, по която са извършени седем превода на сума от по 7 823.32лв. всяка на дати 27.02.2014г., 19.09.2014г., 17.02.2015г., 28.09.2015г., 18.02.20216г., 10.10.2016г. и 09.02.2017г. в полза на МУ Пловдив, общо 54 763.24лв., т.е. целият размер на кредита е усвоен.
Твърди, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисния период, като според договореното тя се капитализира годишно чрез прибавяне на изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на годината. Твърди, че начислената за периода лихва, прибавена към размера на главницата, е 12 818.89лв. за периода от 26.02.2015г.
Твърди, че погасяване има със сумата 1 540.81лв., внесена на 20 и на 28.11.2018г.
Договорена е наказателна лихва при забавено плащане на месечна вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която се начислява при забава повече от седем дена.
Твърди пълно неизпълнение на договора за кредит. Към датата на сезиране на съда не са платени шест месечни вноски за периода от 28.11.2018г. до 28.04.2019г., с падеж 28 – мо число на всеки месец в периода, от които първата е 30.87лв., а останалите са по 784.69лв.
С исковата молба отправя изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо поради неплащане на шест месечни вонски и оттук неизпълнение на длъжника. В резултат на това претендира връща на главница от 66 059.40лв., лихва по договора за периода от 28.11.2018г. до сезиране на съда на 15.05.2019г. от 2 183.16лв. и разноски.
Ответникът е лице, ******гражданин, съгласно приложеното копие от международен паспорт на лист 9 от делото. Същото не е открито на посочения от ищеца адрес ******, който е адресът, изписан в сключения между страните договор за целеви потребителски кредит и който адрес е посочен в приложените уверения на Медицински университет гр.Пловдив за записани от ответника семестри от учебни години. При изискване на справа от МВР – ОблД на МВР Пловдив, Сектор Миграция – л.44, се констатира, че лицето не е регистрирано в системата и няма разрешение за пребиваване в страната.
Ответникът е призован по реда на Регламен /ЕС/ № 1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съгласно върнатото Уведомление за получаване от съответния получаващ орган, имащ местна подсъдност, до предаващия орган– лист 209 – 210, с превод на лист 221 – 222, съгласно което исковата молба и приложенията й, ведно със съобщението по чл.367 от ГПК е връчено на отвеника на 05.11.2020г. на посочения адрес. Връчването е оформено чрез пускането им в пощенската кутия като този метод е приет за валиден, съгласно постановление 6.3/1/ /с/ от Гражданско процесуално постановление на Англия и Уелс. В указания двуседмичен срок не е взел становище по делото.
Ответникът е призован за първо открито съдебно заседание по пощата с обратна разписка, с препоръчано писмо, като не се яви и не депозира писмено становище по делото.
При тези данни
съдът, при служебно задължение да следи за своята международна компетентност
относно подсъдността на спора, приема, че не е международно компетентен да реши
заявения от ищеца граждаски спор, защото по делото не бе учредена изрично или
мълчаливо компетентност от страните по правилото на чл.26 от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012
на ЕП и на
Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като ответникът не взе
становище по иска и не се яви пред съда в открито съдебно заседание.
Съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда. Според чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, се прилага по делото на основание чл.67 ал.1 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, предвиждащ, че и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ - разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Краят на преходния период е 31.12.2020г. Делото е образувано по подадена в съда искова молба на 16.05.2019г. Поради това съдът обсъжда и аргументира своята международна компетентност с нормите на цитирания регламент.
По делото ищецът е юридическо лице, учредено по правото на Република България, представляващо местно лице. Ответникът е физическо лице, ******гражданин, който се установи, че не пребивава на адрес на територията на страната към датата на образуване на делото и след това и което не се е регистрирало и няма придобит статут на временно или постоянно пребиваващ чужденец. Следователно ответникът няма местоживеене в България като държава членка, в която искът срещу него е предявен.
На посочения от ищеца адрес във Великобритания се извърши връчване на книжа по правилото на постановление 6.3./1/ /с/ от Гражданското процесуално постановление на Англия и Уелс, поради което следва, че ответникът е чужденец, който има местоживеене в друга държава – членка.
След като
ответникът не взе становище по делото и не се яви в открито съдебно заседание,
на съда не се учреди международна компетентност по правилото на чл.26 Регламент (ЕС)
№ 1215/2012
на ЕП и на
Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела.
След като ответникът не се яви в първо открито съдебно
заседание и той се счита за процеса лице с местоживеене в държава членка,
различна от тази, в която искът е предявен, на основание чл.28 т.1 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на ЕП и
на Съвета от 12.12.2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, съдът е длъжен служебно да обяви, че не е международно
компетентен да разгледа спора и да прекрати делото.
Не е налице изключението на чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – „освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент“, защото от разпоредбите на цитирания регламент не се обосновава международна компетентност на съда по настоящия спор.
Напротив, на основание и по аргумент от чл.18 т.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, международно компетентен е съда по местоживеенето на ответника в качеството на потребител, когато срещу него се предявяват искове – „Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.“.
Съдът приема, че се касае за спор с потребител по потребителски договор, защото ищецът е предявил парични осъдителни искове, обосновани със сключен между страните на 26.02.2014г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който му е предоставил кредит в размер на 54 763.24лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет гр.Пловдив, в който смисъл са и приложените към исковата молба Уверения от това учебно заведение за правото на отвеника да записва семестри на учебни години. Ответникът се е задължил да връща сумите на равни месечни вноски съгласно чл.5 от договора. Договорът е сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, който от своя страна с чл.17 ал.5 препраща и сочи за прилагане нормите на чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите.
Доколкото се касае за заемно правоотношение, по което получател на услугата е физическо лице и сумата се предоставя и се твърди да е използвана за заплащане на семестриални такси за обучение като подлежи на връщане на равни месечни вноски, съдът приема, че става въпрос за договор по смисъла на чл.17 т.1 б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, сключен с потребител. Съгласно тази норма, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски.
Съдът счита, че се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, сключен с лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, поради което ответникът се явява потребител по смисъла на регламента и в случай, когато срещу него се предявява иск, международно компетентен е съда по местоживеенето на потребителя по правилото на чл.18 т.2 от регламента, а не съда по местонахождението на ищеца.
Доколкото е налице специално правило на чл.18 от регламента, не може да бъдат приложени общите правила на чл.7 ал.1 б. Б, коментирани в Определение № 260340 от 18.02.2021г. при насрочване на делото. Съдът отчита и се съобразява и с постановената практика по сходен казус по т.д. № 101/2019г. на ПОС ХХ с Определение от 20.112019г. на ПОС и Определение № 264 от 31.07.2020г. на ПАС по ч.т.д. № 348/2020г. на ПАС.
При тези данни
съдът прави извод, че не е международно компетентен да разгледа спора, защото
не може да бъде обоснована негова международна компутентност по правилата на Регламент (ЕС)
№ 1215/2012
на ЕП и на
Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, и следва на основание чл.28 т.1
от този регламент служебно да обяви, че не е международно компетентен, в
резултат на което производството подлежи на прекратяване като недопустимо и за
целта определението за даване ход на делото по същество от 23.06.2021г. ще се
отмени. За това съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.06.2021г. за даване ход
на делото по същество.
ПРИЕМА на основание чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и
на Съвета от 12.12.2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, че не е международно компетентен да разгледа заявения по делото
спор.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 382/2019г. на ПОС XIX с.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му страните.
На ответника да се връчи препис от определението по
пощата с обратна разписка, препоръчано, като разноските за връчването да се
извършат от съда за негова сметка.
Окръжен съдия: