РЕШЕНИЕ
№ 4041
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110150171 по описа за 2023 година
Ищецът ..................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК срещу ответника М. В. Ш. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване съществуването на
вземанията на ищеца спрямо ответника за сумата от 1400 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит ....................,
ведно със законната лихва от .................. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 115,50 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение
(възнаградителна лихва) за периода от ................... до ..................., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47516/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател, действащ с търговско
наименование ..................... е сключил с ответницата в качеството й на
кредитополучател процесния договор за кредит като договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Излага, че по договора е предоставил на
ответницата кредит в размер 1400 лв. за срок от 75 дни, подлежащ на връщане
на една погасителна вноска, дължима на ..................., а тя е поела задължение
да върне кредита заедно с договорната лихва, дължима на падежа, но за целия
срок на договора – от ..................... до ................... Твърди, че ответницата не е
извършвала плащания по договора. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника – М. В. Ш., с който предявените искове се оспорват като
1
неоснователни. Сочи, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
както и поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че поради
необосновано високия размер на ГПР и ГЛП е налице липса на
еквивалентност на престациите на страните по договора. Посочва, че
процедурата по сключване на договора е опорочена, тъй като на ответницата
не е била предоставена необходимата преддоговорна информация във връзка с
избрания кредитен продукт, както и приложимите към същия Общи условия.
Сочи, че липсва воля за приемането на условията по договора от страна на
потребителя, като на последната не е бил предоставен и погасителен план в
противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че
договорът съдържа неравноправни клаузи, за каквато намира и уговорката за
плащане на договорна лихва, която била начислена за един ден при
прекомерен размер на ГПР и ГЛП. Счита, че клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва е нищожна и доколкото излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е уведомил страните, че следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, във връзка с което страните са изложили становища в подкрепа на
твърденията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. индивидуален
договор за потребителски кредит и преддоговорна информация, обективирана
в ................., се установява, че на ..................... между ....................., като
кредитодател, и М. В. Ш., като кредитополучател, е бил сключен договор, по
силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника
сума в размер на 1400 лв.
Кредитът е бил отпуснат при следните условия: една на брой
погасителна вноска, със срок на кредита – 75 дни, при фиксиран годишен
лихвен процент ..................................
Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към исковата
молба и приети като писмени доказателства по делото.
В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му
кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно
разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена
от кредитодателя, което обстоятелство било декларирано изрично в
попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние.
В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно
разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло
извършена и предоставена от ....................., за което кредитополучателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
2
потребителския кредит в размер на 700 лв.
В съдържанието на т. 4.3., в част .................. от представения по делото
................. е посочено, че такса за закупуване на допълнителна услуга
...................... е приложима само, когато услугата е поискана от
кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя.
Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане
от ....................., за извършен превод от страна на кредитодателя в полза на
кредитополучателя за сумата от 1400 лева.
С молба от .................. ответникът заявява, че е заплатил претендираната
сума за главница в размер 1400 лв. с платежно нареждане от .................. в общ
размер от 3000 лв., а със сумата от 1600 лв. погасил друго свое задължение по
друго дело с ищеца.
С молба от .................... ищецът заявява, че ответникът с платежно
нареждане от .................. на обща стойност от 3000 лв. е заплатил сумата от
2080,30 лв. по процесния договор, с което погасил всички вземания на ищеца,
с изключение на сума в размер 647,65 лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и разноските за исковото производство. Заявява, че
сумата от 919, 70 лв. била разпредЕ. по друг кредит на ответника.
От приетото по делото платежно нареждане от .................. се установява,
че на посочената дата на ищеца е преведена сума в размер 3000 лева с
основание „п-не ЕГН ********** М. Ш.“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, в размер на
1400 лв., както и че в случай че при определяне размера на ГПР по процесния
договор за кредит бъде взета предвид и таксата за експресно разглеждане на
заявлението за предоставяне на кредит, в размер на 700 лв., то ГПР ще бъде на
стойност 833,55 %. Вещото лице е посочили още, че платената с платежно
нареждане от .................. сума от 3000 лева е отнесена от ищеца за погасяване
на вземанията му, така както твърди в молба от ....................
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се
разпределя както следва: За основателност на предявения главен иск ищецът
следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние - договор за потребителски
кредит при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на
същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил
сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на
вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.
3
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява наличието на договорно правоотношение между страните по
индивидуален договор за потребителски кредит .................... Сключеният
между ..................... и М. В. Ш. договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В отношенията между страните не се спори, че договорът е сключен по
реда за предоставяне на финансови услуги от разстояние, регламентиран в
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно
или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Предвид потребителския характер на процесният договор, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В изпълнение
на задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (за което свое
задължение своевременно е уведомил страните в изготвения по делото
доклад), съдът намира следното:
На първо място, съдът съобрази, че видно от представения договор за
кредит и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитодателят, в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включил възнагражденията за такса за експресно разглеждане в
стойността на ГПР, като по този начин е посочил годишен процент на
разходите, който е в пъти по-нисък от действителния. Така уредена, клаузата
относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна,
като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна
търговска практика.
4
Съгласно Решение на Съда от 1..................... търговска практика,
състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. При невключване на стойността на
таксата за експресно разглеждане в процента на разходите, кредиторът е
заобиколил и изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което цялата клауза от договора,
касаеща годишния процент на разходите, се явява нищожна и на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК. В този смисъл са и дадените отговори на отправено от
български съд преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от
.................... по дело ...................... Съгласно цитираното решение,
задължително за настоящата съдебна инстанция, член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит - какъвто е именно и процесния случай.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер, а член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Предвид изложеното, съдът
намира, че в конкретния случай, поради отсъствието на съществен елемент на
договора за потребителски кредит - а именно клауза, коректно посочваща
5
годишния процент на разходите, договорът се явява недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва
или други разходи по кредита (в този смисъл: .....................................
Следователно, искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита. В конкретния случай, съдът приема,
че по делото са налични доказателства за усвояването на сумата от 1400 лева,
която сума представлява чистата стойност по кредита, какъвто е и размерът на
претенцията на ищеца, заявена с иска по чл. 422 ГПК, поради което същият
подлежи на уважаване. С оглед на извършеното в хода на делото плащане от
страна на ответника, което не е спорно между страните и което съдът следва
да съобрази по реда на чл. 235 ГПК, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата от 1400 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит ...................., ведно със законната лихва от .................. до
изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане
в хода на делото.
По претенцията за възнаградителна лихва:
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема
правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да
търси единствено чистата стойност на кредита, т. е. главницата. Вземанията
по клаузи на недействителния договор извън чистата стойност на главницата
не са дължими, с оглед на това претенцията за възнаградителна лихва, следва
да бъдат отхвърлена като неоснователна. Дължи се единствено законна лихва
от дата на подаване на заявлението, тъй като същата има характер на законна
последица от уважаването на иска.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, и двете страни по делото имат право на
разноски, съразмерно на уважената, респективно - на отхвърлената част от
исковете, като съдът дължи произнасяне и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производство.
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид
отхвърлянето на иска за сумата от 1400 лева поради извършеното в хода на
процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за
санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради
което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната
неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е
длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с
постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при
определяне тежестта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има правно на разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е представил списък по чл.
80 ГПК, с който претендира присъждането на следните разходи, извършени в
6
хода на процеса: 680,30 лв. – разноски в заповедното производство, от които
30,30 лв. – държавна такса и 650 лв. – адвокатско възнаграждение; 75,70 лв. –
държавна такса в исковото производство; 920 лв. – адвокатско възнаграждение
за исковото производство; 300 лв. – депозит за вещо лице.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът приема за основателно, по следните аргументи:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване
на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
7
Зачитайки решението от ..................... всеки национален съд е длъжен да
не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в
повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има
за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата
грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в този смисъл и
определение № ...........
В конкретния случай съдът, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в заповедното и исковото производство, липсата
на фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените в исковото
производство открити съдебни заседания, броя на заповедните и искови дела
между страните със сходен предмет, намира, че договорените размери на
адвокатското възнаграждение от 920 лева за исковото производство и 650 лева
за заповедното производство се явява прекомерни и приема, че на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
исковото производство, която сума се явява съразмерна, както на цената на
иска, така и на действителната сложност на делото и 200 лв. за заповедното
производство, която сума съдът намира за съразмерна на оказаната правна
защита и съдействие в заповедното производство.
Предвид частичната основателност на предявените искове, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 716,58 лева за исковото
производство и 212,75 лева за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същият е претендирал
адвокатско възнаграждение, но представеният договор за правна защита и
съдействие (л. 68-гръб) не удостоверява плащане на адвокатско
възнаграждение, доколкото видно от същия договарянето и плащането на сума
в размер 500 лв. в брой е добавено впоследствие, като липсват подписи на
страните по договора под добавения с химикална паста текст. По отношение
на договорените суми, под които са положени подписи от страните по
договора, липсва посочен начин на плащане за уговорената сума при
подписване на договора, а за сумата, за която е уговореното плащане по
банков път, не са представени банкови документи, удостоверяващи
плащането. С оглед на изложеното и доколкото договорът от една страна не
удостоверява уговаряне, а от друга – плащане на адвокатско възнаграждение,
то на ответника разноски не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....................., ЕИК ..................... срещу М. В.
Ш., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване на установено, че М. В. Ш., ЕГН **********
дължи на ....................., ЕИК ..................... сумата от 1400 лева, представляваща
8
главница по Договор за потребителски кредит ...................., ведно със
законната лихва от .................. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47516/2021 г. по описа на СРС,
119 състав, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....................., ЕИК ..................... срещу М. В.
Ш., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване на установено, че М. В. Ш., ЕГН **********
дължи на ....................., ЕИК ..................... сумата от 115,50 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от ................... до
..................., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
47516/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Ш., ЕГН ********** да заплати на ....................., ЕИК
..................... на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, сумата от 716,58 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 212,75 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 47516/2021 г. по описа на СРС, 119
състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9