РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Търговско отделение VІ състав ЧЖ, в закрито заседание на двадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Стефанова
ч. гр. д. № 14901 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ф.“ АД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Д.Ц., чрез пълномощника адв.Б.Р.- длъжник по
изпълнително дело № 20199210400784 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 в КЧСИ, срещу
насочване на изпълнение чрез запор върху банкови сметки върху имущество, което
счита за несеквестируемо, както и срещу
разпореждането от 14.08.2019 година относно разноските по изпълнението, с което се постановява отказ за намаляване на
адвокатското възнаграждение в полза на взискателя.
В жалбата се твърди, че ЧСИ
незаконосъобразно е наложил запор върху средства по клиентски сметки на дружеството
длъжник, което е инвестиционен посредник, като тези средства са несеквестируеми по смисъла на чл.92, ал.2 от Закона за
пазарите на финансовите инструменти. Поддържа, че на 14.06.2019 година са запорирани разплащателни сметки на „Ф.“ АД в Б.П.Б.АД и „Ю.Б.“ АД като ЧСИ П.
е бил уведомен, с писмено възражение, че по тези разплащателни сметки
инвестиционният посредник държи като
финансови инструменти паричните средства на клиентите си и така ги е
отделил от своите финансови инструменти и сметки, както и че тези сметки фигурират в регулярните отчети на
инвестиционния посредник пред КФН, които са публични. Сочи, че ЗПФИ е специален
по отношение на общите правила за принудително изпълнение, уредени в ГПК.Поддържа,
че въпреки писменото възражение и молбата към ЧСИ да отмени наложения запор,
съдебният изпълнител е оставил същото без уважение.
На следващо място твърди, че определените
разноски по изпълнителното, описан в ПДИ, връчена на длъжника са в размер на
2976, 96 лева-такса за съдебен изпълнител
по Тарифата и 1200 лева-адвокатско възнаграждение.С разпореждане от
14.08.2019 година, ЧСИ е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение.
Сочи, че се дължат разноски само за
образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева, съгласно Наредба №1.
Направено е и искане по чл.238 ГПК за
спиране на изпълнението поради наличието на висящо дело във ВКС като касационна
инстанция. Твърди, че изпълнителният титул не е стабилизиран, а с него е допуснато принудително изпълнение на
осъдително решение на въззивен съд/ в.г.д№ 5349/2018
на САС, 12 състав/, което не е влязло в сила.
Моли обжалваните действия да бъдат
отменени .Претендира разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Прилага доказателства.
Постъпило е възражение от взискателя В.С.С., чрез адв.В.Б., в което се сочи че жалбата е неоснователна. Твърди,
че видно от постъпилите отговори от банките, сметките на длъжника , които са запорирани не са клиентски.
По отношение на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, твърди че , съгласно договора за
правна защита и съдействие услугата включва образуване и водене на изпълнително
производство до окончателното събиране на присъдените в полза на клиента суми. Сочи,
че договорената сума е в размер на 1200 лева с ДДС, като същата е заплатена по
издадената фактура с вносна бележка от 31.05.2019 година. Поддържа че адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС, поради което адвокатското възнаграждение е в размер на
1200 лева с ДДС.
Сочи, че претендираните
от жалбоподателя разноски са прекомерни.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а действията на ЧСИ С.П.–потвърдени като законосъобразни.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител излага становище, че жалбата е процесуално недопустима и
неоснователна. Сочи, че след извършена справка в БНБ е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, като „Б.П.Б.“ ЕАД е съобщила, че запорът е
наложен върху лични сметки на длъжника, а по специалните сметки с клиентски
средства не е наложен запор.“Ю.Б.“ АД, в качеството си на трето задължено лице,
отговорила, че две от сметките са декларирани като клиентски, като запорът е
наложен върху сметките, на които длъжникът е титуляр.ЧСИ сочи, че на 22.07.2019
година за погасяване на задължението е постъпила сума от тази банка в размер на
7 886, 20 лева, като въз основа на направено запитване банката е отговорила че
постъпилата сума е преведена от сметка, за която банката е уведомена, че не е с
клиентски активи.
Излага
становище, че е неоснователна жалбата и в частта, в която е направено
възражение за прекомерност на разноските
като твърди, че извършените от взискателя правни
действия по изпълнителното дело не са се състояли само в депозиране на молбата
за образуването му, както и че същите са реално заплатени са което са
ангажирани доказателства.
Твърди,
че е неоснователно твърдението в жалбата, че изпълнителният титул, въз основа
на който е образувано изпълнителното дело е нестабилен.
Моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Жалбата е допустима-депозирана е в срока
по чл. 436, ал.1, предл. последно ГПК. Обжалват се
действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо- чл. 435,
ал.2, т.2 ГПК и разноските по изпълнението – в частта на адвокатското
възнаграждение на взискателя.
Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден от АС-София, ГК, 12
състав на основание чл.406, ал.1 ГПК въз основа на решение № 1046/03.05.2019
година по гр.дело № 5349/2018 година по описа на САС , с който „Ф.“ АД е осъдено да заплати сумата
от 34 618, 87 лева чрез заложния кредитор В.С.на „Е.“ АД, съгласно договор
за залог на вземания от 28.01.2015 година.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело от 31.05.2019 година взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка на движимите
вещи на длъжника, да се изиска официална справка от НАП за декларирано
имущество от длъжника, копие от ДДС дневниците и дали има регистрирани фискални
устройства, справка от МВР-КАТ, Централния регистър на длъжниците
към КЧСИ, от БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове с титуляр
длъжника.Направено е искане за предприемане на законово определените изпълнителни
действия за пълно удовлетворяване на вземането. /чл.18 ЗЧСИ/. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие от 28.05.2019 година, ведно с
фактура и вносна бележка.
С
постановление от 31.05.2019 година е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.П.с
рег.№ 921 в КЧСИ , като със същото са изискани справки и е наложен запор върху
сметките на длъжника в „Б.П.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД, „Т.Б.“ АД, „П.Б.Б.“ ЕАД /л.19, л.32, л.22, л.29, л.35/, присъединено е за
събиране претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя в изпълнителното производство в размер на 1200
лева.
Постъпили
са изисканите справки.Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 05.08.2019 година.
На
26.06.2019 година е постъпил отговор от „Ю.Б.“ АД/л.24/, в който се сочи че е
наложен запор по всички сметки, но наличността не е достатъчна за покриване на
цялата сума, посочена в запорното съобщение, както и
че няма банков сейф, не притежава ДЦК.В допълнение е уточнено, че е
предоставена декларация от клиента, че по две сметки, цитирани в писмото са
клиентски активи и са декларирани в това качество пред КФН. Поискани са изрични
указания от ЧСИ относно тези две сметки.Приложена е декларация от 16.02.2017
година от длъжника относно банкови сметки на дружеството и кои сметки са
собствени и кои клиентски /л.25/
Постъпил
е отговор от „Б.П.Б.“АД на 03.07.2019 година/л.38/ относно запорно
съобщение, в който се сочи че е наложен запор върху две банкови сметки на длъжника
и към настоящия момент има претенции от други лица върху същото вземане като е
наложен предходен запор по цитирано изпълнително дело при ЧСИ Борислав Янев с
рег.№ 857 в КЧСИ. Цитирани са още две сметки на длъжника, които са специални и
се използват от инвестиционния посредник
за обслужване на договори за предоставяне
на инвестиционни продукти, като е посочено че инвестиционният посредник не
отговаря пред кредиторите си с финансовите инструменти и паричните средства на
своите клиенти, поради което цитираните сметки не са запорирани.
На
22.07.2019 година „Ю.Б.“ АД е превела по запора по сметка на ЧСИ сумата от
7886, 20 лева по изп. дело./л.47/
На
08.08.2019 година е депозиран от длъжника отговор на
ПДИ и възражение срещу запорирана клиентска сметка на
длъжника с молба незабавно да бъде
вдигнат запора. От ЧСИ.В писмото се посочва, че с писмо от 17.06.2019 година до
„Пощенска банка“ АД банката е уведомена за това обстоятелство и е вдигнат запора
върху чуждите парични средства.Длъжникът е възразил и срещу претендираните
разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение и
начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Видно
от удостоверяването длъжникът не е клиент на Т.Б. АД./л.29/ и на „П.Б.Б.“ ЕАД
С
писмо изх.№ 22201/02.09.2019 година до „Ю.Б.“ АД ЧСИ П. е направил запитване
дали средствата постъпили по наложения запор в размер на 7886, 20 лева от
посочена в писмото сметка са собствени на дружеството длъжник и какъв е характера им.Постъпил е отговор от
банката на 09.09.2019 година, в който се сочи че
средствата са преведени от сметка, за която банката е уведомена, че не е
клиентски активи./л.68 и 69/.
Взискателят е взел
становище по отговора на ПДИ на длъжника и е направил искане за превеждане на
припадащата се сума по посочена от него банкова сметка./***.67 и 72/
С
разпореждане от 14.08.2019 година /л.73/ ЧСИ С.П.е отказал да редуцира размера
на адвокатското възнаграждение и начислените такси от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ.
На
12.09.2019 година сумата от 7311,15 лева е преведена от ЧСИ на АД П., А.по
посочената в молбата банкова сметка.
***.09.2019
година, получено на 25.09.2019 година,че е оставено без уважение възражението
на длъжника като е връчен препис от разпореждането от 14.08.2019 година.
В
депозираната частна жалба се твърди, че е наложен незаконосъобразно запор върху
клиентски сметки на инвестиционния посредник „Ф.“ АД в „Б.П.Б.“АД и „Ю.Б.“ АД ,
без да се цитират тези сметки.
В
същото време длъжникът „Ф.“ АД сочи в отговора от 08.08.2019
година, че въз основа на тяхно писмо вх.№ 29 от 17.06.2019 година до Пощенска
банка АД последната е уведомена за това обстоятелство и е вдигнала запорите
върху чужди средства.
От
приложените по изпълнителното дело отговори на „Ю.Б.“ АД, която понастоящем е
универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД са запорирани
средства по банкови сметки, които не са клиентски, като преведената сума от 7886,20
лева от посочената сметка в нареждането също не е клиентска.
Посочената
сметка, от която е извършен превода не е включена в декларацията от 16.02.2017 година и липсва актуална декларация.
Действително,
съгласно чл.92 , ал.2, изр.3 от Закона за пазарите на финансови инструменти не
се допуска принудително изпълнение върху паричните средства и финансовите
инструменти на клиенти за задължения на инвестиционния посредник, респ. това
вземане не принадлежи на длъжника.
Следователно
не се установява да е запорирано вземане, което не принадлежи на длъжника, а
последният не посочва в жалбата конкретна
клиентска сметка, която да е запорирана в нарушение
на чл.92, ал.2, изр.3 ЗПФИ. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е имал
предвид подчертаните с жълт маркер три сметки в „Б.П.Б.“ АД/чиито универсален
правоприемник понастоящем е „Ю.Б.“ АД/ в
приложената към жалбата декларация от 16.02.2017 година, то е налице отговор от
банката от 21.06.2019 година, от който е видно че не е наложен запор по
клиентски сметки./л.38 от изпълнителното дело/, вкл. и по тази за която е
представено извлечение към 31.05-13.06.2019 година. Както беше посочено по-горе
в отговора на ПДИ длъжникът сам е посочил, че е уведомил Пощенска банка на
17.06.2019 година и запорът е вдигнат.
Следователно в тази част жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно жалбата в частта за разноските
по изпълнението, а именно адвокатското възнаграждение на взискателя.
С молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят е възложил на ЧСИ да предприеме
законово определените изпълнителни действия за пълно удовлетворяване на
вземането, след събиране на посочените в молбата справки относно имущественото
състояние на длъжника. Установява се, че ЧСИ е наложил запор върху вземанията
на длъжника в банки и е изискал справки.
Приложен е договор за правна защита и съдействие от 28.05.2019 година, с
който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева без ДДС за
образуване и водене на изпълнително
производство до окончателното събиране на присъдените в полза на клиента суми,
платим по сметка на дружеството, след представяне на фактура. Приложена е
фактура №8629 от 28.05.2019 година и доказателства, че сумата от 1200 лева е
заплатена в полза на адвокатското дружество. Размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер , близък до предвиденото в чл.10, т.1 и т.2 във връзка с чл.
7, ал.2, т.4, във връзка с & 2а
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
При съобразяване с действителната фактическа и
правна сложност на изпълнителното дело и осъщественото процесуално
представителство, при така посочения размер на адвокатското възнаграждение,
възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като определено адвокатско
възнаграждение от съдебния изпълнител не е прекомерно.
Поради изложеното жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно е и искането за спиране на
изпълнителното производство по реда на
чл.438 ГПК.
Спиране на изпълнението на невлязло в
сила въззивно осъдително решение може да бъде
реализирано, съгласно чл.432, т.4 - по реда на чл.282, ал.2 ГПК, както и когато
обжалваното въззивно решение бъде отменено от ВКС.
При този изхода на делото, неоснователно
е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение като неоснователна жалбата на „Ф.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Ц., чрез пълномощника адв.Б.Р.- длъжник по изпълнително дело № 20199210400784 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 в КЧСИ, срещу насочване на изпълнение, чрез запор върху банкови сметки, върху имущество, което счита за несеквестируемо по смисъла на чл.92, ал.2 ЗПФИ, като принадлежащо на трети лица – клиенти на дружеството, в качеството му на инвестиционен посредник, както и срещу разпореждане от 14.08.2019 година на ЧСИ С.П.относно разноските по изпълнението, с което се постановява отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя.
Оставя без уважение искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението поради наличието на висящо дело във ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.