№ 308
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720106249 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 връзка чл.187 ал.5
т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от Н. Г. Х. ЕГН **********
гр.******* жк.********* * ет.8 ап.24 и чрез адв.И. М. ПАК против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Самоков № 1, представлявано от директора - П.М.
да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 119.40лв., от която
сумата 92.40лв. неизплатено възнаграждение за положен труд, получен
от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
считано от 19.12.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ
размер на 92.40 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от
последното число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи
възнаграждението, с начална дата 26.12.2019 г. до предявяване на иска -
19.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 19.12.2022 г. до окончателното плащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че ищецът е
служител в ОДМВР - Перник и че през процесния период - ищецът е работил
в ОДМВР - Перник, на посочената длъжност, както и че е полагал труд на
смени съгласно утвърдени графици, които включват и нощен труд.
1
Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Сочи, че положеният от ищеца нощен труд през исковия период му е
заплатен напълно като такъв. Твърди, че нормите, на които ищецът основава
претенцията си за преобразуване на изработения от него нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден труд съгласно чл. 187,
ал. 7 от ЗМВР, са неприложими в настоящия случай.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител -
адвокат И. М., поддържа иска. В писмени бележки излага подробни
съображения за основателността му. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.
В писмено становище е заявено, че оспорва исковете. Моли съда да ги
отхвърли. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането в полза на
насрещната страна на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от
минимално предвидения.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства,
намира следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през
процесния период ищецът е заемал длъжността полицай към отдел „Пътна
полиция“ в ОДМВР - Перник и е държавен служител – полицейски орган,
полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал.
2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се
уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени.
Спорен по делото е въпросът - дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020, постановено
2
на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за
правоприлагане от съдилищата, за нощния труд в МВР не следва да важат
правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в
частния сектор се умножават отработените часове.
За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение,
полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и
спрямо тях не следва да се прилага специалния коефициент от 1,43, по който
до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в МВР.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба), като следва да се прилагат разпоредбите на специалния
Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на
правото на Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел
допускане на определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, обусловена
от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в
закона.
В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на
работното време, изразено в брой на часовете.
Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР
регламентират по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение, което се обосновава с основните
функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият
законодател не е изразил вола да преобразува нощните часове в дневни.
Освен това, неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-голям
основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО),
пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както
приемат върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира съда да приеме, че с решението си
следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС,
обективирана в тълкувателно решение № 1/2020, постановено на
15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, поради което следва да се отхвърли
така предявения иск, а като следствие от това – и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД
3
за изтекла лихва до предявяване на иска, както и за лихвата от предявяване на
сика до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено от съда съгласно чл.23, т.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от Н. Г. Х. ЕГН ********** гр.******* жк.********* *
ет.8 ап.24 и чрез адв.И. М. ПАК против Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора -
П.М.
За осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата 119.40лв., от която
сумата 92.40 лв. неизплатено възнаграждение за положен труд, получен
от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
считано от 19.12.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ
размер на 92.40 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от
последното число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи
възнаграждението, с начална дата 26.12.2019 г. до предявяване на иска -
19.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 19.12.2022 г. до окончателното плащане – КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Г. Х. ЕГН **********
гр.******* жк.********* * ет.8 ап.24 И чрез адв.И. М. ПАК ДА ЗАПЛАТИ
РАЗНОСКИ НА: Областна дирекция - Перник на Министерство на
вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник,
В размер 300лв. юк.възнаграждение съгласно чл.23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4