№ 23102
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110172119 по описа за 2021 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 110022/16.12.2021г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 27637/15.02.2022г. на СРС, Становище, вх. № 182695/01.09.2022г.
на СРС, Молба, вх. № 90582/19.03.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 159377/16.05.2024г. на
СРС, подадена от К. Х. Г. срещу Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. и В. С. К..
Делото първоначално е разпределено за разглеждане на 50 състав на СРС. С
Определение № 23881/15.09.2024г. същият е прекратил производството по делото на
основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел с оглед ТР
4/2014-2016-ОСГК, т. 3А, че искът е недопустим, тъй като от страна на ищеца не е било
подадено заявление в срока по чл. 11 ЗСПЗЗ, съответно не е предявен иск по чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ до 12.05.2007г. Съдебният състав е приел, че Заявление, вх. № 278/15.11.1991г. е
подадено от С.Г.П. в качеството му на собственик, а не на наследник на Г.П. Т. – в
заявлението-бланка е задраскан текстът „наследник на Г.П. Т.“. По реда на въззивния
контрол с Определение № 6628/30.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 12682/2022г. на СГС
прекратителното определение на районния съд е потвърдено. Подложени на касационен
контрол, първоинстанционното и въззивното определения са отменени с Определение №
253/19.01.2024г. по к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС, 1 г.о. За да стори това, Върховният
касационен съд е приел, че изводът за липса на подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ е необоснован и направен преждевременно и без цялостно обсъждане на
доказателствата по делото и доводите на стрА.те. Указано е, че съдът следва да се произнесе
по въпроса дали е подадено или не заявление след като разпредели доказателствената
тежест, даде възможност за събиране на доказателства и прецени авторството на зачертА.я
текст в заявлението от 15.11.1991г. Едва след това можело да се направи обоснован извод за
допустимостта на иска. Обърнато е специално внимА.е, че в изпратената реституционна
преписка се съдържат описА. като приложени декларации и от лица, които също са
наследници на общия на стрА.те наследодател. С Определение № 12317/21.03.2024г. по гр.д.
№ 72119/2021г. на СРС председателят на 50 състав на СРС се е отвел от разглеждането на
1
делото, като същото е преразпределено за разглеждане на 173 състав от I ГО на СРС.
Ищецът К. Х. Г. е починал на 03.04.2024г., като по реда на чл. 227 ГПК с определение
от 04.06.2024г. на негово място като ищци по делото са конституирА. наследниците му по
закон П. В. Г. /съпруга/, В. К. Г. /син/ и Т. К. Г. /дъщеря/.
Ищецът К. Х. Г., починал в хода на производството и заменен като страна по него от
наследниците си по закон П. В. Г., В. К. Г., В. С. К. и Т. К. Г., е предявил срещу ответниците
Г. Г. Т., С. Ц. Т. и А. Ц. Т. искове с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване
за установено спрямо ответниците, че общият наследодател на стрА.те Г.П. Т. към
момента на колективизацията /приблизително 1944-1950г./ е бил собственик на
следните недвижими имоти, а именно:
1. Нива с площ от 1,297 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 232032,
м. „Сръбски Азмак/Сахтян“, при грА.ци: имот 232033, имот 232091, имот № 232031,
имот № 232079;
2. Нива с площ от 2,407 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 520228,
м. „Казачки път“, при грА.ци имоти с номера: 517497, 000102, 520103, 520037, 520189;
3. Нива с площ от 1,037 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 516016,
м. „Рудината“, при грА.ци имоти с номера: 516015, 516017, 516018, 000223;
4. Ливада с площ от 0,506 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
011123, м. „Черна бара“, при грА.ци имоти с номера: 011125, 011124, 011118, 011132,
000006;
5. Ливада с площ от 2,998 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
012111, м. „Барите“, при грА.ци имоти с номера: 012112, 012122, 012246, 012110,
000011;
6. Ливада с площ от 1,524 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
012121, м. „Барите“, при грА.ци имоти с номера: 012120, 012116, 012117;
7. Нива с площ от 1,206 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 202018,
м. „Айдарци“, при грА.ци имоти с номера: 202099, 202017, 202011, 202019,207043;
8. Нива с площ от 1,875 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 207006,
м. „Крива река“, при грА.ци имоти с номера: 207005, 207007, 207012;
9. Нива с площ от 3,200 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 209007,
м. „Попова падина“, при грА.ци имоти с номера: 000330, 209006, 209018, 209008;
10. Нива с площ от 1,239 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 212220,
м. „Изливо“, при грА.ци имоти с номера: 212098, 212219, 212224, 212221, 212223;
11. Нива с площ от 3,500 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 218048,
м. „Адърчалия“, при грА.ци имоти с номера: 000125, 218063, 218049, 218020;
12. Нива с площ от 4,799 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 219164,
м. „Адърчалия“, при грА.ци имоти с номера: 219099, 219144, 219176, 219165;
13. Нива с площ от 6,085 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 229006,
м. „Попова падина“, при грА.ци имоти с номера: 219099, 229005, 229022, 229021,
229007;
14. Нива с площ от 4,201 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 241082,
м. „Янино раске“, при грА.ци имоти с номера: 241025, 241081, 241094, 241093, 241089,
241087, 241088, 240087, 241086, 241085, 241083;
15. Ливада с площ от 2,000 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
246015, м. „Обретеница“, при грА.ци имоти с номера 246034, 246014, 246097, 246016;
16. Ливада с площ от 3,395 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
249006, м. „Порой“, при грА.ци имоти с номера: 249013, 249003, 249001, 249004,
249007;
17. Нива с площ от 2,796 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 251018,
м. „Крушите“, при грА.ци имоти с номера: 000089, 251017, 251098, 251026, 251022;
2
18. Ливада с площ от 0,500 дка в землището на село Долни Лозен, м. „Изворо“,
идентификатор 44063.6205.210, при съседни имоти с идентификатори: 44063.6205.211,
44063.6205.207, 44063.6205.451, 44063.6205.209, 44063.6205.206;
19. Нива с площ от 0,100 дка в землището на село Долни Лозен, с площ по
скица 107 кв.м., м. „Гюрушин дол“, идентификатор 44063.6216.244, при съседи имоти
с идентификатори: 44063.6216.245, 44063.6216.242, 44063.6216.240;
20. Ливада с площ от 1,000 дка в землището на село Долни Лозен, с площ по
скица 999 кв.м., м. „Ракита“, идентификатор 44063.6236.216, при съседни имоти с
идентификатори: 44063.6236.217, 44063.6236.195, 44063.6236.215, 44063.6236.512;
21. Поземлен имот с площ от 1123,00 кв.м. в землището на село Лозен,
идентификатор 44063.6233.312, при съседни имоти с идентификатори: 44063.6233.313,
44063.6233.327, 44063.6233.328, 44063.6233.329, 44063.6233.311, 44063.6233.723;
22. Поземлен имот с площ от 1149,00 кв.м. в землището на село Лозен,
идентификатор 44063.6233.313, при съседни имоти с идентификатори 44063.6233.314,
44063.6233.325, 44063.6233.326, 44063.6233.327, 44063.6233.312, 44063.6233.723.
Ищците твърдят, че и те, и ответниците, имат общ наследодател – Г.П. Т., роден през
1853г. и починал през 1945г. Негови наследници били съпругата му Е.Д.П., починала през
1957г., синът му С.Г.П., починал през 2008г., и дъщеря му С. Г. Г., починала през 1988г.
Първоначалният ищец, съответно неговите наследници, били наследници на С. Г. Г., а
ответниците били наследници на С.Г.П.. От своя страна Г.П. Т. бил наследник на П.Т.Д.:
наследниците били общо трима братя – Я.П. Т., Г.П. Т. и Д.П. Т.. П.Т.Д. починал през 1915г.,
като след смъртта му и преди колективизацията на земите същите били собственост на
братята П.-Т.и, което се установявало от протокол, воден за имотите на домакинствата в село
Долни Лозен през 1921г. Там било записано, че те притежават общо 134,1 дка работна земя.
При колективизацията на земите в периода 1944-1950г. /според ищците няма точни данни
кога имотите са внесени в ТКЗС/ Околийският народен съвет дал указА.я на Председателя
на ТКЗС, че встъпителна вноска внася не всеки член-кооператор, а всяко домакинство.
Твърди, че, ако и да няма изрично документи за това, братята П.-Т.и поделили земите си.
При внасянето на земите в ТКЗС /1950г./ Г.П. Т. бил починал, затова и при спазване на
указА.ята на околийския съвет като внасящ ги бил вписан само единият от членовете на
домакинството му – С.Г. Т.. Това била и причината само С. Т. да бъде вписан в емлячните
регистри. При начеването на земеделската реституция заявление за възстановяване до
Поземлената комисия било подадено от С. Т. от името на всички наследници. После обаче
това било задраскано в заявлението и било поправено, че се внася от него като собственик
на имотите. Предвид факта, че към момента на колективизацията имотите били собственост
не лично на С. Т., а на всички наследници на Г.П. Т., то неправилно и неправомерно те били
възстановени само на един от тях. В насрочените по делото публични съдебни заседА.я
ищцата Т. К. Г. се явява лично, а останалите ищци не се явяват. Представляват се от адв. Т.,
която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезА.я.
Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 400100/09.12.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. и В. С. К. чрез
адв. М. Х. са подали Писмен отговор, вх. № 138876/04.07.2022г. на СРС, с който оспорват
предявените искове като недопустими. Твърдят, че липсва подадено заявление в срока по чл.
11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на общия
наследодател върху процесните имоти, нито за предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради
което претенциите се явявали недопустими. Действително било подадено заявление до
Поземлената комисия, но то било от С.П., но не като наследник, а в лично качество, тъй като
в заявлението този бланков текст бил зачертан. В лично качество С.П. извършил всички
действия по реституционното производство. Оспорва се собствеността върху имотите да е
на общия на стрА.те наследодател, а имотите при колективизацията били записА. на името
3
на С. Т.. Искът бил недопустим и поради това, че в полза на ответниците бил изтекъл 10-
годишен срок на придобивна давност и те били собственици на имота и на това евентуално
заявено основание, в каквато насока правят изрично възражение. Исковете се оспорват и
като неоснователни. Не се спори, че процесните имоти са били собственост на Г.П. Т., който
на свой ред ги е придобил от баща си П.Т.Д.. Към момента на внасянето им в ТКЗС обаче те
били лична собственост на С.Г.П., в каквато насока било и вписването в емлячния регистър.
Доводите в противна насока от страна на ищците се оспорват. Поради това имотите
правилно били възстановени на С.П., а не на наследниците на Г.П. Т.. В насрочените по
делото публични съдебни заседА.я ответниците не се явяват, като се представляват от адв.
Х., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезА.я.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 396989/06.12.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събрА.те по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Съгласно ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3А, и ТР 1-1997-ОСГК, тъй като искът с правна
квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент,
условие за допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.
1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи
в реални грА.ци или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на
собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай, че
ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока
по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на
крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2007г.,
т.е. до 12.05.2007г., правото му да иска от поземлената комисия / общинската служба по
земеделие издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални грА.ци ще е
погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ хипотетично да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на
решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца,
нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал.
1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска
земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 444/05.11.2020г. на Кметството в село
Лозен /Столична община/, П.Т.Д., роден през 1855г., е починал на 17.09.1915г., като негови
наследници по закон към датата на издаване на удостоверението са:
1. М.П. Т. /вдовица/, починала на 03.10.1931г.;
2. По линия на Я.П. Т. /негов син/, починал на 12.03.1967г. – Ю.Г.Йорд., Б.И.Йорд.,
Г.И.Йорд., И.П.А., М.И.А., С.И.А., С.А.Йорд., Б.С.Б., Е.Б.Б., СтА.сС.Б.Б., Йорд.А.Я., Н.С.Г.;
3. По линия на Г.П. Т. /негов син/, починал на 04.05.1945г. – Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т.,
В. С. К., К. Х. Г.;
4. По линия на Д.П. Т. /негов син/, починал на 05.04.1964г. – Т.Т.П., А.Т.П., Н.Д.П.,
И.Д.П..
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 423/27.10.2020г. на Кметството в село
Лозен /Столична община/, Г.П. Т., роден на 25.08.1893г., е починал на 04.05.1945г., като е
4
оставил за свои наследници по закон към датата на издаване на удостоверението:
1. Е.Д.П. /съпруга/, починала на 17.12.1957г.
2. С. Г.П. /син/, починал на 25.03.2008г., оставил от своя страна за наследници:
- Цв.С. Т. /син/, починал на 22.02.2019г., оставил от своя страна за наследници: Г. Г. Т.,
С. Ц. Т., А. Ц. Т.;
- В. С. К. /дъщеря/;
2. С. Г. Г. /дъщеря/, починала на 29.04.1988г., оставила от своя страна за наследници:
- Хр.И. Г. /съпруг/, починал на 24.11.2001г.;
- К. Х. Г. /син/;
- И. Х. Г. /син/, починал на 23.11.2001г., наследен от брат си К. Х. Г..
С вх. № 278/15.11.1991г. на Общинската поземлена комисия в село Лозен С.Г.П. е
подал искане по чл. 10-12 ЗСПЗЗ и чл. 13 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи в землището на село Долни Лозен, от които:
Ниви с обща площ от 35,4 дка, находящи се в местностите: „Азмаците“ –
2,8дка, „Фезолец“ – 1,3 дка, „Казачки път“ – 1,2 дка, „Рудината“ – 1,0 дка, „Димоска
бара/Сахтяница“ – 1,3 дка, „Крива река“ – 1,0 дка, „Изворо“ – 3,2 дка, „Адърчалия“ –
3,5 дка, „Адърчалия“ – 3,5 дка, „Райкова ливада“ – 2,0 дка, „Райкова ливада“ – 1,0 дка,
„Янино раске“ – 2,0 дка, „Чикеро“ – 2,2 дка, „Попова падина“ – 2,0 дка, „Черна бара“ –
1,4 дка, „Айдарица“ – 1,5 дка, „Райкова ливада“ – 1,2 дка, „Гюрушин дол“ – 0,1 дка,
„Черна бара“ – 0,4 дка.
Ливади с обща площ от 12,7 дка, находящи се в местностите: „Барите“ – 4,6
дка, „Порой“ – 3,4 дка, „Обретеница“ – 2,0 дка, „Крива река“ – 1,0 дка, „Изворо“ – 0,5
дка, „Дупките“ – 0,2 дка, „Ракита“ – 1,0 дка.
В заявлението е вписано, че С.Г.П. е наследник на Г.П. Т. съгласно удостоверение за
наследници № 2227/13.11.1991г. Името „Г.П. Т.“ и номерът на удостоверението за
наследници са задраскА., като на същия ред, където се намира това задраскано име, е
вписано ръкописно „собственик“. Към заявлението са приложени заверен препис от
емлячния регистър, удостоверението за наследници, обяснения за имотите, декларация за
имотите, декларации от С.П., Хр. Г., И. Г. и К. Г. за вилни парцели и имоти за
самозадоволяване, както и декларация за идентичност на името от С.П.. В рамките на
реституционното производство, образувано въз основа на заявлението, са издадени
съответни решения на ПК/ОСЗ/ОСЗГ, с които е възстановено/признато правото на
собственост върху съответни земеделски земи на С.Г.П., съответно са налице откази за това.
С оглед горното и за да прецени допустимостта на предявения иск съдът следва да
установи дали заявлението с вх. № 278/15.11.1991г. на ОПК-Лозен е подадено от С.Г.П. в
лично качество или като един от наследниците на Г.П. Т.. Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК съдът
преценява доказателствената стойност на документ, в който има зачерквА.я, изтривА.я,
добавки и други недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Авторството на
заявлението не е оспорено по делото. За това кога /към момента на подаване на заявлението
или след това/ са зачертА. имената на Г.П. Т. и номерът на удостоверението за наследници,
съответно е дописано „собственик“, по делото не са ангажирА. доказателства. Логично е, за
да бъде зачертан един текст, то същият да е бил вече изписан към момента на зачертаването
му, съответно към добавяне на нов текст встрА. от него. Думата „собственик“ е изписана с
видимо различен почерк.
Настоящият състав на съда приема, че заявлението е подадено от С.Г.П. в качеството
му на наследник на Г.П. Т., като това обстоятелство е коригирано в подаденото заявление в
неуточнен последващ момент и от неустановено по делото лице. Аргументите на съда за
5
този извод са:
1. Към заявлението е приложено удостоверение за наследниците на Г.П. Т.,
каквото се прилага само в случаите, когато заявлението се подава от наследник – чл.
13, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ.
2. Към заявлението С.Г.П. е депозирал и Декларация от 14.11.1991г., в която
разпознава себе си именно като наследник на Г.П. Т.. В Заявление от 12.02.1992г. той
също е посочил, че „като наследник на Г.П. Т. съм подал заявление с вх. №
278/15.11.1991г.“. /Следва да се обърне внимА.е, че е налице и Заявление без дата, с
което С.Г.П., посочен като наследник на Г.П. Т., е поискал възстановяване на правото
на собственост върху имот в м. „Казачки път“. В заявлението обаче е посочено, че се
иска възстановяването на правото на собственост на наследниците на С.Г.П../
При това положение съдът намира, че исковата молба е подадена от надлежно
легитимирано и разполагащо с правен интерес лице, като обективирА.те в нея искове са
допустими и следва да бъдат разгледА. по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признА.е на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове е за ищците. Същите следва да установят, че към момента на образуване на ТКЗС
техният наследодател Г.П. Т. е бил собственик на процесните имоти, наличието на
наследствено правоприемство в тяхна полза по отношение на прекия им наследодател,
наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както и
идентичността на имотите. Ответниците следва да докажат, че правото на собственост върху
заявените за възстановяване имоти към момента на колективизацията е било на техния
наследодател С.П..
СтрА.те не спорят, че процесните имоти в определен момент са били собственост на
Г.П. Т., който на свой ред ги е придобил от П.Т.Д.. Спорът между стрА.те е концентриран в
това дали към момента на колективизацията тези имоти все още са били собствени на Г.П. Т.,
съответно на неговите наследници, или са били вече собственост само на сина му С.Г.П..
Съдът намира, независимо дали наследодателят на стрА.те е вписан в съответни документи
като „Пешев“ или „Пешов“, то се касае за едно и също лице.
Предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост
върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС,
ДЗС или другите селскостопански оргА.зации /ТР 1-1997-ОСГК/. Следователно решаващо
значение за основателността на предявените искове има установяването на това кой е бил
собственик на процесните имоти към датата на включването им в ТКЗС – Г.П. Т.,
респективно неговите наследници, или само С.Г.П.. Последващите факти, дори да са свързА.
с придобиването на права върху имота след възстановяване на собствеността /например по
давност/, са ирелевантни, а основА.те на тях правопогасяващи и правоизключващи
възражения са недопустими и не следва да бъдат разглеждА. в настоящото производство
/арг. р.40/26.02.2016г.-гр.д.4109/2015г.-ВКС, 1г.о./. Същото се отнася и за това кой, как и на
какво основание евентуално е ползвал земите след колективизацията, преди и след 1991г.
По делото не се установи кога точно е извършена колективизацията в село Долни
Лозен, съответно кога процесните земи са внесени в ТКЗС. Това не става ясно и от
представения заверен от Регионалния държавен архив в град София препис от „Списък на
учредителите на ТКЗС през 1947г. с. Д. Лозен“. Датата на списъка видимо е преправяна
/1944г. и 1947г./ Факт е, че към 1950-1951г. в село Долни Лозен вече е имало ТКЗС. Това се
вижда от Писмо, изх. № 4363/11.12.1950г. на Околийския народен съвет в град София до
Председателя на ТКЗС в село Долни Лозен, от Заявлението на С. Т. до Председателя на
6
ТКЗС „Трактор“ в село Долни Лозен, вх. № 600/20.04.1951г., от Заявление, вх. №
266/10.04.1957г., от С. Г. И. /Г./ до ТКЗС „Трактор“ в село Долни Лозен, както и списъка на л.
23 от делото.
Не се установява обаче по никакъв начин заявените за възстановяване имоти към
датата на колективизацията да са били собственост на Г.П. Т., съответно след смъртта му
през 1945г. да са били съсобственост на неговите наследници.
Представеният Протокол от 18.01.1921г. отразява, че братята П.-Т.и притежават 134
декара и 1 ар работна земя, обработват я непосредствено и тя не подлежи на отчуждаване.
Кои точно земи се включват в тези 134,1 дка не е установено, а заявените от С.П. за
възстановяване земи са доста по-малко. Не е доказано несъмнено и кои точно са били
братята П.-Т.и. Може би са били Я. Т., Г. Т. и Д. Т., но това е единствено предположение. Не
са ангажирА. доказателства за извършена делба или разпределяне на тези имоти.
Писмо, изх. № 4363/11.12.1950г. на Околийския народен съвет в град София до
Председателя на ТКЗС в село Долни Лозен не установява кой какви земи е притежавал.
Заявление, вх. № 600/20.04.1951г. на ТКЗС „Трактор“ , е подадено от С. Г.ев Т., който
иска да му бъде върнато движимото и недвижимо имущество, което е внесъл в стопанството
през предходната есен, насилен и заплашен с глоби и тежки наряди. Т.е. то е индиция много
повече за това, че С. Т. е внесъл своите собствени земи.
Заявлението с вх. № 266/10.04.1957г. до ТКЗС „Трактор“, подадено от С. Г. И. /Г./, по
никакъв начин не установява притежА.е на земи преди колективизацията. То свидетелства
единствено, че тя иска издаване на удостоверение, че е освободена от работа в ТКЗС, за да
постъпи на работа в кооперация за плетене на ръка съгласно спогодба със Съветския съюз.
Следва да се има предвид, че ищцовата страна следва да докаже пълно и главно, че
общият наследодател на стрА.те към датата на кооперирането на имотите е бил техен
собственик, което по делото не бе направено. Твърдяното право на собственост на Г.П. Т.,
съответно на всички негови наследници, върху земеделските имоти към момента на
колективизацията се обосновава единствено с догадки и предположения, което по никакъв
начин не е достатъчно да обоснове основателност на предявените искове.
ПоказА.ята на разпитаната по делото свидетелка Асенка В. също не установяват
факти в подкрепа на застъпваната от ищците теза. Свидетелката е родена през 1946г., т.е. в
процеса на колективизацията или не е била родена, или е била на няколко години, т.е. ясни
лични и обективни спомени за това кой какви имоти притежавал трудно би могла да има.
Познава земеделските масиви в района, тъй като е работила като трактористка в ТКЗС „Д-р
Иван Пашов“ на ул. „Чепинско шосе“, като са били в един АПК. Съобщава как са се
обработвали/ползвали имотите, докато е имало стопанство, както и след 1991г., както и за
известни ú разговори и отношения между стрА.те по повод на имотите, които факти не са
свързА. с предмета на доказване по делото.
Напротив, от страна на ответниците е доказано, че техният наследодател С.Г.П. към
момента на колективизацията е бил собственик на земеделските земи, заявени за
възстановяване. По делото е налице заверена от кметството в село Лозен извадка от
емлячния регистър, стр. 623, партида 614, видно от която заявените за възстановяване имоти
са вписА. като собственост на С.Г.П.. Неоснователни са възраженията на ищците, че
емлячният регистър не може да служи за установяване на правото на собственост върху
земеделските земи преди внасянето им в ТКЗС. Това е така, тъй като чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ
предвижда, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи,
включени в ТКЗС, към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални
актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС
/отм./, но и с протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС,
счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността
7
на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ следователно е допустимо да бъде
установена чрез доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на
собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона
форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/. Принадлежността на
правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в
закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвА.я за
принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди образуване на
ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени
именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за
членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано
предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е счел за
достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Тази
втора група предвидени от закона доказателства не съдържа данни и не удостоверява по
категоричен начин придобивния способ, посредством който е придобито правото на
собственост. Доколкото обаче в закона специално е предвидено, че те удостоверяват
принадлежността на правото на собственост към релевантния момент без да е необходимо
да бъдат представяни и други доказателства за същия факт, то следва да се приеме, че се
допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър, т.е.
чрез отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името
на определено лице, независимо от момента на придобиване на собствеността и
основанието за това. Затова и препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно
доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота
преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Така: р.223/10.05.2010г.-к.гр.д.205/2009г.-ВКС,2г.о.,
р.155/28.04.2010г.-к.гр.д.134/2009г.-ВКС,2г.о.
Подадената от Н.Д.П. декларация от 20.07.1992г. касае земи, вписА. в друга част от
емлячния регистър – стр. 285, партида 277, като се различават като обща площ от заявените
от С.П..
Доколкото ищците не са установили притежавано към момента на колективизацията
право на собственост от Г.П. Т. или неговите наследници по отношение на имоти, то е
безпредметно да бъде извършвана съпоставка и сравнение между имотите, които са описА. в
исковата молба, и тези, заявени за възстановяване.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Останалите
доводи, заявени от стрА.те, не променят този извод, поради което няма логическа и
процесуална необходимост да бъдат подробно обсъждА..
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ответниците, които своевременно са заявили претенция в тази насока.
Ответниците са доказали разноски за заплатени адвокатски хонорари от общо 5000,00
лева /3000,00 лева по гр.д. № 72119/2021г. на СРС и 2000,00 лева по к.ч.гр.д. № 5063/2023г.
на ВКС/, които следва да бъдат присъдени в тяхна полза. Всеки от правоприемниците на
ищеца следва да заплати общо по 1/3 част от посочената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. Г., ЕГН **********, от село Лозен /Столична
община/, починал в хода на производството и заменен като страна в производството от
наследниците си по закон П. В. Г., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/, В. К.
8
Г., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/ и Т. К. Г., ЕГН **********, от село
Лозен /Столична община/, срещу Г. Г. Т., ЕГН **********, от село Лозен /Столична
община/, С. Ц. Т., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/, А. Ц. Т., ЕГН
**********, от село Лозен /Столична община/, и В. С. К., ЕГН **********, от село Лозен
/Столична община/, искове с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за
установено спрямо ответниците, че общият наследодател на стрА.те Г.П. Т. към
момента на колективизацията /приблизително 1944-1950г./ е бил собственик на
следните недвижими имоти, а именно:
1. Нива с площ от 1,297 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 232032,
м. „Сръбски Азмак/Сахтян“, при грА.ци: имот 232033, имот 232091, имот № 232031,
имот № 232079;
2. Нива с площ от 2,407 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 520228,
м. „Казачки път“, при грА.ци имоти с номера: 517497, 000102, 520103, 520037, 520189;
3. Нива с площ от 1,037 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 516016,
м. „Рудината“, при грА.ци имоти с номера: 516015, 516017, 516018, 000223;
4. Ливада с площ от 0,506 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
011123, м. „Черна бара“, при грА.ци имоти с номера: 011125, 011124, 011118, 011132,
000006;
5. Ливада с площ от 2,998 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
012111, м. „Барите“, при грА.ци имоти с номера: 012112, 012122, 012246, 012110,
000011;
6. Ливада с площ от 1,524 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
012121, м. „Барите“, при грА.ци имоти с номера: 012120, 012116, 012117;
7. Нива с площ от 1,206 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 202018,
м. „Айдарци“, при грА.ци имоти с номера: 202099, 202017, 202011, 202019,207043;
8. Нива с площ от 1,875 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 207006,
м. „Крива река“, при грА.ци имоти с номера: 207005, 207007, 207012;
9. Нива с площ от 3,200 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 209007,
м. „Попова падина“, при грА.ци имоти с номера: 000330, 209006, 209018, 209008;
10. Нива с площ от 1,239 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 212220,
м. „Изливо“, при грА.ци имоти с номера: 212098, 212219, 212224, 212221, 212223;
11. Нива с площ от 3,500 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 218048,
м. „Адърчалия“, при грА.ци имоти с номера: 000125, 218063, 218049, 218020;
12. Нива с площ от 4,799 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 219164,
м. „Адърчалия“, при грА.ци имоти с номера: 219099, 219144, 219176, 219165;
13. Нива с площ от 6,085 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 229006,
м. „Попова падина“, при грА.ци имоти с номера: 219099, 229005, 229022, 229021,
229007;
14. Нива с площ от 4,201 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 241082,
м. „Янино раске“, при грА.ци имоти с номера: 241025, 241081, 241094, 241093, 241089,
241087, 241088, 240087, 241086, 241085, 241083;
15. Ливада с площ от 2,000 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
246015, м. „Обретеница“, при грА.ци имоти с номера 246034, 246014, 246097, 246016;
16. Ливада с площ от 3,395 дка в землището на село Долни Лозен, имот №
249006, м. „Порой“, при грА.ци имоти с номера: 249013, 249003, 249001, 249004,
249007;
17. Нива с площ от 2,796 дка в землището на село Долни Лозен, имот № 251018,
м. „Крушите“, при грА.ци имоти с номера: 000089, 251017, 251098, 251026, 251022;
18. Ливада с площ от 0,500 дка в землището на село Долни Лозен, м. „Изворо“,
идентификатор 44063.6205.210, при съседни имоти с идентификатори: 44063.6205.211,
44063.6205.207, 44063.6205.451, 44063.6205.209, 44063.6205.206;
9
19. Нива с площ от 0,100 дка в землището на село Долни Лозен, с площ по
скица 107 кв.м., м. „Гюрушин дол“, идентификатор 44063.6216.244, при съседи имоти
с идентификатори: 44063.6216.245, 44063.6216.242, 44063.6216.240;
20. Ливада с площ от 1,000 дка в землището на село Долни Лозен, с площ по
скица 999 кв.м., м. „Ракита“, идентификатор 44063.6236.216, при съседни имоти с
иденнификатори: 44063.6236.217, 44063.6236.195, 44063.6236.215, 44063.6236.512;
21. Поземлен имот с площ от 1123,00 кв.м. в землището на село Лозен,
идентификатор 44063.6233.312, при съседни имоти с идентификатори: 44063.6233.313,
44063.6233.327, 44063.6233.328, 44063.6233.329, 44063.6233.311, 44063.6233.723;
22. Поземлен имот с площ от 1149,00 кв.м. в землището на село Лозен,
идентификатор 44063.6233.313, при съседни имоти с идентификатори 44063.6233.314,
44063.6233.325, 44063.6233.326, 44063.6233.327, 44063.6233.312, 44063.6233.723.
ОСЪЖДА П. В. Г., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/, В. К. Г., ЕГН
**********, от село Лозен /Столична община/ и Т. К. Г., ЕГН **********, от село Лозен
/Столична община/, наследници и процесуални правоприемници на починалия в хода на
производството първоначален ищец К. Х. Г., ЕГН **********, от село Лозен /Столична
община/, да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Г. Г. Т., ЕГН **********, от село
Лозен /Столична община/, С. Ц. Т., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/, А.
Ц. Т., ЕГН **********, от село Лозен /Столична община/, и В. С. К., ЕГН **********, от
село Лозен /Столична община/, сумата от общо 5000,00 лева, представляваща съдебни
разноски по гр.д. № 72119/2021г. на СРС и к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС, като всеки от
ищците заплати по общо 1/3 част от така присъдената сума.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на стрА.те.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10