Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13972 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 432738/19.06.2018 г., постановено по гр. д. № 30783/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав, е осъден „Д.З.“ АД да заплати на В.Г.П. - А. сумата от 500, 24 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 226220/2014 г., образувана при „Д.З.“ АД във връзка с настъпило в периода от 13.06.2014 г. - 16.06.2014 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба - 16.05.2017 г., до окончателното изплащане и сумата от 132, 26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.10.2014 г. - 16.05.2017 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 193, 15 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски пред СРС, а ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 245, 53 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по делото пред СРС
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от ищцата В.Г.П. - А.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователното обезщетение следва
да е равно на действителната стойност на причинената вреда. Условие за това е
щетите да са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Също така обезщетението не следва да надвишава действителната
стойностна вредата, но следва да е еквивалентно на действителната стойност на
увредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение възлиза на действителната стойност на причинената
вреда. Счита, че правилно решаващият съд е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответното дружество, но неправилно е приел
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Действителната стойност на
причинената вреда е стойността, срещу която увреденият автомобил може да се
възстанови в състоянието, в което е бил преди настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно направените пояснения от вещото лице в проведеното на
18.04.2018 г. открито съдебно заседание действителната стойност та процесния
автомобил е по - висока от първоначално определената сума в размер на 7 940 лв.
Също така е уточнило, че автомобилите с неговите характеристики, оборудване и
възраст, са тези от посочените в заключението, чиято пазарна стойност е над 9
000 лв. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения
иск в пълния предявен размер, както и да й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Д.З.“ АД. Не е заявено
становище във връзка с депозираната въззивна жалба и в проведеното в настоящото
производство открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че за времето от 21.00 ч. на
13.06.2014 г. до 16.00 ч„ на 16.06.2014 г. в гр. София, ул. „Ген. Стефан
Тошев“, пред № 78, е откраднат собствения й лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, рег. № *****КК. Към момента на кражбата лекият автомобил е бил
застрахован по застраховка „Пълно Каско“ на МПС при ответното дружество. Срокът
на действие на застрахователния договор е от 00.00 на 02.08.2013 г. до 24.00 ч.
на 01.08.2014 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие своевременно
е уведомил ответника, като е отправил искане за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение. Във връзка с това при ответника е образувана щета
№ 226220/2014 г. Изпълнил всички указания на застрахователя и представил
необходимите документи. На 09.10.2014 г. ответникът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 7 223 лв. Счита, че така определеното обезщетение не
обхваща всички претърпени имуществени верди, тъй като обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредите към деня на настъпване на събитието. Счита, че
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 8 900 лв., в който размер е и уговорената
застрахователна сума, определена от представител на застрахователя и върху
която е изчислен размера на дължимата и заплатена застрахователна премия. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1
677 лв. - главница, 441, 98 лв. - лихва за периода 10.10.2014 г. - 16.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане
на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага съображения, че изплатеното
застрахователно обезщетение обхваща всички претърпени вреди. При пълна загуба
на застрахованото МПС, каквото е налице в случая, не би могло да се получи
обезщетение, по - голямо от стойността на застрахования автомобил към деня на
настъпване на събитието, на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Твърди, че при сключване
на договора МПС е подзастраховано по смисъла на чл.205, ал.1 КЗ (отм.). Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения препис от застрахователна полица №
121313004051 на 01.08.2013 г. между страните по делото е сключен договор за
застраховка „Каско“ относно лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № *****КК.
Срокът на действие на договора е от 00.00 ч. на 02.08.2013 г. до 24.00 ч. на
01.08.2014 г. Уговорената застрахователна сума възлиза на 8 900 лв., а
застрахователната премия е 380, 48 лв., платима разсрочено.
На 17.06.2014 г. ищцата е отправила искане до ответника за
оценка на щети във връзка с настъпило на 16.06.2014 г. застрахователно събитие.
В искането е посочено, че на 13.06.2014 г., в 21.00 ч. е паркирала застрахования
автомобил на ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 78, в близост до училището за деца с
увреден слух. На 16.06.2014 г., в 16.00 ч. установила, че автомобилът го няма.
Видно от представеното удостоверение рег. №
ЗМ2057/30.06.2014 г., издадено от СДВР, 06 РУ „Полиция“, ищцата е заявила на
16.06.2014 г., че противозаконно й е отнет лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, рег. № *****КК, син металик, производство 2006 г. МПС е било паркирано
за времето от 21.00 ч. на 13.06.2014 г. до 16.00 ч. на 16.06.2014 г. в гр.
София, ул. „Ген„ Стефан Тошев“, пред № 78. По случая е образувано досъдебно
производство ЗМ 2057/2014 по описа на 06 РУП-СДВР, срещу неизвестен извършител.
Към момента на съставяне на удостоверението автомобилът и извършителят не са
открити. Същите не са открити и към
30.09.2014 г., предвид представеното удостоверение от 06 РУП-СДВР.
С постановление от 25.08.2014 г. досъдебното производство №
ЗМ 2057/2014 г. по описа на 06 РУП-СДВР е спряно.
От заключението на вещото лице С.Д.С.по изслушаната пред
СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно дадено, се установява, че от датата на сключване на застрахователния
договор до датата на настъпване на застрахователното събитие са изминали 10
месеца - 318 дни. При месечна стъпка на овехтяване от 1 % и доколкото
имуществото е застраховано за сумата от 8 900 лв., то действителната стойностна
застрахованото имущество възлиза приблизително на 7 970 лв. Вторият използван от вещото лице вариант за
определяне действителната стойност на застрахования автомобил е въз основа на
извършени справки от вестник „Мобиле.бг“, при заложена корекция спрямо годината
на производство. Така вещото лице е определило действителната стойност на
имуществото приблизително на 7 900 лв. Предвид предложените варианти вещото
лице е приело, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие възлиза на 7 940 лв. Към датата на
сключване на застрахователния договор ответникът е работил с каталог Шваке
5/2013 г. стр.2085, ред 4, код 1050 и е определил застрахователната сума на 8
900 лв. За тази марка и модел няма голямо предлагане на пазара. Предвид
характеристиките на автомобила и периода на експлоатация от 6 години, пазарната
им цена към м.08.2013 г. варира от 9 200 лв. до 9 600 лв. Осреднената стойност
възлиза на 9 200 лв. Вещото лице приема, че към датата на сключване на
застрахователна полица - 01.08.2013 г., стойността на процесния автомобил,
определена по средни пазарни цени, възлиза на 9 150 лв. След проучване и анализ
на пазара вещото лице е приело, че действителната стойност на процесиня
автомобил към момента на настъпване на
застрахователното събитие - 16.06.2014 г., възлиза на 7 940 лв. При изслушване
на вещото лице в проведеното на 18.04.2018 г. открито съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че разликата между посочените модели на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“ и процесния е в мощността на двигателя.вещото лице е
отчело и годината на производство - 2006 г., съобразно която е направил
необходимата корекция към момента на извършване на кражбата. Посочените в
експертизата автомобили с модел 1, 4 D, произведени през 2007 г., са с близки
характеристики с процесния автомобил, с изключение на посочения в т.5. Мощността
на двигателя е една и къща 66 киловата.
Различна е формата на фара и решетката. При определяне на действителната стойностна
процесния автомобил е установил наличието на подзастраховане, но не е прилагал
коефициент за това. Разликата е от 250 лв. При отговора на последния въпрос на
ответника е посочил действителната стойност на застрахования автомобил без да
прилага коефициент за подзастраховане.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, е обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Между страните в производството е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на
МПС”, сключен на 01.08.2013 г. Обект на договора и съответно на
застрахователното покритие е лек автомобил марка „Тойта”, модел „Ярис“, рег. № *****КК.
Страните не спорят, че при сключване на застрахователния договор застрахованият
е платил дължимата първа застрахователна премия, съгласно изискването на
чл.192, ал.1 КЗ (отм.). Ето защо и на основание чл.187 КЗ (отм.) застрахователният
договор е влязъл в сила. Предвид обстоятелството, че застрахованият е приел
писмено установените от застрахователя общи условя и на основание чл.186, ал.1 КЗ (отм.), същите са задължителни за страните и регулират спорното
правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – в периода от 21.00 ч. на 13.06.2014 г. до 16.00 ч. на 16.06.2014 г.,
застрахованият автомобил е противозаконно отнет. Застрахователят
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи отговорност за всички вреди,
които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Застрахователното обезщетение при имущественото
застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите
от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ. С оглед характера на
застрахователното обезщетение конкретният му размер се определя в зависимост от
размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната
стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. В
чл.203 КЗ (отм.) е регламентирано как следва да се определи сумата, срещу която
се застрахова имуществото - въз основа на действителната или възстановителна стойност
на вещта към момента на подписване на полицата. В нормата на чл. 205, ал.1 КЗ
(отм.) е регламентирано, ако е уговорена по - малка застрахователна сума от
действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната стойност.
В разглеждания случай застрахователната сума възлиза на 8
900 лв., а действителната стойност на застрахованото имущество към датата на
сключване на застрахователния договор възлиза на 9 150 лв., предвид
неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа
експертиза. С оглед на това размерът на застрахователното обезщетение, определен
като съотношение между посочените стойности – 8900/9150 = 0, 9726775. Към
момента на настъпване на застрахователното събитие средната пазарна стойност на
застрахования лек автомобил възлиза 7 940 лв. Ето защо дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 7723, 06 лв. Същевременно застрахователят
е заплати застрахователно обезщетение в размер на 7 223 лв. Ето защо
неизпълнената част от задължението на ответника възлиза на 500, 06 лв.
Неоснователен е релевираният от жалбоподателя довод, че
пазарната стойност на застрахования автомобил към момента на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на над 9 000 лв., съгласно разясненията
на вещото лице, дадени в проведеното открито съдебно заседание. При изслушване
на вещото лице същото е пояснило, че е отчел годината на производство на
застрахования автомобил, съобразно което е направил необходимата корекция към
момента на извършване на кражбата. Автомобилите с модел 1, 4 D и 4 D, които е посочил в експертното заключение, са произведени
през 2007 г. и са с близки характеристики с процесния автомобил, като са
описани и констатираните разлики. Тези пояснения на вещото лице не дават
основание да се приеме, че средната пазарна цена на застрахования автомобил е
различна от определената в експертното заключение, тъй като правно релевантни
за определянето й са редица фактори, които вещото лице е отчело. Същото е
съобразило пазарната стойност на описаните в заключението автомобили, които са
с близки характеристики до процесния, но доколкото са произведени в различни
години, вещото лице е приложило съответния
коефициент. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза като компетентно дадено и задълбочено
обосновано. Същото не е оспорено от страните и по делото не са ангажирани
доказателства, които да разколебават доказателстевната му стойност. Отделно от
това от направените от вещото лице пояснения не се налагат поддържаните от
жалбоподателя изводи относно пазарната стойност на застрахованото имущество към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Решаващият съд е определил разликата между дължимото
застрахователно обезщетение и изплатеното такова от ответника на стойност от
500, 24 лв., която малко надхвърля определената в настоящото производство сума.
Същевременно на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и доколкото решението не е
обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено с новото решение.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята
забава същият дължи заплащане на обезщетение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Тъй
като жалбоподателката не е изложила доводи относно периода на забава и размера
на определената с обжалваното решение лихва за забава, както и обстоятелството,
че главният иск е неоснователен за разликата над уважения размер, предвид
нормата на чл.269 ГПК тези въпроси са извън въззивния контрол и не следва да се
обсъждат по същество.
По изложените съображения решението в обжалваната от ищеца част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй
като ответникът по жалбата не претендира сторените по делото разноски, както и
не са ангажирани доказателства такива да са направени, не следва да му се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 432738/19.06.2018 г., постановено по гр. д. №
30783/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от В.Г.П. – А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. Т.Б., срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр.
София, бул. „*******, с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 500, 24 (петстотин лева и двадесет и четири стотинки) лв. до
пълния предявен размер от 1 677 (хиляда шестстотин седемдесет и
седем) лв., както и е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 132, 26 (сто тридесет и два лева и
двадесети шест стотинки) лв., до пълния предявен размер от 441, 98 (четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки) лв.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.