Р
Е Ш Е
Н И Е
№260489
гр.Пловдив, 07.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с.,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр.д.№234 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Р.Д.М., ЕГН **********, И.Й.К., ЕГН **********, Л.Й.К., ЕГН **********,
първоначално действаща лично и със съгласието на законния си представител и
майка Р.М., и Х.Й.К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес:***, против
„Университетска многопрофилна болница за активно
лечение- ***“ ООД с ЕИК ***, със седалище- гр. *** и адрес на управление- ул. „***“
№ **.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че ищцата Р.М. е живяла във фактическо съжителство с Й. И. К. с ЕГН **********
в периода от ***г. до неговата смърт на *** г., а от връзката им се родили три
дъщери – ищците И., Л. и Х.. На ***г. Й. К. постъпил за планирано лечение в
ответната болница и бил настанен сам в стая № *** в отделението по ***, находящо се на *** на болничната сграда. К. се прибрал в
стаята си в 19:11 часа, а последно при него влизала санитарка в 19:53 часа на ***
г. На *** г. в болничната му стая възникнал пожар, като от записа на
охранителната камера, монтирана в коридора, е видно, че в 00 часа, 29 минути и
45 секунди под прага на помещението започват да излизат пламъци, а над вратата
– гъст бял дим, който бързо изпълва коридора. Твърди се, че от този момент в
продължение на 20 минути противопожарната известителна
система не се включва, поради което няма никаква реакция от страна на персонала
на болничното заведение за потушаване на огъня, респ. за оказване помощ на
пострадалия. В 00:51 часа на място пристигнал полицейски екип на ***, а малко
след това и екип на ***РСПБЗН – ***, който потушил пожара. Пострадалият Й. К. е
бил открит в банята към болничната си стая, дежурният лекар д-р К. А. веднага
му оказал медицинска помощ. Бил извикан екип на ***, който пристигнал в 01:29
часа и откарал К. в Клиниката по пластично-въстановителна
и естетична хирургия на ***, където той е приет в тежко общо състояние и
въпреки извършените оперативни интервенции, проведената интензивна терапия и
реанимация на *** в *** часа е починал.
По случая е било образувано ДП № *** по описа на ***, преписка вх. № *** по описа
на ОП – ***, което е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор.
Съгласно заключението на назначената в досъдебното производство
съдебномедицинска експерти-за на труп, смъртта на Й. К. се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, в резултат на тежките процеси на
ендогенна интоксикация, в резултат на пламъково
обгаряне. Настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с
възникналия пожар в УМБАЛ „***“ ООД. Ищците твърдят, че основна причина за
смъртта на техния близък е неизправност на пожароизвестителната
инсталация, монтирана в болницата. Позовават се на Наредба №Iз-1971 за строителнотехнически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, приложение № 1 към нея и Наредба № 8121з
– 647 / 02.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност, като в
исковата молба подробно излагат към кой клас и категория се числи болничната
сграда и какви пожароизвестители /с индивидуална
светлинна индикация за тревога/ следва да бъдат монтирани в помещенията. Сочат,
че пожароизвестителите се програ-мират
от производителя да правят връзка с централата на всеки 60 секунди, което
означавало, че предвид размерите на стая № *** между 1 и 3 минути е достатъчно,
за да се задейства пожароизвестителят. Твърдят, че на
видеозаписа не се забелязва реакция на задействана пожароизвестителна
инсталация за времето от възникване на пожара до пристигането на органите на
РСПБЗН, следователно, същата е била технически неизправна.
След научаване на трагичната вест, по време на
погребението, както и понастоя-щем ищците са
съкрушени напълно от нелепата загуба на своя близък, с който се намирали в
изключително емоционални, лични отношения, които винаги са почивали на обич,
разбирателство и взаимна привързаност. Покойният К. бил опора на семейството
си, изцяло осигурявал издръжката му, полагал е грижи за отглеждането и възпитанието на
децата, а след неговата смърт домът опустял. Загубата му породила огромен
психически стрес, мъка и жал, които не отслабват по интензитет и до днес и
ищците търпят огромни по обем душевни болки и страдания.
Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на всяка
от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лв. за претърпените от тях
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на техния
близък Й. К., настъпила в резултат на непозволено увреждане поради техническата
неизправност на притежаваната от болничното отделение пожароизвестителна
инсталация, а в условията на евентуалност- от противоправното
поведение на служители на ответника при или по повод на възложената им работа,
изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия в болничната стая пожар и
неоказване на помощ на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на
увреждането ***г. до окончателното изплащане на сумите.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмено
становище на ищците.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът УМБАЛ
„***“ ООД, с ЕИК ***, седалище- гр. *** и адрес на управление- ул. „***“ №***, подава
отговор, чрез упълномощените си процесуални представители адв.
В.К. и адв. И.Б., с който изразява становище за
неоснователност на исковете. По съществото на спора сочи, че собственик на сградата,
в която се помещава ответното болнично заведение, респ. на всички изградени
инсталации, е „***“ АД с ЕИК ***, а ответникът УМБАЛ „***“ ООД ползва сградата
в нейната цялост по силата на наемен договор и се явява лице, под чийто надзор
се намира пожароизвестителната инсталация. Не оспорва
фактите, че в стая №*** на лечебното заведение, където е бил настанен Й. К.,
през нощта на ***г. срещу ***г. след полунощ е възникнал пожар, че персоналът е
сигнализирал на телефон 112 за случващото се и след потушаване на пламъците от
екип на *** РСПБЗН- *** около 01:00 часа на пострадалия е оказана първа помощ
от дежурните д-р К. А. и медицинска сестра Ц. Х., че е бил извикан екип на ***
и К. е транспортиран в УМБАЛ „Св. Г.“***, където на ***г. починал от раните си.
Ответникът отрича ищцовите твърдения, че пожароизвестителната инсталация е била неизправна по
принцип и към датата на инцидента, че се е задействала едва 20 минути след
първите признаци на избухналия пожар, както и че персоналът на болницата не е
реагирал своевременно да бъде потушен пожарът и да се окаже помощ на
пострадалия К.. Сочи, че не е налице сложният фактически състав на
непозволеното увреждане по отношение на служители на болницата, поради което не
може да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество, като навежда следните твърдения: Сградата, в която се помещава
болницата, е била въведена в експлоатация с разрешение за ползване № *** на
Началника на РДНСК-***, като измежду изградените, приети и въведени в
експлоатация системи е именно процесната пожароизвестителна система. Същата е била тествана от
нарочна комисия с проведени единични и 72-часови изпитания, като е дадено
заключение, че инсталацията отговаря на изискванията и работи нормално. Освен
това, на ***г. „***“ АД е сключило с монтажника на инсталацията „***“ ООД
едногодишен договор №5643 за поддържане и обслужване на същата след въвеждането
й в експлоатация. Договорът е продължен с анекси от 08.01.2013г. и 01.09.2014г.
и към момента на възникване на процесния пожар е бил
в сила. В изпълнение на договора ангажираното с поддръжка дружество е
извършвало редовно профилактика на пожароизвестителната
система, отразено в надлежни протоколи, включително през месец ***г. е
констатирано, че системата функционира нормално. Твърди се още, че пожароизвестителната инсталация се е задействала веднага
щом са били налице обективните условия за това. Категорични данни, че както
звуковите, така и светлинните датчици са се задействали има към 00 часа и 30
минути на ***г. На сигнализацията първо се отзовала санитарката А. Я. и веднага
след това изпълняващите дежурство медицинска сестра Ц. Х. и д-р К. А., които се
опитали да угасят пожара с наличните подвижни пожарогасители, сигнализирали на
телефон 112 /в диспечерския пункт на *** РСПБЗН съобщението
е получено в 00:35часа/ и предприели евакуация на болните. Междувременно в
потушаването се включил и останалият медицински персонал, успели да вкарат
пожарогасител в долната част на вратата, където се била отворила дупка, и
загасили пламъците. Екипът на пожарна безопасност извадил намиращия се в банята
К.. В отговора се съдържа описание по часове и минути на действията на
болничния персонал, отразени във видеозаписа от охранителната камера в коридора
пред стая № ***. Поддържа се, че няма причинно-следствена връзка между
състоянието на пожаро-известителната инсталация,
респ. поведението на дежурния болничен персонал и настъпилия летален изход за К.,
като видно от съдебно-медицинската експертиза на труп №***, извършена в хода на
досъдебното производство, смъртта е настъпила в резултат на пламъково
изгаряне, т.е. причина се явявал самият пожар и нищо друго. Самата система не
би могла да причини нечия смърт. С оглед на всичко гореизложено, ответникът
твърди, че липсва противоправно поведение- както що
се касае до неизправност на пожароизвестителната
система, така и досежно поведение на служителите в
болницата. Твърди също, че в случая се касае за сто процента самоувреждане от страна на пострадалия, тъй като К. сам е
предизвикал пожара в болничната стая, като е запалил с цигара, запалка или
кибрит лесно горимите завивки от леглата. Дали го е
извършил нарочно или поради небрежност не било от значение. Позовава се на
заключението, което се съдържа в пожаротехническата
експертиза, изготвена в досъдебното производство, както и на показанията на В.Й.
– жената, с която К. живеел на семейни начала, дадени пред дознателя.
В условията на евентуалност, навежда твърдения за решаващ процент на принос към
вредоносния резултат от страна на пострадалия-90% с мотиви, че К. сам е
предизвикал пожара, а и поради дългогодишната злоупотреба с алкохол е страдал
от алкохолна болест и зависимост, увредила органите му и отразила се негативно
на възможността му да преодолее интоксикации. Освен това, ответникът оспорва активната легитимация на ищцата Р.Д.М.,
тъй като към момента на настъпване на смъртта на К. същата не е живяла във
фактическо съжителство с него, а и никога не са сключвали официално брак. Двамата
не били близки, като контактите им се ограничавали само във връзка с децата.
Подробни съображения по спора са изложени в писмена
защита на адвокат К. и адвокат Б.- пълномощници на
ответника. Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Не е спорно между страните, че на *** срещу *** след
полунощ в стая №*** на УМБАЛ “***“, където е настанен за лечение Й. К.,
възникнал пожар, който е бил потушен от екип на *** РСПБЗН- ***, както и че е
извикан екип на ***, който транспортирал пострадалия в УМБАЛ „***“, където на *** той починал.
По делото не е формиран спор и по отношение на
обстоятелството, че собственик на сградата, в която се помещава ответната
болница в т.ч. всички налични в нея инсталации и съоръжения вкл. пожароизвестителната система, е „***“ АД, а УМБАЛ „***“ ООД
ползва същата по силата на договор за наем от 01.04.2012г., сключен с „***”АД,
и се явява лице, под чийто надзор се намира пожароизвестителната
инсталация на болничната сграда.
Представен е договор за строителство №***г., сключен
между „***“АД, като възложител, и „***“ ООД, като изпълнител, от който е видно,
че възложителят е възложил на изпълнителя да достави и монтира описаните
системи, сред които и такава за пожароизвестяване.
Установява се от приетите- протокол от ***г. за
единични изпитания и протокол за проведена 72- часова проба при експлоатационни
условия, че пожаро-известителната инсталация работи нормално и може да бъде въведена в
експлоатация от ***г.
Видно от представеното Разрешение за ползване №***г. ,
издадено от Началник РДНСК- ***, строежът- „***“ е въведен в експлоатация на ***г.
Сключен е на ***г. договор за поддръжка на пожароизвестителна система между „***“АД, в качеството на
възложител, и „***“ ООД- изпълнител, по силата на който дружеството- изпълнител
е поело задължение да извършва ежемесечна поддръжка и обслужване на системата,
като срокът на договора е продължен с анекси от 08.01.2013г., 01.09.2014г.
В изпълнение на задълженията по горепосочения договор
са провеждани от изпълнителя профилактика и изпитания на пожароизвестителна
система на 02.09.2014г., 10.10.2014г., 07.11.2014г., 01.12.2014г. и
08.01.2015г., което се установява от предста-вените
протоколи, а видно от констатациите в тях- инсталацията работи нормално.
От приложеното към настоящото дело досъдебно производство
№***г. по описа на *** е видно,
че същото е
образувано на *** по реда на чл.212, ал.2 от НПК срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.330, ал.2, т.1 вр. с чл.330, ал.1
от НК- затова че на *** в гр. *** е запалил сграда, като пожарът е
представлявал опасност за живота на някого- Й.И.К.. С Постановление от *** на
ОП- *** досъдебното производство е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смъртта на дееца.
Няма спор между страните и
се установява от представените по делото- удостоверение
за наследници
№133/*** на Й.И.К., издадено от Община ***, и удостоверения за раждане на Х.К.,
И.К. и Л.К., че трите ищци са дъщери на Й. К. и негови наследници по закон, а
ищцата Р.М. е тяхна майка.
В хода на производството е допусната КСМПТЕ, с вещи
лица-д-р Т.Д. и инж. Н.П., от чието
заключение се установява, че при инцидента- пожар, станал на ***г.,
на Й. К. е
било причинено изгаряне ІІ- ра А, Б- ІІІ –та степен
на лицето, гръдния кош, горните крайници и долния десен крайник на площ 37% и оток
на мозъка и белите дробове, като смъртта на пострадалия се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на тежките процеси на
ендогенна интоксикация, в резултат на пламъковото обгаряне, и е в пряка причинно-следствена
връзка с изгарянията, получени при възникналия пожар в УМБАЛ “***“. Заболяванията, поради които К. е приет и лекуван в болничното заведение, нямат
отношение към настъпилата смърт. Пострадалият е бил в горящата стая около 21 минути при средно обемна температура
около и над 100 градуса, вследствие на което са се получили необратими термични
увреждания и след разгръщане на клиничните изяви на
развилите се болестни процеси на ***г. е
починал. Посочено е от експертите, че най-вероятната причина за възникване на
пожара е запалване на горими материали, намиращи се в
болничната стая №***, с открит огнеизточник- кибрит, запалка или цигара. Според заключението, огнището на пожара е мястото в непосредствена близост до вътрешната
страна на входната врата на стаята, като същият е предизвикан от действия на обитаващия стаята
пациент- Й. К.. Коментирано е, предвид наличните данни в протокола за оглед, че
пожарът не може да бъде причинен от „късо съединение” или „високо преходно
съпротивление”, доколкото е установено, че в огнището му няма разположени електрически кабели на токови
кръгове, съотв. няма монтирани контакти с включени
към тях ел. консуматори, няма дефекти в изолацията на тоководещите
части, както и външни механични повреди на електрическите проводници, захранващи
ел. консуматорите в болничната стая- климатик и
телевизор, които са запазили целостта си и са обгорели от
външната им страна, като по тях не са открити
следи от разтопен метал, характерни за пожари, причинени от „късо съединение” и
образуващи се вследствие от високата температура на електрическата дъга.
Възпроизведен е в заключението записът от охранителната камера, приложен по ДП №***г.,
отразяващ картината от мястото и времето на инцидента, описана е хронологията на събитията и реакциите на медицинския
персонал. Въз основа на записа, проверената техническа документация, касеща пожароизвестителната инсталация, и данните от протокола
за оглед е направен извод, че към ***г. и ***г. процесната инсталация е била в изправност. Експертите са констатирали, че дежурният персонал в болничното заведение е оповестил на телефон 112 за избухналия
пожар, като съобщението е получено в 00:35
часа на ***г., своевременно са започнати
действия за пожарогасене в обекта с наличните уреди и
кофи с вода, правени са неуспешни опити за влизане в горящата стая, същевременно са
предприети действия по евакуация на останалите пациенти, а след като пожарникарите
са извели пострадалия на последния е оказана първа
помощ. Според вещите лица, не е било възможно да бъде предотвратена смъртта на
К., в случай че пожароизвестителната
инсталация е била изправна и персоналът на болничното заведение е реагирал
своевременно на възникналия пожар. Описани
са в заключението още
типа, техническите параметри
на процесната инсталация в болничното
заведение, както и механизмът й на задействане. Посочено е, че всички елементи на
пожароизвестителната система са в съответствие с
европейския стандарт EN 54, налични са сключени договори за абонаментно
обслужване и поддържане на системата, на същата е извършвана профилактика в
периода ***г., а това дава основание на експертизата да заключи, че към датите *** пожароизвестителната инсталация е била в
изправност и е работила съобразно
заложените в нея технически параметри.
В заключението на повторната
КСМПТЕ, с вещи лица- д-р М.Б. и доц. д-р инж. Р.Г., назначена след оспорване
заключението на първоначалната експертиза, се потвърждават изводите относно
причината за смъртта на К. –остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в
резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация вследствие на пламъковото обгаряне, както и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и възникналия на ***г.
пожар. По отношение причината за пожара обаче е направен извод, че това е „късо съединение”, получено в
пространството между бетонната плоча на тавана и „окачения таван”, където са
поместени проводниците на всички инсталации и устройства на болничната стая №***,
като се изключва възможността пожарът да е причинен от човешка дейност- запалване
от клечка кибрит или незагасена цигара. Анализирайки наличния снимков материал
от ДП №***г. експертите са приели, че огънят е тръгнал отгоре надолу, видно от
по-голямото опушване на стените близо до окачения таван, разтопените климатик и телевизор, необгорелите гардероб и нощно шкафче.
Според заключението на повторната експертиза, пожароизвестителната
инсталация не е била изправна към момента на възникване на пожара и ако
дежурният персонал в болницата е реагирал своевременно и адекватно, то е било
възможно да се предотврати смъртта на К., а в случая дежурният екип не е направил
опит да влезе в болнична стая №***. Коментирани са представените по делото
документи относно извършваната профилактика на централата, като се сочи, че при
липса на ежедневен тест от дежурен екип не е налице основание да се приеме, че пожароизвестителната система е в изправно състояние.
С оглед депозираните
противоречиви заключения на КСМПТЕ в пожаротехни-ческата
им част, по делото е допусната тройна СПТЕ. От заключението, изготвено от
вещите лица инж. Н.Р., инж. Л.К. и инж. Й.А., се установява, че най-вероятната
причина за възникването на пожара е запалване на твърди горими
материали на пода от вътрешната страна на вратата на болнична стая №***. Местоположението
и интензивността на пламъците при подобни горими
материали /завивки, чаршафи, възглавници т.н./ са препятствали достъпа до
стаята на неспециализираните в гасенето на пожара екипи. Категорично е
изключена от експертите възможността причина за пожара да е „късо съединение”.
Посочено е, че кабелите, намиращи се над окачения таван в стая №***, са с
двойна изолация и са положени в тръби. Късо съединение може да възникне само по
причина на лоша връзка в местата на присъеди-няването
им към контакти. Във всеки случай на появяване на късо съединение се задействат
автоматичните прекъсвачи, като времето на изключване на последните е в рамките
на няколко секунди. Още по-кратко е времето на задействане на дефектно-токова
защита /ДТЗ/, покриваща всички токови кръгове. Кабелите са положени в среда,
където няма материя, способна да се възпламени за такова кратко време до
изключване на късото съединение от прекъсвача или от ДТЗ. Експертите заявяват,
че не могат да дадат категоричен отговор на въпроса дали е била изправна пожароизвестителната инсталация, защото не са били очевидци
на инцидента, но въз основа на протокола за оглед от досъдебното производство и
изнесеното от свидетелите са заключили, че най-вероятно тя е била изправна.
Според вещите лица, не е било възможно да се предотврати смъртта на Кантарски, въпреки че пожароизвестителната
инсталация е изправна и персоналът е реагирал своевременно на пожара. В
заключението е отразено, че е извършена ежемесечна профилактика на централата в
периода около и преди настъпване на пожара и с оглед констатациите от
направената проверка на системата като цяло, може да се приеме, че същата е в
нормално техническо състояние и работи по предназначение. Експертите са
прегледали видеозаписа от монтираната в коридора на болницата камера и са
посочили, че височината на монтаж на камерата е в близост до окачения таван и в
една линия с датчика, монтиран в коридора, което възпрепятства изгледа към
индикатора. Видеозаписът е без записан звук и не може да се използва във връзка
с установяване наличието на звуков
сигнал от сирените на инсталацията.
В подкрепа на твърденията на ищците за претърпени
вреди по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Х.Д.М., Д.С.М. /родители на ищцата М. и съотв.
баба и дядо на останалите ищци/ и В.Г.Б. /без родствени връзки със страните/.
Свидетелката М. депозира показания, че Р. и Й. живели
на семейни начала около 10-15 години в *** /в къщата на бащата на Й./, не са
имали спорове и кавги. К. бил много добър баща и грижовен съпруг, работел
неуморно. Преди кончината на Й., между него и Р. се появили някакви конфликти,
но свидетелката не знае подробности за тях. Разбрала за смъртта на К. от
внучките си, впоследствие научила, че се е запалил в болничната стая.
Свидетелят М. твърди, че Р. и Й. живели на съпружески
начала, първоначално отношенията им били добри, след това се появили неразбирателства
помежду им и се разделили- Р. и децата заживели на квартира под наем, а Й.
останал в бащината си къща. Въпреки раздялата им, отношенията им били
приятелски, топли. К. работел и давал пари за издръжка на дъщерите си.
Свидетелят научил, че в болницата, където се лекувал Й., станал пожар, стаята
му била заключена, той не могъл да излезе
и починал.
Свидетелката В.Б. също сочи, че Й. и Р. живели заедно
около 10-15 години, имали добри взаимоотношения, уважавали се, обичали се,
полагали грижи за децата си, не са имали конфликти. Й. бил добър баща, работел,
грижил се за Р. и децата.
За изясняване на
обстоятелствата, свързани с установяването на пожара и извършените от персонала
на болницата действия, по делото са изслушани показанията на свидетелите на
ответника-А. Б. Я., К. Ю. А. и Ц. И. Х..
Свидетелката А. Я. заявява, че работи като *** във ***
отделение на „***”, била нощна смяна на ***г. срещу ***г., когато станал
пожарът. След 00:00 часа свидетелката се намирала в стаята за почивка, към 00:20
ч. усетила мирис на пушек, излязла в коридора и видяла бял дим над вратата на
стая ***, веднага извикала дежурния лекар- д-р А.. Междувременно се включила противопожарната
аларма, дошли лекарят и една сестра, открехнали вратата на стаята и видели
голям пламък, от вътрешната страна на вратата, като барикада, били натрупани юргани,
дюшеци, одеяла. Направили опит да гасят пожара, д-р А. се опитал да ползва
пожарогасител, а свидетелката хвърляла кофи с вода през появилата се дупка в
долната част на изгорялата врата. Дошли служители и от другите отделения, бил
подаден сигнал до пожарната за инцидента, започнали да евакуират пациентите.
Първо пристигнал екип на полицията, но полицаите не могли да влязат в горящата
стая, след тях дошли пожарникарите, които потушили пожара и извадили пациента
от стаята. На последния била оказана първа помощ, поставили му кислороден
апарат и включили системи с медикаменти.
Свидетелят К. А. е *** по *** и работи в УМБАЛ „***”. Сочи,
че е бил дежурен в нощта на пожара, вършел писмена работа, когато го извикала ***
Я.. Двамата отишли до стая ***, от вратата на която излизал пушек, опитали се
да я отворят, но се разразили пламъци. Свидетелят взел пожарогасител, който не
успял да активира. *** Х. сигнализирала на пожарната, на помощ се притекли
служители от други отделения, д-р К. се опитал да гаси пожара през дупката на
вратата, санитарката хвърляла кофи с вода. Болните били изведени максимално
бързо на безопасно място, дали им лицеви маски, за да не дишат отровните
газове. Първо на повикването се отзовали полицаите, които не успели да влязат в
стаята, защото имало тлеещи въглени пред вратата. После пристигнали пожарникарите,
които потушили пожара и извели пациента. Пострадалият бил контактен, не много
адекватен, включили му кислороден апарат, дали му обезбо-ляващи,
след което бил откаран до УМБАЛ “***“ в отделение по изгаряния. Свидетелят сочи
още, че в болничните коридори нощното осветление е с фотоклетка, имало е звуков
сигнал на аларма, както и светлинен сигнал от външната страна на стаята.
Показания в тази насока депозира и свидетелката Ц. Х.,
която работи като *** в „***”. Същата твърди, че около 00:00 часа или малко след това чула виковете на *** А. Я.,
излязла от стаята и хукнала по коридора, видяла санитарката и д-р А. пред стая ***,
от вратата на която излизал пушек. Опитали се с д-р А. да отворят вратата,
бравата парела, когато открехнали вратата, пламъците я блъснали и тя отскочила
назад. Не успяла да види какво гори, пламъците били непосредствено пред вратата.
Д-р А. се опитал да гаси пожара, тя отишла да се обади на телефон 112, за да
уведоми за възникналия инцидент. Действали много бързо, всичко било задимено,
извели пациентите във фоайето, дали им маски и завивки. Пристигнал полицейски екип,
скоро след това дошли пожарникарите, които извадили пациента от банята.
Настанили го в стая ***, дали му кислород и обезболяващи, а след това
пострадалият бил откаран от екип на *** в Клиника по изгаряния. Свидетелката
твърди, че светлинната аларма на стаята е била включена, имало и звуков сигнал.
По делото са разпитани още свидетелите П.Г.К. и П.Т.К.,
които са били служители във *** при *** и част от екипа, участвал в
потушаването на пожара.
Свидетелят К., който е бил ***, излага, че след
получен сигнал за пожар в УМБАЛ „***“ две коли заминали за мястото на инцидента.
Твърди, че не е влизал болницата и няма впечатления за случилото там, работата
му се изразявала в това да ***.
Свидетелят К. заявява, че след 00:00 часа бил получен
сигнал за пожар в болницата. Когато пристигнали, заварили задимен коридор, горяла
една от стаите. Според свидетеля, нямало други хора до стаята, а и в такава
опасна обстановка не би трябвало болничният персонал да е там, където е огънят.
Човек без необходимото оборудване не би могъл да влезе в помещението, защото
температурата е много висока. Свидетелят влязъл пръв, огледал стаята, видял, че
е горяло леглото, телевизорът бил стопен, вратата на банята била леко обгоряла,
чували се стонове. Пациентът бил в банята под душа, извели го с носилка,
медицинският персонал веднага реагирал и оказал помощ на пострадалия.
Свидетелят не си спомня дали е имало пожарогасители на мястото, чул е да се говори, че са се опитвали да гасят
пожара. Не е правил оглед на помещението, тъй като от първостепенно значение е
да се реагира адекватно и да се опази здравето на хората.
По искане на ответника по делото са изслушани и
показанията на свидетелката В.С.Й.. Същата твърди, че е живяла под наем в
жилището на Й. К., а през последните шест месеца преди смъртта му имала връзка
с него, която не афиширали пред обществото. Сочи, че Й. поддържал контакти с
децата си, обичал ги, давал им пари. След като постъпил за лечение,
свидетелката го посетила един път, а той й се обадил по телефона в нощта на
инцидента и й казал, че в сградата има пожар. На другия ден свидетелката отишла
в болницата, от персонала й съобщили, че Й. е пушил в стаята и заспал, но от
пациенти тя разбрала, че не е имало пожарна инсталация, която да сигнализира за
пожара.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, в която намират
правното си основание главните претенции на ищците /доколкото в исковата молба се
твърди, че вредите са причинени от технически неизправна пожароизвестителна
инсталация, а не от конкретни действия или дейност/, за вредите, произхождащи
от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор се намира вещта.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна- безвиновна и възникването й се обуславя от установяването
на следните предпоставки- наличието на вреди; вредите да са произлезли от
свойствата на вещта или неупражняван надзор при експлоатацията й; вещта да е
собственост или под надзора на лицето, от което се търси отговорност; бездействие
на това лице; причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите.
В процесния случай се
установи от допуснатите комплексни СМПТЕ, че в резултат на избухналия пожар на ***г.
на Й. К. е било причинено изгаряне ІІ- ра А, Б- ІІІ- та
степен на лицето, гръдния кош, горните крайници и долния десен крайник на площ
37% и оток на мозъка и белите дробове, като смъртта на пострадалия е настъпила
на ***г. вследствие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в
резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация, в резултат на пламъковото обгаряне.
Не е било спорно между страните, че процесната пожароизвестителна
инсталация се е намирала под надзора на ответника като част от системите и
съоръженията в болничната сграда, ползвана от него под наем.
Установи се, че след въвеждането на пожароизвестителната система в експлоата-ция
е сключен договор за поддръжката й, който е бил действащ към датата на
инцидента, като от представените протоколи за профилактирането
на системата е видно, че тя работи нормално.
За изясняване на спорните въпроси относно причината за
възникване на пожара и изправността на пожароизвестителната
инсталация по делото бяха допуснати две комплексни СМПТЕ и тройна пожаротехническа експертиза, като съдът кредитира
заключенията на първоначалната КСМПТЕ и тройната експертиза, като компетентно и
обективно изготвени, обосновани, пълни и ясни. Заключенията, анализирани в
тяхната съвкупност, водят до еднозначния извод, че най-вероятната причина за
възникване на пожара в болничното заведение е запалване на горими
материали, намиращи се стая №***, с открит огнеизточник-
кибрит, запалка или цигара и че инцидентът е предизви-кан
от действията на пациента К.. Действително, поради отдалечеността на
осъществените от вещите лица огледи и направените от тях оценки във връзка с
установяване механизма на възникване на пожара от датата на събитието, същите
са дали заключения за вероятност на причината за пожара, но това не опорочава доказателствената стойност на експертизите и съдът не
намира основания да се съмнява в тяхната правилност. Вещите лица са отговорили
изчерпателно и убедително на всички поставени въпроси и изводите им се
основават изцяло на събраните в производството доказателства, както и на записа
от охранителните камери и огледния протокол от ДП. Съдът
счита, че заключението на повторната КСМПТЕ, в пожаротехническата
й част, не следва да се възприема, тъй като то не в достатъчна степен
обосновано и убедително. Вещото лице доц. д-р инж. Г. е приел, че пожарът е предизвикан
от късо съединение, възникнало в пространството между бетонната плоча на тавана
и окачения таван, без да става ясно на какви обективни данни се основава този
извод, доколкото се установява, че горенето в стаята е било най- интензивно и
продължително на мястото в непосредствена близост до вратата, а кабелите,
намиращи се над окачения таван, са с двойна изолация, положени са в среда,
където няма материя, способна да се възпламени, и освен това при появяване на
късо съединение се задействат автоматични прекъсвачи и ДТЗ. Съществени са
противоречията между коментираното заключение и заключенията на другите
експертизи и в частта им, касаеща изправността на пожароизвестителната инсталация. Повторната експертиза е
игнорирала изцяло събрания доказателствен материал и е
поставила в основата на изводите си снимки от записа на охранителната камера /фиг.
8-13/, като сочи, че не се установява инсталацията да е излъчвала светлинен и
звуков сигнал, макар да стана ясно, че камерата не прави звукозапис и не е отразила
светлинен сигнал, тъй като датчикът, монтиран в коридора, е в една линия с нея,
което препятства изгледа към индикатора, а това поставя под съмнение
правилността на тези изводи. Несъмнено, последно посочените обстоятелства не
позволяват да се направи от експертите категоричен извод за изправността на
инсталацията, но съпоставянето с останалите доказателства са дали основание на
вещите лица от първоначалната и тройната експертиза да скрепят оценката си с
надлежна аргументация, като не се откриват различия в изразените становища от
експертите. Анализирайки пълно, всестранно и прецизно техническите
характеристики на инсталацията, съобразявайки данните в показанията на
свидетелите, протокола за оглед и записите от камерата, представените от
ответника и неоспорени от ищцовата страна протоколи
за извършена профилактика, същите са констатирали, че инсталацията е работила по
предназначение и е била изправна, поради което съдът възприема изцяло
изготвените заключения в тази им част.
Изправността на пожароизвестителната
инсталация се установява и от едно-посочните и
взаимно допълващи се показания на свидетелите Я., А. и Х., които заявяват, че
инсталацията се е задействала след появата на първите пламъци, имало е звуков и
светлинен сигнал. Свидетелите са били първи на мястото на инцидента, имат
непосредствени впечатления за случилото се, показанията им са детайлни,
категорични, непротиворечиви, а и не са опровергани от насрещната страна, при
което съдът ги кредитира.
На база на коментираните заключения на първоначалната
КСМПТЕ и тройната пожаротехническа експертиза и
депозираните показания от свидетелите Я., А. и Х. съдът приема, че пожароизвестителната инсталация в болничното заведение е
била изправна и е сигнализирала за възникналия пожар.
Не следва да се съобразяват показанията на
свидетелката Й., касаещи процесната инсталация,
поради явното им противоречие с кредитираните доказателствени
източници и като дадени от лице, което не е било очевидец на пожара.
Следователно, не се установява твърдението на ищците,
че увреждането е причинено от техническа неизправност на пожароизвестителната
инсталация. Освен това, следва да се отбележи, че, според кредитираните
заключения на експертизите, смъртта на К. не би могла да бъде предотвратена,
въпреки изправността на инсталацията и своевременните действия на персонала на
болницата, доколкото непосредствена причина за настъпилия летален изход са
получените изгаряния и обгазяването на пострадалия при възникналия пожар.
Предвид изложеното, съдът счита, че не се доказаха
предпоставките за ангажи-ране отговорността на ответника,
в качеството му на лице, под чийто надзор се е намирала процесната
пожароизвестителна инсталация към датата на деликта, при което исковете, като неоснователни, подлежат
на отхвърляне.
С оглед неоснователността на предявените главни
искове, съдът дължи произна-сяне по предявените, при
условията на евентуалност, искове по чл.49 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
В конкретния случай, претендираната
отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина "да не
се вреди на пациента", който е специфичен израз на общия принцип "да
не се вреди другиму", обективиран в чл. 45 ЗЗД. Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за
неувреждане на пациента се носи, когато той е нарушен поради противоправно поведение на служители на болничното
заведение и наличие на причинна връзка с увреждането.
В тежест на ищците, търсещи обезщетение за вреди,
съобразно правилото за разпределение на доказателствената
тежест по чл.154, ал.1 ГПК, е да проведат пълно доказване на елементите от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД- противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по
повод изпълнение на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведе-ние и причинения вредоносен
резултат.
По делото не е спорно и се установи, че на ***г. Й. К.
е постъпил за планирано лечение и е бил настанен в стая № *** в Отделение по ***
на ответното болнично заведение, което се явява възложител на работа по см. на
чл.49 ЗЗД на медицинския екип, осъществил лечението и полагал грижи за ищеца
при престоя му в болницата.
Доказа се по категоричен начин въз основа на
заключенията на КСМПТЕ, че при избухналия на ***г. пожар в стая *** на
болницата К. е получил изгаряне на лицето, гръдния кош, горните крайници и
долния десен крайник на площ 37%, оток на мозъка и белите дробове, като смъртта
му е настъпила в резултат на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,
вследствие на тежките процеси на ендогенна интоксикация в резултат на пламъковото обгаряне. Според заключенията, налице е пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и възникналия пожар, а
заболяванията, поради които К. е приет и лекуван в болничното заведение, нямат
отношение към леталния изход.
Ищците Х., И. и Л. К. са дъщери на починалия К. и без
съмнение попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение в случаите
на смърт при деликт. Стана ясно от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателства, че пострадалият е бил добър и грижовен родител, не
е прекъсвал връзката с децата си и след раздялата с майка им, те също са го
търсили и са били привързани към него. Макар депозираните показания от
свидетелите М., преценени при условията на чл.172 ГПК, както и тези от В.Б., да
не са особено конкретни и да не доказват неимуществени вреди с голям
интензитет, същите следва да се кредитират, като логични, достоверни и
кореспондиращи помежду си. Съобразявайки тези показания, както и обстоятелството,
че смъртта на родител обикновено е мъчителна, тежка и непреодолима загуба,
съдът приема, че горепосочените ищци са претърпели болки и страдания от смъртта
на своя баща.
Не се доказа от събраните гласни доказателства активната материалноправна легитимация по спора на ищцата Р.М.. Установи се от
показанията на ищцовите свидетели, че последната и К.
са съжителствали на съпружески начала около 10-15 години, отношенията им
първоначално били добри, по-късно помежду им възникнали конфликти. Показанията
се разминават досежно обстоятелството дали
пострадалият и Р. са живели заедно до кончината му или са се разделили преди
това, което поставя под съмнение
верността на твърденията на майката на ищцата и свидетелката Б.. Същите са в противоречие
с изнесеното от свидетеля М., че дъщеря му и К. са се разделили, че тя и децата
живеели на квартира под наем, а Й. останал в бащината си къща, в каквато насока
депозира показания и свидетелката Й., която е имала връзка с пострадалия. Освен това, свидетелите не сочат каквито и да е конкретни обстоятелства,
които да доказват наличие между ищцата М. и К. на съвместно съжителство в общо домакинство, обща грижа
един за друг и за семейството като общност. Липсват доказателства и за преживяванията на ищцата
след загубата на бащата на децата й. Следователно, не се установява от събраните
доказателства съществуването на твърдяната в исковата молба връзка, основана на
фактическо съжителство между Р.М. и пострадалия до смъртта му, нито
настъпването на неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие внезапната
загуба на Й. К., представляващи болки и страдания в причинна връзка с
вредоносния резултат, което е достатъчно, за да се направи извод за неоснователност
на заявената претенция.
Независимо от приетото по-горе, че ищците- дъщери на К.
са претърпели вреди вследствие смъртта на баща си, съдът намира, че не са
налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество за
репарирането им, доколкото не се доказа противоправно деяние, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилата вреда.
В процесния случай исковете
се основават на твърдения за несвоевременна реакция на медицинския персонал на
възникналия в болничната стая пожар и неоказване на помощ на пострадалия.
Съгласно чл.79 от 3акона за здравето, медицинската
помощ в Р България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл. 80 от
ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6,
ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина.
Според чл.81, ал.2 от ЗЗ, правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, зачитане правата на пациента, а
съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗ, като пациент всеки има право на достъпна и
качествена здравна помощ /т.3/; сигурност и безопасност
на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му
/т.10/.
Несъмнено изискването за безопасност на пациентите се
възприема като едно от основните измерения за качеството на медицинската помощ.
В настоящия случай твърденията на ищците за
несвоевременна реакция на дежурния медицински персонал на възникналия в
болничната стая пожар не намират опора в събрания доказателствен
материал. Не се установи и бездействие, изразяващо се в непредприемане на
дължимите действия, съответстващи на състоянието на постра-далия
пациент.
От показанията на разпитаните свидетели Я., А. и Х., които се
отличават с убедителност, конкретност и безпротиворечивост,
е видно, че непосредствено след
установяването на пожара служителите на болничното заведение са предприели
бързи действия за ограничаването му чрез хвърляне на вода и използване на
пожарогасител, сигнализирали са на тел.112 и са уведомили органите на МВР и
пожарна безопасност, започнали са евакуирането на пациентите, които са били
изведени на безопасно място и снабдени с лицеви маски и одеяла. С оглед бързото
разрастване на пожара и липсата на специално защитно облекло и оборудване,
медицинският персонал е бил в невъзможност да влезе в горящата стая, за да
окаже помощ на пострадалия. Освен това от показанията на свидетелите стана
ясно, че от вътрешната страна на вратата на стая *** е имало струпани завивки,
дюшек и др. материали, което също е препятствало достъпа им в помещението. След
извеждането на Й. К. от горящата стая медицинският персонал му е оказал помощ в
рамките на своята компетентност- на пострадалия е включен кислороден апарат, инжектирани
са му обезболяващи, а по-късно е отведен с екип на спешна медицинска помощ до
Клиниката по *** в УМБАЛ “***“. В тази връзка следва да се отбележи, че макар
да нямат съществен принос за изясняване фактическата обстановка по делото,
показанията на свидетеля К., който е участвал при потушаване на пожара,
спомагат да се направи преценка на достоверността на показанията на
горепосочените свидетели. Показанията са депозирани от лице, което няма никакво
отношение към страните в процеса и не е заинтересовано от изхода на спора,
поради което съдът ги кредитира. Изложено е от свидетеля възприетото при
пристигането му на мястото на инцидента- заварил е силно задимен коридор, горяща
стая, висока температура в нея, стопен телевизор и т.н., обстановката е
определена от него като опасна и е посочено, че човек без необходимото
оборудване не би могъл да влезе в горящото помещение, защото температурата е
много висока, а и „не би трябвало болничният персонал да е там, където е
огънят”. Наред с това същият заявява, че след извеждането на К. от горящата
стая медицинският персонал му е оказал необходимата помощ. Съпоставяйки
показанията на свидетеля К. с показанията на свидетелите на ответника- Я., А. и Х., съдът счита, че последните следва да се ценят като
изцяло достоверни.
С оглед
гореизложеното и доколкото липсват каквито и да е доказателства, че от
служителите на болничното заведение е допуснато нарушение на основни принципи и
установени медицински правила и стандарти при оказване помощ на пострадалия К.,
то се налага извод, че не е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и затова предявените искове ще
се отхвърлят като неоснователни.
Предвид неоснователността на исковете,
неоснователни са и акцесорните искания за присъждане
на лихви за забава върху търсените обезщетения, считано от ***г. до изплащането
им.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
деловодни разноски. Заявено е от страната съответно искане, представени са списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени разноски в претендирания
общ размер от 15 375,76 лв. /14 000 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение;
30 лв.- депозит за свидетели; 1345,76 лв.- депозит за експертизи.
Неоснователно се явява възражението на ищците за
прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение. В случая, с
оглед защитавания материален интерес /150 000 лв. по всеки от субективно
съединените искове/ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, норма-тивно
установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграж-дение се изчислява на сума в размер на 4 530
лв. за един иск или 18 120 лв. за четири иска, а заплатеният адвокатски
хонорар е 14 000 лв., следователно, не са налице пред-поставки за
намаляване на последния. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 15 375,76 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Р.Д.М.,
ЕГН **********, И.Й.К., ЕГН **********, Л.Й.К., ЕГН **********, и Х.Й.К., ЕГН **********,
всички с постоянен адрес: ***, против „***“
ООД с ЕИК ***, със седалище- гр. *** и адрес на управление- ул. „***“ № ***,
искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в
размер от по 150 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., ЕГН **********, настъпила на ***г.
вследствие на възникнал пожар в „***“ и в резултат на непозволено увреждане, причинено
поради техническа неизправност на пожароизвестителната
инсталация, намираща се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането- ***г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Р.Д.М.,
ЕГН **********, И.Й.К., ЕГН **********, Л.Й.К., ЕГН **********,
и Х.Й.К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, против „***“ ООД с ЕИК
***, със седалище- гр. *** и адрес на управление- ул. „***“ № **, евентуални искове
за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер
от по 150 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., ЕГН **********,
настъпила в резултат на непозволено увреждане, причинено от противоправното
поведение на служители на ответника при или по повод на възложената им работа,
изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия на ***г. в УМБАЛ ”***” пожар
и неоказване на помощ на пострадалия К., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на
увреждането- ***г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Р.Д.М., ЕГН **********, И.Й.К., ЕГН **********,
Л.Й.К., ЕГН **********, и Х.Й.К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, да заплатят на „***“
ООД с ЕИК ***, със седалище гр. *** и адрес на управление- ул. „***“ № ***, сума в размер на 15 375,76
/петнадесет хиляди триста седемдесет и пет лв. и седемдесет и шест ст./ лв.- направени
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседми-чен срок
от връчването му на страните .
Съдия: