ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. Враца, 26.01.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на 26
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.ЙОРДАНОВ
адм. дело № 42 по описа на
АдмС – Враца за 2024 г. и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 52 от
Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/.
Образувано
е по жалба на И.Г.И. ***, чрез адв. Л.В., против Решение №1 по Протокол № 12/17.11.2023
г. от заседание на Управителния съвет на „Б. В. х.г“ ЕАД ***, в частта, с която
е избран за управител на „В. и к.“ ЕООД *** Р. С. И.
Твърди
се, че оспореното решение е нищожно, като прието при липса на компетентност, а
в условията на евентуалност – че е незаконосъобразно, като прието при
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, във
връзка с което са изложени подробни съображения.
Иска се отмяна на
решението в тази му част.
От страна
на ответника е изпратено заверено копие
на преписката.
Производството
по настоящата жалба е образувано първоначално пред АССГ като адм.дело №
11656/2023г., който е отделил в самостоятелно такова производството по жалбата на И.Г.И. *** против Решение №1 от Протокол №
12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Б. В. х.“ ЕАД ***, в
частта, с която е избран за управител на „В. и к.“ ЕООД *** Р. С. И. Образувано
е адм.дело № 30/2024г. на АССГ, по което с определение № 465 от 15.01. 2024г.
жалбата е оставена без разглеждане и на
основание чл.135, ал.1 и 2 АПК делото е изпратено по подсъдност на АС
Враца.
От представена
административна преписка се установява, че с Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от
заседание на Управителния съвет на „Б. В. х.“ ЕАД ***,
е избран за управител на „В. и к.“ ЕООД *** Р.С. И.
Установява се, че след
проведен конкурс е сключен между „Б.
В. х.“ ЕАД *** и жалбоподателя договор №
ЧР-02-081/21.02.2023 г. за възлагане на управление на „В. и к.“ ЕООД ***.
По делото не е спорно, а
това се установява и от приложената справка за актуално състояние от
АВп,Търговски регистър, че „Б.
В. х.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „В.
и к.“ ЕООД ***
Задължение на съда е служебно да следи за наличието на абсолютните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство,
а именно – наличието на административен акт, подлежащ на съдебен контрол и
правен интерес от оспорването му.
Съгласно
разпоредбата на чл.
147, ал.1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява
дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е
юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява
дружеството.
Разпоредбата на
чл.52, ал.1 от ППЗПП предвижда, че управлението
и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и
контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или
специалния закон, с който е създадено предприятието.
Тълкуването на тези
разпоредби в контекста не оспореното решение позволява заключението, че при
вземането му „Б. В. х.“ ЕАД не е действал като орган на власт, упражняващ
властнически правомощия, а като частноправен субект, управляващ имуществото си
чрез упражняване правата на собственик на капитала в търговското дружество. Ето
защо Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на
Управителния съвет на „Б. В.х.“ ЕАД ***, в частта, с която е избран за
управител на „В.и к.“ ЕООД *** Р. С. И.не представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на контрол от административния съд. Това
волеизявление не е административен акт, приет в изпълнение на правомощия като
орган на изпълнителната власт, и то не съдържа властническо волеизявление на
оправомощен орган, с което да се засягат права и законни интереси на трети
лица. Решението на „Б. В. х.“ ЕАД представлява волеизявление на собственика на
капитала в еднолично търговско дружество с държавно имущество като
административният съд не може да контролира целесъобразността на взетото
решение. Възлагането на управлението на търговското дружество е особен вид
граждански договор, т. нар. мениджърски договор, който е разновидност на
мандатния договор. Съществена негова характеристика е равнопоставеността на
субектите, поради което породените отношения следва да се уреждат по правилата
на гражданското и търговското право.
Доктрината и константната съдебна практика приема, че индивидуални
административни по смисъла на чл. 21 от АПК са тези актове, с които
се осъществява изпълнително-разпоредителна дейност – те са властнически
волеизявления, обективно свързани със сферата на държавното управление, а по
отношение на съдебната им обжалваемост е приложима общата клауза по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р.
Б., дори
и възможността за оспорването им да не е предвидена изрично в закон.
За да се определи вида на акта не е достатъчно издателят му да
притежава статуса на административен орган. Предпоставка за подобна
квалификация е предмета на правоотношението, на което волеизявлението е израз,
доколкото администрацията е страна и по граждански правоотношения (по правило
се представлява от нейния ръководител, който съчетава и функциите на орган на
власт). Проверката на последните обаче не е подчинена на правилата на АПК - арг. чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от АПК.
„Б. В.
х.“ ЕАД попада в обхвата на регулиране от Закона за публичните предприятия – чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона, и правилника за
прилагането му. Както се посочи, управлението и контролът на публичните предприятия
съгласно чл. 52, ал. 1 от
ППЗПП се възлагат с
договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на ТЗ
или специалния закон, с който е създадено предприятието. Договорът е
правопораждащ юридически факт на гражданско (мандатно) правоотношение.
Решението за прекратяването му обективира волеизявление на страна по договора,
а не властническо разпореждане, произтичащо от правното положение на
административен орган.
Статутът
на „Б. В. х.“ ЕАД и източникът на прекратените правоотношения изключват
квалификацията на Решението по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. като
индивидуален административен акт с белезите по чл. 21 от АПК. В същия смисъл е Определение № 33 от
13.10.2022 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 24/2022 г., 5-членен с-в; Определение №
7069 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2023 г., III о., мотивите на
които настоящият съд споделя.
На
следващо място, оспореното решение обективира възникване на правоотношение
между „Б. В. х.“ ЕАД и трето лице Р. И., в което правоотношение жалбоподателят
не е страна, нито участник. Липсва поради това негов правен интерес за
оспорването му, тъй като с решението възникват права и задължения в чужда
правна сфера – тази на назначеното за управител трето лице. Жалбоподателят не
може да бъде засегнат от правоотношение, в което не участва и затова той няма
личен, пряк и непосредствен процесуално правен интерес за защита, намесвайки се
в чужда правна сфера.
Предвид
изложеното са налице две самостоятелни основания - липса на административен акт
и липса на правен интерес от оспорване по смисъла на чл.159, т.4 АПК, поради
което жалбата се явява процесуално недопустима. Оспорването
следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Воден от горните
съображения, Административен съд – Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.И. ***, чрез адв. Л.В.,
против Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на
Управителния съвет на „Б. В.х.“ ЕАД ***, в частта, с която е избран за
управител на „В. и к.“ ЕООД *** Р. С. И.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 42/2024 г. по описа на
Административен съд - Враца.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от
уведомяването.
АДМ. СЪДИЯ: