РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Кърджали, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20245140100018 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 439, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба на 04.01.2024 г. от К. С. К., в която сочи, че на 18.04.2012г. в
гр. Кърджали между него като Възложител и „М.К“ ЕООД, с *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *******, представлявано от управителя Р.А.А., като С.И. е бил
сключен Предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижим имот,
като съгласно чл. 2, т. 1 от същия Възложителя възлага, а Изпълнителя приел да извърши
строителство в незавършен вид (до тапа) на предвидения за изграждане обект Жилищна
сграда с търговски партер, УПИ парцел с инд.*********, ****, гр. Кърджали, *********,
находящ се на втори жилищен етаж, със застроена площ с общи части 65 кв.м., като общата
квадратура се оформя, като се прибавяли общите части припадащи се към съответният
апартамент и съответните идеални части от парцела (УПИ с инд.*********), което включвал
склад (мазе) разположено под партерния етаж, като съгласно Схема *******-01.12.21г. на
самостоятелен обект в сграда и строителната документация процесния апартамент е
********* (****) с инд.*********** (*********) по КККР на гр. Кърджали, одобрен със
Заповед **/18. Ю.Обг. на Изп. директор на АК, със застроена площ 52,62 (петдесет и две
цяло и шестдесет и две стотни) кв.м., разположен на третия етаж на „*******” с
инд.********** (*********) по КККР на гр. Кърджали, одобрен със Заповед **/18.10.06г. на
Изп. директор на АК, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с инд.********* (********) по КККР
на гр. Кърджали, одобрен със Заповед **/18.10.2006г. на Изп. директор на АК, с
административен адрес в гр. Кърджали, *********, с трайно предназначение на
1
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, целият с площ
от 688 (**********) кв.м, който апартамент се състои от: кухня-дневна, спалня, баня с
тоалетна, балкон и предверие, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
******** и ********; под обекта: **** и над обекта: ******, ведно с принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ **** (****), разположено в подземния етаж на сградата, с полезна
площ 4,23 (четири цяло двадесет и три стотни) кв.м., ведно с припадащите се 0,06% (нула
цяло и шест стотни процента) идеални части от общите части на сградата в размер на 0,18
(нула цяло и осемнадесет) кв.м., ведно с припадащите се 2,34% (две цяло тридесет и четири
процента) идеални части от общите части на сградата в размер на 7,22 (седем цяло двадесет
и два) кв.м. и ведно с правото на строеж върху 59,84 (петдесет и **** цяло осемдесет и
четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор
*****; поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****;
поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор **** поземлен имот
с идентификатор *****, за сумата в общ размер от 18 406,50 евро, която се равнявала на 36
000,00 лв., съгласно подписаното между страните Допълнително споразумение към
Предварителен договор за покупка на апартамент. Сочи, че в изпълнение на договорните си
задължения залегнали в раздел V, чл. 12 от предварителният договор К. С. К. след направено
заявление и издадена фактура *****/21.04.12г. превел по банков път сумата в размер на 15
000,00 лв., представляваща авансова сума за покупко-продажба на апартамент по
предварителен договор и фактура **/21.04.2012г., като след ново искане, на 27.12.12г.
предал лично на управителя на „М.К“ ЕООД и сумата в размер от 4 000,00 лв., за което му
била издадена разписка. Сочи, че така общата сума заплатена от него на „М.К“ ЕООД била
19 000,00 лв., като страните се били уговорили останалата сума в размер на 11 000,00 лв. и 6
000,00 начислено върху сумата по сделката ДДС да бъде заплатена в деня на изповядване на
сделката в изискуемата нотариална форма или част от нея при ново поискване съгласно
раздел V, чл. 12, т. 3, предл. 1 от предварителният договор. Твърди, че съгласно раздел VI,
чл. 13, т. 1 от предварителният договор срока за изпълнение на строителството бил 28
месеца и започва да тече от датата на издаване на Протокол №* и * (откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво) и изтичал със съставянето
на приемателно-предавателен протокол за СМР за обектите, предмет на предварителния
договор. Твърди, че въпреки поетото задължение да бъде изградена сградата в посоченият
срок „М.К“ ЕООД така и не го е изпълнил. Сочи, че при провеждани срещи с управителя на
дружеството, в които К. С. К. настоявал да му се прехвърли апартамента, му било
обяснявано, че строежа се бавел поради създавани пречки от учредителя на правото на
строеж, като след решаване на възникналите разногласия строежа щял да бъде завършен и
ще му бъде прехвърлен апартамента. К. повярвал на тези уверения на управителя на „М.К“
ЕООД, тъй като бил викан да дава обяснения в полицията във връзка с подадена жалба от
А.Н.Д.. във връзка със строежа на процесната сграда. Сочи, че в последствие, след като
„М.К“ ЕООД и А.Н.Д.. уредили отношенията си му било обяснено, че трябва да почака за
издаването на Акт образец 16 (акт за въвеждане в експлоатация на сградата), след
снабдяването с който щял да му бъде прехвърлен апартамента в изискуемата нотариална
2
форма. Твърди, че при извършена справка в края на м. септември 2021 г. установил, че е
издадено Удостоверение *****/09.09.21г. за въвеждане в експлоатация на сградата (Акт
образец 16), в която се намирал апартамента му. Сочи, че се свързал с управителя на „М.К“
ЕООД и му заявил, че е готов да заплати останалата сума и поискал вече да прехвърлят
апартамента при нотариус. Твърди, че му било обяснено от управителя на „М.К“ ЕООД, че
трябва да изчака, за да бъдат събрани всички документи за изповядване на сделката, след
което щели да му се обадят, за да му съобщят деня и часа, в който трябва да се явят пред
нотариуса. Твърди, че поради това, че повече от месец никой не му се обадил отново се
свързал с управителя на дружеството, за да го пита кога и къде ще бъде изповядвана
сделката. Твърди, че при проведения разговор му било обяснено, че имало проблеми с НАП
и за тази цена не можело да му бъде прехвърлен апартамента, а трябвало да даде банкова
сметка, по която да му се върнат заплатените 19 000,00 лв., след което след около седмица
апартамента можел да бъде прехвърлен на жена му или на баща му. Сочи, че отговорил, че
ако проблема е свързан с него е готов сделката да бъде изповядана със съпругата му и ако
дадените от него пари са някакъв проблем да ги върне, но едновременно с това апартамента
да се прехвърли на жена му, като в противен случай не е съгласен да му бъдат връщани
пари, а иска да си довършат сделката, тъй като е събрал цялата сума. Твърди, че управителя
на „М.К“ ЕООД отново започнал да му обяснява как цените на имотите вече били доста
скочили и дори имал купувач за апартамента му и ако искал можел да го продаде и че
нямало как в един ден да му се върнат парите и да изповяда сделка със съпругата му. К. му
заявил, че в такъв случай не желае да му се връщат парите и да бъде определен ден за
изповядване на сделката в изискуемата нотариална форма, както и да му бъде посочена
сметка, по която да преведе останалата сума. Твърди, че му било отговорено, че няма да му
дадат сметка и да не бърза да превежда парите, тъй като щял да бъде измислен някакъв
вариант след Нова година за изповядване на сделката. Сочи, че на 11.11.2021 г. К. получил
Нотариална покана от „М.К“ ЕООД с рег.***** от 10.11.2021 г. на Нотариус Е.К., с рег.*** и
район на действие КРС, като се надявал, че с нея „М.К“ ЕООД го кани съгласно раздел V, чл.
12, т. 4 от предварителният договор да заплати и останалата сума преди нотариалното
прехвърляне, но сочи, че останал изключително учуден като видял, че с тази покана
управителя на „М.К“ ЕООД го уведомява, че счита предварителния договор за прекратен и
да посочи банкова сметка, по която да му бъдат върнати заплатените от него 19 000,00 лева.
Твърди, че след получаване на нотариалната покана направил няколко опита да се свърже с
управителя на „М.К“ ЕООД, но така и не можал да осъществи връзка с него, поради което
на 03.12.2021 г. успял да намери в коя банка има сметка на „М.К“ ЕООД, въпреки липсата
на искане отстрана на „М.К“ ЕООД и посочване на банкова сметка, и че превел и останалата
сума в размер на 17 000,00 лв. по банковата сметка на дружеството, за да изпълни
задължението си договора, като изрично посочил, че това е последната вноска по
предварителния договор. Тъй като изпълнил задълженията си съгласно предварителният
договор, а „М.К“ ЕООД не изпълнил поетото от него задължение да му прехвърли
собствеността в изискуемата нотариална форма , депозирал в КРС искова молба с правно
осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Въз основа на нея било образувано гр.д. № 1706/21 г. по описа на
3
КРС. Твърди, че с Решение № 220/20.06.22г. постановено по гр.д. № 1706/21 г. по описа на
КРС бил обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД горепосоченият
Предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот. Сочи, че
след жалба от страна на „М.К“ ЕООД било образувано в.гр.д. ***/22г. по описа на КОС, като
с Решение № 220/30.11.22г. постановено по в.гр.д. ***/22г. по описа на КОС било отменено
Решение № 220/20.06.22г. постановено по гр.д. № 1706/21 г. по описа на КРС и бил
отхвърлен предявеният от него иск, като неоснователен поради погасяването му по давност.
Твърди, че въз основа на депозирана от него касационна жалба било образувано к.гр.д.
*****/23г. по описа на ВКС, като с Определение № 3289/31.10.23г. постановено по к.гр.д.
*****/23г. по описа на ВКС, III г.о. не било допуснато касационно обжалване на Решение №
220/30.11.22г. постановено по в.гр.д. ***/22г. по описа на КОС и същото влязло в законна
сила на 31.10.23г..Сочи че след като, задължението му за направени разноски от страна на
„М.К“ ЕООД по воденото между тях гр.д. № 1706/21 г. по описа на КРС възлизали в общ
размер на сумата от 5 340,00 лв., а задължението на последния към него възлизало на 36
000,00 лв. на 07.11.23г. в 08,30 ч. чрез ЧСИ Р. С. с рег. № ****на КЧСИ и район на действие
КОС било връчено, чрез отказ, изявление за прихващане от негова страна, като съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД от момента на получаването му от страна на „М.К“
ЕООД двете насрещни задължения се погасявали до размера на по-малкото от тях, с оглед на
което задължението му към „М.К“ ЕООД било погасено, а това на „М.К“ ЕООД останало в
размер на 30 660,00 лева. Твърди, че на 21.11.23г. получил превод от страна на „М.К“ ЕООД
вместо за сумата от 30 660,00 лв., какъвто бил размера на останалото му задължение, за
сумата от 28 695,00 лв., като по този начин останало непогасено задължение в размер на 1
965,00 лева. Сочи, че въпреки, че на 07.11.23г. в 08,30 ч. ответника бил уведомен за
извършеното прихващане и съответно за погасяване на насрещните задължения до размера
на по-малкото от тях, на 17.11.23г. образувал изп.д. ********* по описа на ЧСИ Х. П., рег.
***1 и район на действие КОС за сумата по Изпълнителен лист № ***/14.11.23г. издаден по
гр.д. № 1706/21 г. по описа на КРС в размер на 5 340,00 лв., представляващи направени
разноски пред първоинстанционния съд в общ размер на 3 660,00 лв., от които 2 040,00 лв. с
ДДС- адвокатско възнаграждение за първа инстанция, I 440.00 лв. с ДДС- адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция и 180,00 лв.- държавна такса за въззивно обжалване,
както и сумата от 1 680,00 лв., съставляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство. С оглед извършените прихващания с
Възражение вх. № 173877/30.11.23г. направил искане за прекратяване на изп.д. ********* по
описа на ЧСИ Х. П., рег. № *** и район на действие КОС, като с Протокол изх. №
19634/18.12.23г. искането било оставено без уважение от ЧСИ Х. П., рег. № *** и район на
действие КОС. Твърди, че към момента на образуване на изп.д. ********* по описа на ЧСИ
Х. П., рег. №*** и район на действие КОС- 17.11.23г., с оглед извършеното прихващане,
задължението му към ответника било погасено изцяло, а задължението на ответника към
него възлизало на 30 660,00 лв. т.е. задължението му към ответника било погасено изцяло,
като била останала дължима от последният само сумата в размер на 30 660,00 лева. Сочи, че
именно поради факта, че сумата от 36 000,00 лв. се дължала от ответника същият му бил
4
превел сумата в размер на 28 695,00 лв., като явно след извършеното от тях прихващане
решил и той да извърши прихващане на дължимите се по изп.д. ********* по описа на ЧСИ
Х. П., рег. ***** и район на действие КОС суми в общ размер от 7 305,84 лв., добавяйки
разноски направени след погасяване на вземането му, предвид извършеното на 07.11.23г.
прихващане на двете насрещни задължения. Сочи, че предвид погасяването на задълженията
преди образуване на изпълнителното дело неоснователно се претендирали направени
разноски по него, а именно: разноски в изпълнителното дело в размер на 114,00 лв., такси по
т. 26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС в размер на 651,84 лв. и адвокатски хонорара в размер на
1200,00 лева. Твърди, че след като сумата била погасена и е недължима разноските
направени от взискателя били изцяло за негова сметка съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1,
т. 1 от ГПК. Сочи, че всичко изложено по-горе обосновавало наличието на правен интерес от
негова страна да предяви на осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК иск за установяване на недължимост
на вземанията по изп.д. ********* по описа на ЧСИ Х. П., рег. ***** и район на действие
КОС. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено на осн. чл. 439, ал.
1 от ГПК, че К. С. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Кърджали, ****** не дължи на „М.К“
ЕООД, с *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от
управителя Р.А.А. - ответник в настоящото производство, обща сума в размер на 5 340,00
лв., представляващи направени разноски пред първоинстанционния съд в общ размер на 3
660,00 лв., от които 2 040,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 1
440,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 180,00 лв.- държавна
такса за въззивно обжалване, както и сумата от 1 680,00 лв., съставляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по изп.д. *********
по описа на ЧСИ Х. П., рег. ***** и район на действие КОС, образувано въз основа на
Изпълнителен лист № 675/14.11.23г. издаден по гр.д. № 1706/21 г. по описа на КРС. Моли да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „М.К“ ЕООД представя отговор в който сочи,
че иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен. В съдебно заседание чрез
пълномощника си , както и в представена писмена защита излага подробни съображения.
Моли да се постанови решение, с което иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
По делото не се спори , че ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати на
„М.К” ЕООД, с ******* направените разноски по гр.дело №1706/2021 г. по описа на
Районен съд-Кърджали, по в.гр.дело ****/2022 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали и
кас.гр.дело ****/2023 г. по описа на ВКС в общ размер на 5 340.00 лв.. След влизане в сила
на Решение №220/20.06.2022 г. по гр.дело №1706/2021 г. по описа на Районен съд-
Кърджали, на 14.11.2023 г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените му
разноски. Изпълнително дело *****/2023 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег.**** район на
действие Окръжен съд-Кърджали е образувано във връзка с Изпълнителен лист от
14.11.2023 г., издаден въз основа на Решение по гр.дело №1706/2023 г. по описа на Районен
съд-Кърджали, Решение по в.гр.дело***/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и
Решение по кас.гр.дело ****/2023 г. по описа на ВКС, по силата на които К. С. К., с
5
постоянен адрес в гр.Кърджали, *****, община Кърджали, с ЕГН ********** е осъден да
заплати на „М.К” ЕООД, с ******* със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали.
*****, представлявано от управителя Р.А.А., присъдените по гр.дело №1706/2023 г. по
описа на Районен съд-Кърджали разноски в размер на 2 040.00 лв.; по в.гр.дело ****/2023 г.
по описа на Окръжен съд-Кърджали в размер на 1 440.00 лв. и разноски за платена държавна
такса за въззивно обжалване; по кас.гр.дело ****/2023 г. по описа на ВКС в размер на 1
680.00 лв., или общо разноски в размер на 5 340.00 лв.Задълженията на ищеца по
горепосоченото изпълнително дело са в общ размер на 7 305.84 лв., от които 5 340.00 лв.
неолихвяема сума по изпълнителен лист; 1 200.00 лв. адвокатско възнаграждение: 114.00 лв.
обикновени такси на ЧСИ: 651.84 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, видно от представеното по
делото.
В изпълнение на Предварителен договор за строителство и покупко- продажба на
недвижим имот от 18.04.2012 г. ищецът е заплатил на ответното дружество общо 19 000.00
лв. от уговорената обща стойност на процесния имот. В хода на висящото производство по
гр.дело №1706/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали, ищецът К. С. К. е заплатил на
03.12.2021 г. на „М.К” ЕООД по банков път сумата в размер на 17 000.00 лв. по свое
усмотрение след като е получил Нотариалната покана на 10.11.2021 г. за прекратяване на
Предварителният договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот, сключен
между ищеца и ответното дружество.
Ищецът твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане между дължимата
от него сума на „М.К” ЕООД за дължимите разноски, за които е бил издаден изпълнителен
лист и сумите, които е превеждал на ответника в изпълнение на Предварителен договор за
строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.2012 г. и по свое усмотрение.
Такова прихващане е незаконосъобразно, доколкото вземането на ответника по
изпълнителното дело е изискуемо и ликвидно, а вземането на ищеца за преведени от него
суми на ответника, не е изискуемо и ликвидно.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно константната практика на
ВКС ликвидно е онова вземане, чието основание е безспорно и чийто размер е определен ,
т.е. вземане, установено с влязло в сила решение. По отношение па неликвидни вземания
прихващане може да се извърши само чрез насрещен иск или възражение в хода на висящ
процес. Ето защо с изявление за прихващане, както е направил длъжникът по настоящето
дело като носител на едно неизискуемо и неликвидно вземане, не може да извърши
извънсъдебно прихващане с изискуемото и ликвидно вземане на ответника по силата на
издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение.
Ответното дружество „М.К” ЕООД законосъобразно е образувало на 17.11.2023г.
изпълнително дело *****/2023 г. по описа на ЧСИ Х. П.. с рег.*** с район на действие
Окръжен съд-Кърджали във връзка с Изпълнителен лист **** от 14.11.2023г., за да събере
своето изискуемо и ликвидно вземане. Ответникът не дължи претендираните суми на
ищеца, тъй като не му е причинил каквито и да е вреди. Не се установява от събраните по
делото доказателства ищецът да е заплатил процесните разноски на отпаднало основание.
Ответното дружество не е било длъжно да се съобрази с направеното от ищеца изявление за
извънсъдебно прихващане на неговото неизискуемо и неликвидно вземане с изискуемото и
ликвидно вземане на ответника.
В допълнение следва да се посочи, че предявения от длъжника в
изпълнителното производство иск по чл. 439, ал.1 от ГПК може да се основава, съгласно
ал.2 на чл. 439 от ГПК, само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството , по което е издадено изпълнителното основание. По настоящото дело
такива новонастъпили факти не се посочиха и не се доказаха, което е още едно основание за
отхвърляне на предявения иск.
По изложените съображения, съдът намира , че следва да се постанови решение,
с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото , следва ищеца да заплати на ответника сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080.00 лева с ДДС.
6
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ******* против
„М.К“ЕООД с ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ******** с управител
Р.А.А. иск за признаване на установено на основание чл. 439, ал.1 от ГПК по отношение на
ответника „М.К“ЕООД , че ищеца К. С. К. с ЕГН ********** не му дължи общата сума в
размер на 5 340.00 лева, представляваща направени разноски пред първоинстанционния съд
в общ размер на 3 660,00 лв., от които 2 040,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за
първа инстанция, 1 440,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и
180,00 лв.- държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 1 680,00 лв.,
съставляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство по изп.д. ****по описа на ЧСИ Х. П., рег. **** и район на действие КОС,
образувано въз основа на Изпълнителен лист***/14.11.23г. издаден по гр.д. № 1706/21 г. по
описа на КРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ******* да ЗАПЛАТИ
на „М.К“ЕООД с ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ******** с
управител Р.А.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 080.00 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7