Р Е Ш Е
Н И Е
№ 144
гр. Г.О., 22.04.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на осемнадесети април през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1990/2015г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.61 ал.2, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.С.С., представляван от адв.Ив.И. от ВТАК, Твърденията в молбата се основават на
правото на собственост на И.С.С. по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., представляващ ПИ№71.828 с
площ 631.00кв.м. - пета категория, в местността „Л.х.“ в землището на гр.Г.О.,
заедно с построената в него стопанска сграда със застроена площ 26.00кв.м. и
кладенец, с начин на трайно ползване лозови насаждения/нетерасирани/
по плана на новообразуваните имоти. Твърди се също, че М.С.П. и К.Г.П. са
собственици на ПИ№71.827 с площ 450.00кв.м., в местността „Л.х.“ в землището на
гр.Г.О., заедно с построената в него стопанска сграда със застроена площ
26.00кв.м. Двата имота са съседни, като имат обща граница. Твърди, че
„реализирал” ограда и преградна стена за двата имота, като направил следните разходи: 200.00лв. -
за изготвяне на скица-проект от „П.-2004“ЕООД; 60.00лв. - за изготвяне на
конструктивно становище за прозирна ограда от „В.П.“ЕООД; 20.00лв. - такса за
изготвяне скица на имотите; 35.00лв. - такса за разрешение за строеж на
оградата; 20.00лв. - такса за протокол за откриване на строителна площадка;
348.70лв. - строителни материали; 55.00лв. - транспортни разходи; 530.00лв. –
цена на труда, вложен за направа на
оградата и преградната стена, вкл. и отделеното време за организиране на
административните услуги, покупка и транспортиране на строителните материали.
Общата стойност на оградата и преградната стена възлизала на 1260.00лв. Ответниците
са като законни наследници на Г. К. П.(М.С.П. – съпруга на наследодателя и К.Г.П.
– син на наследодателя) и са собственици
при равни права на ПИ№71.827 с площ 450.00кв.м., в местността „Л.х.“ в землището
на гр.Г.О., заедно с построената в него стопанска сграда със застроена площ
26.00кв.м. Претенцията е формулирана в петитума на
молбата - да бъдат осъдени ответниците М.С.П.
и К.Г.П. да заплатят на И.С.С.: „сумата 630.00лв.(по 315.00лв. от всеки),
представляваща половината от разходите за направа на оградата между двата имота
и преградната стена в постройката, построена в двата имота - ПИ№71.828 и
ПИ№71-827 по плана на новообразуваните имоти, в местността „Л.х.“ в землището
на гр.Г.О., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване иска – 07.12.2015г. до окончателното и заплащане”. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание на 11.04.2016г.
прави искане по реда на чл.214 от ГПК за допускане изменение в размера на
предявените искове против М.С.П. и К.Г.П., като същите да се счита по размер(по
272.00лв. за всеки от тях).
Ответниците М.С.П. и К.Г.П.,
представлявани от адв.М.К. от ВТАК, оспорват
предявените искове. Не спорят обстоятелства, че страните сa
съседи и собственици на посочените два недвижими имота - ПИ№71.828 заедно с
изградената в него стопанска сграда със ЗП от 26кв.м. за ищеца - и ПИ№71.827
заедно със сграда със ЗП от 26кв.м. за ответниците. Всъщност сградата е една
обща, построена в двата имота(през 1982г.-1983г.), в която всяка от страните
има по едно индивидуално помещение и едно общо съсобствено
на страните помещение, намиращи се на първи етаж. Сградата е с един вход отпред
и общо таванско помещение, изградено над първия етаж, до което се стигало с
обща външна стълба отзад. Оспорват
останалите твърдения от ищеца. Не било вярно твърдението, че между двата имота
- ПИ№71.828 и ПИ№71.827 е нямало точно определена имотна граница между тях.
Оспорват, че не са се противопоставяли
против направата на оградата между имотите. Ищецът сам, без да уведоми ответниците(в
разрез с морала и закона) предприел разделянето на общата съсобствена
стая на две самостоятелни пощения. Следвало да се
извърши съответната процедура по ЗУТ, да се определи границата и да се изгради ограда само в неговото място
без да се засяга частта от имота на ответниците. Ответниците заемат становище,
че не дължат претендираните парични суми, тъй като
направената от ищеца ограда между двата имота
била изградена изцяло в неговото място, поради което е изцяло за негова
сметка. Той сам, по своя воля и инициативата сложил ограда на имота си.
Изградената преградна стена на съсобственото общо
помещение на сградата била изцяло в неговата част и е извършено само и
единствено за негово удобство и ползване, поради което не се дължало нищо.
Възразяват, че са били уведомявани за административните
процедури(Заповед№3057/23.10.2014г. на Кмета на Община Г.О. по изменение на
плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност „Л.х."
землище гр.Г.О.; издаденото Разрешение за строеж№114/24.11.2014г. за изграждане
на лека ограда). Твърди се, че в резултат на издигането на външната ограда на
границата на имотите ищецът С. лишил
ответниците от достъп през външната оградна врата на
мястото. При иззиждане на вътрешната преградна стена на съсобствената
обща стая преместил входната врата на имота и практически ответниците нямат врата за влизане в имота
си, а към помещенията на ответниците останал отвор в стената. Ищецът премахнал
стационарната метална стълба към таванското помещение. И. Ст.С. преместил
захранващото електрическо табло и електромера в неговата част на сградата и
оставил частта на ответниците без електрозахранване, което наложило разходи за
ответниците за изграждане на нова оградна врата,
укрепване на платформата към таванското помещение, затваряне и измазване на
отвора в сградата, избиване и укрепване на нов отвор за врата, закупуване и
монтиране на нова врата с нова брава и ключове за сградата, закупуване и монтаж
на ново електрическо табло, предпазители, нов електромер и захранващ кабел,
прокарване на нова електрическа инсталация в общата съсобствена
стая, шпакловане на стените, плащане на такса за метрология и присъединяване
към електроразределителната мрежа. Изложеното
установили през пролетта на 2014г. За извършените самоуправни
действия и подали сигнал/жалба до РУ”Полиция”
гр.Г.О., като по образуваната
преписка дали обяснения и извършили оглед с инспектор С. от полицията. Тогава
ищецът спрял работата по изграждане на оградата предприел инициатива да се
снабди с документи по вече направеното от него. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, че ищецът И.С.С.
от една страна, и ответницигте М.С.П. и К.Г.П. от друга, са съседи и
собственици на посочените два недвижими имота - ПИ№71.828 заедно с изградената
в него стопанска сграда със ЗП от 26кв.м. за ищеца и ПИ№71.827 заедно със
сграда със ЗП от 26кв.м. за ответниците. Сградата е обща, построена в двата
имота(през 1982г.-1983г.), в която всяка от страните има по едно индивидуално
помещение и едно общо съсобствено на страните
помещение, намиращи се на първи етаж. Сградата е с един вход отпред и общо
таванско помещение, изградено над първия етаж, до което се стигало с обща
външна стълба отзад. Към исковата молба
е приложен нот.акт№1033 за собственост на недв.имот том VI, рег.№3772 нот.дело№696/2015г.
на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС,
с който И.С.С. е признат за
собственик на ПИ№71.828 заедно с изградената в него стопанска сграда. В
нотариалната преписка е било приложено удостоверение№315/26.05.2015г. на Общ.Г.О.
по §16 от ПР на ЗУТ, което впоследствие е приложено по делото в съдебно
заседание. В цитираното удостоверение е отбелязано, че сградата не притежава
строителни книжа и попада под разпоредбите на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ(строеж -
построен преди 07.04.1987г.) и е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ, поради което е ,,търпим строеж” и не подлежи
на премахване и забрана за ползване.
Ищецът е предприел действия за
изготвяне на скица-проект за изменение в плана на новообразуваните имоти по §.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ и за определяне границите на имотите. Със
Заповед№3057/23.10.2014г. на Кмета на Община гр.Г.О. е одобрено изменението на
плана на новообразуваните имоти по §.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „Л.х.’’ -
землище Г.О. по отношение на ПИ№71.827 и ПИ№71.828. На 17.12.2014 г. чрез
служител на Община Г.О. е съставен Протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Представени са строителни книжа от
м.октомври.2014г.-м.ноември.2014г.:
скица-проект; конструктивно становище за прозирна ограда по източната
граница; Разрешение за строеж№114/24.11.2014 г. от Гл.архитект на Община Г.О. и
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа. От страна на И.С.С. е
била изградена оградата между двата имота и преградната стена в постройката,
построена в двата имота - ПИ№71.828 и ПИ№71-827 по плана на новообразуваните
имоти, в местността „Л.х.“ в землището на гр.Г.О.. С покана от 12.10.2015г. И.С.С. е поканил М.С.П. и К.Г.П. в 7-дневен срок от
получаването на поканата да му
заплатят сумата 630.00лв.,
представляваща половината от стойността на оградата и преградната стена в
постройката. Поканата е получена на 14.10.2015г. от адресатите(известие за
доставяне-обратна разписка).
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице дава заключение, след извършен оглед
на процесните имоти в присъствието на представители
на страните, като установява, че е изпълнена прозирна(оградна
мрежа и стоманобетонови колове – дължина 25.80м и ширина 1.50м) част и плътна(покривна поцинкована ламарина –
дължина 2.00м и ширина 2.00м) част от оградата. Вещото лице е дало цена на
вложените материали за оградата – 271.10лв., или общо цена на материали и труд – 391.10лв. Вещото
лице установило, че е извършено преграждане(преграден зид) на пристроеното общо
помещение от северната част на постройката с блокчета Itong,
като разходите за изграждане на този зид
са остойностени на 172.38лв.(в т.ч. труд и
материали). Вещото лице определя: - общо разходите за труд и материали за
изграждане на оградата и преградният зид
- 563.00лв.; -разходите за
изготвянето на строителните книжа(хонорари и такси) - 315.00лв.; -разходите за труд във връзка с
организационните работи за изготвянето на строителните книжа и изграждане на
оградата и преградния зид - 210.00лв.
Според вещото лице, с обособяването на двата отделни имота с изграждане на
ограда и преградна стена, се повишавала пазарната стойност и на двата имота
поотделно, като те ставали по-лесно продаваеми. В този смисъл, с общата стойност на разходите, които са
направени за осъществяването на реално разделяне на двата имота и възлизаща на
1088.00лв.(563.00лв.+315.00лв.+210,.00лв.), се е повишава цената на двата имота общо, а на
всеки имот поотделно пазарната стойност се повишава със 544.00лв.
По делото е допусната повторна съдебно-техническа експертиза от друго вещо лице. Вещото лице установява
също,. че между ПИ№16359.71.827 и
ПИ№16359.71.828 е изградена ограда от 31.80кв.м, която е изпълнена изцяло в имота на И.С.С.,
съобразно с изискванията в Разрешение№14/24.11.2014г.. за строеж. Оценява общо
разходите за труд, материали и съпътстващи административни такси и разходи за
изпълнението на оградата на 736.00лв., а
разходите за изпълнение на преградна стена в постройката на 172.00лв., но
за тази преградна стена в сградата няма разрешение за
извършване. Вещото лице дава пазарна
цена на имотите преди извършване на
строителните работи - ПИ№16359.71.827(с
площ 450.00кв.м) – 9000.00лв.; ПИ№16359.71.828(с площ 631.00кв.м) – 15775.00лв.
Според вещото лице, след изпълнение на оградата стойността на имотите се
завишава със стойността за труд и материали за оградата - общо с 736.00лв.а или с по
368.00лв. на имот. Вещото
лице констатира, че сградата(със
застроена площ – 52.00кв.м) между двата имота е изпълнена без строителни книжа
и разрешение за строеж. и няма данни за предприети мерки за узаконяване като
сграда в режим за търпимост и съответно мерки за обособяване от нея на два
самостоятелни обекта. Вещото лице определя пазарната стойност на сградата –
10400.00лв. Според вещото лице, теоретично по изискванията на строителните
норми не би могло да се правят
допълнителни отвори на външни стени без конструктивно становище или проект.
Цената на имота би се увеличила със 172.00лв., колкото била цената на
преградния зид(3.12mX2.50m), която стойност
била определена по средни строителни цени с труд, материали и включена
печалба на строителя. Вещото лице констатирало, че част(3-4m дължина) от оградната мрежа за изпълнение на оградата е с покритие,
а друга част(2.81m) е обикновена мрежа.
По отношение на заложените винкел и арматурно желязо при изграждането на
външната оградна мрежа, вещото лице е дало становище,
че нямало нужда от допълнително укрепване,
като оградата би изпълнявала и без него предназначението си. Съгласно
чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
По делото от страна на ответницигте са
ангажирали свидетелски показания. Св.С.
Ив.С.(полицейски инспектор към РУ”П” Г.О. през 2014г.) твърди, че след получен
сигнал направил огл3ед на наследствена вила в местността „Арбанашко
бърдо”. Установил, че била
премахната междинната врата между двете
стаи(била поставена друга врата, до която имало
голям отвор в стената, запълнен с тухли), а общият коридор бил
преграден. Електрозахранването било спряно. Огледът бил извършен в присъствието
на и. Ст.с. и к. Г.п.. Тогава в дворното място не е имало преграждения.
При втория оглед от страна на полицейския инспектор, се установила преграда в
дворното място – телена мрежа (поставена с циментови колове) и преграда с
листове ламарина в единия край. Циментовите колове били премахнати(били
собственост на к. Г.п.), като к. Г.п. не
бил съгласен с прегражденията. и. Ст.с. депозирал жалба в прокуратурата във връзка със „самоуправни действия” от страна на к. Г.п. – събаряне на
оградата. Съдът кредитира свидетелските показания като непроворечиви
с останалия доказателствен материал(резултат на непосредствени впечатления на
свидетеля) и им дава вяра.
По описа на РУ на МВР гр..О. е било образувано ДП№659/2014г. и
съответно прок.преписка№1631/2014г.
по описа на ГОРП, за това, че на 16.09.2014г. в гр.Г.О. противозаконно унищожил
чужда недвижима вещ - ограда около земеделска земя, собственост на И.С.С. -
престъпление по чл.216 от НК. И. Ст.с. решил да изгради ограда, която да
разделя дворното място на имота му. Без
да се свърже с лицензирана фирма и да оразмери имота
във връзка с местоположението на оградата, същият закупил различни материали и
изградил съоръжение за разделяне на имота. Използвал 8 бр. етернитови тръби,
собственост на К. и М. Петкови. К. Г.п. собственоръчно извадил етернитовите
тръби и ги прибирал в своя имот. Плътното ограждение,
изградено от И. Ст.С. останало да служи по предназначение. К. Г.П. решил да го
укрепи, като поставил на маса, намираща се в близост. С Постановление от
20.01.2015г. прокурор при ГОРП е прекратил наказателното производство по
ДП№659/2014г.по описа на РУ на МВР гр..О. и прок.преписка№1631/2014г.
по описа на ГОРП, срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.216 от НК, като е било прието, че от обективна
и от субективна страна нямало данни за извършено престъпление от общ характер(И.
Ст.С. решил да изгради ограда, която да разделя дворното място на имота му. Без
да се свързва с лицензирана фирма, която да направи
оразмеряване на имота и да изчисли къде точно трябва да се изгради оградата,
закупил различни материали и изградил съоръжение за разделяне на имота, в
т.ч. използвал 8бр. етернитови тръби,
собственост на К. и М. П.).
С Определение от 11.04.2016г., по реда на чл.214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на предявените искове от страна на И.С.С.
против М.С.П. и К.Г.П., като същите да се
считат предявени за сумата 544.00лв.(по 272.00лв. от всеки).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Както
се посочи, ищецът И.С.С. е изградил ограда между двата имота и
преградната стена в постройката, построена в двата имота - ПИ№71.828 и
ПИ№71-827 по плана на новообразуваните имоти, в местността „Л.х.“ в землището
на гр.Г.О.. Претенцията е за заплащане на сумата от 544.00лв.(по 272.00лв. от
страна на М.С.П. и К.Г.П.), представляваща половината от направени разходи за
тези извършени подобрения(оградата и преградната стена в постройката). Тази
претенция намира правно основание в разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗЗД. Не е
налице спор по делото, че твърдените нововъведения са
били извършени от ищеца и това е станало без знание и съгласие на ответниците.
Правата на подобрителя
на съсобствен имот са обект на разглеждане в
Тълкувателно решение№85/02.12.1968г. по
гр.дело№149/1968г. на ОСГК ВС и частично отменящото го
Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г. Пленум на ВС. Тези права са
различни в зависимост от това дали подобрителят
владее целия имот за себе си или само собствената си идеална част(чл.30 ал.3 от
ЗС), както и дали останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за
извършване на подобренията или са знаели за тях, без да се
противопоставят(чл.60 и сл. от ЗЗД), или изрично са се противопоставили(чл.59
от ЗЗД). Следва да се отбележи, че в последните две хипотези, въпреки, че
вземането произтича от различен фактически състав, последиците са еднакви -
вземането е в размер на по-малката сума между тези на направените разходи и
тази, с която се е увеличил делът на другия съсобственик вследствие на
подобренията, т.е. по-малката сума между обедняването и обогатяването(чл.59 от ЗЗД). Това е така, защото съсобственикът, който е подобрил имота със знанието,
но без противопоставянето на останалите(чл.60 и сл. от ЗЗД), не може да бъде в
по-неблагоприятно положение от този, който го е направил, въпреки изричното им
противопоставяне. В случая претенциите попадат във втората хипотеза(без каквото
и да било противопоставяне), а такова противопоставяне не се установява и от
доказателствата по делото. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота
без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и
без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална
част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията
между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата
за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 от ЗЗД(гестия).
В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения
имот. В хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД може да се присъди увеличената стойност
на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй
като в този случай отговорността е ограничена до размера на
обогатяването(Решение№ЗЗ9/10.10.2011г. по гр.дело№1072/2010г. - Іг.о. ВКС; Решение№820/20.09.2011г. по
гр.дело№1009/2009г. - Іг.о. ВКС; Решение№487/30.11.2011г. по гр.дело№1503/2010г.
- Іг.о. ВКС – постановени по реда на чл.290
от ГПК). В т.6 от Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г. Пленум на ВС
се сочи, че подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
Всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като посочи
фактите,от които според нея зависи съществуването на спорното правоотношение и
проведе доказване на тези факти. За да е основателна претенцията ищеца по иск с
правно основание чл.61 ал.2 от ЗЗД следва в условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на следните предпоставки: -претендиращият и
отговарящият на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; -да са
направени разноски, които да повишават стойността на вещта; -тази увеличена
стойност да съществува към момента на ликвидиране на отношенията(иначе казано
- кога са осъществени подобренията, от кого
са осъществени, тяхното реално наличие в имотите, както и стойността им).
От приложните документи по делото(в
т.ч. строителни книжа, складови
разписки, фискални и касови бонове, приходни квитанции и др.), заключенията на двете съдебно-технически експертизи,
свидетелски показания и не на последно място признанията на ответниците, се
установи, че в процесните имоти е изпълнена ограда от
31.80кв.м между двата поземлени имота, от която: прозирна(оградна
мрежа и стоманобетонови колове – дължина 25.80м и ширина 1.50м) част и плътна(покривна поцинкована ламарина –
дължина 2.00м и ширина 2.00м) част от оградата, а така също е извършено
преграждане(преграден зид - 3.12mX2.50m) на пристроеното общо помещение от
северната част на постройката с блокчета Itong, като
разходите за изграждане на този зид са остойностени средно
на 172.00лв.(в т.ч. труд и материали; двете вещи лица са дали стойности:
172.38лв. и 172.00лв).
Съгласно т.II-8 на
Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г. Пленум на ВС, движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват
подобрение. Иначе казано, когато във
владения недвижим имот са прикрепени движимости,
които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него без
съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. В настоящия случай, съдът приема, че
изградената ограда от 31.80кв.м между двата поземлени имота, от която: прозирна(оградна мрежа и стоманобетонови колове – дължина 25.80м и
ширина 1.50м) част и плътна(покривна
поцинкована ламарина – дължина 2.00м и ширина 2.00м) част, с посочените и
индивидуализирани елементи - оградна мрежа и
стоманобетонови колове и плътна/покривна поцинкована ламарина са движими вещи,
тъй като видно от събраните по делото доказателства тази ограда не е свързана
трайно с почвата/земята/, а лежи върху нея само със собствената си тежест без
да са изградени или поставени основи, поставени в почвата нарочно за тях, и
които могат да бъдат отделени/премахнати от имота, без да го увреждат, поради
което и същите не са подобрения по смисъла на закона.
По отношение на изградената стена
в общата постройка следва да се направят
някои уточнения.
Установи се, че постройката(със
застроена площ – 52.00кв.м) между двата имота е изпълнена без строителни книжа
и разрешение за строеж. и няма данни за предприети мерки за узаконяване като
сграда в режим за търпимост и съответно мерки за обособяване от нея на два
самостоятелни обекта. И в двете
съдебно-технически експертизи вещите лица не са изследвали детайлно
наличните/съществуващи документи относно „историята и статута” на процесната сграда между двата имота. Констатирано е само,
че за преградната стена в сградата няма
разрешение за извършване. С оглед приложеното удостоверение№315/26.05.2015г. на
Общ.Г.О. по §16 от ПР на ЗУТ по нот.дело№696/2015г.
на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, би могло да се разисква дали
постройката като търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, не е строеж
шеста категория като второстепенна постройка от допълващо застрояване по чл.147
ввр. чл.46
ал.1 от ЗУТ, и за която не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж и т.н. В конкретно разглеждания случай това е
без значение и би могла да се разглежда като незаконен строеж. По въпроса за
подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.II-7 на
Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г. Пленум на ВС е посочено, че
незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване,
освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на
стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е
незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно
разпоредбите на действащото законодателство. В
съдебната практика(Решение№432/19.06.2009г. по гр.дело№6086/2007г. - IIг.о. ВКС; Решение№308/30.10.2012г. по гр.дело№271/2012г.
- Iг.о. ВКС; Решение№315/25.10.2012г. по гр.дело№1189/2011г.
- Iг.о. ВКС
- постановени по реда на чл.290 от ГПК;
Определение№281/17.04.1912г. по гр.дело№466/2011г. - Iг.о. ВКС;
Определение№1017/27.10.2010г. по гр.дело№1142/2010г. – IIг.о. ВКС) е прието, че незаконният строеж подлежи
на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи,
като следва да има не само констативни протоколи за незаконно строителство/без
строително разрешение/, но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне.
Неоснователен е и доводът на ответниците, че подобренията(конкретно за
преградната стена в постройката) са извършени като незаконен строеж, поради
което за тях не следвало да се дължи обезщетение. По делото липсва предписание
на техническите органи(заповед по чл.225 от ЗУТ), поради което не може да се
приеме, че строежът(преградната стена) подлежи на премахване, и следователно за
него се дължи обезщетение като за подобрение.
Съдът споделя изводите на вещите
лица, че изграждането на преградната стена
в сградата е довело до увеличаване стойността на имота(в случая, по
изложените по-горе съображения, следва да се изключи като стойност
изградената прозирна и плътна
ограда между двата поземлени имота - административни
такси и разходи за изпълнението на оградата). Увеличената стойност на
имота(само по отношение на изградената преградна стена) е изчислена от
посочените горе заключения на двете
експертизи по актуални пазарни стойности(средни строителни цени с труд,
материали и включена печалба на строителя) към датата на изготвяне на заключението,
като разлика между стойността на имота преди подобренията и стойността му след
извършените подобрения. Ищецът е предприел и в свой интерес изграждането на
преградната стена без съгласието на всички останали съсобственици, поради което
на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД ответниците следва да заплатят на ищеца
съобразно дяловете си в съсобствеността части от увеличението на стойността на
имота 172.00лв., с което те са се обогатили(всеки с по 86.00лв.). В останалата част до пълните предявени размери
от по 272.00лв., представляващи половината от стойността на средствата, вложени
за изграждане на ограда между двата имота - ПИ№71.828 и ПИ№71-827 по плана на
новообразуваните имоти, в местността „Л.х.“ в землището на гр.Г.О., исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Задължението е парично и
ответниците дължат и законната лихва
съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, но от датата на забавата. Всъщност изпадането в забава е фактически
състав от няколко елемента - изискуемост, покана и на
трето място наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника. Изискуемостта на вземането е действително първата
предпоставка на забавата, която е виновно закъснение за престиране.
За да изпаднат длъжниците в забава,
необходимо е да бъдат поканени да изпълнят задължението си. Наличието на изискуемост на задължението не поставя длъжниците в забава, а е необходимо изявление на
кредиторите. Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. С покана от 12.10.2015г. И.С.С. е поканил М.С.П. и К.Г.П. в 7-дневен срок от
получаването на поканата да му заплатят
сумата 630.00лв., представляваща половината от стойността на оградата и
преградната стена в постройката. Поканата е получена на 14.10.2015г. от
адресатите. В тази връзка след тази
дата е настъпил фактът на забава и ответниците дължат на ищеца законната лихва за забава върху главниците 86.00лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба - 07.12.2015г. до окончателното им
изплащане(според заявената претенция).
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцовата страна
и сумата 221.32лв., представляваща деловодни разноски/ДТ, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение/, съразмерно на уважените искове. Заедно с това съдът следва да
присъди в полза на ответниците сумата 465.00лв., представляваща направените
разноски/разноски за свидетел, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение/, съразмерно на отхвърлените искове, като осъди ищецът да им заплати.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М. С. П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. С. с ЕГН**********,***: сумата
86.00лв./осемдесет и шест лева/, представляващи половината от стойността на
средствата, вложени за изграждане на преградна стена на общото помещение от северната страна на
постройката, находяща се в ПИ№71.828 и ПИ№71.827 в местността „Л.х.’’ - землище
Г.О., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.12.2015г. до окончателното и изплащане.
Отхвърля
предявения иск от страна на И. С. С. с
ЕГН**********,***, против М. С. П. ***, в останалата част от 86.00лв. до пълния
предявен размер от 272.00лв., представляваща половината от стойността на
средствата, вложени за изграждане на ограда между двата имота - ПИ№71.828 и
ПИ№71-827 по плана на новообразуваните имоти, в местността „Л.х.“ в землището
на гр.Г.О..
ОСЪЖДА К. Г. П. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. С. с ЕГН**********,***: сумата 86.00лв./осемдесет
и шест лева/, представляващи половината от стойността на средствата, вложени за
изграждане на преградна стена на общото
помещение от северната страна на постройката, находяща се в ПИ№71.828 и
ПИ№71.827 в местността „Л.х.’’ - землище Г.О., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2015г. до окончателното и
изплащане.
Отхвърля
предявения иск от страна на И. С. С. с
ЕГН**********,***, против К. Г. П. с ЕГН**********,***, в останалата част от 86.00лв. до пълния
предявен размер от 272.00лв., представляваща половината от стойността на
средствата, вложени за изграждане на ограда между двата имота - ПИ№71.828 и
ПИ№71-827 по плана на новообразуваните имоти, в местността „Л.х.“ в землището
на гр.Г.О..
ОСЪЖДА К. Г. П. с ЕГН**********,*** и М. С. П. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. С. С. с ЕГН**********,***,
сумата 221.32лв./двеста двадесет и един лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. П. с ЕГН**********,***
и М. С. П. ***, сумата
465.00лв./четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: