Р Е
Ш Е Н
И Е
№
90
гр.
Перник, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 22.01.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Рени Ковачка
Кристиан
Петров
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00400 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение № 70/28.07.2017 г. по гр. д. № 155/2017 г. на РС-*** по предявени от Е.Н. срещу Н.З. и П.Х. искове с пр.
осн. чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлени имоти в гр. ***: ид. 06286.9.38, ид. 06286.35.16, ид. 06286.39.4, ид. 06286.53.17, ид. 06286.67.4; ид. 06286.76.11, ид.06286.9.35 и ид. 06286.9.36 и е отхвърлен искът за останалата 1/2 и.
ч. от имотите, както и искането за предаване владението им.
Решението
е обжалвано от ищцата Е.Н.,
с доводи за недопустимост, поради неучастие на задължителни
необходими другари - останалите наследници на М.Г.
- втората съпруга на общия наследодател, наред с ответника П.Х.. Излагат се доводи и за неговата неправилност
в отхвърлителната част като счита за необоснован извода, че ищцата не е отблъснала владението на останалите
сънаследници чрез явно и недвусмислено упражняване на фактическа власт върху
процесните имоти в продължение на повече от 10 години, което намерение е
доведено до знанието им. Поддържа, че никой от сънаследниците не е имал
претенции към нея по отношение на земеделските земи. Твърди, че Е.Н. е ползвала
изцяло поземлените имоти, отдавала ги е под наем на различни земеделски
производители, като е манифестирала намерението си за владение по отношение на М.П. Х. - наследодател на въззиваемия П.Х., още през 1998 г. Доказателство за своенето на земите от страна на
жалбоподателката е и приетият пред първата инстанция констативен нотариален акт
№ 97/11.09.2015 г., издаден в полза на Е.Н.. Неправилно обаче в оспореното
решение доказателствата в подкрепа на този извод не са обсъдени. Иска
се обезсилване на решението и връщане на делото за ново
разглеждане с участието на всички необходими другари на страната на
ответниците, евентуално - за неговата отмяна и уважаване на предявените искове в
цялост.
Въззиваемият Н.З. по подробно изложени съображения излага
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Въззиваемият П.Х. излага становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на решението.
С молба вх. № 6736/30.11.2017 г. ищцата Е.Н. в предходно развилото се въззивно гр. д. №
616/2017г. по описа на ОС – Перник, уточнява, че не поддържа въведеното с първоначалната
искова молба твърдение, че е изключителен собственик въз основа на влязъл в
сила акт за възстановяване на собствеността върху земите, притежавани от баща й
И.С.Г. по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура
и настъпило универсално наследствено правоприемство, а твърди, че основанието,
на което основава претенцията си да е изключителен собственик на
процесните имоти е придобиването им по силата на давностно владение, продължило
повече от 10 години.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Доводите в жалбата за недопустимост на решението поради неучастие на
задължителни необходими другари са преклудирани, тъй като в решение № 66/14.06.2019г. по гр. д. № 2834/2018г. на
ВКС на въпроса за допустимостта на
предявения иск, респ. допустимостта на постановените по делото
решения е даден положителен отговор, а освен това се приемат и за неоснователни, което следва изрично и от ТР № 3 от 29.06.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, молба с вх. №
6736/30.11.2017 г. от ищцата и дадените в решение
№ 66/14.06.2019г. по гр. д. № 2834/2018г. на ВКС указания, се установяват следните относими за спора факти:
Съгласно
акт за брак № 27 от 04.02.1943г. на община Перник, И.С.Г. и М.Х.Г. са сключили брак на ***, поради което и М.Х.Г. не е "последваща" съпруга по смисъла на
чл. 9 "А" от ЗН и съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 1 от ТР № 1/4.11.1998 г. на ВКС по т. д. № 1/1998 г.,
поради което доводите в жалбата в обратен смисъл за кръга на сънаследниците на
възстановената собственост по реда на ЗСПЗЗ и в
частност за приложението на чл. 9а ЗН са неоснователни. Установява се от публично
завещание-делба № 13/29.08.1936г., че процесните зем. земи са придобити от И.Г. преди брака му с М.Г. и следователно са негова индивидуална, лична собственост, а след неговата смърт на *** са
наследени от дъщеря му Е.Н. и преживялата му съпруга М.Г. – при равни части от по 1/2 ид.ч., съгласно чл. 9,
ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН. М.Г. е починала
на *** и наследената от нея 1/2 ид. ч. от процесните земи е наследена от
нейните наследници. С решение № 44/08.09.1998 г. на ОСЗ гр. *** на наследниците на И.Г. е възстановена собствеността
върху описаните в решението процесни осем земеделски земи. Към
момента на възстановяването на правото на собственост кръгът на законните
наследници на възстановената собственост включва
ищцата – дъщеря на И.Г., и М.П. Х. – наследник на М.Г. /съпругата на И.Г./. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ придобивната
давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от
22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата,
началният срок на давността е от момента на възстановяването – както е в случая
от септември 1998 г. – постановяването на решението, респ. септември 1999 г., от когато е влязло в сила. В тази връзка в първоинстанционното производство са разпитвани
свидетелите К.С.Н. и С.О.А.. Св. Н. /89 г./ - съпруг на ищцата, установява, че след възстановяване
собствеността върху процесните имоти през 1998 г. - 1999 г. той и съпругата му Е. С. са имали срещи с наследниците на М. С. /Г./, че лично той се е срещал с М. Х. -
племенник на М. С., които се съгласили с неговите доводи – че имотите са наследствени на фамилията С. от век, че той ги
възстановил, а те нямали претенции към земите и 18 години "... не ни
закачаха по тези въпроси ...", както и че той и съпругата му ги отдавали
под наем на различни лица, включително
и на Р. О. и баща му. През тези години останалите съсобственици - роднините на М. С. не са се обаждали да искат
рента, не са правили възражения и той и съпругата му Е. С.
не са им давали рента през тези години. Свидетелят А. /** г./ установява, че е наемал имотите от ищцата и ги е обработвал заедно
с фирмата на своя син още от 2008 г., като преди 2007 г. част от имотите са се
обработвали от земеделското училище в гр. *** и след 2007 г. освен ищцата Е.Н.
и съпругът й, друг не се е интересувал от тези имоти, като не е виждал в тях
никой друг освен ищцата и съпруга й. Настоящата инстанция
кредитира показанията на тези свидетели, същите са взаимно непротиворечиви и изхождат от лица, които са част от
фамилията и като такива са с преки и непосредствени впечатления за целия период
от възстановяването на земите и отношенията във връзка с
тях и кореспондират и на останалите доказателства по
делото. Показанията на тези свидетели относно отдаването на процесните имоти под наем и
аренда от страна на ищцата съответстват с приетите по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК договори за наем и аренда на зем. земя за периода от 1997г. до 2015г. при
различни наематели – зем. производители в община ***. Ищцата като арендодател е сключвала договорите за процесиите имоти, идентични като № с тези, посочени в горецитираното
решение на ОСЗ, като нейна изключителна собственост в качеството й на
единствен наследник на И.С.Г.. Освен от показанията на св. К. Н., съгласие
между ищцата като наследник на И.С.Г. и
наследниците на М. С. относно процесните зем. земи се установява и от приетата
по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК молба на М.П. Х. /наследник на М.Х.Г., съотв. наследодател на ответника
П.М.Х./ от 21.05.1998 г. до кмета на община ***. Видно от съдържането
й, искането до кмета за връщане - обезщетяване на посочения в нея имот - три дюкяна
със стаичка и мазе 70 кв. м., е обосновано с това, че „Въпреки че въпросният
имот се е водел на И.С.Г., той фактически е на леля ми М. С., даден й от
първия мъж … а имаме и съгласие за това от наследниците на И.С.Г.“. Тази неформална договореност
съответства и на притежаваната
собственост на зем. имоти от И.С.Г. за периода преди брака му с М.Х.Г. и
отчуждаването им през 1947 г., което освен от показанията на свидетеля Н. се установява
и от приетите по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК протокол № 29/25.02.1947 г., удостоверение № 89/4.05.1993 г., публично завещание- делба № 13/29.08.1936г. и
удостоверение № 1427/22.09.1947г.
С оглед
на събраните доказателства, настоящият въззивен състав прави извод, че е постигнато съгласие между сънаследниците на
възстановената собственост за разпределяне помежду си на собствеността върху
наследствените имоти. В този смисъл са
показанията на свидетелите, които установяват, че след възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ищцата и наследниците на М. С. в лицето
на М.П. Х. са се съгласили, че процесните имоти остават собственост на ищцата по наследство от баща
й И.С.Г.. Това се
потвърждава и от молбата на М.П. Х. от 21.05.1998 г., от
чието съдържание, тълкувано и преценено с останалите гласни и писмени доказателства,
е индиция за съгласие между ищцата като наследник на И.С.Г. и наследниците на втората му съпруга М. С., че всеки от тях получава наследствените имоти на своя наследодател с цел привеждане на правното положение на имотите в
съответствие с действителното фактическото състояние. Макар да
не съставлява акт на отказ от право на собственост, устното съгласие, респ. този документ-молба има значението на изявление за зачитане на владението на ищцата върху спорните имоти. Предаване на владението по съгласие на
сънаследниците не предполага специална форма, достатъчно е простото съгласие,
преустановяване на старото владение и възможност да започне веднага новото владение,
което може да се доказва с всички доказателствени средства, включително и
свидетели. Индиция за такава уговорка/разбирателство е и обстоятелството, че след
възстановяването на имотите, не е установено след този момент М.П. Х. и останалите сънаследници да са посещавали имотите, да е упражняван по какъвто и да било начин
правомощията си на съсобственик /да ги обработва, подобрява, отдава под наем,
аренда, охранява и т.н./ - за такава липса на собственическо /и владелческо/
отношение са единодушни и двамата свидетели, или да са предявявали претенции във връзка с тях към ищцата. Ако
съгласие за отстъпване на имотите не е имало, тогава нелогично е М.П. Х. и останалите сънаследници за толкова много години
въобще да не проявят интерес. Очевидно, след 1998-99 г. поведението на останалите сънаследници е било
мотивирано от съзнанието, че имуществените отношения между тях и ищцата са уредени, и упражняваното от ищцата владение е в съответствие с това споразумение. В същия смисъл
следва да се тълкува и фактът, че при отдаването на процесните имоти под наем и
аренда от страна само на ищцата за периода от 1997г. до 2015г., цялата цена е
получавана единствено от ищцата, без претенции и плащания за това на останалите
наследници. Следователно, ако друг от
наследниците е имал намерение и воля да се ползва от общите имоти, биха узнали за намерението и действията на ищцата, които са демонстрирани освен на наследниците и пред трети лица.
От обсъдените
доказателства, посочени
по-горе, се установява моментът на постигнатото съгласие между
сънаследниците през 1998-1999 г. /след решение №
44/08.09.1998 г. на ОСЗ гр. ***/, когато ищцата е получила съгласието на наследниците на М. С. в лицето
на М.П. Х. да осъществява самостоятелна фактическа власт
върху имотите. От момента на постигнатото съгласие между сънаследниците, осъществяваното от ищцата държане на идеалните части
на тези наследници се превръща във владение върху целите
имоти въз основа на неформална уговорка с останалите наследниците, противопоставимо както на предалите владението
лица, така и на техните наследници. Затова не е необходимо тя да демонстрира по друг начин на същите лица, че
владее техните части с намерение за своене и да отблъсква тяхното владение, тъй
като с декларираното устно и/или писмено съгласие това владение доброволно й е предадено. Това
разрешение се приема в каузалната съдебната практика /Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
217/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 16 от 17.04.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5652 / 2014 г., Решение № 294 от 07.01.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 4050/2014 г. Решение № 32/ 08.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4591/2015 г. и др./,
което се извежда и от постановките на ТР № 1/06.08.2012 г. на
ОСГК на ВКС. Поради това владението е било установено не чрез
насилие или тайно, а по взаимно съгласие, със знанието и съгласието на
останалите съсобственици, поради което е било спокойно и постоянно, тъй като не
е имало случаен характер, а е възникнало и е било упражнявано по обща договорка
между всички сънаследници, ищцата се е титулувала като собственик, и това е
продължило във времето по начин, че всяко лице е можело лесно да разбере, че
именно ищцата владее имотите. Приложима е нормата на чл. 69, вр. чл. 83 от ЗС, с която е установена законова презумпция, че който владее в
различни времена се предполага, че владее и в промеждутъка. Тази презумпция е
оборима, но тя не е оборена от ответниците. Съгласието на ответника П.Х. не е необходимо, тъй като уговорката на ищцата с
неговия наследодател - М.П. Х. и останалите наследниците както се посочи е противопоставима на
наследниците и при положение, че ищцата е получила съгласието на останалите
наследници да осъществява самостоятелна фактическа власт върху имотите, и то
повече от 10 години назад във времето преди смъртта на неговия наследодател - М.П. Х. на 01.02.2014 г. Поради това са ирелевантни
твърденията му дали е прекъснал или не владението на Е.Н. (макар да не се установява да го е прекъснал).
Поради изложеното ищцата е установила своя фактическа власт върху процесните
имоти от 1998-1999 г. и е упражнявала владение, което е било известно на останалите
сънаследници, не е смущавано от никого в продължение на повече от десет години
/от 1998-1999 г./, поради което към датата на издаване на нот. акт № 97 от 11.09.2015 г., том ІІ-ри, рег. № 2708,
дело № 284 за признаване на правото на собственост въз основа на
писмени документи в полза на ищцата е била изтекла изискуемата
се по чл. 79, ал. 1 ЗС давност, тъй
като десетгодишният период е изтекъл най – късно през месец септември 2009 г. В
резултат на това процесните зем. земи са изключителна собственост
на ищцата, придобити на основание наследяване
за нейната идеална част и давностно владение, продължило през
повече от десетгодишен период от време, за частите на останалите наследници. Моментът
на снабдяването с нотариалния акт има значението на позоваване по см. на чл. 120 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, но позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок – т. 2
от ТР
№ 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, т. е. няма пречка да се признае владелецът за
собственик по давност към миналия момент - този на осъществяване на фактическия
състав на чл. 79 ЗС.
Както се посочи фактическият състав на придобивната давност е бил вече
осъществен и с позоваването /снабдяване с констативен нотариален акт/, последиците настъпват към месец септември 2009 г.
В този смисъл, искът по чл. 108 ЗС в установителната му част е изцяло
основателен.
Относно иска по чл. 108 от ЗС
в осъдителната му част: В
депозираните от ответниците отговори на исковата молба са изложени възражения единствено
относно твърденията в исковата молба, че имотите не са изключителна собственост на ищцата. Изрично оспорване на владението върху имотите от ответника П.Х. не е заявено. Твърденията в отговора на ответника Н.З. не са за липса на фактическа власт, а за оспорвания
твърденията на ищцата, че ответникът държи имотите без правно основание, като в
тази връзка противопоставя на ищцата валидно правно основание – вещно право да
ползва имотите – процесният договор за аренда. Ето защо, при незаявено конкретно,
а бланкетно оспорване на
фактическата власт върху имотите в отговорите на исковата молба, то това обстоятелство следва да се счита за безспорно в процеса и ищецът не е бил
длъжен да ангажира нарочни доказателства в тази насока.
Същевременно, по делото са налице косвени
доказателства за осъществяваната от ответниците фактическата власт държане/владение върху
имотите – това е
вписването на процесния договор за аренда от 30.07.2015г. в Сл. по Вп. на
31.07.2015г. и самият договор за аренда от 30.07.2015г., от съдържанието на който е несъмнено, че имотите
са предоставени за ползване от ответника П.Х.
на
ответника Н.З., срокът
на договора – 10 години, т.е. до 2025г.; това, че в кадастралните скици за
всеки от процесните имоти е посочено, че ответникът Н.З. е носител на вещни
права върху имотите, съгласно вписания договор за аренда от 30.07.2015г. до
2025г., съчетано с показанията на св. С. А. „…имат спор със З., той не ги е
обработвал до сега, разбрах, че сега бил сключил договор с техен роднина“. В
тази връзка следва да се посочи, че за наличието на фактическа власт, не е
необходимо да се упражнява непрекъснато и непосредствено такава върху вещта във
физически смисъл в ръцете си, а да може да се извършват действия върху нея и да
изключва действията на други лица. В случая посредством пресния договор за
аренда, вписването му в Сл. по Вп. и КККР, ответникът-арендодател упражнява
фактическа власт върху процесните имоти чрез ответника-арендатор и по този
начин изключва фактическите действия на ищцата върху имотите. В обобщение се налага
извод, че е доказана фактическа власт върху имотите като предпоставка за
уважаване на предявения иск за ревандикация. Останалите предпоставки: че ищецът
е изключителен собственик на имотите и че липсва правно основание за фактическа власт на
ответниците, противопоставимо
на ищцата, по гореизложените съображения съдът приема също за
доказани, поради
което не следва да бъдат обсъждани отново.
С оглед на всичко изложено, искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен изцяло както в осъдителната, така
и в установителната му част, поради което обжалваното
решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция в посочените части следва да се отмени и да се постанови друго такова
за уважаване на иска. Въззивната жалба е основателна.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски в
първоинстанционното производство общо 1080,75 лв., които с оглед изхода на
спора му се дължат от ответниците изцяло и следва да бъдат присъдени с
настоящото решение.
С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение
да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответниците в
първонистанционното производство в размер общо на 1100 лв., доколкото такива не
им се дължат.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски пред
въззивната инстанция общо 1417,33 лв., които му се дължат от въззиваемите
изцяло, предвид основателността на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемите не
се дължат разноски по въззивното производство.
На осн. чл. 294, ал. 2 ГПК, П.Х. и
Н.З. дължат на Е.Н. направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в
размер на общо 1430 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 70/28.07.2017 г. по гр. д. №
155/2017 г. по описа на Районен съд – Брезник В ЧАСТТА му, с
която е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС
на Е.И.Н., ЕГН **********
срещу П.М.Х., ЕГН ********** и Н.И.З., ЕГН ********** в установителната му част
за разликата над 1/2 ид. ч. до останалата 1/2 ид.ч. от претендираното
изключително право на собственост върху процесните имоти; за отхвърляне
изцяло на иска по чл. 108 от ЗС
в осъдителната му част за осъждане на П.М.Х., ЕГН ********** и Н.И.З. да предадат на Е.И.Н., ЕГН ********** владението върху тези имоти, КАКТО и в частта му, с
която Е.И.Н., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Н.И.З. сумата 800 лв. и на П.М.Х., ЕГН ********** сумата от 300 лв. - разноски за първоинстанционното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 от Закона за собствеността по отношение на П.М.Х.,
ЕГН ********** *** и Н.И.З., ЕГН ********** ***, че Е.И.Н., ЕГН **********
***, въз
основа на давностно владение е СОБСТВЕНИК на още 1/2 ид.
ч. /общо притежава изключително право на собственост - 1/1 ид. ч., заедно с присъдената
от Районния съд 1/2 ид. ч. по наследство/ от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот, находящ се
в град ***, обл. Пернишка, с площ от 3885 кв. м., представляващ имот
с ид. 06286.9.38 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 009038 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.36, 06286.9.39,
06286.9.46, 06286.9.45 по ККР на гр. ***; 2. Поземлен имот, находящ
се в град ***, обл.Пернишка, с площ от 19999
кв. м., представляващ имот с ид. 06286.35.16 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 035016 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.35.19, 06286.35.18,
06286.35.17, 06286.38.57, 06286.35.15, 06286.35.14 по ККР на гр. ***; 3. Поземлен имот, находящ се в град ***, обл. Пернишка, с площ от 17262 кв. м., представляващ имот
с ид. 06286.39.4 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 039004 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.39.3, 06286.39.9,
06286.39.8, 06286.39.7, 06286.39.5, 06286.39.21 по ККР на гр. ***; 4. Поземлен имот, находящ се в град ***, обл. Пернишка, с площ от 38399 кв. м., представляващ имот
с ид. 06286.53.17 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, шеста
категория, с номер по предходен план 053017 по КВС на гр. ***, при граници на
поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.53.41,
06286.53.16, 06286.53.4, 06286.53.3, 06286.53.2, 06286.53.1, 06286.53.35,
06286.53.34, 06286.53.18, 06286.51.31 по ККР на гр. ***; 5. Поземлен имот, находящ се в град ***, обл. Пернишка, с площ от 71990 кв. м., представляващ имот
с ид. 06286.67.4 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 067004 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.55.ЗЗ, 06286.67.5,
06286.67.27, 06286.67.3 по ККР на гр. ***; 6. Поземлен имот, находящ
се в град ***, обл.Пернишка, с площ от 37397
кв. м., представляващ имот с ид. 06286.76.11 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, шеста
категория, с номер по предходен план 076011 по КВС на гр. ***, при граници на
поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.76.26,
06286.76.371, 06286.76.10, 06286.76.15, 06286.76.12 по ККР на гр. ***; 7. Поземлен имот, находящ се в град ***, обл.Пернишка, с площ от 1389 кв. м., представляващ имот
с ид.06286.9.35 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 009035 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.19, 06286.9.46,
06286.9.45, 06286.9.20 по ККР на гр. ***; 8. Поземлен имот, находящ
се в град ***, обл. Пернишка, с площ от 5063
кв. м., представляващ имот с ид. 06286.9.36 по КККР на гр. ***, в местността ***, с начин на трайно ползване – нива, пета категория,
с номер по предходен план 009036 по КВС на гр. ***, при граници на поземления
имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.39, 06286.9.38,
06286.10.15, 06286.9.17, 06286.9.45 по ККР на гр. ***.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********
*** и Н.И.З., ЕГН ********** *** да предадат на осн. чл. 108 от Закона за
собствеността на Е.И.Н., ЕГН ********** *** владението върху горепосочените имоти.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********
*** и Н.И.З., ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.И.Н., ЕГН **********
***, сумата 1080,75 лв. – разноски по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********
*** и Н.И.З., ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.И.Н., ЕГН **********
***, сумата 1417,33 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********
*** и Н.И.З., ЕГН ********** ***, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК да заплатят на
Е.И.Н., ЕГН **********
***, сумата 1430 лв. – разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.