МОТИВИ към Присъда № 55/18.06.2018г. по НОХД № 2462/2017г. по
описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.С.М. за това, че на
***г. в гр.К., при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон „***“ на стойност 50.00 лв., мъжко портмоне на стойност 2.00 лв. и
сумата от 40.00 лв. от владението на И.И.М., с ЕГН **********,
с намерение противозаконна да ги присвои, като е употребил за това сила –
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А
и б.Б от НК;
както
и в това че на ***г. в гр.К., при условията на опасен рецидив, извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима
вещ – специален автомобил „***“, с рег. № *** на стойност 3 400.00 лева от
владението на Н. С.Б., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.А и б.Б от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, нито
допълнително конституирани страни.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, като намира същото за доказано по несъмнен начин,
предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, да се наложат наказания
Лишаване от свобода при балансиращи отговорността обстоятелства – около средния
предвиден за всяко едно от престъпленията размер, след което да се определи
едно общо, най-тежко измежду тях, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. От общото наказание да се приспадне предварителното задържане, а
разноските по делото – да се възложат в тежест на подсъдимия.
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адв.К., счита че подзащитният й, не е осъществил състава на вмененото му
престъпление грабеж, тъй като според нея, не са събрани доказателства за отнемане
вещи на пострадалия от страна на подсъдимия посредством сила, поради което
настоява подс.М. да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.199 от НК. Що се отнася до обвинението за извършена кражба,
защитата настоява на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.55
от НК, с оглед налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
А.М. лично, признава вината си по обвинението в кражба, но отрича да е вършил
грабеж, относно крайното решение по делото, предоставя на съда да прецени какво
да е то.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
А.С.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Св.С.Б.
притежава ферма за отглеждане на едър рогат добитък – крави, в землището на гр.К.,
обл.П. Дейността по отглеждане на животните се
осъществявала от него и членовете на семейството му, включително синът му – св.Н.Б.,
като с оглед количеството работа и броя на животните, били наемани и работници,
които да се грижат за кравите. През лятото на 2016г. във фермата работел св.И.М.,
а поради обема работа, св.С.Б. пуснал обява в местен вестник за разкрито още
едно работно място. На тази обява се отзовал подс.А.М.,
който на 23.07.2018г. се явил във фермата и заявил готовност да започне работа.
Подсъдимият е от гр.П., като до гр.К. го закарал с лек автомобил – червен ***, св.М.Х.,
придружен от жена с неустановена самоличност. Св.С.Б. решил да го наеме, а в
разговора с подсъдимия и придружаващите го лица се оказало, че новодошлите имат
спешна нужда от пари, поради което подсъдимият настоял за предварително
заплащане на сумата от 500 лева. Св.С.Б. заявил, че няма да му предостави
такава сума в аванс, като с оглед настояването на подсъдимия, му дал 200 лева,
преди започването на работа, които обаче взели св.Х. и жената, след което
последните двама си тръгнали. Подсъдимият останал във фермата, където бил
настанен в специална постройка, в която имало стаи за работниците, и започнал
работа. Двамата със св.И.М. ползвали различни стаи в посочената постройка,
където нощували, почивали и държали личните си вещи. Оказало се, че двамата се
познават от преди, тъй като за даден период от време, пребивавали заедно в
Затвора Пловдив. Работата по изпълнение на задълженията им по обгрижване на животните, започвала сутрин в 6.30ч., като по
това време обичайно във фермата пристигал и св.С.Б.. След приключване на
ежедневните задължения, свързани с кравите, двамата работници имали време за
почивка.
На ***г.
св.М. и подс.М. решили да се почерпят заедно след
работа, като за целта си закупили бутилка от 1 литър алкохол-ракия. След 20.30ч., двамата седнали на коридора пред стаите им в
постройката за работници и започнали разговор, по време на който консумирали от
ракията, а по-късно се преместили в стаята на подсъдимия, където продължили с
почерпката. В даден момент, подс.М. поискал мобилния
телефон на свидетеля, за да се обади на свой познат, аргументирайки се с
обстоятелството, че собственият му телефон е с изчерпан лимит за разговори. Св.М.
взел телефона си от неговата стая, дал го на подсъдимия, който провел разговор
на турски език с някого, след което върнал телефона на свидетеля. Св.М. занесъл
обратно апарата си в своята стая и се върнал в тази на подс.М.,
където продължили да разговарят и да се черпят, като вече било около 22.00ч.
След около час на място във фермата, с тъмен лек автомобил, пристигнали трима
души – двама мъже и една жена, познати на подсъдимия, които последният поканил
на масата. Новодошлите се почерпили заедно с тях и след половин час си
тръгнали. Св.М. не разбрал нищо от това което подсъдимия и гостите му си
казали, тъй като говорели на турски език, който той не знаел. След като гостите
си тръгнали, подсъдимият поискал от свидетеля да му даде пари, но получил
отказ, поради което между двамата възникнал спор. По това време все още се
намирали в стаята на подсъдимия. Подс.М. излязъл
навън и малко след това се върнал, носейки метален предмет, приличащ на тръба в
ръцете си. Замахнал да удари с носения предмет
свидетеля, който успял да се предпази, но подсъдимия замахнал
втори път и успял да нанесе силен удар с металния предмет в областта на главата
на св.М.. От силата на удара, свидетелят изпаднал в безсъзнание, а подсъдимият
отишъл в неговата стая и взел мобилният му телефон ***, както и портфейла на свидетеля
с намиращите се вътре 40 лева в различни банкноти. След това, подсъдимият
завързал краката на св.М. с връзка сезал, и го
извлякъл от стаята си, оставяйки го в банята. Свидетелят не реагирал по никакъв
начин на действията му, тъй като все още бил в безсъзнание. За да напусне
стопанския обект, а и населеното място, подс.М. решил
да вземе камиона на работодателя си, а именно - специален автомобил, с монтиран
кран на него, марка ***, жълт на цвят, с регистрационен № ***, регистриран на
името на св.Н.Б., който впоследствие да продаде. Подс.М.
знаел, че товарният автомобил, паркиран в двора на фермата, стои отключен, а
ключа за стартирането му се намира в самия камион, тъй като свидетелите Б. го
оставяли така. Двамата пастири и гледачи на животните – св.М. и подс.М., нямали право да шофират камиона, а освен това
никой от тях нямал шофьорска книжка. Независимо от това, подс.М.
се качил на шофьорското място, вземайки със себе си и посочените по-горе вещи
на св.М., привел камиона в движение и напуснал фермата и гр.К., оставяйки
свидетеля вързан и в безсъзнание в банята. Така, престоят на подсъдимия в
стопанството на св.Б. продължил 1 седмица, независимо от предплатената му сума.
С отнетия камион се придвижил до град П., като паркирал превозното средство
пред апартамента си на ул.“****“ № 5 в града. Не се качил в апартамента, тъй
като бил отдал същия за ползване на св.Х., а останал до сутринта в камиона.
Около 6.00ч. на ***** г., св.Х. излязъл от блока, канейки се да отваря
павилиона си, когато забелязал жълтия камион **** и подсъдимия на шофьорското
място. Двамата провели кратък разговор, след което подсъдимият се отправил с
камиона към с.Г., обл.П., където имал роднини и
знаел, че има пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Още
сутринта на 01.08.2016г. се явил в пункта – собственост на св.В.К., работещ под
фирма „К.“ ЕООД, представил се като А. *** и му предложил за продажба
управлявания от него специален товарен автомобил ***, афиширайки се като
собственик на същия. Предложил автомобила срещу цена от 1 500 лева. Св.К.
приел офертата и поискал от подсъдимия документите на МПС-то и личната карта на
продавача, за да оформят договор. Подс.М. разбрал, че
няма да успее да продаде камиона без документи в този пункт, поради което
заявил на св.К., че е забравил в къщи документите, и ще отиде да ги вземе, след
което ще се върне, като разбира се, изобщо не се върнал. При така стеклите се
обстоятелства, подсъдимият закарал камиона пред дома на свой роднина в с.Г. –
св.М.Я., и му предложил да му го продаде. Св.Я. отказал да купи камиона, при
което подсъдимият му поискал поне пари на заем, изтъквайки причина – спешно
лечение на жена му, каквото всъщност не било необходимо. Свидетелят, заблуден,
че парите са необходими за лечение, решил да помогне, като предоставил на подс.М. 300 лева, които следвало да се върнат след една
седмица. Като гаранция, че парите ще бъдат върнати, подсъдимия оставил пред
дома на свидетеля камиона ***, заедно с ключовете за него, след което си
тръгнал, без да има намерение да връща парите или да си вземе камиона. Парите
не били върнати, а връзката с подсъдимия била невъзможна – не отговарял на
телефона си, а когато св.Я. отишъл да го търси на адреса в гр.П., установил, че
там не живее никой от семейството на подс.М.. Предвид
това, св.Я. се усъмнил, че може би има нещо нередно, свързано с камиона, стоящ
пред дома му, и съобщил за случилото се между него и подсъдимия на кварталния
полицай. След извършена проверка, било установено, че превозното средство е
обявено за издирване и респективно започнали процесуални действия на
територията на ОД МВР П.. След като бил огледан и описан, съответно оценен,
товарният автомобил е върнат на св.Б..
Междувременно,
след напускането на фермата в гр.К. от подсъдимия, св.И.М. започнал да идва в
съзнание, при което установил, че се намира в банята, с вързани крака и кървяща
глава, а около него имало и количество изтекла кръв. Тъй като ръцете му били
свободни, той успял да развърже връзката сезал около
краката си и се освободил, след което се изправил и установил, че е в състояние
да върши задълженията си, въпреки, че имал силно главоболие, поради което,
около 6 часа сутринта се насочил към обора с животните. Малко след това във
фермата пристигнал и св.С.Б., който забелязал св.М., който в този момент бил
клекнал пред постройката, с кръв по лицето, и го попитал какво се е случило, но
свидетеля не бил в състояние да му обясни. Св.Б. веднага отишъл до аптека и
купил нужните консумативи за превръзка и лечение, след което се върнал при св.М.,
който започнал да се съвзема и му разказал, как вечерта са пили заедно с подс.М., последния му поискал телефона, говорил от него, а
на място пристигнали двама мъже и една жена, след което св.М. бил бит и вързан,
като с желязо в главата го ударил подсъдимия. Улисан в станалото със св.М., св.Б.
първоначално не констатирал липсата на камиона и едва вечерта, при разговор със
сина си, св.Б. го попитал той ли е взел камиона. Тъй като никой от семейството
не бил ползвал този ден камиона, те се усъмнили в подсъдимия, който бил
напуснал базата, късно вечерта, поради което подали сигнал в полицията за
издирване на МПС. При започване на работа във фермата, св.Б. изискал личната
карта на подс.М., която все още се намирала у него, и
която предал на полицейските служители с оглед даване на данни за евентуалния
извършител. Така и на територията на ОД МВР П. започнало досъдебно
производство. Св.М. отказал да отиде на преглед в болнично заведение, поради
което не е налична медицинска документация за точното му състояние след
нанесения му от подсъдимия удар. Прибирайки се в стаята си по-късно този ден – ****
г., св.М. установил, че му липсва мобилния телефон марка ***, както и портфейла
с парите – 40 лева в различни банкноти, за което съобщил и на св.Б..
Независимо
от данните за извършителя, предвид неоткриването му на адреса в гр.П., след
обединяването на двете наказателни производства, разследването е спряно за
дълго време. При възобновяването му, породено от успешното издирване на подсъдимия, през месец октомври 2017г., беседа с него
провел св.В.А. от Първо РУ на Полицията в гр.П. В разговора, подсъдимия
споделил със свидетеля, че въпросната вечер пили алкохол с лицето, с което
работели заедно, след което го ударил с тръба и му взел телефона. От гр.К.
тръгнал с камиона на работодателя си, отишъл в с.Г. и опитал да продаде
превозното средство в пункт за вторични суровини, но не успял, тъй като му
поискали лични документи, след което продал камиона на свой роднина пак в с.Г..
Подробности за отнетия телефон не съобщил, казал, че по време на инцидента са
били само двамата с колегата, когото ударил с тръба.
Стойността
на отнетите мобилен телефон и портфейл, както и на отнетото МПС са установени
посредством съответни оценителни експертизи, като портфейла възлиза на 2 лева,
телефона – 50 лева, а МПС-то е оценено на 3 400 лева.
За да
приеме за установени описаните по-горе факти, съдът ползва обясненията на
подсъдимия, дадени пред съдебния състав, но само частично, досежно
отнемането на товарния камион на св.Б.. Що се отнася до версията му относно
случилото се със св.М. и отнемането на негови вещи, съдът игнорира обясненията
на подсъдимия, дадени пред съда. Ползват се и изцяло прочетените обяснения, давани
от подсъдимия в хода на досъдебното производство. Съдът ползва и показанията на
разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели - св.И.М., за него и
показанията, давани в хода на досъдебното производство, които бяха прочетени в
съдебно заседание, показанията на св.Н.Б., св.С.Б., св.М.Я., св.В.А., ползват
се и изцяло прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите
които не се явиха в съдебно заседание – В.К. и М.Х.. Съдът ползва и писмените
доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, както и приетите
експертни заключения по изготвените експертизи – една от вещото лице М. и три
от вещото лице И..
Анализ на доказателствата:
За да
приеме като случило се в обективната действителност посегателството от страна
на подсъдимия спрямо св.И.М., съдът кредитира показанията на св.М. дадени при
първият му разпит в досъдебното производство, допълнени от тези при вторият му
досъдебен разпит, както и съобщеното пред съдебния състав. Свидетелят заяви, че
за част от обстоятелствата, за които му бяха поставяни въпроси не помни
подробности, а за други даде противоречива информация /давал ли е телефона си
на подсъдимия за разговор и колко пари е констатирал, че му липсват/, което
наложи прочитане на показанията. След прочитането, свидетелят беше категоричен,
че по време на досъдебното производство е казал истината, макар че и към датата
на съдебното заседание, дори и след прочитане на показанията, отново не можа да
си спомни за даването на телефона, точната сума липсващи пари, дори и датата на
инцидента. Съдът намира прочетените досъдебни показания на св.М. за логични,
последователни и заслужаващи доверие, тъй като, освен че първите са дадени
непосредствено след извършване на деянието – на **** г., а вторите са от
15.11.2017г. - след откриване на извършителя, за точно такава последователност
на действията, като описаната от него пред разследващите органи, той е съобщил
и на заварилият го в тежко състояние сутринта, след инцидента св.С.Б.. Показанията
на св.М. се подкрепят не само от тези на св.Б., а и от прочетените обяснения на
самия подсъдим, както и от показанията на св.А., пред когото подс.М. е съобщил какво е направил на инкриминираната дата.
Няма пречка показанията на св.А. да бъдат ползвани, макар и да съдържат косвена
информация за случилото се, тъй като са налице и преки доказателства, които те
допълват – показанията на пострадалия и обясненията на извършителя. Както вече
бе отбелязано, обясненията на подсъдимия относно предявеното му обвинение
грабеж, дадени пред съдебния състав са недостоверни, тъй като съобщената от
него версия – настоява, че не е удрял пострадалия М., както и че не е отнемал
вещите включени в това обвинение, е изолирана и неподкрепена от нито едно друго
доказателство. Казаното от подсъдимия в тази насока пред съда се опровергава от
собствените му обяснения, дадени на досъдебното производство, когато той е
признал вината си и по двете обвинения и е споделил, че е ударил св.М. /макар и
да е уточнил че удара е по рамото/ и е взел телефона му /за пари не съобщава/.
Тези прочетени обяснения съвпадат с показанията дадени от св.М., с малки
разминавания – относно това къде е бил нанесен удара и какво точно е отнето от
свидетеля, както и с показанията на свидетелите, пред които всеки един от
двамата е съобщил за станалото – респективно подсъдимия пред св.А. и пострадалия
М. пред св.С.Б.. Версията на подсъдимия, че пред разследващите е бил принуден
да излъже и да каже, че е отнел вещи на св.М. посредством сила, за да може да
бъде задържан, което той искал, с цел безплатно лечение в Ареста, е неправдоподобна.
Това е така, тъй като уж лъжливата версия на подсъдимия, съвпада напълно с
обективно установеното като случило се от показанията на свидетелите И.М. и С.Б.,
а и не е било необходимо подсъдимия да лъже за тези обстоятелства, за да бъде
задържан, тъй като на практика той признава отнемането на товарния автомобил,
което също е тежко престъпление и влече същите последици като грабежа на вещите
на св.М.. Отделно от това на разследващите не е било абсолютно необходимо
неговото признание, тъй като те вече са разполагали с достатъчно обективни
данни от двамата пострадали за извършените две посегателства. Позицията на
подсъдимия пред съда, че телефона на свидетеля не му бил необходим, тъй като
той си има телефон, а и този на пострадалия не струвал нищо, се опровергава от
самия него, тъй като на досъдебното производство, след като е съобщил, че с
пострадалия М. се скарали за крави и го ударил с желязо в рамото, подсъдимият е
заявил, че е взел телефона на пострадалия, за да не може той да се обади на
шефа им и да съобщи за случилото се, което е много по-логично и заслужаващо
доверие. Предвид това, съдът не възприе позицията на подс.М.
относно първото обвинение, заявена в съдебно заседание, а реши да ползва
казаното от него по този въпрос в досъдебното производство. Що се отнася до
непосредствените обяснения на подсъдимия за отнемането на товарния автомобил,
то в тази част същите се ползват от съда, тъй като изцяло съвпадат, както с
досъдебните обяснения на подсъдимия, така и с показанията на свидетелите даващи
информация за този камион. Показанията на свидетелите В.К. и М.Я. съдържат
данни за действията на подсъдимия по опита му да продаде отнетия камион, а тези
на св.М.Х. – за това, че е закарал подсъдимия до фермата в гр.К., както и че на
01.08.2016г. последният е бил с жълт камион пред блока им в гр.П. Показанията
на св.Н.Б. на пръв поглед съдържат различна информация – след скарването между
подсъдимия и св.М., подсъдимия извикал на място трима души, които набили
пострадалия, взели му нещата и всички избягали с камиона. Преценени в
съвкупност с останалите доказателства обаче, тези показанията не внасят
дисбаланс в приетото за установено, тъй като св.Б. не е бил на място, това
което знае за случилото се му е съобщено от неговия баща, който пък е научил за
станалото от св.М.. Препредаването на
предадената вече информация, нормално може да породи несъответствия, но като се
вземе предвид казаното от преките участници в конфликта – св.М. е категоричен,
че е ударен от подсъдимия, като по това време са били само двамата, и че
новодошлите са били с тъмен автомобил, както и това от подсъдимия – че е ударил
пострадалия и е тръгнал от базата с камиона, то лесно се открояват обстоятелствата,
че удара е бил един /тоест не се касае за побой от повече хора/ и е нанесен от
подсъдимия, както и че последния сам е отнел и респективно тръгнал с камиона.
Именно затова, а и с оглед съобщеното по време на очната ставка между
подсъдимия и св.М., съдът прие, че има нанесен един удар от подсъдимия по
свидетеля, като действията по нанасянето му, предшествано от едно неуспешно
замахване, са осъществени в присъствие само на двамата.
Версията
на подсъдимия по по-тежкото от двете предявени му обвинения, заявена едва в
съдебно заседание, освен че е изолирана, е и израз на защитната му позиция,
обусловена от това, че отнетите от св.М. вещи на практика не са намерени, което
е ясно на подсъдимия, правещ опит, с отричането пред съда да ги е отнемал и то
със сила, до някаква степен да облекчи положението си, явяващо се достатъчно
усложнено от квалификацията опасен рецидив.
Оценката
на МПС е приета въз основа на заключението на вещото лице К.И. предвид конкретиката на датата, към която се дава тази оценка.
От правна страна:
Подсъдимият
А.М. е осъществил състава на престъпленията
по:
- чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за това, че на *** г. в гр.К., при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон „***“ на стойност 50.00 лв., мъжко портмоне на стойност
2.00 лв. и сумата от 40.00 лв. от
владението на И.И.М., с ЕГН **********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила -
чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. А и б.Б от НК за това, че на *** г. в гр.К., при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима
вещ – специален автомобил „***“, с рег. № *** на стойност 3400.00 лева от
владението на Н. С.Б., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.М. е отнел телефона и портфейла с налични вътре 40
лева на св.М. без негово съгласие, като е употребил за това сила – ударил го с
метален предмет в главата. След това, подсъдимият е отнел товарния автомобил на
работодателя си без негово съгласие, като по-късно се разпоредил с превозното
средство в своя полза, оставяйки го на св.Я. срещу 300 лева. С това съставите
на двете вменени на подсъдимия престъпления се явяват изпълнени от обективна
страна. И двете престъпления са извършени в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, след като е бил осъждан два пъти
за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, чието
изпълнение не е отложено по чл.66 от НК, което се обуславя от две предходни
осъждания на подсъдимия. До момента на извършване на деянията по настоящото
дело, подсъдимият е осъждан общо 6 пъти за извършени различни престъпления от
общ характер, като от значение за квалификацията на извършеното по това дело са
осъжданията му по НОХД № 703/2013г. по описа на Районен съд П., по което му е
наложено наказание 6 месеца Лишаване от свобода за извършено престъпление по
чл.196 от НК, съдебният акт е влязъл в законна сила на 30.04.2013г., а
наказанието е изтърпяно на 30.05.2013г., и по НОХД № 5885/2013г. също по описа
на Районен съд П., по което му е наложено общо наказание 1 година и 9 месеца Лишаване
от свобода за извършени престъпления по чл.131 и чл.325 от НК, съдебният акт е
влязъл в законна сила на 04.02.2014г., а наказанието е изтърпяно на
03.04.2015г.
Деянията
са извършени от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като той
е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал,
настъпването на техните обществено опасни последици.
По възраженията на подсъдимия и
защитата:
Основното
възражение както на подсъдимия, така и на защитата касае обвинението за
извършен грабеж, като подсъдимия отрича да е автор на такова деяние, а защитника
му е на становище, че липсват доказателства, които да позволяват осъждане на
подсъдимия и по това обвинение. Това възражение е неоснователно, като същото се
явява обсъдено при излагането на съображения от страна на съда по анализа на
доказателствата. Посочи се защо не се възприема тезата на подсъдимия по това
обвинение, заявена пред съда, както и защо се приема за установено деянието
грабеж да е извършено. Тук може единствено да се допълни, че внесените от
подсъдимия съмнения в това че някой друг може да е ударил св.М. и респективно
да е отнел вещите му, се елиминираха изцяло, тъй като св.М. потвърди, че по
време на нанасяне на удара са били сами, а идвалите на място непознати за него
лица са си тръгнали преди това с тъмен лек автомобил, св.А. също заяви, че
подсъдимия и пострадалия са били сами по време на конфликта, така е съобщил св.М.
и на св.С.Б.. Отделно от това, дори и в постройката за работници по време на
инцидента да е имало други лица, извън подсъдимия и св.М., то пак съгласно
показанията на пострадалия и тези на св.С.Б. и св.А., а не на последно място и
според прочетените обяснения на подсъдимия, ударът по главата на св.М. е
нанесен от подсъдимия.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянията – висока, с
оглед обществените отношения, които засягат, и степента на обществената
опасност на дееца – също завишена, предвид лошите му характеристични данни,
като прецени наличните отегчаващи отговорността обстоятелства – това, че подсъдимият
е осъждан, извън осъжданията обуславящи правната квалификация опасен рецидив, факта,
че е посегнал на имуществото на своя колега и това на работодателя си, чието
доверие преди това е спечелил, като отчете и смекчаващите отговорността
обстоятелства – такива са ниският размер на отнетите вещи за първото обвинение,
а за второто – признание на вината, формално възстановени щети, без участие на
подсъдимия, намери, че наказанията следва да се определят при условията на
чл.54 от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.199 от НК е Лишаване от свобода от 5 до 15 години, а за престъплението по
чл.196 от НК е Лишаване от свобода от 2 до 8 години, като и в двата случая
съдът може да постанови Конфискация до ½ от имуществото на виновния. Така,
при съобразяване на изложеното по-горе относно обстоятелствата имащи значение
при определяне вида и размера на наказанието, като съобрази и данните за
имущественото положение на подсъдимия, съдът прие да наложи наказания Лишаване
от свобода в размер на 7 години за престъплението по чл.199 от НК и в размер на
3 години и 6 месеца за престъплението по чл.196 от НК, без да налага
съпътстващите наказания Конфискация.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо
най-тежко измежду двете наказания а именно Лишаване от свобода в размер на 7
години. Това общо най-тежко наказание бе увеличено на основание чл.24, ал.1 от НК с една година, или общото наказание, което подсъдимият следва да изтърпи
става 8 години Лишаване от свобода. Преценката за приложението на чл.24, ал.1
от НК бе обусловена от обстоятелството, че се касае за две различни тежки
умишлени престъпления, извършени в рамките на няколко минути, при което е
необходимо общото наказание да се завиши, за да се даде ясен сигнал към
подсъдимия и обществото, че извършването на множество престъпления преди да има
осъждане за което и да е от тях не се толерира с налагане и понасяне само на
едно – най-тежкото от всички наказания, а напротив - броя и вида на престъпните
прояви винаги се отчита и предполага такъв вид наказателна репресия, който да е
адекватен на конкретно извършеното от дееца, предаден на съд за повече от една
проява. В случая, съдебният състав прецени, че механичното поглъщане на
по-лекото наказание от по-тежкото и размиването по този начин на отговорността
за едно от престъпленията, не би довело до постигане целите на наказанието,
поради което и пристъпи към увеличаване с 1 година на общото наказание. По този
начин, с така определеното по вид и размер наказание, успешно могат да бъдат
постигнати целите по чл.36, ал.1 от НК.
Предвид
обстоятелството, че това не е първо осъждане на Лишаване от свобода за
подсъдимия, както и с оглед размера на наложеното наказание и вида на
престъпленията, за които той бе признат за виновен, съдът постанови наложеното общо
най-тежко и увеличено наказание, да бъде изтърпяно от него при първоначален
строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
От
размера на определеното общо най-тежко и увеличено наказание Лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по
настоящото дело, считано от 04.10.2017г. до влизане на присъдата в законна
сила, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от НК.
Искането
на защитата за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК относно наказанието за
престъплението по чл.196 от НК не бе уважено, тъй като наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства по това обвинение не разкриват статут на
многобройни такива по смисъла на посочената разпоредба, не се открива и наличие
на изключително такова обстоятелство, което само по себе си да води до
приложимост на разпоредбата.
Причини
за извършване на престъпленията – слаби морално волеви задръжки у подсъдимия,
стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, в полза на съда - в размер на 90 лева, направени разноски в съдебна
фаза, и в полза на ОД на МВР Пловдив - 295 лева за разноски, направени на
досъдебното производство.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: