Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. И. Т. от гр.Търговище, [улица], вх..., ет..., ап..., чрез мл.адв. Д. Д. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1993-000033/23.02.2024 г., издадена от И. В. И. - ВПД началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Търговище при ОДМВР - Търговище, за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Илага подробни доводи, моли за отмяна на оспорената ЗП ПАМ. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна не взема становище.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН серия GA № 1123074 от 23.02.2024 г. С акта контролните органи констатирали, че на 23.02.2024 г. около 08:52 часа в гр.Търговище на ул.“Трапезица“ до номер 14 като водач на МПС - ФИАТ ФИОРИНО с per. № [рег. номер] с посока на движението си към кръстовището с [улица]ви, жалбоподателят управлява лек автомобил Фиат Фиорино с регистрационен [рег. номер] собственост на УНИВЕРСАЛ-ИПП-ТАСЕВИ И С-ИЕ СД от гр. Търговище, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Dreger DRUG Test 5000 с фабричен номер ARNJ-0001 за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Издаден е бил талон за медицинско изследване 139712. Прието е отказ да бъде извършена проверка с и нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1993-000033/23.02.2024 г. от И. В. И. - ВПД началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Търговище при ОДМВР - Търговище, за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Приобщени към доказателствения материал са:

3аповед № 363з-2315/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР - Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Търговище да издават ЗППАМ по ЗДвП;

3аповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП;

Заповед № 8121К-13482/31.10.2023 г. на главния секретар на МВР за временно преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР и акт за встъпване в длъжност от 02.11.2023 г. на И. В. И.;

Заповед № 363з-2531/11.11.2022 г. на директора на ОДМВР - Търговище за преназначаване на държавен служител на по-висока младши изпълнителска длъжност в ОДМВР - Търговище и акт за встъпване в длъжност от 14.11.2022 г. на В. С. Т.;

3аповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на технически средства за извършване на проверки за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от същите лица;

Протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000 идент.№ ARNJ-0001 от 14.11.2023 г.;

Докладни записки рег.№ 1993р-5523/15.03.2024 г. от мл.инспектор В. Т. и рег.№ 1993р-5526/15.03.2024 г. от мл.инспектор Т. Й..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:
Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката на Директора на ОД на МВР-Търговище е издадена от компетентен орган - ВПД началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Търговище при ОДМВР - Търговище при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН GA № 1123074 от 23.02.2024 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Dreger DRUG Test 5000 С фабричен номер ARNJ-0001. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

От жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – налице е отказ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Представените в тази връзка писмени доказателства, по същество не оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б"б" от ЗДвП, въпреки указанията на съда с насрочване на делото. Всички доказателства поотделно и в своята съвкупност сочат на осъществено от жалбоподателя нарушение.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Т. от гр.Търговище, ул..... № .., вх... ет..., ап..., чрез мл.адв. Д. Д. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1993-000033/23.02.2024 г., издадена от И. В. И. - ВПД началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Търговище при ОДМВР - Търговище, за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.