№ 85
гр. Пазарджик, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Т. П. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600025 по описа за
2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката-подсъдима М.О. К.а се явява лично и с адв. П.К.-Д.,
редовно упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител ИЛ. БЛ. Й. не се явява. За нея
се явява адв. Е.П., редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Становище на страните по хода на делото:
Адв. К.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Моля да дадете ход на делото .
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик Александров.
1
Адв. К.Д.: Поддържам жалбата и допълнението към същата. Няма да
сочим доказателства.
Прокурорът: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.
Адв. П.: Също оспорвам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля с Вашия съдебен
акт да потвърдите така постановената присъда на Районен съд – Пазарджик
като считам, че същата е правилна и законосъобразна. Определено е
справедливо наказание на подсъдимата. Съдът е положил усилия и е изяснил
изцяло фактическата обстановка с всички относими към предмета на
доказване по двете обвинения по отношение на подсъдимата престъпления.
Считам, че така определеното общо наказание при условията на чл. 23 е
справедливо и поради това следва да бъде постановено потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, аз също моля да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт и в наказателната, и в гражданско-
осъдителната част. Смятам, че изложеното в жалбата е неоснователно. В
първоинстанционния съдебен акт и в мотивите към него е направен подробен
анализ на всички събрани по делото доказателства.
Навежда се твърдението в допълнението към въззивната жалба, че
деянието, което било извършено от подсъдимата, било непредпазливо деяние
– говоря за деянието по чл. 325 от НК и за това следвало да бъде оправдана.
Не може да е непредпазливо деянието, на база събрания доказателствен
материал, след като подсъдимата е знаела, че моята доверителка не е вече с
детето й.
Прави се опит във въззивната жалба да се наведат твърдения, че тя
отишла да потърси сметка защо е взела детето със себе си, за да го заведе на
М., което не е така. От самите обяснения на подсъдимата става ясно, че тя е
била информирана, че детето е при баща си, но въпреки това се връща,
последва пострадалата и й нанася побой, съответно със счупване на очилата,
2
отнемане на телефона, което е предмет на второто обвинение.
Ето защо аз смятам, че следва да бъде потвърден първоинстанционният
съдебен акт.
Още повече, тези твърдения са изолирани както от подсъдимата, така и
от нейната майка. Показанията на моята доверителка кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Няма да утежнявам повече протокола, евентуално ще взема реплика, но
моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт. Моля да ни присъдите
и разноски за тази инстанция.
Адв. К.Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите
съображенията, които подробно съм изложила в допълнителната въззивна
жалба. Ще Ви моля да приемете, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при изключително нарушение
на процесуалните правила, изразяващи се в превратно тълкуване и
изключително едностранно тълкуване на събраните доказателства, както и
нарушение на материалния закон.
Няма да преповтарям подробните изложения, само ще маркирам с
няколко изречения по отделните обвинения:
По отношение на престъплението по чл. 325 от НК считам, че съдът
неправилно е възприел и в мотивите си, че са налице всички обективни и
субективни признаци за виновността на извършването на деянието от моята
подзащитна, като лаконично се обоснова, че тя е имала личен мотив и този
личен мотив бил влошените им взаимоотношения и поради това тя я била
проследила и затова това осъществявало от обективна страна и субективна
признаците на престъплението. Никой не отричаше изключително влошените
взаимоотношения между двете жени – както пострадалата, така и
подсъдимата, но личният мотив и това, че целенасочено е проследила моята
подзащитна пострадалата е изключително предположение само и единствено
на съда, без едно доказателство, без един факт, който да установява това.
Подробно тя е дала обяснения защо е последвала пострадалата и изобщо не се
прави опит да се вмени това, че тя е знаела, че детето й не е там. Подробно
съм изложила съображения относно множеството обаждания на съпруга й и
моментите на разиграване на подзащитната ми относно това къде се намира
детето. Повереникът на частното обвинение също излага едни съображения,
3
свързани само и единствено с предположения, че видите ли моята подзащитна
била категорична и е знаела, че детето не се намира там.
Освен това съдът следваше много подробно да анализира наличието на
умисъл, изграден в съзнанието на моята подзащитна относно това осъзнавала
ли е тя, че чрез своите действия грубо нарушава обществения ред и проявява
явно неуважение към обществото, независимо дали е при условията на пряк
или евентуален умисъл. Допускала ли е тя, че отивайки, разговаряйки, дори
признава за нанесен удар, че тя по този начин грубо нарушава обществения
ред?
Беше вменено и възприето изцяло от съда и от държавното обвинение за
въпросна публичност на деянието. За публичността и множеството хора се
твърди единствено от частното обвинение без нито едно доказателство. Съдът
изцяло дискредитира липсата на това доказателство и твърденията, след
извършения оглед, както и това в обясненията на моята подзащитна и на
нейната майка – свидетелката Б., че там не е имало никой друг, освен те трите.
Независимо, че публичността не е елемент от състава на престъплението,
един вид съдът по този начин се опита да вмени и да потвърди това, че ето,
видите ли по този начин тези хора са възприели действията на моята
подзащитна и за това по този начин тя е проявила явно неуважение. Не
навеждаме твърдения за непредпазливост. Дори и да приемем, че тя е била
длъжна да предвиди, че нанасяйки шамар на пострадалата, по този начин ще
прояви явно неуважение към някого, тя е била длъжна, тоест тук говорим,
дори и да е предвиждала това, тук говорим за една несъставомерност, тъй
като деянието може да бъде извършено само умишлено. В тази насока съм
посочила част от множеството решения на ВКС, свързани с това как следва да
се разграничава обикновеното сбиване, скарване, нанасяне на публични
обиди – престъпления, които са от частен характер и които се преследват по
друг ред, от престъплението хулиганство и как следва за всеки конкретен
случай съдът много внимателно да анализира наличието на умисъл,
независимо от личния мотив. Посочени са решенията, няма да ги
преповтарям.
По отношение на свидетелката К.: Ами, взрете се в крайно нелогичните
и липсата на всякаква праволинейност в показанията на тази свидетелка,
„услужлива“ – аз така я нарекох и в първата инстанция, която се появява 4-5
4
месеца след датата на инцидента, но трябваше да се появи, за да установи
кога и как бил отнет телефонът. Видите ли, тя дори не установяваше толкова
нанасянето на побоя на своята позната, приятелка, колкото беше
„инструктирана“ да установява отнемането на телефона, но дори
фактическата обстановка, която тя отрази в своите показания, не отговаряше
на това, което като действия беше описано от самата пострадала – дори там
имаше разминаване. Самата прокуратура също постави под съмнение
присъствието на тази свидетелка, но тъй като нямаше друга, която да докаже
обвинението по чл. 194 от НК, се принуди да даде вяра на тази свидетелка.
По отношение на другите свидетели, които съдът е приел безусловно, че
те не са заинтересовани от изхода на делото, тъй като били случайно там:
Ами не. Те може наистина да са били случайно там, но всеки един от тези
свидетели е близък, приятел, работник или син на пострадалата, така че да се
твърди, че те не са заинтересовани от изхода на делото, защото били случайно
там е меко казано несериозно от страна на съда при положение, че дори се
възприема в досъдебното производство как всеки един от тях е разпитван
през 5 минути в един и същи ден, може би дори заедно са отишли с една кола
и да се твърди, че те са случайни и не се познават, е несериозно.
По отношение на липсата на каквато и да било правна логика на съда да
дискредитира показанията на свидетеля Т.И. с мотивите, че след като той не
си спомнял дали подсъдимата му е казала дали детето е там, или не, то значи
нищо друго не помнил и не било от значение за казуса. Как ще не е от
значение за казуса извършеният оглед от двама полицаи с подсъдимата на
мястото на инцидента? Липсата на счупени стъкла или рамки от така
твърдените демонстративно счупени очила, липсата на свидетели, които да
установят поне въпросен инцидент, не механизма на причиняване – дори
работниците на въпросния „А.“ не са знаели за такова нещо.
Още нещо, което е от съществено значение: Физическото състояние на
пострадалата час и половина-два след инцидента и липсата на видими
наранявания по лицето, които са подробно описани три дни след това в
съдебно-медицинското удостоверение. Защо се дискредитират тези
доказателства? На базата на какво?
По отношение на съдебно-медицинската експертиза: Житейски логично
е когато на човек му е нанесен тежък побой, какъвто се описва в
5
обвинителния акт, същият да посети Спешно отделение. Да, няма такова
задължение, защото така беше поставен като въпрос от повереника, но да
побързаш да си платиш съдебно-медицинско удостоверение не е житейски
логично, вместо да посетиш Спешен кабинет, където да третират
нараняванията – счупен нос, разбира уста и т. н. Била прегледана – от кого?
Кой и как установи уврежданията в този ден, когато тя си е платила съдебно-
медицинското удостоверение, след като 3 дни по-късно съдебният лекар го е
издал, тъй като не бил присъствал там. Така и не стана ясно кой е прегледал
пострадалата.
На следващо място: Същата тази пострадала не намери време да се
консултира със Спешен кабинет, но намери време да вземе адвоката си и да
посети незабавно полицейските органи, за да подаде жалба когато
полицейският служител е възприел, че няма такива наранявания по лицето,
които се описват впоследствие.
Съгласна съм, че практиката на съда позволява едно и също лице,
изготвило съдебно-медицинското удостоверение и съдебно-медицинската
експертиза, но трябва да се има предвид, че няма как това вещо лице да се
противопостави на единствения си документ, на който се позовава делото за
въпросните увреждания. Все пак трябва да се има предвид.
По отношение на видеозаписа: Видимо на този запис, както съм го
нарекла и във въззивната жалба – с просто око, независимо от експертизата и
замазаното лице, увеличено неколкократно, се вижда, че пострадалата е доста
агресивно настроена и самите й телодвижения не подсказват на такива
увреждания, каквито се твърдят впоследствие. Освен това, когато на един
човек по принцип му е разбит носът или устата, инстинктивно обикновено
винаги се докосва, за да възприеме дали му тече кръв, или не. Такова нещо не
може да се възприеме, нито самите наранявания от камерите на пострадалата.
Това също беше наведено като възражение от страна на защитата, но съдът
посочи едно изречение по отношение да опровергае тези възражения.
По отношение на въпроса с престъплението по чл. 194 от НК: Аз ще Ви
моля също да възприемете, че тук не беше доказано по безспорен и несъмнен
начин отнемането на въпросния телефон от моята подзащитна. Единственото
доказателство, което считам, че е изключително противоречиво и което така и
не стана ясно кой от двамата – дали пострадалата или съпругът й е възприел
6
телефона на задната седалка на колата на подсъдимата. Подробен анализ
секунда по секунда направих в първоинстанционния съд относно
видеозаписа, разположението на двамата – и свидетеля, и пострадалата, на
какво отстояние са от колата и как са с гръб към колата и в този момент, в
продължение на между 5-6 секунди, те се саморазправят с подсъдимата и с
майка й, и тук зададох риторичния въпрос на първоинстанционния съд: В коя
точно част от секундата те възприеха „звънящия“ телефон на задната седалка
на подсъдимата? Докато беше звънящ телефонът, впоследствие се оказа, че
единият го е възприел със синия дисплей, тоест с опаката страна. Така и не
стана ясно звъни ли, виждат ли го, че звъни и свети, или е наобратно
поставен. Освен това не стана ясно кой точно го е видял, тъй като двамата
влязоха в изключителни противоречия помежду си. Това е единственото
доказателство, което установява, че тя го е отнела, което считам, че не
отговаря на обективната истина, тъй като те самите си противоречат, а и не се
възприема от видеозаписа, че те са видели подобно нещо на задната седалка
на колата.
Съдът въведе едно ново обстоятелство, свързано с въпросните очила –
„стъпкани.“ Никой никъде не е твърдял, че очилата са стъпкани. Дори самата
пострадала заявява, че те са били демонстративно взети и счупени с ръце, но
съдът въведе нова фактическа обстановка.
С оглед на всичко казано до тук, аз ще Ви моля да постановите присъда,
с която отмените присъдата на първоинстанционния съд, като признаете
моята подзащитна за невиновна в извършването на вменените й с
обвинителния акт престъпления. По отношение на чл. 325 от НК – липса на
съставомерност, а по отношение на чл. 194 от НК – липса на доказателства,
които да установяват осъществяването на изпълнителното деяние.
Алтернативно, ако Вие не възприемете моето становище, то ще Ви моля
размерът на наказанието да бъде изменен, като по отношение на
престъплението по чл. 325 от НК бъде наложена Пробация и в случай, че Вие
възприемете, че престъплението кражба е недоказано, да наложите
административно наказание като освободите моята подзащитна от
наказателна отговорност по чл. 78а. В случай, че възприемете, че
престъплението по чл. 194 от НК е осъществено, да приемете, че то
представлява маловажен случай, който също не е стоял на вниманието на
7
първоинстанционния съд, с оглед размера на отнетото в размер на 284 лв.,
като приложите разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НК, като наложите
минималното наказание – Глоба.
С оглед на всичко това ще Ви моля за Вашия съдебен акт.
Адв. П. /реплика/: Ще взема кратка реплика относно наведеното от
защитника за това, че подсъдимата не е знаела, че детето вече не е с моята
доверителка – пострадалата: Свидетелят Р. в показанията си пред съда
уточни, че той й се е обадил, че детето е при него.
По отношение на това, че не било извършено или било несъставомерно
деянието по чл. 325 от НК: В Постановление № 2/1974 г. на Върховния съд е
прието, че ако деянието е можело да стане достояние на много лица или е
станало достояние на такива, каквито са всички свидетели в сервиза, то това е
хулиганство.
Твърдението, че няма умисъл ако удариш някой, набиеш го, удариш му
шамар и т. н., мисля, че не се нуждае от обсъждане дали има, или няма
умисъл.
Твърди се, че всички, които са били в сервиза свидетели били
заинтересовани. Има двама свидетели – баща и син Д., които са били в
момента клиенти на сервиза. По какъв начин са заинтересовани аз не знам.
Относно това, че не са кредитирани показанията на свидетеля Т.И.:
Подсъдимата, заедно с него, е ходила на мястото на местопроизшествието и
не са били открити стъкла от очила. Да, обаче, ние не знаем тя къде го е
завела. Там моята доверителка не е била. Ние не знам тя точно на кое място
го е завела около „А.“. Тя е посочила място, което може да бъде различно.
Твърдението относно това защо не била отишла в Спешен кабинет: Ами,
надявам се някой да е ходил по време на тази пандемия на крака в Спешен
кабинет – изобщо няма да бъде допуснат вътре. Ако го карат с носилка или
линейка – да, иначе няма да бъде допуснат в Спешен кабинет.
Това е, което имам да кажа. Моля да потвърдите първоинстанционната
присъда.
Адв. К.Д. /дуплика/: Имам чувството, че повереникът на частното
обвинение се заблуждава. Става въпрос за инцидента на мястото на „А.“, а не
за очевидците в сервиза. Инцидентът и обвинението е за „А.“, не говорим за
8
публичност в сервиза.
Освен това, говорим за умисъл относно това дали тя е съзнавала, че
нарушава обществения ред, а не дали е нанесла умишлено удара – двете неща
са коренно различни. Говорим за съставомерността на чл. 325 от НК и дали тя
осъзнава, че проявява явно неуважение към обществото и грубо нарушава
обществения ред, а не дали умишлено или непредпазливо е нанесла удара на
пострадалата.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. М.О. К.а: Подкрепям
казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. М.О. К.а: Моля да бъда оправдана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9