№ 104
гр. Асеновград, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-003296 от 11.11.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив -
инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Й. П. П. - управител, в качеството му
на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „***” ЕООД в жалбата си и в съдебно заседание чрез
пълномощника адв. П. оспорва наказателното постановление, като възразява
срещу фактическите констатации в АУАН и в НП обусловили налагането на
административното наказание и отрича факта на нарушението. Навеждат се и
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила в процедурата по издаването му, както и за
неправилно приложение на материалния закон и се аргументира тезата за
маловажност на нарушението. Искането към съда е за пълна отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се
представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП,
като законосъобразно, обосновано и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата и от страните намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 25.08.2021 г. е
констатирано, че при извършена проверка на 10.08.2021 г., в ресторант
„Водопада“, находящ се в с Бачково, стопанисван от „***“ ЕООД
жалбоподателя в качеството му на работодател е приел на работа и работи в
проверявания обект като мияч З. М. П. ЕГН: **********, без да е сключен с
нея трудов договор в писмена форма. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 10.08.2021 г., била извършена проверка в
горепосочения обект. Проверяващите установили, че ресторантът е в работен
режим и в него има множество посетители. В кухнята заварили няколко лица,
които извършвали различни трудови дейности, включително и управителката
Й. П., която също помагала в кухнята като в момента режела месо. При
влизането на проверяващите няколко от работещите в кухнята лица успели да
излязат през друг вход , като избягали. Сред работещите била и З. М. П.,
която миела посуда. Проверяващите се легитимирали и провели беседа със З.
П., която заявила, че работи от два дни в ресторанта с работно време от 11.00
ч. до 16.00 часа, като почивните дни са по утвърден график, с уговорено
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. З. М. П.,
първоначално се представила с фамилно име Еленкова, като нямала лична
карта и не си знаела ЕГН-то.Същата заявила,че е неграмотна и не може да
чете и пише и затова от нейно име и под нейна диктовка била попълнена
справка по чл. 402 от КТ, от друга работничка в заведението - Л. В. Р., в
която декларирала елементите на трудовото си правоотношение. В графите за
сключен трудов или граждански договор било отбелязано, че няма сключени
нито трудов, нито граждански договор. Самата управителка, която
присъствала на проверката заявила, че за З. Еленкова няма сключен трудов
договор. Никоя от заварените на место при проверката работнички, нито
управителя Й. П., оспорили обстоятелството, че в момента работят в кухнята,
а и за проверяващите и всички присъстващи било очевидно, че всички в
кухнята престират работна сила, като изпълняват трудова функция. В
последствие в Д-я „ИТ“ по отношение на работника З. П., била представена
допълнителна справка от дружеството „***“ ЕООД, че същата няма сключен
трудов договор. Контролните органи на базата на констатациите от
проверката приели, че е налице трудово правоотношение, което е
съществувало към момента на проверката, тъй като всичките му елементи са
били налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо
допускането и приемането на работа на работничка З. М. П. без да има
сключен за това писмен трудов договор на работодателят „***“ ЕООД бил
съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството „***“ ЕООД. При предявяването на АУАН и в
срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.
2
Безспорно се установява от доказателствата, че на посочената дата З. М. П. /с
предишно име З. М. Еленкова/ е престирала работна сила и са налице всички
елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен
писмен трудов договор. Това се установява категорично от фактите
установени при самата проверка, при която З. М. П. е била заварена
непосредствено от двамата проверяващи инспектори как работи в кухнята и в
този смисъл нарушението е лично и непосредствено констатирано от
актосъставителя Б. К. и свидетелката Петранка Тодоринска. И двете са
категорични и последователни в показанията си, че при изненадващата
проверка в кухнята, З. П. заедно с други лица са заварени как осъществяват
трудова функция в кухнята, като дори няколко лица са успели да избягат през
страничен вход. Никой в момента на проверката не е отрекъл този факт, тъй
като управителката П. е била наясно, че проверяващите лично са възприели
факта, че З. П. и Ресмие Кадир работят като миячи в кухнята. Ето защо такова
възражение не е направено както на место, така и при съставянето и
предявяването на АУАН, а също и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Този факт
се потвърждава категорично и от данните в нарочната Декларация по чл. 402
ал.2 от КТ, която поради неграмотността на лицето е попълнена физически от
свидетелката Л. Р., но очевидно под диктовката на З. П., иначе няма откъде
свидетелката Р. да установи с такава конкретика специфичните данни
предмет на декларацията, включително и датата на раждане на работничката
още повече, че самата тя саморъчно е декларирала, че е попълнила
декларацията под диктовката на З. Еленкова и се е подписала под това
изявление. Затова съдът не кредитира показанията на свидетелката Л. Р. и ги
приема за житейски недостоверни и дори наивни в частта, в която тя твърди,
че е била принудена насила да попълни декларацията и самите проверяващи
и заповядали какво да пише вътре, тъй като самите проверяващи не са знаели
тези обстоятелства, а и е обективно невъзможно двете инспекторки, които са
физически незастрашително изглеждащи жени да успеят да упражнят каквато
и да било принуда по отношение на множество лица в собствената им среда и
в частност към свидетелката Л. Р., която освен декларацията на З. П. е
попълнила подобна декларация и по отношение на себе си, като е заявила
подобни обстоятелства.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните
доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на
нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1
ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В
него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.
3
Изложената от жалбоподателя защитна теза, че е налице порок в
процедурата по съставянето на АУАН, тъй като пълномощникът в чието
присъствие е бил съставен и предявен същият не е разполагал с
представителна власт за това е неоснователна. Видно от представеното
пълномощно на „Финарт“ ЕООД, представлявано от управителя Атанас
Димитров в т. 8 е делегиран мандат именно да получава и подписва Актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления
по ЗАНН.
Съдът намира ,че не е налице маловажност на нарушението и съответно
основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Видно от административно –
наказателната отговорност уредена в КТ законодателят е предвидил
изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V от КТ,
свързани с правата и задълженията на работодателите по отношение на
възникването на трудовото правоотношение и по начало този вид
неизпълнения се третират като тежки нарушения видно от предвидените в
санкционната част високи специални минимуми на глобите и имуществените
санкции. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ,
директно е предвидено,че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал.1 , чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения
са изключени от преценката за маловажност.
По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата
като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с
критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на
нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани
нарушения на трудовото законодателство по отношение на няколко отделни
лица. Същата е оразмерена малко над минимума предвиден в закона, който
размер кореспондира, със сравнително малката тежест на нарушението.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63 ал.3 от ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно
удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се
присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите
следва да се определят в средния размер от 100 лева с оглед факта, че делото
е с типична сложност за дела от съответния вид и след отчитане на
изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.
С оглед на изложените съображения съдът намира,че НП е постановено
4
при спазване на административно-производствените правила, същото е
правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003296 от 11.11.2021
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив -
инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Й. П. П. - управител, в качеството му
на работодател, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по
делото за възнаграждение на процесуалния представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5