О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 2
гр. Русе, 11 февруари 2022 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 11 февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия:
Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело № 25 по описа на съда за 2022 година, взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на
чл.147, ал.3, вр. с ал.2 от ДОПК.
Делото е образувано след постъпило в
съда оспорване от Р.А.Х., действащ чрез адв. В. Г. Д. *** срещу Решение №265/07.12.2021г.,
издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което се оставя без разглеждане
жалба, вх. №14872/12.11.2021г. и прекратява производството по преписката.
Излагат се доводи за
незаконосъобразност на решението на АО, което жалбоподателя счита за „необосновано,
неправилно и недопустимо, в нарушение на материалния и процесуалния закон“.
Иска се от съда да отмени Решение
№265/07.12.2021г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
Направени са и доказателствени
искания, сред които и за приобщаване към материалите по настоящото дело на изпълнително
дело № 891/2021г. по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 914 в
КЧСИ, както и за отправен на преюдициално запитване до към Конституционния
съд относно следния въпрос : Конституционосъобразно ли е изпълнението на
публични вземания - ДТ дължими на съда да се извършва от ЧСИ и непротиворечи ли
на Конституцията /чл. 1 ал.2 от КРБ/ „Споразумение за сътрудничество за
принудително събиране вземанията на органите на съдебната власт” от
01.07.2015г. между ВСС и КЧСИ?
Излагат се и много доводи, свързани
със съществото на спора, които предвид оставянето без разглеждане от директора
на ТД на НАП-Варна на жалбата на Р.А.Х.,
действащ чрез адв. В. Г. Д., на този етап не следва да бъдат обсъждани.
Фактите:
На 12.11.2021г. Р.А.Х., чрез своя
адвокат депозира жалба в деловодството на ЧСИ В.Н. №914, входирана с №14872/12.11.2021г.,
касаеща изпълнително дело 891/2021 г.. образувано за събиране на публично
вземане, държавна такса по ИЛ, издаден от Окръжен съд – Русе. В нея излага
пространни доводи за допусната от съда ЯФГ досежно осъдителния диспозитив
спрямо Р.А.Х. по НОХД №393/2016г. по описа на РОС. Искането към директора на ТД
на НАП – Варна е да възстанови правото и възможността длъжникът да изпълни
доброволно задължението си по реда на чл.182 от ДОПК, като се обезсили
неследващите се разноски за преждевременно според жалбоподателя заведеното изп.
дело №891/2021г. по описа на ЧСИ В.Н. №914. На следващо място се иска директорът
на ТД на НАП – Варна да разпореди спирането на изпълнението на задължението до
приключване на производството по настоящата преписка. В условията на
евентуалност се иска на основание чл.183, ал.1 от ДОПК да се отсрочи заплащане
на задължението до приключване на производство, инициирано от същото лице по
молба за възобновяване на КНОХД №32/2021г. по описа на 3-то НО при ВКС.
Жалбата е оставена без движение, като
неотговаряща на изискванията на чл.145, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Директорът на
ТД на НАП-Варна, с уведомление изх. № 51271-2/22.11.2021г.(л.7 от адм.
преписка) дава указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите в жалбата
си, а именно: 1. Да посочи обжалвания акт или действие на ЧСИ с наименование,
номер, дата; 2. Да уточни в какво се изразява искането му, съгласно
разпоредбата на чл.267, ал.2 от ДОПК.
С молба-уточнение, Р.Х., действащ
чрез адв. Д. заявява, че актът или
действието, срещу което подава жалбата са следните : Незаконосъобразност на
образуваното изпълнително дело; Действия по събиране на вземането от банкови
сметки и действия по принудително изпълнение върху имот съпружеска общност; Отказ за спиране на изпълнението при
предоставяне на обезпечение. Искането му е директорът на ТД на НАП – Варна да
издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело или отмяна на
изпълнителните действия, спиране на производството по изпълнение.
Директорът на ТД на НАП – Варна
приема, че в жалбата и уточнението към нея не се посочва конкретен акт или
действие на ЧСИ, действащ като публичен изпълнител, поради което допустимостта
на жалбата следва да се преценява с оглед направените искания. В решението си
сочи още, че може да се приеме, че се обжалва поканата за доброволно
изпълнение, представляваща по същество съобщение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК,
изх. № 11100/21.10.2021 г. , получена от жалбоподателя на 25.10.2021г. чрез Н. Х..
Изложил е мотиви, че срокът за обжалване на съобщението е 7 дни, съгласно чл.
266, ал. 1 от ДОПК, а жалбата е получена в деловодството на ЧСИ на 12.11.2021
г., поради което същата се явява просрочена и следва да бъде оставена без
разглеждане. На следващо място, е отговорил, че искането за спиране производството
по изпълнение на съдебния акт е от компетентност на съда, пред който делото е
висящо, поради което такова искане следва да бъде отправено до компетентния съд.
И не на последно по значение място, че жалбоподателят не е изпълнил указанията
на решаващия орган, като не е уточнил обжалвания акт/действие, което обжалва.
Поради това и на основание чл. 144, ал. 1, във връзка с чл. 151, ал. 2 от ДОПК
производството било бъде прекратено.
При тези факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на Р.Х., действащ чрез адв. Д.
е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.147, ал.3 от ДОПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решение №265/07.12.2021г., издадено
от директора на ТД на НАП – Варна, с което се прекратява производството е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Разпоредбата на чл.147, ал.2 от ДОПК
казва, че ако „… подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или
действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато
жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за
отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се
прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган“.
Именно в такава хипотеза се е
произнесъл директорът на ТД на НАП – Варна със своето решение. Видно от
първоначалната жалба на Р.Х., адресирана до директора на ТД на НАП – Варна чрез
ЧСИ В.Н. №914 е, че с нея не се сочи
конкретен акт или действие на ЧСИ, действащ в случая като публичен изпълнител,
както изисква чл.266, ал.1 от ДОПК, според която норма „Действията на
публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено
лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил“. Отделно от това, и самото искане на Р.Х.
към директора на ТД на НАП – Варна, т.е. петитума на жалбата не касае
правомощията на горестоящия АО /решаващият орган/ и не е в неговата
компетентност. Затова и към жалбоподателя е отправено уведомление изх. №
51271-2/22.11.2021г., ведно с оставяне без движение на жалбата. С него са
дадени указания към оспорващия да отстрани нередовностите в жалбата си, като посочи
обжалвания акт или действие на ЧСИ с наименование, номер, дата и да уточни в
какво се изразява искането му, предвид компетентността на решаващия орган,
която има съгласно на чл.267, ал.2 от ДОПК.
Изправянето на
нередовността на жалбата чрез посочване в молба-допълнение, че актът или
действието, срещу което подава жалбата са незаконосъобразността на образуваното
изпълнително дело или действия по събиране на вземането от банкови сметки и
действия по принудително изпълнение върху имот съпружеска общност-без
конкретизация кои са точно те, не водят до разбиране от страна на решаващият
орган, че волята на Р.Х. е изяснена. Това е така и относно соченият от Х. отказ
за спиране на изпълнението при предоставяне на обезпечение за неговото събиране
до приключване на производство, инициирано от същото лице по молба за възобновяване
на КНОХД №32/2021г. по описа на 3-то НО при ВКС.
Ясната воля на
жалбоподателя е от изключително значение. Разпоредбата
на чл.226, ал.1 от ДОПК сочи, че „В изпълнение на правомощията си публичният
изпълнител издава постановления и разпореждания“. А според ал.2 на същата норма
„За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя
протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му,
предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените
разноски“.
При липса на конкретика
кой е актът или действието, срещу което подава жалбата, предвид разписаното в
чл.266, ал.1 от ДОПК че „Действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил“, а жалбата
се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е
присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от
деня на съобщението, то за решаващия
орган няма да има яснота дали въобще жалбата е процесуално допустима или не е.
Точно това се е случило пред директора на ТД на НАП – Варна.
Относно незаконосъобразността
на образуваното изпълнително дело : При образуването на изпълнително производство
не е налице извършване на конкретно изпълнително действие, което длъжникът може
да обжалва, а е налице само привеждане в състояние на висящност на
изпълнителното производство, т.е. открита е възможност за бъдещо осъществяване
на принудителното изпълнение, без самото то да представлява такова. Извършеното
действие е процесуално, а не изпълнително и не подлежи на самостоятелно
обжалване. Може да бъде атакуван отказът да се образува производството,
респективно – отказът то да бъде прекратено или спряно, но не и учредяването му
въз основа на искане от легитимирана за това страна. Затова и в тази й част молбата
за допълване на първоначалната жалба е била процесуално недопустима, т.е. не е подлежала
на разглеждане.
По второто уточнение –
„действия по събиране на вземането от банкови сметки и действия по принудително
изпълнение върху имот съпружеска общност“ при липса на конкретизация кои са
точно те, решаващият
орган не може да прецени дали са оспорени в срока по чл.266, ал.1, изр. 2-ро от ДОПК.
По третото уточнение –
„отказ за спиране на изпълнението при предоставяне на обезпечение за неговото
събиране до приключване на производство, инициирано от същото лице по молба за
възобновяване на КНОХД №32/2021г. по описа на 3-то НО при ВКС“, видно от текста
на чл.222, ал.1 от ДОПК „С разпореждане на публичния изпълнител
принудителното изпълнение се спира…“, това е в правомощията на публичния
изпълнител, в случая ЧСИ. Възможно е и решаващия
орган да извърши това, предвид чл.267, ал.2, т.2 от ДОПК но „… ако са налице
основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което
уведомява и взискателя“. Отказът на публичния изпълнител за спиране е
действие/акт, който действително може да се оспори по чл.266, ал.1 от ДОПК. В
цялата преписка обаче, включително и по наличното изп. дело №891/2021г. по
описа на ЧСИ В.Н. №914 не откриваме искане на Р.Х. за спиране на принудителното
изпълнение, отправено до ЧСИ, за да е налице основание пред директора на ТД на
НАП – Варна да се произнесе по така направеното уточнение.
Не е в компетентността на решаващия орган, разписана в
чл.267 от ДОПК да се произнася с разпореждане за прекратяване на изпълнителното
дело, тъй като това е възможно само „ако до произнасянето по жалбата
длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски“, каквито
доказателства липсват и не са представени от длъжника-жалбоподател с
молбата-уточнение. Няма как и да извърши отмяна на изпълнителните действия
именно по причини, описани по-горе-липсата на конкретизация. По искането за
спиране, директорът на ТД на НАП – Варна изрично е посочил, че спиране на
производството по изпълнение на съдебния акт е от компетентност на съда, пред
който делото е висящо, поради което такова искане следва да бъде отправено до
компетентния съд. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 420, ал. З от НПК:
„Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако
прокурорът или съдът, компетентен да разгледа искането постанови друго”.
Ето защо правилно директорът на ТД на НАП – Варна е
издал Решение №265/07.12.2021г., с което оставя без разглеждане жалба, вх.
№14872/12.11.2021г., депозирана от Р.А.Х., действащ чрез адв. В.Д. и прекратява
производството по преписката.
Неоснователни са исканията на адв. Д. съдът да отправи
преюдициално запитване към Конституционния съд, както и да изиска от ВСС писмо
N2 91-00-076/ 10.06.2013г. с Указания, относно реда за събиране на разноските,
присъдени в полза на държавата по влезли в сила съдебни актове на комисията по
правни въпроси към ВСС, тъй като те са свързани с изясняване на спора в неговото
същество, а настоящото производство не е такова.
Доколкото в ДОПК не е
предвидена изрична уредба относно обжалваемостта на определението на съда,
постановено в хипотезата на чл. 147, ал.
3 от ДОПК, то съгласно § 2 от ДР на ДОПК се прилагат правилата на АПК. Така,
според чл. 88, ал. 3 от АПК, определението на съда, с което той се произнася по
частната жалба срещу акта за прекратяване на производството по административно
обжалване, не подлежи на обжалване, т. е. настоящото определение също не
подлежи на обжалване.
Воден от горното, на
основание чл.147, ал.3 от ДОПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Х., действащ чрез адв. В.Д. *** срещу Решение №265/07.12.2021г.,
издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което се оставя без разглеждане
жалба, вх. №14872/12.11.2021г. и е прекратено производството по преписката.
Определението
е окончателно.
Съдия :