Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. Сливен, 08.04.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на девети март
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 488 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на А.В.П.,***, чрез адв. Г.М. ***, против
Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за
специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и
за специфично подпомагане.
С
жалбата се иска да бъде отменен акта като незаконосъобразен, тъй като според
цитираният чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията, за да се направи
прихващането се пропускал да се приложи чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на
Комисията, който определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б
на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло
прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години
след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се
анулира. Твърди се, че задължението произтича от санкция наложена за кампания
2010 г., а максималния срок в който могат да се събират санкциите за бъдещ
период е три години, считано от годината за която е наложена санкцията.
Заявява, че цялата недължимо платена сума е била възстановена по сметка на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с платежни нареждания от 21.05.2012г. и от
30.07.2012г., като е останала неизплатена единствено начислената лихва. Твърди,
че атакуваното писмо е немотивирано, че като причина да бъде извършена оторизация от фонда се сочело само, че същият се съобразява
с указанията и мотивите на съда по Решение № 3265 от 16.05.2014 г. по
административно дело № 2842/2013г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 3318 от
25.03.2015г. по административно дело № 9164/2014г. на ВАС, като в диспозитива на цитираните решения липсвало връщане на
преписката за ново произнасяне.
По
жалбата е постановено Решение № 10/01.02.2019 г. по адм.
дело № 326/2018 г. на Административен съд – Сливен, което е отменено с Решение
№ 15448/14.11.2019 г. по адм. дело № 4225/2019 г. на
Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда, с указания да се изследва дали сумата от 1189,56 лева,
представляваща лихва се дължи, какъв е характера на тази лихва, от кой момент е
начислена и как е определен размера й.
В
съдебно заседание за оспорващия редовно призован се явява п. п. адв. Г.М. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея
основания, като пледира за отмяна на оспорения акт с присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната
страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-, чрез
п. п. – ст. юриск. Д. Р. счита жалбата за
неоснователна. Твърди, че административният акт е издаден при напълно изяснена
фактическа обстановка, с посочване на фактическото и правно основание за
издаването му, поради което е законосъобразен. Претендира се отхвърляне на
жалбата с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващата
А.В.П. е з. с. по смисъла на §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона
за подпомагане на земеделските производители.
С
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г.
издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ е определена по отношение на А.В.П. недължимо
платена сума във връзка с подадено от нея Общо заявление за единно плащано на
площ за 2009 г. в размер на 10 932,01лв. В АУПДВ е посочено, че недължимо
изплатената финансова помощ в размер на 10 932,01лв. се прихваща от одобрените
за изплащане суми по подадено от П. заявление УИН 20/050610/58319 за кампания
2010 г. Този АУПДВ е връчен на оспорващата на 18.04.2011 г.
В
качество си на з. п. на 02.05.2011г. оспорващата е подала Заявление с УИН
20/060611/70046 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
2011г., в това число и по Схемата за поддържане на производството на краве
мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1). С уведомително писмо от 23.10.2012 г.
жалбоподателката е уведомена за оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на
2699.94 лева, като в Таблица №2, неразделна част от акта, освен оторизираната
сума са посочени и размерът на удържаната сума - 2699.94 лева, както и размерът
на реално изплатената на з. с. субсидия – 0.00 лева. Под таблицата е указано,
че колоната „Удържана сума” отразява приспаднати от оторизираната субсидия
суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани
суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ. По жалба на А.В.П.
против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на
Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените
схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, в Административен
съд София - град е образувано адм. дело № 2842/2013
г. по описа на последния. С Решение № 3265/16.05.2014 г. уведомителното писмо в
частта му за удържаната сума в размер на 2699.94 лева (две хиляди шестотин деветдесет и девет лева и 0.94) лева, отразена в
Таблица 2 – Извършени плащания (в лева) е отменено поради издаването му при
пълна липса на мотиви, като не са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Решение № 3265/16.05.2014 г. по адм.
дело № 2842/2013 г. по описа на АССГ е оставено в сила с Решение № 3318 от
25.03.2015 г. по адм. д. № 9164/2014 г. на ВАС –
трето отделение.
С
Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/4997 от 02.10.2011 г. издадено от Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" във връзка с подадено от оспорващата
заявление УИН 20/050610/58319 по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2010 г. са оторизирани в нейна полза 0 лв.
На
09.10.2018 г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал
оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на
Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените
схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2011, с
което е оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на 2699.94 лева, като в Таблица
№2, неразделна част от акта, освен оторизираната сума са посочени и размерът на
удържаната сума - 2699.94 лева, както и размерът на реално изплатената на
земеделския стопанин субсидия – 0.00 лева. Като правно основание за издаване на
писмото е посочена разпоредбата на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. на
Комисията, относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на
Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански
субекти, както и по отношение на
клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, като фактическо такова
обстоятелството, че цялата оторизирана сума по Схемата за поддържане на
производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с
производството в размер на 2 699,94 лева.
е удържана на 22.12.2011 г., като част от дължима от кандидата сума по
влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане с №
01-6500/24074 от 13.04.2011г. с общ размер на вземането от 10 932.01 лв.
Посочено е, че след извършеното прихващане останалата част от главницата по
АУПДВ в размер на 8232.07 лв. е възстановена по сметката на ДФ „Земеделие"
с платежно нареждане от 21.05.2012 г. (5000 лв.) и принудително събрани от НАП
суми от дата 30.07.2012 г. (3232.07 лв.), като към момента на издаване на
оспореното писмо е налице задължение на кандидата към ДФ „Земеделие" в
размер на 1186.07 лв., представляващо лихва, натрупана върху главницата по
АУПДВ до датата на погасяването й.
Административния
акт е съобщен на А.П. с писмо с обратна разписка, получено на 16.10.2018 г., а
жалбата е подадена, чрез административния орган по пощата с дата на изпращане
29.10.2018 г. в 14- дневния срок за оспорването му.
По
делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения
акт, както и адм. дело № 2842/2013 г. по описа на
АССГ, ведно с по адм. дело № 9164/2014 г. по описа на
ВАС на РБ.
По
делото е приложено копие на изпълнително дело № **********/2012 г. по описа на
ТД на НАП Бургас, офис Сливен, образувано срещу А.В.П., на основание АУПДВ
01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза от чието заключение става
ясно, че на 18.04.2011г. на А.В.П. е връчен Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. за недължимо платена сума във
връзка с подадено от нея Общо заявление за единно плащано на площ за 2009 г. в
размер на 10 932,01лв.
На
22.12.2011 г. ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция е удържала на А.В.П.
полагаща се субсидия за кампания 2011г. - 2 699,94лв., в резултат на санкции от
предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ.
На
19.06.2012г. е образувано изп.дело № 20120000644/2012 г. по описа па публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен за неплатени публични вземания
срещу А.В.П. в размер на 9 421,63лв. в т.ч. главница 8 232,07 лв. и лихва 1
189,56 лв.
На
21.05.2012 г. по сметка на ДФ"Земеделие", А.В.П. е внесла в Ю. И Е. Д.
Б. сумата от 5 000,00 лв. с основание „възстановяване на недължимо платена сума
УРИ 315449". На 29.06.2012 г. п. и. З. К. е разпределила сумата като е
намалила главницата по изпълнителното дело.
На
30.07.2012 г. по принудително събиране от НАП, А.В.П. е внесла в У.К. Б. по
сметка на ТД па НАП Бургас офис Сливен сумата 3 232,07лв. с основание
"ИД644/2012г". На 20.08.2012г. публичния изпълнител я разпределя като
остатък от главница по недължима платена субсидия по АУПДВ № 01-6500/24074/13.04.2011г.
и закрива задължението по главницата.
На
27.03.20 19г. А.В.П. погасява лихва по АУПДВ от 13.04.2011 г. в размер на 1187,00лв.
От
приложеното по делото писмо изх.№ С200020-178-0002013/22.01.2020г. от ТД на НАП
Бургас офис Сливен е видно, че с Разпореждане изх.№
С190020-035-0233316/29.03.2019 г. изпълнително дело 20120000644/2012 г. е
прекратено на 29.03.2019 г.
Според
вещото лице за периода 18.04.2011 г.- 09.10.2018 г. дължимата лихва върху
главница 10 932,01 лв. посочена в Акт за установяване на публично държавно
вземане №01- 6500/24074/13.04.2011г. е в размер на 1 186,18лв. За периода от 03.05.2011г.
до 09.10.2018г. дължимата лихва върху главница 10 932,01лв. посочена в Акт за
установяване па публично държавно вземане № 01- 6500/24074/13.04.2011 г. е в
размер на 1 139,75лв..
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства, изслушаната експертиза и изявленията на страните.
Въз
основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
След
като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това
въведен с нормата на чл. 9 от АПК, както и поради изрично въведените с жалбата
доводи.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Съгласно
чл.20а ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, като организира,
ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Разплащателна агенция, съгласно §1, т.13 от
ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки. В изпълнение на тези законови норми, с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7
от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие” изрично се установява правомощие по отношение на Изпълнителния
директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите
и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на
чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотиви с посочване на фактическото и
правното основание за издаването му. Изрично е посочено, че сумата е удържана
на 22.12.2011 г., като част от дължима от кандидата сума по влязъл в сила Акт
за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/24074 от 13.04.2011г.
с общ размер на вземането от 10 932.01 лв., и след извършеното прихващане
останалата част от главницата по АУПДВ в размер на 8232.07 лв. е възстановена
по сметката на ДФ „Земеделие" с платежно нареждане от 21.05.2012 г. (5000
лв.) и принудително събрани от НАП суми от дата 30.07.2012 г. (3232.07 лв.),
като към момента на издаване на оспореното писмо е налице задължение на
кандидата към ДФ „Земеделие" в размер на 1186.07 лв., представляващо
лихва, натрупана върху главницата по АУПДВ до датата на погасяването й. Следва
да се има предвид, че останалото задължение за лихва е посочено информативно. В
случая не може да се приеме, че с оспорения административен акт това задължение
се установява, доколкото същото е свързано със задължението по АУПДВ № 01-6500/24074/13.04.2011г.
и неговото принудителни изпълнение по изп.дело № 20120000644/2012
г. на ТД на НАП Бургас. Именно в това производство следва да се разисква
въпроса дали за задължението по АУПДВ № 01-6500/24074/13.04.2011г. се дължи
лихва, от кой момент и какъв е нейния размер. Доколкото оспорения в настоящото
производство административен акт не създава права и задължения за
жалбоподателката във връзка с тази лихва, то следва да се приеме, че има само
информативен характер относно нея. Независимо от гореизложеното оспорващата е
заплатила и задължението за лихва в размер на 1187,00 лв.
Съдът
не констатира Уведомителното писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба №2/21.02.2011г. за
специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и
за специфично подпомагане за кампания 2011 с изх. № 02-200-6500/7760 от
09.10.2018 г. да е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила,
както и в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Видно
от § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се
прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията,
която разпоредба от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички
неуредени задължения на бенефициера, установени в
съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите
плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната
агенция, т. е. приложимо в случая е българското законодателство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, а съгласно ал. 5 на същия текст публичните държавни вземания
на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират
по реда на ДОПК.
Нормата
на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и
общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган.
Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на
публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, същите могат да се
удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В този
смисъл следва да се приеме, че прихващането с наложени санкции на з. п. може да
се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. От данните по
делото е видно, че на 18.04.2011г. на А.В.П. е връчен Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. Липсват данни същият
да е бил обжалван, поради което е влязъл в сила. От тук следва, че при
упражняване на правомощието си за прихващане, органът, освен че следва да
посочи акта, установяващ вземането му, актът следва да е влязъл в сила.
В
конкретния случай с АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е установено публично държавно вземане,
представляващо недължимо платена сума във връзка с подаденото от А.В.П. Общо
заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 20/060709/42487 в размер на
10 932, 01 лева. Актът е влязъл в сила на 03.05.2011 г. т. е. по отношение
на ДФ “Земеделие“ е налице изискуемо и ликвидно вземане.
Видно
от оспореното УП оторизираната сума по схема НДКМ1 в размер на 2699.94 лв. е
удържана (прихваната) на 22.12.2011 година, след влизане в сила на АУПДВ №
01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Съгласно чл.
104, ал. 1 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна
отправено до другата. Това изявление е направено спрямо оспорващата с
издаването на процесния административен акт. Според чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото
от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Цитираната уредба
предвижда обратно действие на прихващането от деня, в който е могло да бъде
извършено, независимо от по-късното установяване на съществуването на едното
задължение. В случая вземането на оспорващата спрямо ДФЗ е възникнало с
оторизирането в нейна полза на сумата по схема НДКМ1 в размер на 2699.94 лв.,
което видно от съобщение на ДФЗ (https://www.dfz.bg/bg/prescentar/to_2011_news/-29-6-mil-jivotnovadi/) е извършено на 22.12.2011 година,
поради което именно от тази дата е и прихванато.
С
оглед датата на влизане в сила на АУПДВ, изцяло неоснователен се явява довода в
жалбата, че прихванатото е недължимо, тъй като задължението произтича от
санкция наложена за кампания 2010 г., а максималния срок в който могат да се
събират санкциите за бъдещ период е три години, считано от годината за която е
наложена санкцията. Извършеното прихващане на оторизираната сума в размер на
2699.94 лева по схема НДКМ1 е за кампания 2011 година – първата от трите години
за които е наложена санкция с АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г., влязъл в
сила на 03.05.2011 г. Административният орган е издал процесното писмо, след
като е изчакал разрешаването на спора по издаденото Уведомително писмо за
оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на 2699.94 лева с изх. №
02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. с влязъл в сила съдебен акт, а именно с
Решение № 3318 от 25.03.2015 г. по адм. д. №
9164/2014 г. на ВАС – трето отделение, с което е оставено в сила Решение №
3265/16.05.2014 г. по адм. дело № 2842/2013 г. по
описа на АССГ, с което уведомителното писмо в частта му за удържаната сума в
размер на 2699.94 лева е отменено.
Изложеното
налага извода, че оспореното Уведомително писмо изх. №
02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по реда на Наредба №2/21.02.2011г. за специалните
изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за
специфично подпомагане за кампания 2011 г. е законосъобразен административен
акт, издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване
на процесуалните разпоредби и съответствие със закона и неговата цел, поради
което депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника
за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие"
разноски за внесен депозит за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв.,
както и 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на
правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд – Сливен
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.П.,***, чрез адв. Г.М.
***, против Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на
Наредба №2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми
за национални доплащания и за специфично подпомагане, в частта му за удържаната
сума в размер на 2699.94 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и
0.94) лева, отразена в Таблица 2 – Извършени плащания (в лева).
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавен фонд
„Земеделие” сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: