№ 20678
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110108533 по описа за 2024 година
Ищецът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско” заплатил застрахователно обезщетение за тотална щета на застрахованото МПС
„Сузуки витара“ с рег. № ................, резултат от ПТП настъпило на 13.10.2020 г., в 6.10 ч. в
гр. Пловдив, на кръстовището на .....................“, в размер на 12 570.55 лв. – 12112.50 лв.
стойност на автомобила и 458.05 лв. за репатрирането му, причинено по вина на водача на
МПС „Лендроувър фрилендер“ с рег. № ................, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество Д.огг: Ж. и
З.“ АД. Сочи, че водачът застрахован при ответника преминал на забранителен сигнал на
светофарната уредба, при което засякъл и отнел предимството на правилно преминаващия
на разрешителен сигнал автомобил, „Сузуки витара“, на който били причинени вреди по
преден капак, преден ляв и десен калник, десен и ляв фар, вежда PVC на преден ляв калник,
предпазен колан преден ляв и десен, арматурно табло, въздушна възглавница шофьор,
въздушна възглавница пътник и др. На виновния водач било издадено наказателно
постановление № .............., влязло в сила на 07.02.2023 г. При ищеца била заведена щета №
................., като при калкулиране на стойността на вредите, било установено, че е налице
„тотална щета“, като определеното и изплатено обезщетение било в размер на 12 112.50 лв.
Твърди, че е изплатена и сумата от 458.05 лв. за транспортна услуга /репатрак/. Ищецът
предявил пред ответника регресни претенции за възстановяване на платеното обезщетение,
ликвидационните разноски от 25 лв. и транспортните разноски, но плащане не било
извършено. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати регресното вземане в
размер на 12 595.55 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, и
мораторна лихва в размер на 3560.91 лв., начислена върху сумата от 12 137.50 лв. за периода
от 4.7.2021 г. до 15.2.2024 г. Претендира разноските по делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования при него водач, като твърди, че водачът на застрахования при ищеца
автомобил е преминал на забранителен сигнал, заобикаляйки вече спрелия и изчакващ пред
него на светофара автомобил. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
вредите и процесното ПТП, както и вида, характера, степента, размера на вредите.
Евентуално въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва акцесорната претенция за
лихви. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди. Изпратена и получена покана за плащане.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно сключена застраховка имущество “Каско”
за МПС „Сузуку витара“ с рег. № ................, по която ищецът платил 12112.50 лв. стойност
на автомобила и 458.05 лв. за репатрирането му, по щета № ................., и че гражданската
отговорност на водача на МПС „Лендроувър фрилендер“ с рег. № ................ е била
застрахована при ответното дружество към 13.10.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, административно-
наказателна преписка/, гласните такива чрез разпит на свидетеля К. и заключението на
САТЕ, се изяснява, че на 13.10.2020 г., в 6.10 ч., в гр. Пловдив, на кръстовището на
.....................“, настъпило ПТП при следния механизъм: лек автомобил Сузуки Витара с рег.
№ ................ се движи по бул. „Никола Вапцаров“ и на кръстовището с ул. „Константин
Геров“ преминава направо при разрешаващ сигнал на светофарната уредба. По същото
време лек автомобил „Лендроувър фрилендер“ с рег. № ................ се движи по ул.
„Константин Геров“ и предприема маневра завиване наляво при забраняващ сигнал на
светофарната уредба, не пропуска движещото се МПС Сузуки, което с предна част го удря в
странична лява част. Този механизъм е отразен в схемата към протокола за ПТП и възприет
от вещото лице, предвид установените увреждания по автомобилите. Протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. От друга страна,
2
протоколът отразява и изявления на участниците в инцидента и е подписан от тях, поради
което следва да се приеме в тази си част като частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ неизгодни за водачите факти. Видно от протокола, в него са отразени
участвалите в ПТП превозни средства, мястото, на което са установени след ПТП, като е
изготвена схема на ПТП, както и видимите щети по двете моторни превозни средства –
съответно по предна част за автомобил Сузуки и странична лява за автомобил Лендроувър. В
заключението по приетата експертиза вещото лице е възприело този механизъм на база
приетите по делото доказателства. В показанията си свидетелят К., водач на МПС Сузуки,
сочи, че потеглил при зелен сигнал на светофара и при навлизането в кръстовището
намиращият се от негова дясна страна джип предприел маневра завиване наляво, минавайки
пред него, при което настъпил ударът между тях. Съдът кредитира показанията, като фактът
че уврежданията по джипа са и по предна врата показва, че той все още не е бил в
кръстовището при тръгването на л.а. Сузуки, а и следователно че е предприел маневрата при
забранителен сигнал за него. При така установеното, съдът приема, че застрахованият при
ответника водач е извършил противоправно поведение, изразяващо се е в неизпълнение на
задължението по чл. 6, т.1 ЗДвП да съобразява поведението си със светлинните сигнали. При
установената противоправност, вината с предполага.
Тъй като след ПТП увреденият автомобил не е можел да се движи на собственост ход, се
наложило репатрирането му, за което е заплатена сумата от 458.05 лв., която застрахователят
възстановил на пострадалия.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда чл. 400 КЗ.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценека. В хипотезата на тотална щета, застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части, за да се спази принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това
преди увреждането. Според заключението на автотехническата експертиза, стойността /на
база средни пазарни цени/, необходима за възстановяване на увредения автомобил, е
12298.94 лв. Към датата на ПТП стойността на автомобила е 15843 лв. Тъй като стойността
на ремонта надхвърля 70% от стойността на автомобила, е налице тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ. При липса на установено друго, следва да се приеме, че запазените
части са тези, които не са увредени или стойността им е 3544.06 лв. При приспадането й,
3
дължима остава сумата от 12298.94 лв. Тъй като посочената сума надвишава размера на
платеното от ищеца застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му
право, отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца плащане от
12112.50 лв. и 458.05 лв. разходи за репатриране на автомобила, които са вреда в причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Исък следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за плащане, е видно,
че е получена от ответника на 4.6.2021 г., при което срокът за плащане е изтекъл на 3.7.2021
г. Считано от 4.7.21 г. до 15.2.24 г. обезщетението за забава върху в размер на законната
лихва върху дължимата главница възлиза на 3560.91 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски за: държавна такса 646.25 лв., депозит в.л. 250 лв., депозит свидетел
30 лв. и адвокатско възнаграждение 1492 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.огг: Ж. и з.“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр.
София, .................., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ................., седалище и
адрес на управление гр. София, ................., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумите
12 595.55 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение /12137.50 лв.
стойност на МПС и 458.05 лв. разноски за репатриране/ по застраховка Каско за
имуществени вреди на МПС в резултат на ПТП настъпило на 13.10.2020 г. в гр. Пловдив по
вина на водача на МПС „Лендроувър фрилендер“ с рег. № ................, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва считано
от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 3560.91 лв. лихва за забава
начислена върху сумата от 12 137.50 лв. за периода от 4.7.2021 г. до 15.2.2024 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2418.25 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5