Р Е
Ш Е Н И Е № 1211
гр. Перник, 19.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на трети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7184 по описа за 2018 год. на Районен съд-П.и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно и
субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– Перник” АД гр. П.е подало заявление, въз основа на което срещу ответника Г.Б.А. е издадена заповед за
изпълнение на парично за следните суми:
1520.68 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 211.06 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1520.68 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 34.63 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в указания му едномесечен срок
ищецът е предявил процесния установителен иск за вземанията по същата.
Ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П.на адрес ул. „*** за която ответникът не е заплатил
дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба
общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът чрез
назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни
с конкретни възражения срещу доказателствената стойност на извлечението от
сметка. Оспорва твърдението на ищеца, че притежава качеството „клиент на
топлинна енергия за битови нужди“, като в тази връзка поддържа, че не е
собственик или ползвател на жилището, за което са начислени процесните
вземания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело №3943/2018 г. по
описа на РС-П.е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза
на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните вземания за доставена, неплатена топлинна
енергия и за обезщетение за забава в плащането.
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к
„Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.
От представената от ищцовото дружество
справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена
топлинна енергия за процесния имот по персонална партида на ответника Г.Б.А. /на
л. 3 от делото/.
От съвкупния анализ на
представените писмени доказателства –писмо с изх. № 19/МСИ-844-1 от
07.06.2019г., декларация по чл. 14 ЗМДТ и удостоверение за наследници по делото
се установява, чо тветникът е притежавал 5/8 ид.ч. от правото върху жилището,
за което се претендира плащане на цената на доставената топлинна енергия, на
основание покупко-продажба.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от страните,
и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията
за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От същото
заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с плащане,
както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по партидата
на ответника.
От заключението на
съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е
направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в
процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали
възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че
общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен
метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има
въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката-приложение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Според експертизата е изпълнено изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
При направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след
проведени отчети на потреблението на
топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, като според вещото лице същите са предавани от
представителна СЕС в срок.
Други относими доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Страните спорят по
въпроса дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди. По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от
ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
От съвкупния анализ на
така представените от ищеца писмени доказателства следва извод, че през
процесния период ответникът е бил собственик на 5/8 ид.ч. от жилището. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на
собственост върху имота), поради което този документ има материална
доказателствена сила. В този смисъл е и
определение №220 от 01.03.2017г. по гражданско дело № 4084/2016г. по описа на Върховния касационен Четвърто
гражданско отделение.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, Г.Б.А. е притежавал качеството потребител на
топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същата закон, и е обвързана от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на
договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не
изисква спазването на някаква форма, включително и писмена.
Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на
задължението на страната – доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя. Сключването на договор в писмена форма е предвидено единствено по отношение на потребителите за стопански
нужди.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 30 ЗС, ответникът носи отговорност за начислените разходи
за имота, в т.ч. за отоплението му и за забава в плащанията на дължимите се
суми, до размера на дела му в съсобствеността, т.е. за 5/8 части от сумите При изложените съображения и на
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че искът за главница е основателен и следва
да бъде уважен до сумата от 950,43 лв., представляваща 5/8 части от вземането
за цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и неоснователен за разликата
до пълния предявен размер от 1520,68 лв., а искът за обезщетение за забава е
основателен до сумата от 131,91 лв., и неоснователен за разликата до пълния
предявен размер от 211,06 лв.
В
съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство и на
разноските в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска. От
включените в представения списък по чл. 80 ГПК от ищеца разноски на обща
стойност 84,63 лв. в заповедното производство и 709,63 лв. в исковото,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумите от 52,90 лв. за разноски
в заповедното и 443,52 лв. в исковото производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска, но не представя доказателства за сторени такива.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.А. с
ЕГН **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, сумите от 950,43 лв.,
представляваща 5/8 части от начислената цена за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ***
и 131,91 лв. –5/8 части от обезщетението за забава в размер на законна
лихва върху главницата за периода от
10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№3055/08.06.2018г. по ч.гр.д. №3943/2018г. на РС-Перник, като ОТХЪРЛЯ
исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 1520,68 лв. и иска
за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 211,06 лв.,
като неоснователени.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Г.Б.А. с ЕГН **********, да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, сумата от 52,90 лв. за разноските в
заповедното производство и сумата от 443,52 лв. за разноските в
настоящото производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д №3943/2018г. по описа на РС-П.да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: