Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН
КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13376
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13376/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.Б.А. ЕГН ********** *** срещу
решение №177685 от 17.08.2020 г постановено по гр.д.№69387/19 г на СРС , 167 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на А. да се
признае за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК , че не дължи на на „Е.М.“
ЕООД *** разликата над 2175,08 лева до предявения размер от 5596 лева
главница и лихви по договор за потребителски кредит от 29.07.2011 г между А. и
„СИБанк“ ЕАД , които вземания са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия
от 29.09.2014 г , поради изтекла погасителна давност . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС . Банката недобросъвестно не е обявила кредита за предсрочно
изискуем въпреки преустановените плащания , а това влошава положението на
длъжника по отношение на давността .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор в
който оспорва въззивната жалба . Липсва
недобросъвестност поради факта , че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем
. Обявяването на предсрочна изискуемост е право , а не задължение на кредитора
.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.08.2020 г и е обжалвано
в срок на 08.09.2020 г /по пощата , на първи работен ден
след почивни дни / . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС . Уредбата на
нищожните неравноправни клаузи в договор с потребител е императивна и съгласно
трайната практика на ВКС съдът следи
служебно за неравноправни клаузи и за техните правни последици.
За да отхвърли частично исковете СРС е приел , че ищцата е уведомена за
цесията с връчване на уведомление , което сама е представила към исковата молба
. За вноските по банковия кредит е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД , а ищцата не е релевирала твърдения за обявена предсрочна изискуемост на
кредита . Няма доказателства за уведомление от банката до ищцата за обявяване
на задълженията за предсрочно изискуеми . При установяване на погасените по
давност вземания първоинстанционният съд е взел предвид периода изтекъл по
време на делото , защото отрицателният установителен иск не прекъсва и не спира
давността . Вноските до №13 са платени , а погасени по давност са всички
неплатени вноски за лихва с падеж преди 24.07.2015 г т.е. частично вноска №20 и
вноски от №21 до №47 включително .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . На първо място първоинстанционният съд
е следвало да констатира , че исковата молба е нередовна като ищецът не
е посочил от претендираните като погасени /съответно недължими/ 5596 лева каква
част представлява главница и каква различни по вид лихви .
С разпореждане от 14.12.2020 г
настоящият съд даде указания на ищцата за отстраняване на посочените
нередовности . С молба от 16.02.2021 г ищцата уточни , че сумата от 5596 лева е
формирана от 4686 лева главница , 443 лева е законна лихва и 467
лева е задбалансова лихва от 29.07.2011 г до 29.11.2019 г /датата на
подаване на исковата молба/.
СРС не е извършил проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит , за които е длъжен да следи служебно
. Видно от договора за кредит в случая банката е начислявала лихви по кредита
въз основа на „банков лихвен процент“ определян и изменян според
методика на банката . Налице са съмнения , че лихвените проценти са неправомерно
увеличавани според субективна преценка на служители на банката и без
математическа формула. В тази връзка с определение от 18.02.2021 г е допусната
служебно от настоящия съд допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза , която да изчисли задълженията на ищцата във
вариант на първоначален погасителен план , като се съобразят и извършените от
нея плащания . На ответника изрично е
указано , че ако не внесе депозит за допълнителната ССЕ това ще се счете за
създаване на пречки за съдебното дирене , както и че в такъв случай ще се
приеме , че не е доказал оспорените от ищцата задължения по основание и размер .
Въпреки дадените указания ответникът
не е внесъл депозит за допълнителна ССЕ и същата е заличена в о.с.з. на
31.05.2021 г . С оглед доказателствената тежест на ответника по процесните
отрицателни установителни искове , както и на основание чл.161 ГПК , исковете
се явяват основателни . След частична отмяна на решението на СРС исковете
трябва да се уважат в обжалваната част . Пред СРС и СГС разноски се дължат изцяло от
ответника т.е. трябва да се отмени решението на СРС в частта , в която на
ответника са присъдени разноски пред СРС и да се присъдят допълнителни разноски
на ищцата пред СРС .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №177685 от 17.08.2020 г постановено
по гр.д.№69387/19 г на СРС , 167 състав ;
в частта , с която са отхвърлени исковете на В.Б.А. ЕГН ********** ***
да се признае за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК , че не дължи на на „Е.М.“ ЕООД *** разликата
над 2175,08 лева до предявения размер от 5596 лева / 4686 лева главница , 443 лева е
законна лихва и 467 лева е задбалансова лихва от 29.07.2011 г до 29.11.2019
г /датата на подаване на исковата молба/ по договор за потребителски кредит от
29.07.2011 г между А. и „СИБанк“ ЕАД , които вземания са прехвърлени на „Е.М.“
ЕООД с договор за цесия от 29.09.2014 г ; както и в частта , в която В.Б.А.
ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на „Е.М.“ ЕООД *** сумата от 61,13
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на В.Б.А. ЕГН ********** *** срещу „Е.М.“ ЕООД *** , които искове
са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , че А. не дължи разликата над 2175,08 лева до предявения размер от общо
5596 лева / 4686 лева главница , 443 лева е законна лихва и 467
лева е задбалансова лихва от 29.07.2011 г до 29.11.2019 г /датата на
подаване на исковата молба/ по договор за потребителски кредит от 29.07.2011 г
между А. и „СИБанк“ ЕАД , които вземания са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД с
договор за цесия от 29.09.2014 г .
ОСЪЖДА „Е.М.“
ЕООД *** да заплати на В.Б.А. ЕГН ********** *** допълнително сумата от 509,62
лева разноски пред СРС и 68,41 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.