РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500219 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №262451/04.11.2021г. по гр.д.№8807/2020г. по описа на
РС-Пловдив,IХ гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.422,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване
дължимостта на вземането на ответника за сумата от 544,58лв.,представляваща доставена
питейна вода и отведена канална вода за периода 24.10.2016г.-15.11.2018г. и за сумата
37,80лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 31.12.2016г.-
31.10.2019г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в
първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.Сочи незаконосъобразност
и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в
сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Ищецът е дружество,което има качеството на доставчик на питейна вода и
отвеждане на канална вода.Същият е доставял питейна вода и е отвеждал канална вода на
адреса,където се намира собствения на ответника апартамент,който е описан в нотариалния
акт №*****г. и от който става ясно,че ответникът е „гол“ собственик на имота,тъй като
притежава само правото на собственост върху него,а правото на ползване е учредено в полза
1
на трети лица,а именно Н. С. З. и З. М. З..Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредба
№4/14.09.2014г. потребители на В и К услуги са лицата,които са собственици на имота и
лицата,на които е учредено вещно на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти,от които се отвеждат отпадъчни или дъждовни води.Следователно задълженото лице
или лица,какъвто е настоящия случай,не е собственикът на имота Д.З.,а лицата,на които е
учредено вещното право на ползване на имота Н. С. З. и З. М. З..Но по делото няма
доказателства сумите да са претендирани от тези лица,поради което правилно районния съд
е отхвърлил исковата претенция.За пълнота следва да се отбележи,че в случая качеството на
потребител се притежава само от ползувателя/ите/ на имота,но не и от собственика на
същия,тъй като видно от приложените доказателства по делото,голият собственик не
обитава имота,а същия се обитава от ползувателите.
По делото в първоинстанционното производство са назначени СИЕ,от чието
заключение става ясно,че консумираната питейна вода и отведената канална такава са
правилно изчислени като дължима сума,това се отнася и за мораторната лихва,но същите не
се дължат от ответника по делото.Освен това в първоинстанционното производство е
разпитан и св.К.,от чийто показания пък става ясно,че водомера е бил развален и сумите са
начислявани на база средно потребление съгласно Тарифата по 5 куб.м на човек.Но и това
доказателство не може да промени извода на съда,че сумата не се дължи,тъй като
задължението не е на самия собственик,а на ползувателя/ите/.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като
ищецът е доставчик на питейна вода и отведена канална вода,а ответникът е потребител на
доставеното,поради което и на основание ОУ са възникнали между страните тези
облигационни правоотношения.От събраните по делото доказателства се установява,че
ищецът е изпълнявал своите задължения за доставка,но ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащането на доставените питейна вода и отведена канална вода,но
също така се установява,че ползувател на услугите на дружеството-ищец не е собственикът
на имота,а ползувателите,поради което исковата претнция е следвало да се насочи спрямо
тях.
Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262451/04.11.2021г. по гр.д.№8807/2020г. по описа
на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.
2
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3