№ 379
гр. Пазарджик, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500354 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателите Г. Г. И. и Й. Г. Н. не се явяват, за тях се явява адв. Л. К.
редовно упълномощен.
За ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД не се явява представител редовно
призовани.
Адв.К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №40/20.02.2025г., постановено по гр.д.№1066/2024г. по описи
на РС- В. е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК
предявен от ищците Г. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„К.Р.Д.“ №51
и Й. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„Н.“ №1 срещу ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Витоша“, квартал „Малинова долина“, ул.„Рачо
Петков- Казанджията“ №6, сграда „Матрикс Тауър“, ет.6, за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 9754,96лв.,
1
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит от
10.03.2008г. с „Банка ДСК“ ЕАД, поради изтекла погасителна давност, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 06.12.2010г. от РС- В., по ч.гр.д.
№1487/2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело
№790/2015г. по описа на ЧСИ- Д.С., като неоснователен.
Осъдена е Г. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„К.Р.Д.“ №51 и
Й. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„Н.“ №1, да платят на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ЖК „Малинова Долина“, ул.„Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6 сумата в размер на 100лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Г. И. и Й. Г. Н.,
чрез процесуалния им представител адв. Л. К..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и със задължителната съдебна практика на ВКС.
Посочва, че по така възприетите и неоспорени от страните факти по
делото, съдът е направил погрешни изводи. В тази насока се цитира нормата
на чл.18, ал.1 от Закона за частните изпълнители.
Приема се, че законоустановената делегация- чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
свежда ангажимента на взискателя до поддържане на висящността чрез
заплащане на съответните такси, предпоставени от предприетите
изпълнителни действия по инцициатива на частния съдебен изпълнител.
Поставя се на въпрос, може ли съдебния изпълнител по своя инициатива да
поддържа висящността на изпълнителното производство.
Сочи се, че възползвайки се от възможността по чл.18 от ЗЧСИ,
взискателят овластява ЧСИ служебно да определи начина на изпълнение, но
тази норма не освобождава взискателя от ангажимента да поддържа
принудителното изпълнение.
Твърди се, че в настоящия случай, с оглед принципа, че никой не може
да извлича облага от противоправно поведение, няма основание да се приеме
и че процесуалното задължение за пряк ангажимент с изпълнителното
производство се изпълнява надлежно чрез дисциплинарно нарушение на
избрания ЧСИ- Д.С., с рег.№889, тъй като с дата 13.06.2018г. върху Разписка с
2
изх.№09085/02.05.2018г. призовкарят е вписал, че „адресата е починала през
1917г..“, т.е.- длъжника М.Х.С. е починала- л.104-105 от ИД.
Визира се, че съгласно уведомяването за настъпилия юридически факт е
следвало ДСИ- Д.С. да спре, на основание чл.432, ал.1, т.3, във вр. с чл.229,
ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на починалия длъжник и да даде възможност
на взискателя да отстрани възникналата след смъртта на длъжника пречка за
продължаване на принудителното изпълнение, като го задължи, на основание
чл.230, ал.2 от ГПК- в 6 месечен срок от съобщението да посочи
правоприемници на починалия длъжник и адресатите им или да вземе мерки
за назначаване на управител на незаетото имущество. Ако в този срок,
взискателят не изпълни тези задължения, то тогава ЧСИ е следвало да
прекрати производството по делото.
Твърди се, че с прекратяване на изпълнителното производство отпада
възможността за осъществяване на принуда, което и задължава съдебния
изпълнител да вдигне всички наложени ограничения върху имуществената
сфера на длъжника- чл.433, ал.3 от ГПК. Следователно, първоначално с
изтичането на този срок поради бездействие от страна на ЧСИ и на
взискателя, законът утвърждава неприкосновеност на имуществената сфера на
длъжника, която съдебния изпълнител дължи да зачита. Този резултат не е
влияе от преценката на съдебния изпълнител, поради което и с изтичането му
настъпва прекратителния ефект.
В заключение се сочи, че следва да се има предвид, че прекратяването на
изпълнителното производство на това основание не погасява самото вземане,
което ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес
да е прекратен. Няма пречка за образуването на нов, доколкото не е изтекла
давността за самото вземане, която съгласно задължителната съдебна
практика е 3 години за периодично вземане и обща- 5 години. Ако този
давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на
взискателя не е погасено и той може да започне ново изпълнително
производство за същото вземане.
Твърди се, че с оглед на изложеното обосновано може да се приеме, че
поради немарливо и/или небрежно изпълнение на възложените им от закона
функции и правомощия от страна на ЧСИ- Д.С., рег.№889 и на взискателите-
първоначален и последващ е изтекъл 5- годишния давностен срок в полза на
3
ищците, считано от 13.06.2018г. до 13.06.2023г.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново
такова, с което да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, че
в полза на ответника не съществува правото му на принудително изпълнение
на процесното вземане.
Искането е да се присъдят сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника си гл.юриск.М. М..
Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, тъй като е
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Визира се, че е безспорно наличието на валидно облигационно
отношение по сключен договор за кредит, неизпълнението по него,
материалната и процесуална легитимация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, във
връзка със сключения договор за цесия.
Сочи се, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за
креди, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД е инициирано заповедно производство,
издаден е Изпълнителен лист, въз основа на който срещу Д.В.А. и М.Х.С. е
образувано изпълнително производство.
Визира се, че същото е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
с Постановление от 22.05.2011г. на ДСИ при РС- В..
Твърди се, че впоследствие образувано ново изпълнително дело при
ЧСИ Д.С., по което още с образуването и в хода на изпълнителното
производство са предприети изпълнителни действия прекъсващи давностния
срок.
Сочи се, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да
тече установения петгодишен давностен срок, който е прекъснат с
предприетите действия по образуваното изпълнително производство.
Твърди се, че с подаването на молба за образуване на изпълнително
дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или
наличие на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, както е в процесния случай, т.е. с
подаването на редовна молба, давността се счита за прекъсната.
4
Твърди се, че от изчерпателно анализираните от първоинстанционният
съд доказателства се установява, че е налице процесуална активност на
кредитора, като в нито един момент не е изтекъл по- дълъг период на
бездействие от установения петгодишен давностен срок.
Сочи се, че въззивникът неправилно прави аналогия между висящността
на изпълнителното производство и погасителната давност. За погасяване на
вземането по давност е необходимо пълно бездействие на кредитора, каквато в
процесния случай не е налице.
Визира се, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, в случаите
когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в
това число и в хипотезите на възлагане от взискателя, съгласно чл.426, ал.4 и
чл.18 ЗЧСИ/ е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок, по
причина която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“
и предоставяне на възможност на взискателя да отстрани последната- чл.426,
ал.3 ГПК.
Твърди се в обобщение, че давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебния изпълнител бездейства и
не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на
чл.129 от ГПК. В тази насока се цитира и конкретни тълкувателни решения на
ОСГТК на ВКС и решения на ВКС.
Визира се, че за правилна преценка, кога и дали е изтекъл установения
давностен срок следва да се съобразява и чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
съгласно който за срока от 13.03.2020г. до 14.05.2020г., давностните срокове не
текат.
Приема се, не на последно място, че по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от
ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебния процес по иска за оспорване на
вземането на длъжника и в процесния случай, той е спрян с предявяването на
5
исковата молба.
Сочи се, че длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на
делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен.
В заключение се приема, че изпълняемото право /ликвидно и изискуемо
притезание/ и правото на принудително изпълнение /правомощията да се
изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията
включени в съответния изпълнителен способ/ не са погасени.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна
жалба.
Заявява се становище, че в случай, че на първото редовно открито
съдебно заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то се
моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отмени или измени
първоинстанционното решение, като уважи изцяло или частично предявените
искове и предвид обстоятелството, че въззивника претендира да му бъдат
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, то се прави възражение за
прекомерност на същите, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
В този аспект се развиват съображения.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. К.: - Поддържам въззивната жалба изцяло така както е депозирана
за разглеждане. Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К.: - Спора е изяснен от фактическа страна, но правните изводи, до
които е достигнал РС-В. считам за неправилни и противоречащи в
материалния и процесуалния закон. Искам да отбележа, че отговора на
въззивната жалба от страна на ответника е бланкетен и изобщо няма коментар
относно фактическите обстоятелства и твърдените и приети от съда факти и
6
обстоятелства. Само искам да акцентирам върху следното обстоятелство, така
както съм го написал във въззивната жалба, че съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК,
че в 6-месечния срок от съобщението е следвало първоприемника на
починалия длъжник да посочи имената и адресите на неговите наследници,
нещо което не е сторено от първоначалния първоприемник, така както съм го
описал във въззивната жалба и ИМ, като този срок считам, че той е
императивен и с изтичането му е следвало ЧСИ Д.С. да прекрати
изпълнителното дело. Виждам, че има едно наслагване на едни нарушения на
закона от страна на Д.С., както и от страна на ответниците, първоначалния
ответник, а и последващия цесионер, които повече от 5 години не са обърнали
внимание на този съществен юридически факт, а именно, че длъжникът
Милка Стефанова е била починала и е следвало да бъдат конституирани
нейните наследници. Именно поради това бездействие от страна на ЧСИ,
както и от страна на взискателя, който е следвало да поддържа висящността на
изпълнителното производство и изпълнителния процес е изтекъл един
петгодишен давностен срок в полза на моите доверители - Г. и Й. Николови.
Това са основанията и аргументите ми, както и тези, които съм посочил във
въззивната жалба, поради които считам, че решението на РС е неправилно и
следва да бъда отменено. Моля да ни бъдат присъдени разноските в
първоинстанционното производство, за настоящото не представям списък с
разноски, а относно възраженията на ответната страна, че е прекомерно
считам, че с оглед на фактическата и правна сложност считам, че е съвсем
правомерно и законосъобразно, тъй като самата ДТ е доста голяма, която
следва да се плати за разглеждане на настоящия спор.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 4.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.40
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8