№ 5
гр. Разград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600264 по описа за 2021 година
Решението, на основание чл. 33, ал. 5 НПК, е изготвено от съдия Пламен Драганов.
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 21/07.06.2021 г. по НОХД № 891/2019 г. по описа на Районен съд -
Разград подсъдимият А. М. М. е признат за виновен в това, че на 07.09.2018 г. в с. Градина,
общ. Лозница, се е заканил с убийство „Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя до един!“, „Ще ви
избия, ще ви пръсна главите!“ на Р. Х. И. от с. Градина и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му -престъплението по чл. 144, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца
„лишаване от свобода“, което е отложено с три години изпитателен срок.
Със същата присъда подсъдимият М. е признат за виновен и в това, че на 07.09.2018
г. в с. Градина, общ. Лозница се е заканил с убийство „Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя до
един!“, „Ще ви избия, ще ви пръсна главите!“ на К. Ил. Ис. от с. Градина и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъплението по чл. 144,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и му е наложено наказание шест месеца „лишаване от
свобода“, което е отложено с три години изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание за
двете деяние в размер на най-тежкото, а именно шест месеца „лишаване от свобода“, което
общо наказание е отложено с три години изпитателен срок.
1
Подсъдимият е осъден за разноски по досъдебното и съдебното производства.
Против присъдата е постъпила бланкетна жалба от адв. Й.К. – защитник на
подсъдимия А.М., с искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
С допълнителни съображения към жалбата се навеждат твърдения за неправилно
приложение на материалния закон поради допуснати съществени процесуални нарушения
при анА.за на доказателствата. Според защитата първоинстанционния съд не е изложил
мотиви относно извършената провокация от пострадА.те, отправените и от тях заплахи по
същото време и предварително планираното записване с мобилен телефон от тяхната
внучка. При последното преднамерено са били записани повече изречените думи от
подсъдимия, а не напълно са записани обидните и заплашителни думи, казани от съседите.
Твърди се, че заплашителни и обидни думи е имало и от двете страни. Посочено е, че ако
пострадА.те са били изплашени, те не биха нападА. словесно със заплашителни и обидни
думи съседа си и то в продължение на немалък период от време. Навеждат се аргументи за
извършени манипулации от страна на Р. и К. И.и чрез техни близки върху видеозаписа, тъй
като видеозаписът е от 07.09.2018 г., дискът е предаден на 12.09.2018 г., а след като не
могъл да бъде отворен, флашката е предадена на 26.10.2018 г. Защитата счита, че Районен
съд Разград не е обсъдил свидетелските показания на А. А., че когато подсъдимият е
започнал да псува пострадА.те, последните също са му отвърнА.. Също така
първоинстанционният съд не се е мотивирал въз основа на какво приема, че подсъдимият е
държал предмет, наподобяващ бухалка и не е ясно защо цитира показанията на свидетеля
Н., че той бухалка не е намирал. Заключенията на вещите лица по комплексните съдебно-
психиатрични и психологички експертизи на К. и Р. И.и не биха могли да бъдат аргумент за
осъдителна присъда, понеже съдът не е обсъдил и други факти – нанесената преди години
средна телесна повреда от Р. на подсъдимия и обстоятелството, че през процесните периоди
от време пострадА.те са преживели сериозни стресогенни събития: водени срещу тях
досъдебни производства за получаване на пенсия въз основа на неверни решения на ТЕЛК,
като дори К.И. е била осъдена за извършеното от нея престъпление. Възразява се
извършените от подсъдимия жестове да са включвА. заплашителни жестове с бухалка или
подобен предмет спрямо пострадА.те от престъплението. Посочва се, че конфликтът е
започнат от пострадА.те, като те са провокирА. подсъдимия и той е действал състояние на
афект. Съдът не е разгледал задълбочено въпроса за психическото състояние на подсъдимия
и че е бил афектиран от поведението на съседите му, изразяващо се във всевъзможни
провокации и подаване на постоянни жалби срещу него. Изтъква се, че словесната агресия
от страна на подсъдимия е била провокирана именно от поведението на пострадА.те, поради
това подсъдимият не е действал с пряк умисъл, тъй като не е съзнавал, че възприемането на
думите му може да доведе до възникване на основателен страх за осъществяване на
престъплението. Искането е съда да отмени присъдата и постанови нова, с която признае
подс. Я. Т. Я. за невиновен по повдигнатото обвинение, алтернативно се моли съда да
измени присъдата, като намА. размера на присъденото обезщетение за неимуществени
2
вреди.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимият А.М. се явява лично и с редовно упълномощения
защитник адв. Й.К..
Пред въззивния съд подсъдимият М. дава обширни обяснения, в които излага тезата,
че на инкриминираната дата конфликта бил предизвикан от пострадА.те, отначало от К.И.,
която щом го видяла да слиза по стълбите към долния етаж на къщата веднага тръгнала към
него с обидни думи „Ти дебелоглаво шкембе, гладно куче, да ми изядеш лайната“. След нея
започнал да го предизвиква и съпругът й Р. И., с когото подсъдимият имал и предходен
конфликт от 2017 г., когато И. му нанесъл прободна рана в гърдите. На практика не отрича
да е изрекъл инкриминираните като заплаха с убийство думи, но това било защото бил
изнервен от обидите на съседите си и в яда си подсъдимият ги изтървал. В обясненията си
възпроизвежда част от възраженията в жалбата относно провокациите от страна на
пострадА.те и съмненията си за манипулации на изготвения от внучката им запис с мобилен
телефон.
Защитникът адв. Й.К. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени
в нея. Отново изтъква защитната версия, че конфликтът е предизвикан от К.И., която
умишлено го е провокирала, а изготвянето на видеозапис от страна на тяхната внучка е било
предварително планирано. Освен това счита, че поведението на двамата пострадА. по време
на инцидента - изречените от тях думи и обиди, не дават основание да се приеме, че те
реално са се изплашили от изречените от подсъдимия думи. Констатираните от
заключенията на присиатрично психологическите експертизи разстройства на психични
състояния на двамата пострадА. не се дължА. на инкриминирания инцидент, а на други
стресови фактори - протичащи срещу тях досъдебни производтва за извършени
престъпления от общ характер. Оспорва приетото за доказано обстоятелство, че по време на
инцидента подсъдимият е държал бухалка, в подкрепа на което се позовава на показанията
на полицейския служител свидетеля Н.. В заключение изтъква, че с оглед конкретиката на
отношенията между подсъдимия и пострадА.те, налагането на наказание дори в
сравнително нисък размер, каквото отчита да е определеното от Районен съд – Разград, не
би постигнало целите на наказанието. Предвид на това моли съда да признае за невиновен и
оправдае подсъдимия.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за
потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Изразява
становище, че атакуваната присъда не страда от пороците, посочени във въззивнатата жалба
и не са нА.це основания за нейната отмяна или изменение. Счита, че приетите от
първоинстанционния съд фактически положения съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, спазени са изискванията на процесуалния закон, правилно е
приложен материалния закон, а наложеното наказание съответства на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства. Предвид на това счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди изцяло атакуваната присъда.
3
Частния обвинител К.И., се представлява от редовно упълномощен повереник адв.
Д.П.. Последният пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна,
като изразява несъгласие с възраженията за незаконосъобразност, изложени във въззивната
жалба.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са нА.це основания за отмяна или
изменение на първоинстанционния съдебен акт.
Минималния стандарт за изписване на надлежен съдебен акт, който да е предмет на
контрол по същество, в процесния случай е изпълнен. Принципно положение е, че
мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда.
Мотивите на присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били
приети за установени, анА.з и преценка за допустимостта и относимостта на
доказателствените материА., правните съображения за взетото решение и отговор на
направените от страните възражения.
Настоящата инстанция е втора инстанция по фактите. В обхвата на нейните
правомощия са установяването на нови фактически положения, както и самостоятелен анА.з
на събраните от първата инстанция доказателствени източници. Окръжният съд, действащ
като въззивна инстанция, би могъл да детайлизира и прецизира мотивите към проверяваната
от него присъда, доколкото конституционно уредената триинстанционна система на съдебно
производство по наказателни дела предполага законосъобразно протичане на
производството пред всяка една инстанция. В определени случаи, когато волята на
решаващия съдебен орган е ясно обективирана, пропуските и непълнотите на
първоинстанционната присъда могат да се отстранят от второинстанционния съд.
Настоящия случай е именно такъв.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материА..
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна
точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Изследвани са фактите и
обстоятелствата, релеватни за правния спор, установени и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анА.з доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както
доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и изложените в мотивите към
атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до
следното:
Подсъдимият АЙД. М. М. е 69-годишен, неосъждан (реабилитиран) към момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, със средно
4
образование.
Подсъдимият А.М. и пострадА.те Р. Х. И. и К. Ил. Ис. (съпрузи) са съседи в с.
Градина, общ. Лозница. Къщите им били непосредствено една до друга, като ги деляла една
телена ограда.
Взаимоотношенията между подсъдимия и семейството на пострадА.те били влошени
от няколко години, като първоначалния повод за това било отглеждането на животни
(кокошки) в двора от семейство И.и, като с годините конфликтът ескА.рал и често се
стигало до разправии, скандА. и вербална и физическа агресия и от двете страни.
Във връзка с конфликта си и двете страни подавА. жалби и сигнА. до компетентните
органи, а за деяние, извършено в периода 27.02.2018 г. – 09.04.2018 г. в съучастие със свои
роднини подсъдимият М. бил осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК на наказание пробация със Споразумение № 521/23.11.2018 г. по НОХД № 25/2018 г.
по описа на Районен съд – Разград.
На 07.09.2018 г. Р. и К. И.и били в къщата си в с. Градина, общ. Лозница, като в дома
им била на гости тяхната внучка, свидетелката А. А., заедно с деветмесечната си дъщеря.
След 11.00 часа Р. и К. излезли да работят в дворното място на къщата си, а внучка им
започнала да приспива бебето.
Малко след това подс. М. излязъл от своята къщата и тръгнал да слиза към приземния
етаж, където живеел баща му. Подсъдимият забелязъл съседите и вследствие силно
влошените отношения между тях веднага започнал да ги псува, обижда и заплашва.
Подсъдимият им казал да се махат да не ги вижда, псувал ги на майка, а на К. казал, че е
курва и „да си прибере гащите от простора“. Р. и К. отговорили на подсъдимият, че няма да
се приберат и започнА. да го репликират, като също употребили обидни думи. Това още
повече разгневило подсъдимия, който многократно влизал и излизал от вратата на къщата,
жестикулирайки с ръце и изричайки различни заплашителни реплики - „ще ви убия“, „ще ти
разбия главата“, „ще ти отрежа устата“, „ще дойда там и ще ви изтрепя до един“, „ще ви
разбия, ще ви пръсна главите“. При едно от поредните си излизания подсъдимият, за да
демонстрира по убедително намеренията си, извадил и размахал с ръка предмет,
наподобяващ кол или бухалка.
Свидетелката А. А., чувайки от вътре виковете и разправията, се преместила в
кухнята, от която имало видимост към къщата на подсъдимия. От там, през прозореца на
стаята, свидетелката направила видеозапис на част от действията и думите, изречени от
подсъдимия.
Още същия ден Р. И. подал жалба до районна прокуратура – Разград, по повод на
която било разпоредено образуване на предварителна проверка по случая, а впоследствие с
постановление на прокурор от 07.11.2018 г. било образувано и досъдебно производство.
На 12.09.2018 г. с протокол за доброволно предаване свидетелката А. А. предала в РУ
– Лозница диск, на който бил презаписан видеоклипа с инцидента от 07.09.2018 г., но тъй
като записът не можел да се отвори, с протокол от 26.10.2018 г. предала флаш памет, на
5
който бил презаписан същия видеофайл. Върху видеофайла на досъдебното производство е
била извършена видеотехническа експертиза, а поради обстоятелството, че разговора между
подсъдимия и съседите му се е водил изцяло на турски език, е извършен и превод от турски
на български език.
От заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза на К.И. е видно, че по време на инцидента
психичното и състояние е покривало критериите на остра стресова реакция със страх, ужас и
паника. Отправените заплахи са отключили силни отрицателни емоции на притеснение,
тревога, страх, опасения. Според вещите лица отправените заплахи с голяма вероятност са
възбудили основателен страх у освидетелстваната за осъществяването им. В подкрепа на
този извод е установената при изследването Протрахирана адапционна тревожна реакция
като неадаптивен отговор на преживения стрес.
Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, по време на деянието Р. И. също е бил
в състояние на остра стресова реакция, като към момента на изследването психичното му
състояние е покривало критериите за разстройство в адаптацията, адапционно тревожно –
депресивна реакция. Според вещите лица и в него отправените заплахи са отключили силни
отрицателни емоции на притеснение, тревога, страх, опасения за себе си и най – вече за
съпругата му и синовете му.
На съдебното следствие е била назначена комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза и на подсъдимия А.М.. Според заключението на вещите лица
подсъдимият не страда от психично заболяване и не е бил обект на психиатрична или
психологична помощ. Същият е с нормален интелект, не боледува от душевна болест или от
дълбока личностова деградация, които да представляват „Продължително разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК, и към момента на деянието не се е намирал в
състояние на „краткотрайно разстройство на съзнанието“ и е нямал нарушена годност за
разбиране и ръководене на постъпките си. В съдебно заденаие вещите лица са категорични,
че в конкретната ситуация няма данни за физиологичен афект у подсъдимия М..
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил обоснован анА.з на събраните доказателства,
като в заключение е приел, че събраните по делото доказателства са еднопосочни,
непротиворечиви относно фактите, релевантни за настоящия спор, и по един безспорен
начин доказват установената фактическа обстановка. Съдът с основание е констатирал, че
показанията на разпитаните свидетели се подкрепят от вещественото доказателство - флаш
памет със презаписания на нея видеофайл на част от инцидента, и изготвените на него
видеотехническа експертиза и превод от турски на български език на репликите на
участващите в инцидента. Показанията на свидетелите И.и се припокриват и допълват с тези
на св. А. А., а отчасти и с обясненията на подсъдимия пред въззивния съд, и очертават една
безпротиворечива фактическа обстановка, правилно установена от първоинстанционния съд.
Действително К. и Р. И.и, както и внучка им А. А., без съмнение са заинтересовани от
6
изхода на делото и в тази връзка показанията им следва да се преценяват доколкото
съответстват на останА.я доказателствен материал по делото. В процесния случай
показанията им изцяло са в унисон с вещественото доказателство – записания видеоклип,
отразил картина и звук на част от времето на инцидента. Същият представлява един
обективен и безпристрастен доказателствен източник. Затова и настоящия съд не намира
основание да не ги кредитира в цялост, и извън времевия интервал, записан на видеоклипа.
От извършения превод е видно, че именно подсъдимият е водещ в размяната на реплики,
като предимно той произнася както обиди, така и заплахи към съседите си, които отвръщат
на неговите реплики. Това опровергава тезата на подсъдимия, че конфликта е започнат от
частния тъжител К.И., която го е предизвикала първа с обидни думи.
Действително от превода е видно, че и св. Р. И. произнася обидни изрази –
„гьотверенин“ и „на майка си путката ще разбиеш“, но тези негови думи винаги са в отговор
на заплахите на подсъдимия. В разпита си на съдебното следствие двамата пострадА.
отричат това обстоятелство, но то е запечатано от направения видеоклип, затова и
настоящия съд го приема за безспорно установено. Освен това съвсем разбираема е
реакцията на двамата свидетели да не останат безразлични към заплахите и обидите на
подсъдимия.
Известните разминавания в показанията на пострадА.те настоящия съд отдава на
екстремните условия, в които е била поставена психиката на двамата свидетели вследствие
на неочакваното вербално на подсъдимия. По важното в случая е, че съществени
противоречия в показанията им, касаещи факти от предмета на доказване по делото, няма.
В обвинителния акт е посочено, че първо само св. Р. И. е бил в градината и него
първоначално е започнал да псува и обижда подсъдимия, а св. К.И. е излязла от къщата по –
късно. Отчитайки показанията на двамата свидетели на съдебното следствие
първоинстанционния съд е приел, че двамата свидетели са били заедно навън и тогава
подсъдимият е започнал вербално да ги напада. Според настоящия съд тази фактическа
констатация е правилна, тъй като думите на подсъдимия, записани на видеоклипа,
преимуществено са употребени в множествено число, т. е. насочени са и срещу двамата
свидетели. Без съществено значение в коя стая се е намирала в момента на започване на
конфликта св. А. А. и как я наричат собствениците – „хол“ или „маза“. Безспорно е, че
свидетелката е чула разправиите и при заснемането на виеоклипа същата се е намирала в
помещение, което гледа към къщата на подсъдимия и той се намира в непосредствена
близост, така че ясно се виждат неговите движения и достатъчно разбираемо се чуват
репликите му, на които е извършен превод.
За настоящия съдебен състав е безспорно, че за да онагледи намеренията си
подсъдимият е използвал и предмет, наподобяващ бухалка, и възражението в тази насока в
жалбата е неоснователно. На снимка № 15 от приложения към заключението на
видеотехническата експертиза снимков материал (л. 77 от ДП) ясно се вижда, че
подсъдимият държи над главата си такъв предмет и погледа му е отправен към съседите.
Няма данни по делото, от които може дори да възникне съмнение за предварително
7
планирано провокиране на подсъдимия с цел да бъде записан с мобилния телефон от
внучката на пострадА.те. Показанията на св. А. А. са последователни и логични, не
противоречат на формалната логика, както и от житейска гледна точка са изключително
правдоподобни.
Неоснователни са съмненията в жалбата, че видеозаписът е манипулиран от
пострадА.те. В това отношение видеотехническата експертиза е категорична, а причината за
забавяне предаването от свидетелката А. е съвсем логична и разбираема. Недостоверно от
техническа гледна точка е във видеозаписът да се запишат повече изречени думи от
подсъдимия, отколкото от пострадА.те, затова и възражението в тази насока също е
неоснователно. Макар камерата да е била насочена съм подсъдимия и да е заснела само
неговите действия, микрофонът обекивно е записал репликите на всички, участващи в
разговора.
На досъдебното производство и на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Такива той дава едва
пред въззивния съд и в тях той твърди, че първопричина за възникнА.я инцидент била св.
К.И., която първа започнала да го обижда и псува, а веднага след това към нея се
присъединил и съпруга и Р. И.. В обясненията си подсъдимият излага съмненията си, че
действията на двамата пострадА. са били предварително планилани с цел да го провокират,
като предварително е било планирано неговата реакция и думите му да бъдат записани на
мобилния телефон на тяхната внучка св. А. А.. Подсъдимият не отрича да е изрекъл
инкриминираните като закана за убиство думи към двамата си съседи, но твърди, че бил
силно раздразнен и ядосан от обидите им, които умишлено го предизвиквА. към това.
Отделно от това изсказва съмнения за манипулиране на изготвения от св. А. видеозапис, тъй
като същия бил предаден в полицията повече от месец след инцидента. Освен това счита, че
поведението на двамата пострадА. по време и след инцидента не давало основание да се
счита, че са се почуствА. заплашени от думите му.
Отчитайки двойствения характер на обясненията на подсъдимия – те едновременно
са доказателствено средство и средство за защита, настоящия съдебен състав в случая ги
приема изцяло като средство за защита, изцяло синхронизирано с тезите, изложени в
жалбата, по която е образувано въззивното производство. До този извод съда стига не само
защото, както вече бе посочено, те са дадени едва на въззивното съдебно следствие, но и
защото не намират опора в доказателствения материал по делото – показанията на
пострадА.те и тяхната внучка, както и от заключението на видеотехническата експертиза и
извършения превод на записаната на видеофайла част от „разговора“ помежду им.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица по изготвените
КСППЕ на двамата пострадА. изрично са пояснили, че констатираното психично състояние
на изследваните е свързано с конкретното събитие и „не може да се приеме по принцип –
„Описаното от нас състояние е свързано със стресогенно събитие. Интерпретациите са
свързани с това събитие и то води до адаптационна реакция“. Предвид на това е
неоснователно възражението, че констатираните психични отклонения на двамата пострадА.
8
се дължат на други събития, извън инкриминирания инцидент.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна правилно районния съд е стигнал до
правния извод, че с действията си подсъдимия А.М. е осъществил състава на престъпление
по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК спрямо две лица, като на 07.09.2018 г. в с. Градина,
общ. Лозница, се е заканил с убийство „Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя до един!“, „Ще ви
избия, ще ви пръсна главите!“ на Р. Х. И. и К. Ил. Ис., и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у двамата пострадА..
СъгласноТълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89 ОСНК „За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи“.
В процесния случай подсъдимият М. е многократно е изрекъл по адрес на двамата
свидетели думите „ще ви убия“, „ще ти разбия главата“, „ще ти отрежа устата“, „ще дойда
там и ще ви изтрепя до един“, „ще ви разбия, ще ви пръсна главите“. При едно от поредните
си излизания подсъдимият, за да демонстрира по убедително намеренията си, извадил и
размахал с ръка предмет, наподобяващ кол или бухалка. По този начин чрез думи е
осъществил изпълнителното деяние закана с убийство. Освен вербалното отправяне на
заканата, подс. М. е предприел и конклудентни действия, с които е подсилил ефекта от
изявлението си и е визуА.зирал намеренията си. Конкретните обстоятелства, при които са
отправени заплахите – многократно повторени, тона, с който са отправени, цветистите
изрази, които са използвани, конклудентните действия – размахването на ръце и
показването на предмет, наподобяващ бухалка, в контекста на влошените от години
отношения между съседите обективно са годни да създадат представата в пострадА.те, че
съществува реална възможност подсъдимия да осъществи заплахите.
Всички тези действия са възприети пряко и непосредствено от двамата пострадА. и в
конкретния случай, видно от заключенията на назначените им комплексни съдебно
психиатрични и психологически експертизи, са възбудили основателен страх у тях.
Трайната и безпротиворечива съдебна практика е, че не е нужно жертвите да са изпитА.
уплаха, тъй като законът визира само възможността за възникване на основателен страх,
дезинтересирайки се дА. такъв е възникнал.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и
е искал настъпването им. Без съмнение подсъдимият, предвид възрастта, интелектуалните
му способности и образователен ценз, е съзнавал, че деянието му е противоправно и
наказуемо. Освен това от заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на подсъдимият е видно, че той е с нормален интелект и явно
9
съзнава естеството на изречените изрази и техния смисъл – закана за убийство. От същото е
видно, че към момента на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на
„краткотрайно разстройство на съзнанието“ и е нямал нарушена годност за разбиране и
ръководене на постъпките си.
Дори да се приеме за доказано обстоятелството, изтъкнато в жалбата че подсъдимият
е бил преднамерено провокиран от пострадА.те и това да е причината в гнева си да е
изрекъл цитираните изрази, това не декриминА.зира поведението му. Това е така, доколкото
каквато и да е била причината за думите и действията на подсъдимия, заканата е реална и тя
според въззивния съд обективно по своето естество е могла и в конкретния случай е
предизвикала основателен страх у пострадА.те.
В процесния случай деянието е извършено по отношение личността на двама
пострадА., при което съгласно чл. 26, ал. 6 от НК е неприложим института на
продължаваното престъпление.
Не може да бъде споделено възраженията в жалбата за несъставомерност на деянието
по повдигнатите обвинения поради това, че пострадА.те са отвръщА. на подсъдимия също
със заплашителни и обидни думи. На първо място следва да се подчертае, че за заплахи от
страна на семейство К. твърди единствено подсъдимия, а както вече бе посочено, съдът
приема неговите обяснения за защитна теза. Безспорно за настоящия състав е, че
пострадА.те са отвръщА. на подсъдимия също с обидни реплики, което обаче не означава,
че поради това те не са изпитА. страх от заканите на подсъдимия. Напротив, естествената
защитна реакция на всеки е да се защити от словесно нападение, а като се има предвид
продължаващия с години конфликт между съседите, безспорно е, че заканите на подсъдимия
обективно са били годни да предизвикат страх за осъществяването им.
Въведеното възражение за нанесена преди години телесна повреда от пострадА.я Р.
И. на подсъдимия е ирелевантна за настоящия спор, поради което и с основание
първоинстанционния съд не е коментирал това обстоятелство.
Константна е съдебната практика, че за извършване на престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи. Затова и възраженията на подсъдимия, че той не е човек, който
може да извърши убийство, са неотносими към предмета на доказване. Всички
обстоятелства по случая сочат, че подсъдимият М. не е имал такова предварително
оформено решение за изпълнение на заканите, а е целял само тяхното отрицателно
въздействие върху психиката на пострадА.те. Подсъдимият неколкократно е повторил
заканите си, като през цялото време е продължил да обижда пострадА.те, което
допълнително е допринесло за това същите да възприемат заканите му сериозно.
В диспозитива на присъдата първоинстанционния съд е допуснал разминаване, като
за една от заканителните реплики е посочил „ще ви избия“, докато действително изречената
реплика, посочена в обвинителния акт и в мотивите към присадата е „ще ви разбия“. Това
10
съдът отдава на техническа грешка, която не нарушава правото на подсъдимия да разбере в
какво точно се състои обвинението срещу него, като е ясен общия смисъл на изречените
реплики и той безспорно е закана за убийство срещу двамата пострадА.. В един от абзаците
към правните си изводи първоинстанционния съд е приел, че деянието е извършено с думи и
действия, но по – надолу е конкретизирал, че с действието по размахване на бухалка
подсъдимият само е подкрепил вербалните си закани.
По наказанието: За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК
законодателят е предвид наказание лишаване от свобода до шест години.
Двете престъпления, за които подсъдимият е признат за виновен, са извършени в
условията на идеална съвкупност, поради което и наказателната отговорност на подсъдимия
следва да бъде ангажирана в еднаква степен.
При обсъждане въпроса с индивидуА.зацията на наказанията първоинстанционният
съд е е подходил съвсем формално, като изложеното в мотивите в тази насока са съвсем
лаконични. Видно от справката за съдимост подсъдимия М. последно е осъждан със
Споразумение № 521/23.11.2018 г. по НОХД № 25/2018 г. по описа на Районен съд –
Разград, влязло в сила на датата на постановяването му - 23.11.2018 г. Следователно към
момента на извършване на деянията по настоящата присъда подсъдимият не е бил осъждан,
и като отегчаващо вината обстоятелство съдът е приел осъждането му с Присъда №
200/14.04.2006 г. по НОХД № 618/2004 г. по описа на Районен съд – Разград, влязла в сила
на 17.10.2006 г. Макар за това осъждане подсъдимият да е реабилитиран по право, правилно
съдът е приел същото като отегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващи вината
обстоятелства в случая следва да се приеме и поведението на двамата пострадА., които
активно са участвА. във вербалния конфликт и с поведението си са допринесли за крайния
престъпен резултат.
Предвид изложеното, макар да не е положил достатъчно усилия да мотивира размера
на определените към минималния законоустановен размер наказания, според настоящия
съдебен състав те са справедливи и адекватни на извършените престъпления. С тях в пълна
сила ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК, а именно
да се поправи подсъдимия и да се въздейства предупредително върху него да не извършва
занапред подобни посегателства върху психиката на своите съседи, а от друга страна ще се
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото,
включително и върху конкретните пострадА..
Няма спор, че са нА.це предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно
общо наказание, като законосъобразно първоинстанционния съд е наложил като такова шест
месеца лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е преценил, че за изпълнение
целите на наказанието не е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото, и
предвид нА.чието на условията, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
така определеното общо наказание за минималния срок от три години.
11
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/07.06.2021 г. по НОХД № 891/2019 г. по описа на
Районен съд - Разград.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Решението е подписано с особено мнение от докладчика мл.съдия Милев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12