Р Е Ш
Е Н И Е № 747
Гр.
Пещера,11.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1285 по описа на съда за 2018 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
чрез юрк. К.М., против Д.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди ищеца, че на 5.12.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5264344/ 1.04.2016 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********. „Вива Кредит"
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД , ведно с
покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5264344 от 09.12.2016 г., чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника.
Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Получателят
се е преместил на друг адрес". На 11.09.2018 г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника на настоящия адрес на длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за
доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5264344/11.09.2018 г. чрез куриер, което писмо отново се върна в
цялост.
Към настоящата искова молба представят копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Вива Кредит" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД ведно с покана за добрволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5264344 от
11.09.2018 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, молят да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на исковете.Уведомлението по реда на чл. 99 ал.- 4 ЗЗД е било
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което твърдят, че фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено, В тази насока сочат Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.,ТК.
Твърдят, че на 1.04.2016 г. между „Вива кредит" ООД,
като заемодател и Д.А.Б. като Заемател се сключил договор за паричен заем №:
5264344, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.Предвид
разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя,
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя, както и
че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем
VivaExpress , сключвани от „Вива кредит" ООД, които са в сила към датата
на сключване на договора.Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил
да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 700,00 лв., а
Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната
лихва, която е в размер на 107,48 лв., на 18 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 44,86 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска
е 15.04.2016 г., а падежа на последната погасителна вноска е 9.12.2016 г. Така,
страните са договорили общ размер на плащанията - 807,48 лв.С подписването на
договора за заем, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло
заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадената, съответно
получена заемна сума.На основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива
кредит" ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането
на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в
размер на 200,00 лв. и 300,00 лв., Заемателят дължал на Кредитора заплащането
на 12,50 лв. на всеки всеки четвърти и единадесети ден забава, като
максималният размер на начислените разходи не можело да превишават 125,00 лв.,
представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените
вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем за суми в размер на 400,00 лв. до 1500,00 лв.,
Заемателят дължал на Кредитора заплащането на 12,50 лв. на всеки всеки четвърти
и единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не
можело да превишават сумата от 150,00 лв. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 150,00 лв. Също така, страните са договорили, че при
забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия
ден забава Заемателят дължал на Заемодателя заплащането на еднократна сума в
размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника е била начислена такса разходи за дейност на служител в
размер на 100,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си,
издадена не по- рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов
договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години
да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните, на същия е била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
576,90 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18
равни вноски, всяка в размер на 32,05 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща Заемателя за срока на договора била в размер на 76,91 лева.Подписвайки договора,
страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължал законна лихва за
забава за всеки ден забава. На длъжника е била начислена лихва за забава за периода от
16.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на
начислената лихва е 113,24 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.В тази
връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.А.Б.. Съдът е уважил претенцията им и по
образуваното ч. гр.д. № 731/ 2018 г. по описа на РС-Пещера, е издадена Заповед
за изпълнение с която е разпоредено длъжника Д.А.Б. като заемател по договор за
предоставяне на паричен заем № 5264344/ 01.04.2016 г., да заплати сума в общ
размер на 1747,62 лв., от която - главница в размер на 700,00 лв., договорна
лихва в размер на 107,48 лв., неустойка в размер на 576,90 лв., такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв., такса разходи за
дейност на служител в размер на 100,00 лв., както и лихва за забава в размер на
113,24 лв.
Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в съда да получи книжата,
което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата
искова молба.
Молят да се постанови съдебен акт, по силата
на който да се признае за установено по отношение на длъжника Д.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумите както следва:700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща неизплатена
главница по Договор за предоставяне на паричен заем Viva Express № 5264344/
01.04.2016 г.;107,48 лв. (сто и седем лева и 48 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 15.04.2016 г. до 09.12.2016 г. (падеж на
последната вноска);150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща такса разходи
за събиране на просрочени вземания; 100,00
лв. (сто лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;576,90 лв.
(петстотин седемдесет и шест лева и 90 стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.04.2016 г. до 09.12.2016
г. (падеж на последна вноска);113,24 лв. (сто и тринадесет лева и 24 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.04.2016 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Молят, да им бъде присъдена и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В срока за отговор такъв е постъпил от ответника, чрез назначения му
адвокат- особен представител адв. Ив. Б., която не оспорва сключения договор и
предоставената сума от 700 лева. Оспорва клаузата касаеща обезпечение чрез
предоставяне на поръчител, като противоречаща на договорното право. Оспорва
претендираните суми от 150 лева такса разходи, 576.90 лева неустойка, както и
113,24 лева обезщетение за забава. Не прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище.
Ответникът чрез процесуалния си представител
не се явява в първото по делото заседание, не се явява и особения представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 237/31.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№731/2018 г., е разпоредено длъжникът Д.А.Б., ЕГН –**********, с адрес:,***,
да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен представител: Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов –
Изпълнителни директори,чрез юрск. Алб. Благоева, с адрес за съобщения: гр.
София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
главница в размер на 700,00 лева,
договорна лихва в размер на 107,48 лева за периода от 15.04.2016г. до
09.12.2016г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
150,00 лева, такса разходи за дейност на
служител в размер на 100,00 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 576,90 лева за периода от 15.04.2016г. до 09.12.2016г. ,
обезщетение за забава по договор за заем в размер на 113,24 лева за периода от
16.04.2016г. до 30.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 234,95 лева разноски по делото, в т.ч. 34,95
лева за внесена ДТ и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото е представено копие от Договор за
предоставяне на паричен заем Viva Express № 5264344/01.04.2016 г. и
Разходен-касов ордер №19 за сума в размер на 700,00 лева от датат 01.04.2016г.,
по силата на който заемодателят „Вива Кредит“ ООД е предал на заемателя Д.А.Б.
сумата от 700 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на
18 вноски от по 44,86 лв. размер на двуседмичната погасителна мноска, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,30 %, лихвен процент на ден при отказ на 14-тия
ден – 0,11 %, годишен процент на
разходите в размер на 49,29 %, както и уговорен общ размер на всички плащания –
807,48 лв.
Представено е още копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД - в качеството на продавач и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”/ „АСВ“ /ООД
- в качеството на купувач, по силата на който страните се споразумели
продавачът да прехвърли на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за заем, които ще се индивидуализират в Приложение 1, неразделна
част от договора. Страните се съгласяват да прехвърлят нови вземания като същите ще се индивидуализират в ново
Приложение № 1 със съответна нова дата.
По силата на чл.4.4. продавачът се задължил
да предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, а купувачът
се задължава от името на продавача да изпрати писмени уведомления на длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от подписване
на съответното Приложение 1. Приложено е и Потвърждение за сключена цесия от
продавача, без дата.
Ищецът е приложил още и Препис – извлечение
от Приложение 1 от 05.12.2016 г. към договора за продажба и прихвърляне на
вземания от 22.01.2013 г., в което под номер 41 е вписано името на длъжника Д.А.Б.,
с дата на договор 01.04.2016 г., както и са посочени дължимите суми.
Представено е и уведомително писмо с дата 09.12.2016
г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от „Вива Кредит“ ООД до ответника Б., както и покана за доброволно
изпълнение от „АСВ“ ЕАД до Д.Б.. Видно от приложените писмени доказателства
пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е
върната с отбелязване- получателят се е преместил на друг адрес.
Представено е и уведомително писмо с дата 11.09.2018
г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от „Вива Кредит“ООД до ответника Б., както и покана за доброволно
изпълнение от „АСВ“ ЕАД до Д.Б.. Видно от приложените писмени доказателства
пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е
върната с отбелязване- клиента не е на адреса и отказва да получи по телефона.
Приложено е и пълномощно, без дата, подписано
от Управителя на „Вива Кредит“ООД , по
силата на което е упълномощен ищеца да уведоми от името на упълномощителя
всички длъжници по вземания на дружеството, възникнали по договори за кредит,
които дружеството е цедирало, съгласно сключения на 22.01.2013 г. Договор.
За изясняване на спора от
фактическа страна изслушано заключение на допуснатата ССЕ, вещото лице по която
посочва, че не са извършвани плащания от страна на ответника. Размерът на
усвоената главница е в размер на 700 лева, договорната лихва е в размер на
107,48 за периода от 15.04.2016 г. до 09.12.2016г., лихвата за забава е в размер на 120,09 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за паричен заем от 01.04.2016
г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора
начин, както и се установява от експертизата, че не е погасил нито една вноска
от същия. Установено е също така, че между стария кредитор на ответника и ищеца
е сключен валиден Договор за продажба и прихвърляне на вземания/ цесия/ от 22.01.2013
год., който е надлежно съобщен на длъжника. В
чл.6 е предвидено, че заемодателят може да прехвърли правата си по всяко време
на трето лице.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено
на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и настоящия
случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см.
Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на ВКС, I т.о./.В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т.
о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД,
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател
на вземането/ може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на
препис от исковата молба и уведомлението за цесия е надлежно съобщение за
цесията на длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на
закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор между ответника и Вива Кредит ООД съдът счита, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата. Имайки предвид последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото
дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
На първо място към договора не е приложен
погасителен план, а от договора се установява , че се дължи една обща сума на
двуседмичие, но не става ясно какъв е размерът на главницата и какъв е размерът
на лихвата, освен това и заемодателят е начислил и неустойка, като
заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след
извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените
погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по
този начин да получи сумата, която дължи, като договорна лихва, а освен това се
претендира и неустойка. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не
става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски.
Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично
посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят
до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
Предвид така изложените доводи съдът счита,
че ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за паричен
заем заемна сума в размер от 700
лв., Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК
следва да се отхвърлят исковете за установяване на дължимост на сумата за договорна лихва и такса разходи.
За пълнота на изложението съдът обаче намира,
че следва да посочи следното:
При сключването на договора ответникът се е
задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от лица,
отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 576,90 лв. По делото не е налице
спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави, като
неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за нищожността
съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК
на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза
извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В договора страните са
договорили за забава длъжникът да заплаща освен обезщетение и такси в
зависимост от периода на забавата и размера на отпуснатия кредит, както и такса
служител. Недопустимо е под формата на такси да се начислява обезщетение за
забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката за заплащане на
такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът трябва да заплати
необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава. При този извод съдът
следва да откаже да зачете правните последици на уговорката за такси в случай
на забава.
Относно претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото
се установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума, но в
размерите, в които е претендирана от ищеца. Същата се явява доказана
по основание, по отношение на размера експертът е изчислил че се дължи сума в
размер на 120.09 лева, а ищецът претендира 113,24 лева,като не е поискал увеличение на иска, поради което
и следва да му се присъди по –малката сума.
Ето защо искът е основателен до
размер на претендираната главница и обезщетението за забавено плащане, а в
останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски,
ответникът не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се
представлява от особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: сумата от общо
234.95 – разноски в заповедното производство, от които 34,95 лв. – държавна
такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 1105,95
лв. в настоящото исково производство, от която сумата от 34,95 лв. – платена
държавна такса и сумата от 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 352 лева за
особен представител, и 150 лв. за експертиза, като допълнително са направени
разходи за довнасяне на държавна такса в размер на 230,10 лева и за доплащане на
експертиза в размер на 219 лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ищцовото дружество
следва да присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство – 50 лв. и за настоящото исково производство в размер на 100 лв.-
минималните такива с оглед неголемия материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност по
делото, приключването му в едно съдебно заседание, както и че представител на
ищеца не се явява, и формалността на заповедното производство. От
така изложеното следва, че ищецът е направил разноски, от които 84,95 лв.-
разноски в заповедното производство- 34,95 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 1086.05 лв. за настоящото исково производство, от които 265,05
лв. – държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,369 лева за вещо
лице, и 352 лева за особен представител. От така определената сума в полза на
ищеца, съразмерно на уважената искова претенция такава следва да се присъди
сумата от 54,49 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство, и
сума в размер на 490,42 лв.- разноски по
съразмерност в исковото производство.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Б.,
ЕГН –**********, с адрес:,***,дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София 1335,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен
представител: Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, главница
в размер на 700,00 лева, обезщетение за
забава по договор за заем в размер на 113,24 лева за периода от 16.04.2016г. до
30.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането по Договор за паричен заем №5264344/01.04.2016г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №237/31.05.2018г. по ч.гр.д.№731/2018г. по описа на РС Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против Д.А.Б., ЕГН –**********,искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че се дължи договорна
лихва в размер на 107,48 лева за периода от 15.04.2016г. до 09.12.2016г., такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лева, такса разходи за дейност на служител в размер
на 100,00 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 576,90 лева за периода от 15.04.2016г. до 09.12.2016г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №237/31.05.2018г. по ч.гр.д.№731/2018г. по описа на РС Пещера,
ОСЪЖДА Д.А.Б., ЕГН –**********, с адрес:,*** да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата
от 54,49 лв. – разноски по
съразмерност в заповедното производство, и сумата от размер на 490,42 лв.- разноски по съразмерност в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: