Р Е Ш Е Н И
Е № 261169
гр. Пловдив, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Величка Динкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15559 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
депозирана искова молба от „Томис“ ЕООД против „ЕА СИСТЕМС“ ЕООД – гр. Пловдив,
с която се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните по спора са в
трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът продавал стоки на
ответника. За извършените продажби били издавани фактури, удостоверяващи
сключването на договора за продажба, наименованието на стоките, количеството,
единичната цена и стойността на всяка от продадените стоки. За уреждане на
отношенията между страните било подписано споразумение на 04.10.2019 г., с
което страните постигнали съгласие че ответникът имал непогасен дълг към ищеца
в размер на общо 6786,52 лв., като срокът за плащане на всички задължения бил средата
на месец ноември 2019 г. Неизплатени останали задълженията по две от фактурите,
а именно фактура № *****/ 19.04.2019 г. в размер на 2643,91 лв., както и по
фактура № *****/13.08.2019 г. в размер на 1488,37 лв. Поради неизпълнение в
срок на процесните суми, ищецът претендира обезщетение за забава, както следва:
по първата фактура в размер на 423,02 лв. за периода 28.04.2019 г. до
23.11.2020 г., а по втората фактура обезщетение за забава в размер от 191,01
лв. за периода 20.08.2019 г. – 23.11.2020 г. Моли за присъждане и на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането. Процесните фактури, удостоверяващи
извършените продажби, били надлежно осчетоводени при ищеца. След издаването им
не било налице противопоставяне от ответника, от което следвало, че приема
извършената продажба и има задължение за плащане на продажната цена. Въпреки
опитите за доброволно уреждане на спора изпълнение не последвало. Поради това
предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „ЕА Системс“ ЕООД, със становище за неоснователност
на предявения иск. Ответникът не оспорва, че с ищеца са в трайни търговски
правоотношения, както и че между тях е сключен неформален договор за
покупко-продажба на стоки. Не оспорва и подписаното на 04.10.2019 г.
споразумение. Признава, че процесните фактури били осчетоводени в неговото
счетоводство, както и размера на претенцията на ищеца за главници и обезщетения
за забава. Въпреки това заявява, че не дължи претендираните суми по двете
фактури. С процесните фактури били закупени материали, които били необходими
при изработването на съоръжение, представляващо хоризонтален конвейер с
прилежаща система за автоматизация, управляваща три линии съгласно сключен
между ответника и „Рубелла Бюти“ АД договор. Работата по изработката,
доставката и монтажа на същите започнала през 2019 г. продължила през 2020 г.
Поради проблеми със закупените от ищеца материали изпълнението на договора се
забавило във времето, като се налагало непрекъснато да се отстраняват проблеми,
касаещи именно качеството на закупените материали. Съоръжението, което следвало
да бъде изработено не било пуснато в работен режим, поради което „Рубелла Бюти“
АД едностранно прекратило сключения между страните договор, което се дължало на
закупените от ищеца и вложени некачествени материали. Вследствие на
прекратяване на договора ответното дружество претърпяло вреди в размер на 16800
лв., представляващи платения аванса на контрагента. Поради това намира, че не
дължи плащане по фактурите, а самият ответник имал вземане от ищеца за
претърпени имуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове, прави възражение
за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът основава исковата си претенция на сключени
между страните договори за покупко-продажба на стоки, обективирани в процесните
фактури № *****/ 19.04.2019 г. и фактура № *****/ 13.08.2019 г., както и
постигнато между споразумение от 04.10.2019 г., установяващо размера на
задълженията и падежа им. Доколкото и двете страни в правоотношението
притежават качеството на търговци, процесният договор се намира под приложното
поле на чл.318 и сл. от ТЗ и чл.286 ТЗ. За всяка от страните се пораждат
следните задължения, а именно – за продавача (ищец): да прехвърли правото на
собственост върху описаните в процесната фактура стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за купувача (ответник) – да заплати уговорената
продажна цена и да получи вещите, предмет на договора – така чл.200, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.288 ТЗ. Доколкото договорът за покупко-продажба е консенсуален и
неформален, същият се счита за сключен при наличие на съгласие от всяка от страните
досежно съществените му елементи. Изпълнението на задължението по предаването
на вещите и по заплащането на продажната цена не е част от фактическия състав
на облигационното правоотношение и при липсата им не опорочава неговото
възникване.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Предвид законовия регламент, от съществено значение за възникване на
задължението на купувача по заплащане на цената е изпълнение на задължението на
продавача да предаде процесните стоки. След предаването на последните,
продавачът е изпълнил основните си задълженията по договора, описани по-горе,
поради което и може да претендира изпълнение на насрещното задължение на
купувача по заплащане на цената.
В случая, по делото се установява, а и
това не се оспорва от ответната страна, че между страните са сключени
процесните договори за покупко-продажба на стоки, подробно описани по вид,
количество и единична цена в издадените фактура
№ *****/ 19.04.2019 г. и фактура № *****/ 13.08.2019 г. Процесното дружество не
оспорва, че е получило вещите от ищеца, поради което следва да се приеме, че
продавачът е изпълнил основното си задължение по предаване на стоките на
купувача. Установява се също, че страните по спора са сключили споразумение от
04.10.2019 г., съгласно което е установено от отношенията между страните
задължение в общ размер от 6786,52 лв., в това число и за стоките по процесните
фактури. Страните са се договорили, че сумата следва да бъде изцяло погасена до
средата на месец ноември 2019 г., като в случай на спазване на срока ищецът се
отказва от вземането си за лихви. Съгласно чл.4 от споразумението в случай на
неизпълнение от ответника на която и да е от месечните вноски, споразумението
се прекратява по право, а „Томис“ ЕООД може да претендира вземанията по исков
ред, ведно с мораторните лихви. От събраните по делото доказателства и
изложените в писмения отговор признания на факти от ответната страна, следва,
че между страните е възникнало процесното облигационно правоотношение с
твърдения от ищеца предмет и съдържание на правата и задълженията на всяка от
страните, както и че ищецът е изпълнил основното си задължение по предаване на
вещите на купувача, че последният не му е заплатил продажната цена, поради
което дължи и обезщетение за забава. Това обстоятелство се подкрепя и от
изричното твърдение на ответника, че е осчетоводил процесните фактури в
счетоводството си. Категорична и непротиворечива е съдебната практика на ВКС,
че отразяването на паричната престация като дължима в счетоводството на ответника
и ползването на данъчен кредит съобразно стойността й, представлява
извънсъдебно признание на вземането. В този смисъл - Решение № 228 от
07.01.2015 г. по търг. д. № 3597/2013 г. на Върховен касационен съд, решение №
30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010г., I т.о., ВКС, Решение 172 от
13.01.2016 г. по т. д. 2535/2013 г. на 1 ТО, Решение 47 от 08.04.2013 г. по т.
д. 137/2012 г. на 2 ТО. В последното решение се приема, че отразяването на
фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че макар процесните фактури да не са подписани от представители на
ответното дружество, с факта на вписването им в дневниците за покупки, е налице
признание за възникване на задължението по фактурите и за размера му.
Ответникът прави възражение, че
доставената му стока не била качествена, поради което намира, че не дължи
заплащане на продажната цена. Представени са доказателства, че между ответното
дружество и трето за спора лице – „Рубелла Бюти“ АД е сключен договор от
28.11.2018 г. за инженеринг, изработка, доставка, монтаж и пуск на хоризонтален
конвейер с прилежаща система за автоматизация, управляваща три линии, с
уговорен срок за изпълнение от 60 дни и възможност за продължаване на срока с
не повече от 15 дни. Ответникът поддържа, че при изпълнение на възложената му
работа по посочения договор е вложил закупените от ищеца материали, които били
дефектирали, поради което последвали множество аварии, дали повод за разваляне
на сключения договор за изработка. От ангажираните писмени доказателства, не се
доказа наведеното от ответника възражение за недостатъци на закупените стоки. В
действителност има данни, че ответникът е поел извършването на работа по
изработка на хоризонтален конвейер, която обаче не изпълнил качествено. Няма
доказателства обаче, че некачественото изпълнение се дължи именно на дефект в
продадената от ищеца стока, нито пък има доказателства, че точно тези вещи са
вложени при изработката. Дори напротив, от хронологията на събитията, логично е
при изработката да не са вложени процесните материали, поради това, че
договорът с „Рубелла Бюти“ АД е сключен на 28.11.2018 г. и е със срок от 60 дни
за изработка, т.е. до края на месец февруари 2019 г. Закупуването на процесните
стоки от ищцовото дружество е извършено след това – фактурите са издадени на
19.04.2019 г. и 13.08.2019 г., много след изтичане на срока за изработка. Житейски
нелогично е закупуване и влагане на материали след изтичане на срока за
изработка да е довело до некачествено изпълнение от страна на ответника.
Отделно от това, следва да се има предвид, че законът предвижда кратки срокове,
в които може да се релевира възражение за недостатъци на закупени движими вещи.
Съгласно чл. 193, ал.1 ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, като на основание чл.195, ал.2 ЗЗД купувачът може да иска
обезщетение за вреди съгласно общите правила. Разпоредбата на чл.197 ГПК
предвижда, че исковете на купувача по чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичането на
една година при продажбата на недвижим имот и на шест месеца при продажбите
на движими вещи, като срокът тече от предаване на вещта. Закупуването и
предаването на вещите е извършено на 19.04.2019 г., съответно на 13.08.2019 г.
До момента на подаване на писмения отговор са изтекли предвидените в закона
срокове за заявяване на претенции за недостатъци. След изтичането им купувачът
не би могъл да се брани с това възражение. Отделно от изложеното следва да се
добави, че сключеното между ответника и третото за спора лице „Рубелла Бюти“ АД
споразумение от 28.10.2020 г., с което уреждат размера на претърпените от
възложителя вреди от некачествено изпълнение на възложената работа, не може да
се противопостави на ищцовото дружество, доколкото то не е страна по него.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените главни осъдителни искове за осъждане на ответника за заплати сумите
по процесните фактури, а именно 2643,91 лв. по фактура № *****/ 19.04.2019 г. и
сумата от 1488,37 лв. по фактура № *****/ 13.08.2019 г., са доказани по своето
основание и размер.
Основателна е и акцесорната претенция
за лихва за забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, в процесните фактури е уговорен падеж на задължението – 7 дни след
издаването, като за първата фактура, издадена на 19.04.2019 г., падежът е
настъпил на 28.04.2019 г., а за втората фактура, издадена на 13.08.2019 г. – на
20.08.2019 г. От тези дати на ищеца се дължи обезщетение за забава, което се
претендира в размер на 423,02 лв. по първата фактура и 191,01 лв. – по втората
фактура. Ответникът не оспорва размера на претенциите, поради което акцесорните
искове следва да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът. Представен е списък на разноски по чл.80 ГПК, съгласно
който се претендират разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 15388/
2020 г. на РС Пловдив, XIII гр.с. с
предмет допускане на обезпечение по бъдещ иск, както и по изпълнително № ********на
ЧСИ *****. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 215,29 лв. – разноски за ДТ в настоящото производство. Дължимо е и
адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира сумата от 1350 лв. за адвокатски
хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020 г. Съдът
приема за основателно наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като в полза на ищеца следва да се присъди
минимално предвиденото съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или сумата от 563 лв. По ч.гр.д. № 15388 по описа за
2020 г. на РС Пловдив, XIII гр.с. в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 45 лв. за ДТ и за адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че
следва да редуцира до минимума съгласно чл.7, ал.7, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., а именно – 397
лв. Претендират се разноски и по изпълнителното дело. Следва да се присъди
сумата от 102,70 лв. за такси,
заплатени по изп.дело № ********по описа на ЧСИ ****. Съдът намира, че
претендираният хонорар по изпълнителното дело в размер на 400 лв. не следва да
се присъжда, доколкото не се представиха доказателства за заплащането му от
страната. Представеното от ЧСИ удостоверение не доказва уговарянето и
заплащането на тези разноски в предвидената форма и ред, съобразно постановките
на т.1 от ТР №6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В обобщение в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер от 1322,99 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕА СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димо Хаджидимов“ № 11,
вх.Б, ет.1, ап.31, представлявано от ******** Б. К. да
заплати на „ТОМИС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, представлявано от ******** Т.
С., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 2643,91 лв. (две хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки) – главница,
дължима по фактура № *****/ 19.04.2019 г., представляваща цената на продадени
стоки, сумата от 423,02 лв.
(четиристотин двадесет и три лева и две стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 28.04.2019 г. до 23.11.2020 г., сумата от 1488,37 лв. (хиляда четиристотин
осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) - главница, дължима по
фактура № *****/ 13.08.2019 г., представляваща цената на продадени стоки,
сумата от 191,01 лв. (сто деветдесет
и един лева и една стотинка) – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 20.08.2019 г. до 23.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземанията, както и
сумата от 1322,99 лв. (хиляда триста
двадесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) – съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.