Решение по дело №3891/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 912
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20187180703891
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 912

гр.Пловдив,  22 . 04 . 2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, V-ти  състав, в открито заседание на двадесет и шести март,  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                   Административен съдия : Стоил Ботев

И с  участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3891/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят – П.Х.А., ЕГН ********** *** , чрез адв. П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-002010 издадена на 05.12.2018 г. от ОДМВР Пловдив, с която ме е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.Б – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата и в хода по същество се твърди, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и  при липса на мотиви по чл.59, ал.2 т.4 от  АПК.

Ответникът  – Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция не изразява  становище по жалбата.

Окръжна прокуратура -Пловдив не участва в съдебното производство.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице  с правен интерес, поради което е процесуално допустима , а разгледана по същество за неоснователна.

Съдът от събраните по делото доказателства установи следната фактическа обстановка:

 С АУАН № 917453 от 05,12,2018г. е било установено , че жалбоподателят  като водач на МПС – мерцедес С 200 с рег.№ *** отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер ARDM – 0246.  Посочено е, че лицето мирише силно на алкохол, издаден е талон за изследване № 0010108., с което е отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не  е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му /част от наименованията съкратени/, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 пр.1 ЗДв.П.

Актът за административно нарушение е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор ПП, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до доказване на противното. Актосъставителят е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П и авторство не е оспорено. Фактическите установявания могат да бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ. В случая бяха ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в АУАН – свидетелски показания, които не са идентични с отразените в жалбата факти /въвеждат допълнителни незаявени обстоятелства, които при отразяване в жалбата и потвърждаване от свидетелите биха могли да бъдат успешно противопоставени на показанията на свидетелите – контролни органи/ и нямат необходимия интензитет на убеждаващо въздействие. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.

На същата дата е издадена и процесната ЗППАМ, както и друга такава с №18-1030- 002009 с която  временно му е отнето свидетелството за правоуправление , до решаване на въпроса с отговорността. С решение от 08,03,2019г. по ад 3892/2018г. жалбата е отхвърлена.

Ответникът с писмо на л.21 е изпратил цялата преписка, като от анализа на горните доказателства следва да се приеме , че А.   не е дал  кръвна проба на 05,12,2018г. след 21,00ч.

Приложени са и две докладни от полицейски служители , които дават различни данни за  извършеното нарушение, коренно различаващи се от позицията на жалбоподателя и процесуалния му представител.

От приложената справка от 4 листа за нарушенията на водача  се установява, че жалбоподателя е санкциониран за множество нарушения , а процесната  ЗППАМ е обжалвана по съдебен ред.

Съдът приема за безспорна горната фактическа обстановка.

В съдебната фаза в първото о.з. Съдът е разпитал като свидетел майката на жалбоподателя  М. Ч., която дава показания че синът й не е пил , а е слезнал до паркинга с биричка в ръка , за да види дали не изтича газ от скоро монтираната газова уредба и там е бил проверен от полицаите.

Разпитан е и св.  И.П.К.-приятел на жалбоподателя , който дава данни че същата вечер са пили бира до автомобила на П. и пушили цигари , той си тръгнал а впоследствие разбрал че полицаи му съставили акт за управление на МПС след употреба на алкохол.

Съдът ще вземе предвид показанията на двамата свидетели , като обсъди противоречията помежду им и съобрази отразеното в другите писмени доказателства по делото.

От правна страна следва да се посочи следното:

Спорът е относно законосъобразността на отразените  и приложени правни норми в оспорената ЗППАМ.

 С процесната Заповед на П.Х.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.Б – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП /в редакция към ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г/ правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Видно от приложените по делото / л.33-35/  две упълномощителни заповеди  № 317з-391/ 06.02.2017г. на директора на ОДМВР – Пловдив и Заповед № 81213/1524 /09.12.2016г., следва да се приеме че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган в предписаната от закона форма, като са посочени фактически и правни основания за издаването й. Същият е мотивиран, Административният орган изчерпателно е описал допуснатите от жалбоподателя нарушения, което опровергава оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви.   При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

В настоящия случай , както по-горе се каза жалбоподателя оспорва факта, че на 05,12,2018г. незаконосъобразно му е издадена процесната ПАМ с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,  отнети са му две регистрационни табели  и СРМПС.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на   процесната Заповед за прилагане на административна мярка , т.е. към 05,12,2018г.

Законодателят в чл. 5 , ал.3 е посочил, че на водача на пътно превозно средство е забранено:  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В случая  при тежест на доказване върху жалбоподателя  той не успя да обори установеното от АНО , че на 05,12,2018г. около 21,00ч.  е отказал да бъде изпробван за алкохол.

Въз основа на горното поведение от страна на жалбоподателя  на основание чл. 171 от ЗДП му е наложена и процесната ЗППАМ.

Показанията дадени в полза на жалбоподателя от двамата свидетели съдът приема за некореспондиращи с останалите материали и доказателства по делото и целящи защита на А.. Съдът взе предвид че майка му заявява , че е слезнал с биричка долу до колата , а св. И.П.К.че същата вечер са пили бира, донесена от него ,  до автомобила на П. и пушили цигари , той си тръгнал а впоследствие разбрал че полицаи му съставили акт за управление на МПС след употреба на алкохол.

От данните в докладните записки се установява , различна фактическа обстановка, а именно управление на автомобила  и впоследствие паркиране на тротоар, което е била и причината за извършената проверка. Горните доказателства не са оспорени от страните и съдът счита , че няма пречка същите да бъдат кредитирани.

Законодателят в горната правна норма изрично е посочил , че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Към момента на  издаване на оспорената заповед АНО правилно и законосъобразно е приложил относимата правна норма ,  както и законосъобразно му е отнето СРМПС , както и двете регистрационни табели, поради което жалбата на П.А.   следва да се отхвърли, като неоснователна.

От страна на ответника не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски, предвид на което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК  Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.А., ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-002010 издадена на 05.12.2018 г. от ОДМВР Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.Б – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      Административен съдия :